В момента чета ... 24

  • 38 101
  • 749
# 150
"Вакантен пост", Дж. К. Роулинг, ама не знам кога и дали ще я дочета. Колкото харесвам Хари Потър, толкова не ми допада тази. Имам чувство, че е решила да си изпише всички мръсни думи, които се е спирала да напише в Хари Потър и сега като отвързана ми е в думите в тази книга. Не знам дали го обясних добре, но точно така го чувствам, докато чета. Сега я спрях, де, да отлежава малко.
Виж целия пост
# 151
"Вакантен пост", Дж. К. Роулинг, ама не знам кога и дали ще я дочета. Колкото харесвам Хари Потър, толкова не ми допада тази. Имам чувство, че е решила да си изпише всички мръсни думи, които се е спирала да напише в Хари Потър и сега като отвързана ми е в думите в тази книга. Не знам дали го обясних добре, но точно така го чувствам, докато чета. Сега я спрях, де, да отлежава малко.
Разбирам те много добре  Grinning, моето мнение е същото.
Вчера дочетох "Чудесни години - кучета ги яли" на Михал Вивег и много ми хареса. На места съм се смяла с глас  Laughing, но имаше и моменти, в които ме обхващаше гняв и тъга. Книгата си струва отвсякъде!
Виж целия пост
# 152
Край! Зарязвам "Стогодишният старец ..." до средата. Не ми е симпатичен главният герой, както и почти цялото му обкръжение. Не ми е интересно какво му се е случвало в миналото, тъй като той е приемал с еднакъв дебилизъм всичко; не ми стават интересни и настоящите му приключения по същата причина. Въобще персонажите според мен са ужасно слабо развити, еднопластови и повечето - доста неприятни. Тук-там из текста се срещат находчиви остроумия, но не е достатъчно, за да продължавам да му отделям малкото време, което имам за четене. Жалко, защото от заглавието очаквах наистина качествено четиво.

Продължавам с разкази на Питър Мейл за оправяне на вкуса Simple Smile  Междувременно на телефона чета "Дърк Джентли холистична детективска агенция" с носталгия по времето, когато бях зашеметена за първи път от Дъглас Адамс.
Виж целия пост
# 153
Вчера дочетох "Чудесни години - кучета ги яли" на Михал Вивег и много ми хареса. На места съм се смяла с глас  Laughing, но имаше и моменти, в които ме обхващаше гняв и тъга. Книгата си струва отвсякъде!
"Истинска" книга! Simple Smile (според мен)

Край! Зарязвам "Стогодишният старец ..." до средата. Не ми е симпатичен главният герой, както и почти цялото му обкръжение. Не ми е интересно какво му се е случвало в миналото, тъй като той е приемал с еднакъв дебилизъм всичко; не ми стават интересни и настоящите му приключения по същата причина. Въобще персонажите според мен са ужасно слабо развити, еднопластови и повечето - доста неприятни. Тук-там из текста се срещат находчиви остроумия, но не е достатъчно, за да продължавам да му отделям малкото време, което имам за четене. Жалко, защото от заглавието очаквах наистина качествено четиво.
Противна книга! Simple Smile (според мен)

Поглеждам в goodreads - дала съм 4 звезди за първата и 3 звезди за втората. А харесването-нехаресването (ми) не са в рамките на една звезда. Така че ги раздалечих съответно на 2 и 5. Заслужено вече! Simple Smile  Времето добре ми показа чувствата към тези две книги. Явно трайността на въздействието има значение...

А "вчера" Стайнбек каза:

"Не знам колко от писателите споделят чувствата ми към  книгите. Не обичам книгите заради самите тях. Държа определени книги да са ми под ръка за справка, но това се отнася единствено до текста им. Никога не съм събирал книги заради физическото им присъствие. Никога не съм си измолвал , нито съм желал да имам книга с автограф. Не че не ми става приятно, като видя библиотека, подредена с прекрасните гърбове на луксозно подвързани книги, но за мен това е декорация, а не литература. Най-красивите томове никога не са били разтваряни, най-ценните първи издания не са разрязани. Моите лични предпочитания са да имам хиляди евтини книги с подгънати ъгълчета, подредени като грамофонни плочи в затворени шкафове.

Книгата е гол артикул. Книга се чете само когато си сам, В отсъствието на група, която да те подсеща кога да се смееш и кога да плачеш. Взаимоотношението ти с книгата е двустранно и в този смисъл – уникално."


("Америка и американците")

"Днес" разказва за Ед РикетсHeart Eyes
Виж целия пост
# 154
Мнението на Стайнбек за книгите напълно съвпада с моето, особено през последните 5-6 месеца  Laughing. svet, благодаря, че ми го напомни с цитат  Hug!
Виж целия пост
# 155
"Любов"-та на Шафак. Разочароваща.
Виж целия пост
# 156
Мнението на Стайнбек за книгите напълно съвпада с моето, особено през последните 5-6 месеца  Laughing. svet, благодаря, че ми го напомни с цитат  Hug!
Мен ме досрамя да кажа "Стайнбек мисли като мен" и просто копирах откъса.  Но явно компанията ни не е малка...  Hug  Около 1/2 от книгата ще препиша май.  И не защото е твоя и трябва да я връщам - просто ми се преписва от Джон.  Grinning

Ами хайде след като сме като Джон, да кажа на какво още подскачах от кеф. Когато снежна буря възпрепятства встъпването в длъжност на президента във Вашингтон и всички (излишни) приготовления отиват на вятъра:  Laughing

"Представих си колко труд е хвърлен по тържествените приготовления, колко часове са прекарали дамите във фризьорско-козметичните салони и колко стотици хиляди нови, фини бални рокли и сатенени обувки с високи остри токчета ще похаби едно излизане. Какво отчаяние напира в хиляди женски гърди. Вярно е, че встъпването в длъжност се отнася само до един мъж, който с кратката си клетва ще се отрече от познатия му свят и никога няма да може да си го възвърне. Но не по-малко вярно е това, че ако обявят Страшния съд, първата и най-пристойна мисъл на всяка една дама ще е "А аз какво ще облека?" И докато архангелите подготвят съдебната зала, блажените настройват арфите си, а известни други лежат сгушени под огньовете си, дамите ще притичват истерично из пробните."
Виж целия пост
# 157
 Laughing Laughing Laughing. Svet, помня аз като я четях тази книга - имаше толкова много неща, които исках да чета на глас, но нямаше на кой. Сега не си ги спомням, не съм си ги и преписала, но книгата ми е оставила такова дълбоко чувство на съпричастност и разбиране, какватито не съм намирала у друг автор. Както се казва, когато прасна, искам да съм като него  Laughing Laughing!
Виж целия пост
# 158
Страхотни цитати!  Peace

И, Svet65, всеки път, като напишеш "Джон", се подхилвам под сурдинка. Много ми е едно такова  Mr. Green
Виж целия пост
# 159
Laughing Laughing Laughing. Svet, помня аз като я четях тази книга - имаше толкова много неща, които исках да чета на глас, но нямаше на кой. Сега не си ги спомням, не съм си ги и преписала, но книгата ми е оставила такова дълбоко чувство на съпричастност и разбиране, какватито не съм намирала у друг автор. Както се казва, когато прасна, искам да съм като него  Laughing Laughing!

_dexter_, с удоволствие ще споделя с теб/вас всичко преписано, по-точно може би ще копирам в goodreads. За четенето на глас често не питам, почвам направо да чета, понякога виждам как съответните "слушатели" си увеличават телевизора/компютъра, че от мен не го чуват...  Laughing Но често слушат (половината "Възвишение" им изчетох на глас).

За израза "когато порасна" - хвана ме в момент, когато само за това мисля, след като вчера чух най-най-най любимият ми човек на изкуството в негова реч. Буквално цитирам, всеки ще разбере:

"If I had asked her:
Mom, I want to be a jazz master when I grow up,
she would have said:
YOU CAN BE ANYTHING YOU WANT!"


Mileto, колко точно си усетила!  Hug За първи път пиша/мисля "Джон" - свикнали сме да използваме "Стайнбек", но с тази книга наистина писателят/човекът ми стана като "Джон" (т.е. близък), макар че по-рано съм чела доста негови документални творби. И въпреки че вчера "се обясних в любов" на същия този музикант с майката "You can be anything you want", всъщност изглежда си го доказах и за Джон Стайнбек: I LOVE YOU! Simple Smile
Виж целия пост
# 160
Така е, за обичта няма време и пространство.

Svet65, за теб:

Скрит текст:

Аз днес ще довърша "Пилето" и започвам "Пазителките на гълъбиците". Да видим  Grinning
Виж целия пост
# 161
Mileto,
аз след зациклих на 1/3 от "Пилето" лятотои я оставих за друг момент. Струва ли се да се мъча нататък? Hug
Виж целия пост
# 162
"Вакантен пост", Дж. К. Роулинг, ама не знам кога и дали ще я дочета. Колкото харесвам Хари Потър, толкова не ми допада тази. Имам чувство, че е решила да си изпише всички мръсни думи, които се е спирала да напише в Хари Потър и сега като отвързана ми е в думите в тази книга. Не знам дали го обясних добре, но точно така го чувствам, докато чета. Сега я спрях, де, да отлежава малко.

Моята най-любима книга е "Хари Потър", (както всички вече знаят  Mr. Green )! Виждам в нея, а и между редовете й, цяла една уникално мъдра Библия за деца и за порастнали, поднесена по най-добрия начин!  Heart Eyes
 
И с тези свои дълбоки чувства към "Хари" се осмелих да прочета и "Вакантен пост". Подходих с голям ентусиазъм в началото. Очаквах нещо голямо. Почетох, почетох и започнах да се чувствам точно като теб... Но после нещата се промениха! Дочетох книгата и установих, че ми е харесла всъщност. После мина още известно време и установих, че ми е харесала дори още повече с времето, след като е отлежала... Намерих и общите неща в гражданската позиция на Роулинг в поредицата за "Хари" и "Вакантен пост". Въобще обяснявам си по-добре книгата с времето.  Wink Тя няма да се превърне в такава моя любов, каквато е "Хари Потър", но определено е силна книга, която има какво да каже.  Grinning
Виж целия пост
# 163
Mileto,
аз след зациклих на 1/3 от "Пилето" лятотои я оставих за друг момент. Струва ли се да се мъча нататък? Hug
Да! Да! Да!!! Simple Smile

Скрит текст:
“Ще трябва да свикна да приемам себе си такъв, какъвто съм. Бедата е там, че не се познавам изцяло. През целия си живот съм изграждал личността си, както се изгражда здраво тяло според предписанията на „Сила и здраве“. Само че не съм изградил нищо отвътре, а само отвън, колкото да се браня от едно-друго.
Сега голяма част от тази щурава структура се разпада. Ще трябва да започна всичко отново и аз се вглеждам в себе си, за да разбера какво има там. Не зная дали ще успея. В крайна сметка сигурно ще събера части от някогашния Ал, макар някои от тях да липсват, и ще ги слепя някак.
Трябва да свикна със страха, да живея с него. Той е нещо вродено и няма никакъв смисъл да се бориш срещу него. Да не е страхът, никога не можем да бъдем преуспяващи животни. Човек няма защо да се срамува от страха. Подобно на играта и болката, той е нещо естествено, нещо необходимо. Трябва да свикна с него.”

“Оо-о, това ще е нещо знаменито! Да се отприщиш и да престанеш да се правиш на такъв-онакъв; да се отпушиш напълно, да ревеш, да виеш, да надаваш тарзански викове, да прескачаш зидове или да ги пробиваш, да плюеш на всеки, да пикаеш на всеки, който посмее да се доближи! Господи, какво по-хубаво от това! И защо още не съм го направил? Страдах достатъчно и ако реша, мога да го направя. Никой не може копче да ми каже. ”

"Пилето"

Mileto, благодаря, луда съм по триото, искам да ги гледам пак от 7-ми ред! Simple Smile
Виж целия пост
# 164
zigizagi, такъв тип книги са въпрос на емоционална настройка в дадения момент. Четя я с огромно удоволствие и усещам неща извън редовете и буквите. Но не винаги е така - когато съм уморена и особено силно натоварена в работата имам трудности с такива книги.

Започни я пак, когато си настроена по-философски, не когато ти се чете нещо леко и неангажиращо.

И както казва svet65, не я пропускай, все някога ще й дойде подходящото време.

И аз имам няколко любими пасажа, които си преписах. Ще ги споделя по-късно.

Пете    Heart Eyes, еееххх, Хари! Щерчицата сега чете поредицата, по средата е, не иска да заспива вечер, само се пазарим за страниците. И току ме пита - това какво е, онова какво е. Последно вчера дискутирахме за предмета "аритмантика".  Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия