Никога, ама никога не си допивам водата в чашата и постоянно оставям навсякъде полупразни чаши. Когато после пак ми се допие вода, взимам друга чаша и си наливам в нея като също не я допивам и я зарязвам.
Подреждам си книгите по височина и по цвят и им знам точното местоположение. Ако забележа, че някой ми е ровил из тях и ги е разбъркал, направо полудявам.
Много мразя някой да ми се взира в ръцете, пръстите или пръстените. Разрешавах на приятеля ми да ме държи за ръката, но в мига в който сведеше поглед към нея, веднагически я дръпвах.
Не обичам да трупам дрехи. Когато реша, че нещо ми е омръзнало, омаляло или просто няма да го нося вече, го давам на някоя приятелка или го прибирам в чувал на тавана.
Не обичам да нося панталони, направо се побърквам. Не ме питайте как издържам зимата когато излизам. Айде вкъщи е топло и си се разкарвам по рокля, но навлека ли дънките... по добре никой да не ми говори, защото съм много нервна.
За сега не се сещам за други странности, а иначе има още много..

