Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

  • 48 682
  • 595
# 135
Аз под манипулация разбирам по-скоро реплики от типа : "Ти не ме обичаш достатъчно, затова не искаш да се оженим/да имаме дете.", "Ти не си достатъчно зрял, за да имаш истинско семейство." (тук се очаква отсрещната страна да се втурне да доказва обратното).
Има го и при мъжете: например, когато една позната поиска да напусне гаджето си, защото дългогодишната им връзка имаше адски много проблеми, той се опита да я убеди, че всичко ще се оправи, ако сключат брак (за щастие не успя.)
Виж целия пост
# 136
Не по-малка манипулация е да даваш на някого надежда с години, без да имаш намерение да се обвържеш или да създадеш дете. Имам приятелка, която много иска дете, но мъжът с когото е вече има едно от предишен брак и не спира да я мотае, с реплики, че още не е готов.

Mariette, съгласна съм, че е глупост, дадох го за сравнение, че директния въпрос за намеренията на мъжа не следва да се брои за манипулация.
Виж целия пост
# 137
Бендер разбирам, и аз не го казах против теб... има такива случаи, но наистина това доста ме възмущава  #Crazy
Виж целия пост
# 138
Не по-малка манипулация е да даваш на някого надежда с години, без да имаш намерение да се обвържеш или да създадеш дете. Имам приятелка, която много иска дете, но мъжът с когото е вече има едно от предишен брак и не спира да я мотае, с реплики, че още не е готов.

Mariette, съгласна съм, че е глупост, дадох го за сравнение, че директния въпрос за намеренията на мъжа не следва да се брои за манипулация.
Да, съгласна съм и с двете.
Виж целия пост
# 139
Манипулация е например - ако не се ожениш за мен, ще се самоубия, няма да ти давам да виждаш детето, ще превърна жвота ти в ад и прочее мръсни номера.

Що за глупост е това ? И после цял живот теглене по мъки защо съм го накарала това и онова да прави и нищо хубаво няма да излезе... и самото дете в каква среда ще израсте? Аз ако съм мъж и ми кажат това (дори и ако моя ми каже подобно нещо) - взимам си багажа и изчезвам...

Аааааа, даже тръгвам без багаж...
Виж целия пост
# 140
Здравейте, момичета. Пи мен проблемът е следният - Милото много иска да имаме бебе, т.е. готов да продължи рода си и себе си и да поеме отговорност към детето, но не е готов за брак по някаква причина - т.е. не е готов да поеме отговорност пред мен и да ме посочи като Жената с главно 'Ж'.
Това често казано много ме обижда, но направих компромис и направихме ин витро, тъй като имам заболяване и нямам за къде вече да се мотая и да го чакам да предложи брак.
Ин витрото завърши със забременяване, но за съжаление след това с мисед аборт.
Докато бях бременна 2 месеца, постоянно се тормозех за това, че той ми постави условие първо да мине ин витрото и да родя и тогава да мислим за брак. Много ме болеше. Реших, че няма да премина към нови опити, въпреки заболяването и въпреки че времето ме притиска, докато мъжът до мен не реши дали е готов и дали някога въобще ще бъде готов за брак. Защото за мен бракът е важен по определени причини, които не искам да изреждам, защото и вие и аз сме наясно, че всеки има право на мнение. Разбира се и моят човек има право на мнение, но затова поставих нещата директно, без манипулации. Все пак, ако имаме различна визия за живота и той няма намерение да сключва брак, трябва да го знам от сега. Той не отрече напълно брака след разговора ни, но и извади доста доводи защо не намира смисъл да бързаме. Сега чакам, но не знам дали има смисъл, въпреки че не е отказал напълно да сключваме някога брак, все пак опитите да го отрече като безсмислен ме навежда на мисълта, че може би чакам напразно. Много ми е тежко да отлагам забременяването, но се чудя дали не е по-добре да рискувам отколкото да се тормозя докато съм бременна.

Уточнявам, че след като няколко пъти съм повдигала въпроса за брака пред него и съм обяснявала защо ми е важен, не виждам смисъл да му кажа - или се женим, или се разделяме. За мен това е унизително и звучи като брак на сила. А докато го чакам да пожелае наистина брака, не се знае дали въобще ще мога да имам вече деца. Изборът е - гмуркане в неизвестното и търсене на нова връзка в която да съм щастлива, поради същата визия на новия човек до мен за нещата и да се боря с този новия човек след години за бебе, или да остана в тази връзка, макар и неудовлетворена докянъде, за да съм сигурна, че ще успея да имам деца.


Виж целия пост
# 141
А той защо не иска брак?
Виж целия пост
# 142
Според мен трябва да седнете и много ясно да си изясните ситуацията и намеренията ви един към друг за в бъдеще  Peace Лично аз не виждам каква е логиката един мъж да иска жената до него да е майка на децата му, но да не е негова съпруга  Naughty Отговорността да имаш дете е много по-голяма от това да стъпиш в брак с някого и той предполагам е наясно с това, така че не виждам какъв е проблема да се ожените, може би има нещо, което не уточняваш  newsm78
Виж целия пост
# 143
Изрежда много причини като се започне от това, защо ми трябвал един подпис той нищо не значел, мине се през това, че е по-добре първо да се роди детето, за да сме сигурни, че можем да имаме дете и тогава да се оженим (тъй като при много двойки възниквало напрежение и се отчуждавали, когато не могат да имат дете и се развеждали в последствие) и се стигне до това, че в момента нямаме пари, а той не е съгласен просто да сключи граждански брак, а иска да вдигне голяма сватба, на която да покани приятелите си. Е, добре де ама ако аз ще съм нещастна 2-3 години и ще съм страдала докато съберем пари за сватба, то за какво ще ми е после тази пищна сватба... А и тези доводи губят тежест пред върпоса, че той дори и годеж не предлага. Тогава отпада дори таксата за граждански брак на този етап, която така или иначе е съберяема сума.
Питала съм го дали се страхува от заболяването ми и дали ще поиска да се разделим, ако не мога да забременея, но той отговаря, че няма да поиска това.
Виж целия пост
# 144
Таксата за граждански брак е около 50лв  Peace

Обясни му, че за теб единия подпис е важен и по този начин наистина ще се почувствате като семейство. Този довод да видите първо дали ще имате дете ми звучи малко абсурдно. Има хора, които се борят с години, но това не ги отчуждава, ако наистина се обичат и се борят заедно към това да имат дете. Честно казано на твое място не знам как бих постъпила.. но най-добре в прав текст да говорите и да се изясните още в началото на проблема, а не да го отлагате във времето  Peace
Виж целия пост
# 145
Не знам, на мен също би ми било обидно от подобно отношение и надали бих се решила да родя дете в такава ситуация. Граждански брак може да се сключи за съвсем малко пари, а сватба винаги може да се направи и по-късно. Колкото до евентуалното отчуждение, то може да се случи със или без брак.
Виж целия пост
# 146
За сега чакам реакцията му, защото така или иначе се възстановявам психически от аборта. Виждам, че сте на подобни мнения като мен, което ме успокоява, че не съм чак толкова претенциозна колкото моят човек ме изкарва. Той също така счита, че не оценям подкрепата му относно заболяването ми, след като продължавам да отчитам такъв 'малък' фактор като брака. Уточнявам, че преди време когато започнахме да правим опити за бебе по естествен път инициативата дойде от него.
Проблемът обаче е, че ако продължа да намилам по този въпрос и да повдигам темата, въобще няма да изпитам щастие, ако се съгласи в резултат на постоянните ми намилания по въпроса да се оженим, защото ще бъде изпросен брак. Някак си ... ще бъда още по-тъжна, не знам дали ме разбирате. Не искам някой мъж да се омъжи за мен, защото се стреми да има дете, а искам да го направи, защото иска да е конкретно с мен.
Мисля си сега да спра да повдигам темата и да си мълча известно време, а не отново да я повдигна и да повтаряме едно и също, едно и също. Не знам обаче дали е правилно това предвид, че нямам много време за губене, как мислите?
Виж целия пост
# 147
SAB-f когато станахме двойка с моя и двамата не искахме брак, после обаче като се заобичахме ни се прииска да сме съпруг и съпруга. И преди година и половина като започнахме с упоритите опити за бебе, аз също много се обидих, че уж искаме брак и сме говорили на тази тема ... и бебе правим, пък даже не ми предлага. След няколко месеца ми предложи, но видя, че ми беше станало вече кофти. Сватбата уточнихме, че няма да бързаме да я правим и бях много щастлива - все пак макар и не законно се чувствах като негова Жена. После забременях, ускорихме сватбата, но направих спонтанен аборт. И в суматохата и депресията окончателно забравих, че щяхме да се женим. Сега вярно, че нямаме много средства, но много искам да се омъжа за него ... а и колкото и смешно да ви звучи - вярвам, че ще забременея след като сключим църковен брак. НО не, той ми излиза с - "нямаме пари" "първо трябва да си купим жилище" и т.н. Започвам даже да се разколебавам за този брак, не защото той не иска ... напротив много го иска, но го приема като някаква ГИГАНТСКА стъпка, преди която първо всичко трябва да ни е наред. А това е възможно и цял живот да не стане. И вече ми е кофти да разказвам на хората, че сме сгодени от сумати време.
А когато кажа "ами ако забременея?" веднага ми се отговаря "тогава ще намерим пари". И не мога да разбера защо стана толкова сложен проблем тая сватба ... вместо да е празник, то стана досадно, скъпоплатено, много дългоочаквано събитие.
Може би направих грешка, че го притиснах за годежа, но му казвам "дай да не се женим, със събраните пари да си купим апартамент и да спираме да се караме за тая сватба", но той "НЕ! Ще се оженим" И ми писна вече да тъпчем на едно място.
Та това е моята история, но се убедих, че настояването за подобни неща може само да навреди  Simple Smile Човек трябва сам да го почувства.
Виж целия пост
# 148
Аз сигурно ще прозвуча като някаква откачалка, но съм против брака. Може би заради моите родители, но така или иначе, за мен брака има само юридическа стойност и всичките там поледствия от това. Наистина не разбирам защо някои хора се фиксират в брака. С мъжа ми не сме женени и имаме две деца. Никога не ми е липсвала сватба или това, че не сме женени.Аз самата лично го разубедих.  Мисля че и той в един момент се чувстваше обиден, но после се успокои.
Мисълта ми е, една двойка може да живее нормално и без брак. Разбирам че за някои хора брака е важен, но щом мъжа е готов да се грижи за детето и да бъде отдаден на тази връзка, това ми се вижда по-важното. И да, мисля че настояването понякога има отрицателен ефект има хора, които са готови да се отдръпнат, ако усетят че ги пристяга.
Виж целия пост
# 149
Има много хора, които живеят на семейни начала без брак, но го приемам, когато и двамата са съгласни с това положение. А когато виждаш, че за единия подписът е важен и би го направил по- щастлив, тогава може да направиш компромис със себе си и да сключиш брак  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия