Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

  • 48 682
  • 595
# 150
Има много хора, които живеят на семейни начала без брак, но го приемам, когато и двамата са съгласни с това положение. А когато виждаш, че за единия подписът е важен и би го направил по- щастлив, тогава може да направиш компромис със себе си и да сключиш брак  Peace
Напълно съм съгласна, когато единият го иска, връзката трудно може да продължи без да бъде сключен бракът!

Разбирам че за някои хора брака е важен, но щом мъжа е готов да се грижи за детето и да бъде отдаден на тази връзка, това ми се вижда по-важното.

Виж, лично за мен, готовността да имаш дете е свързана с желанието да продължиш себе си, да направиш собствено продължение, което си е в егото на всеки човек почти - повечето хора искат да продължат себе си, да си оставят наследник, да имат дете. Но бракът - той е поемане на отговорност към друг човек, а не към собственото си продължение, за което продължение е нормално да поемеш отговорност. Бракът е заявяване пред обществото, пред всички, че това е Човекът - в крайна сметка хората сме социални същества, не сме животни и тези неща имат значение за нас на съзнателно или подсъзнателно ниво. Чрез бракът можеш да търсиш и издръжка за децата си чисто юридически при евентуален развод, което ти дава допълнителна сигурност. Чрез бракът човекът до теб, заявява, че ще се грижи за теб и че планира да прекара живота си с теб (макар и понякога това да се оказва невъзможно поради различни неочаквани причини). Всичко това няма как да не накара 1 жена да се почувства добре, когато получи предложение за брак. Особено когато жената е преминала през спонтанен аборт, тя има нужда от повече сигурност и нежност.
dennni, разбирам те много добре! Гражданският брак е достатъчен на този етап, в крайна сметка бракът е за да сме щастливи аз и мъжът до мен, а не нашите приятели и роднини! А и защо - ако си бременна, ще намери пари, а иначе не? Ти ли го притисна за годежа или той ти предложи ?

И аз съм убедена, че настояването за подобни неща може само да навреди, но при мен залогът да го чакам да почувства желанието за брака истински е твърде висок - а именно възможността да имам деца, която може да бъде загубена с времето!

  
Виж целия пост
# 151
Наистина много кофти ситуация, защото дори и да се съгласи да сключите брак, както казваш ти все едно ще е изпросено, а пък ако не сте женени, няма да чувстваш, че връзката ви е пълноценна...

Просто трябва да говорите, да му обясниш какво чувстваш и какво искаш и след като се притесняваш, че времето си минава трябва да говорите направо без увъртания  Peace

Пожелавам ти да постигнете съгласие, каквото и да решите и в най-скоро време да се радвате и на бебче  Hug
Виж целия пост
# 152
Аз пък някак не виждам логиката мъжът да иска дете, а да не иска брак, след като детето е несравнимо по-голям ангажимент от брака. Няма как някой да ми каже: "Не искам да се женя за теб, но искам да ми родиш дете." и да му се доверя, абсурд. На момичето не давам съвет как да постъпи, говоря лично за себе си.
Виж целия пост
# 153
Аз пък някак не виждам логиката мъжът да иска дете, а да не иска брак, след като детето е несравнимо по-голям ангажимент от брака.

И аз съм на това мнение! Simple Smile
Виж целия пост
# 154
Да и аз бях много шокирана!
Почувствах се малко като жена-майка, а не желана жена.
Виж целия пост
# 155
SAB-f, ако отсега му нямаш доверие, къде отивате с тези годежи, сватби и реждания...с тези съмнения, които ти изникват след точката в края на всяко изречение, сама ще се побъркаш.
Виж целия пост
# 156
Самото предложение да родя и после да се оженим събуди изключителни съмнения в мен. Sad
Виж целия пост
# 157
Дишай дълбоко.  Simple Smile Много хора минават точно по този ред и всичко е нормално.
Виж целия пост
# 158
Да, но тя не иска да минава по този ред, а той не може да и даде основателна причина, поради която да не сключат първо брак. Едно е да се отложи бракосъчетанието за след раждането, акл жената вече е бременна, друго да се поставят такива условия предварително.
Виж целия пост
# 159
SAB-f, аз оставам с впечатлението, че това е невероятният, единственият мъж, че той не е за изпускане. В същото време ти във всичко се съмняваш, нямаш никакво доверие, не знам това как върви ръка за ръка с любовта. Или приеми условията и си гони задачите, остави тези гаранции с подписа и т.н., детето остава за цял живот, това е най-голямата и смислена радост, или късай и престани да се тормозиш. Понякога се оказва, че вторачени в това, което имаме, нямаме очи за нещо ново. Иска ми се да имаш повече увереност в себе си, повече самочувствие!  Hug
Виж целия пост
# 160
Трудно е да махнеш с ръка и да прекратиш една връзка, особено когато имаш репродуктивен проблем. А ниското самочувствие също идва от заболяването и проблемите, свързани с него. Но си права, Herz, че трябва да е по-високо. Проблемът е не толкова съмнението, а по-ското нараненото ми достойнство в тази ситуация. Иска ми се да бъда като жените, които не се налага да обясняват защо искат брак, а просто получават предложение за брак. Не ми се иска да правя компромис с това само защото съм болна. Така излиза, че оставям заболяването да управлява живота ми и затова толкова ме боли.
Виж целия пост
# 161
Леле момиче, здравата си се омотала. Не знам какво да кажа. И мен ме беше страх от  брака и то много. Отстъпих заради ММ, но в началото дълго се убеждавах - какво толкова, ако не потръгне, винаги можеш да си тръгнеш - с брак или без брак - иначе сигурно нямаше да събера смелост да подпиша. Не ме разбирай погрешно - може и да останем заедно, докато смъртта ни раздели, но за мен е важно да знам, че изборът е мой и не съм го загубила, подписвайки се на лист хартия.

Сега за твоя случай - за теб бракът е нещо важно. Прецени нещата трезво - ако не искаш да раждаш дете без брак и това ще те напправи нещастна - заяви го ясно на твоя човек - ако се съгласи няма да е брак насила - а ще покаже, че държи на теб достатъчно, за да направи компромис. План Б е ти да си тази, която ще направи компромиса - но, тогава по-добре го отпиши тоя брак като нещо важно и си живей живота - приеми, че си го направила заради твоя човек, не заради заболяването.

План В - няма. Или той прави компромис - което според теб е брак на сила, или ти правиш компромис - съжителство без брак. И да ти кажа свиквай - семейният живот със или без брак е низ от компромиси в името на общото благо. Ако никой не отстъпи, ще трябва да се разделите.

Това са ти вариантите, погледнати отстрани. Избери този, от който ти става най-леко на сърцето - то знае, кой е правилния - не говоря на изуст - винаги, когато взема най-доброто решение изпитвам вътрешно облекчение - по това го познавам. Което не значи, че понякога не вземам грешни на инат Simple Smile
Виж целия пост
# 162
Той не отрече напълно брака след разговора ни, но и извади доста доводи защо не намира смисъл да бързаме.


Знам, че е абсолютно неправилно да се сравняват връзките, но искам да те успокоя. Силно вярвам, че щом на твоя брака му минава през ума, може да се престраши.
Моя беше така. Говореше за брак, но след време. Бебеправенето му беше по-важна стъпка. Бракът се нареждаше чак след него, имането на апартамент, къща и стабилна работа.... И се бях примирила, че явно ще започнем опитите и след това ще се надявам на сватба.
Е, виж как приятно ме изненада преди половин година, като извади пръстена.

Според мен за повечето мъже думата "Брак" поставя някакви психически "окови" и те, въпреки че знаят, че това е жената, която искат да е до тях цял живот, че искат да бъдат бащите на децата й, се възспират поради някаква причина. Те в един момент просто се справят с тях...
Виж целия пост
# 163
РоЗи, А теб кога те изненада с пръстена? След като забременя или преди това още? Предполагам, че ти не си била обременена със заболяване?
Виж целия пост
# 164
РоЗи, А теб кога те изненада с пръстена? След като забременя или преди това още? Предполагам, че ти не си била обременена със заболяване?

Преди това, ние тепърва ще събираме смелост за опити, нямам заболяване, да чукам на дърво, но не това ми беше идеята.
Със сигурност заболяването ти играе някаква роля, но... Идеята ми беше, че за повечето мъже (според мен) предлагането на брак е доста по-голяма крачка от бебеправенето. Макар за мен идеята за правене на дете да е доста по-сериозна, психиката на повечето мъже определя брака или като "един подпис" или като "затвор" - въпреки че надали се чувстват затворени до любимата жена. Има някаква психологическа бариера в целия този акт и просто трябва малко смелост.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия