Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

  • 48 682
  • 595
# 315
Бих искала второ дете,но когато му дойде времето.. Wink
Виж целия пост
# 316
Здравейте, мъжете винаги са мислели на бащинството различно.... от пълна радост и притискане да ти направят бебе, очаквайки, че грижите са изцяло женска работа до  страх от деца, поради асоциацията им с доживотно робуване на малкия наследник и окови спрямо жената, която ще надебелее и ще се отпусне след раждането. Причините един мъж да изчаква са много, а наша женска работа е да разберем кой точно страх ги спира и да ги убедим, че имат нашата пълна подкрепа. Моят мъж се страхува точно от това, че ще трябва докато е жив да се грижи за дете /той е с доста години по - голям от мен/. Все пак успях да се преборя с категоричния му отказ, отне ми около две години.... и сега освен да чака на съдбата за два месеца успях да го убедя да се консултираме и в клиника за асистирана репродукция.  С други думи, ако мъжете ви изпитват обич, то те ще се съобразят с вас, стига да са напълно убедени, че вие ще поемете вашата отговорност и че детето не е просто прищявка и тиктакащ часовник.
Извинявайте за дългия пост.
Виж целия пост
# 317
Просто се просълзих...  Laughing
Ще ме прощавате за иронията, но
мъжът, миличкият той, се нуждаел от нашата подкрепа...
Понеже той ще забременява, той ще носи 9 месеца бебето,
той ще го ражда, той ще го кърми, той ще стои буден по цели нощи,
когато е болно и т.н., и т.н.

Сякаш някога е било проблем за мъжете да се освободят от отговорността,
в случай, че им дойде в повече.
Виж целия пост
# 318
Просто се просълзих...  Laughing
Ще ме прощавате за иронията, но
мъжът, миличкият той, се нуждаел от нашата подкрепа...
Понеже той ще забременява, той ще носи 9 месеца бебето,
той ще го ражда, той ще го кърми, той ще стои буден по цели нощи,
когато е болно и т.н., и т.н.

Сякаш някога е било проблем за мъжете да се освободят от отговорността,
в случай, че им дойде в повече.

Без кърменето и раждането, абсолютно всичко друго изброено може и трябва да го върши и мъжа  Peace
За моят мъж конкретно знам, че една от причините да го "мисли" толкова беше, че знаеше, че ще бъде включен в живота на бебето изцяло, няма да има "ама това е твоя работа да му сменяш памперса/да го къпеш/да го забавляваш/да го разхождаш/ да успокояваш". Знаеше и знае от самото начало колко еднакво ще се грижим за бебето, пак казвам, с изключение на кърменето.
Виж целия пост
# 319
Lexie, като изключим природните закономерности около самата бременност, по същата логика сякаш е пък някакъв проблем и на жената да се освободи от отговорността, в случай че й дойде повече...
Виж целия пост
# 320
Lexie, като изключим природните закономерности около самата бременност, по същата логика сякаш е пък някакъв проблем и на жената да се освободи от отговорността, в случай че й дойде повече...

Така де, а на практика колко често се случва?
Освен това темата не е "Как да убедя жена си, че е готова за бебе?", а си говорим за мъжете.

А бременността и раждането не са някаква си там подробност, впрочем.
Виж целия пост
# 321
На практика колко често се случва нямам представа. Някой, работещ в статистиката, ако има данни за това колко на брой деца са изоставени от бащите и отглеждани от самотни майки или пък изоставени от майките си и отглеждани от самотни бащи или пък в домове, нека да сподели информацията и може да се направи математическо сравнение.

„А бременността и раждането не са някаква си там подробност, впрочем.“ - а някой да е казал, че са?
Виж целия пост
# 322
Ужас... ! Кога мъжете станаха по-нежни от нас.... Такива неща прочетох тук, че се отчаях. Чудех се дали става дума за зрели мъже или за момчета на по 16...  #Crazy
Виж целия пост
# 323
Моето заключение след 70-страници (2 теми) май е:
Мъжа е готов тогава, когато се убеди, че конкретната жена ще направи всичко, както го е написала Лекси:
Цитат
Понеже той ще забременява, той ще носи 9 месеца бебето,
той ще го ражда, той ще го кърми, той ще стои буден по цели нощи,
когато е болно и т.н., и т.н.
По възможност без да ангажира мъжа с тези неща. Мъжа става готов, когато се убеди, че жената ще поеме отговорността за детето, а той ще е отговорен едва ли не само за зачатието.
Всяка мисъл, че извън зачеването, мъжа ще има други ангажименти свързани с детето го прави все по-малко готов.
Както съм писала. Разяснявайки аспектите на ангажиментите около отглеждането на дете и, че децата се отглеждат от БАЩА и МАЙКА, а не от баба и дядо, направих от един напълно готов мъж един съвсем неуверен в готовността си мъж. Сега го придвижвам ком готовност с убеждението, че децата се отглеждат от МАЙКА, МАЙКА и малко баща.
Виж целия пост
# 324
poohito, много частен случай сте вие. Съжалявам, че ти го казвам толкова директно, но аз също чета тази тема кажи-речи от самото й начало и видях много мъже, които стигат сами до момента "да, готов съм да бъда баща" без жена им да ги убеждава "Ама споко бе, няма нужда ти нищо да правиш, аз сама ще си го гледам, ти само ми го направи."
И примерите около мен са за точно обратното (като вземеш предвид, че за последните 5 години около 80% от приятелите ми станаха родители).
Виж целия пост
# 325
Добре, направо не мога да повярвам, че коментарът ми предизвика подобен отпор. Мили, дами, тук обсъждаме кога мъжът е готов да има дете.... що се отнася до бременността и раждането, ами да ние носим, но нали ние се чудим как да убедим мъжете си да се съгласят да ни причинят точно това- да забременеем, да дебелеем, да ни боли, да раждаме с часове в болка, после да не спим, да се борим с депресията, с безсънието, с ангажимента, с последиците за собственото ни тяло?!?
Ако това ужасява някоя от вас толкова много темата трябва да е "Как да се убедя сама себе си, че съм готова за дете?", а не кога мъжете са готови за бебе. Повярвайте ми, че това, което ужасява и плаши нас жените, плаши и мъжете. Нима мислите, че са готови за променливи настроения, нима мислите, че искат да гледат любимата си да я боли? Нима мислите, че когато бебето нощем плаче, защото е огладняло или се е оцапало, то само вие ще се будите?
Когато жената е готова и е приела да бъде майка, тя търси не само "материала" от мъжа си, но и неговата всеотдайна подкрепа и мисля, че темата се отнася точно до този момент.
Виж целия пост
# 326
Напълно споделям мненеито ти Sway  Peace В моя случай на мен мъжът  даде идеята, каза че щял дори и напълняла да ме обича още повече и още куп други "успокоения" Grinning
Виж целия пост
# 327
Имам доста познати в обкръжението си, в чиито семейства е точно така:

Цитат
децата се отглеждат от МАЙКА, МАЙКА и малко баща

Интересното е, че са от най-различни възрастови групи, социален статус, образование и възгледи за родителството.
С ръка на сърцето казвам, че не мога да преценя доколко това положение се дължи на нежеланието на бащите да се ангажират и доколко - на несъзнавания стремеж у някои майки да бъдат незаменими, както и на убеждението им, че никой, ама никой на този свят не може да се погрижи достатъчно добре за детенцето им, включително и родния му баща.

Примерно - майка на дете на 2 и половина не може да го остави на баща му за няколко часа, защото "той няма да се оправи с обяда му". Какво толкова яде това дете, бре, да му се не види?!
Или - баща, който никога не е сменял памперс. Никога. И т.н., да не разводявам.

В нашето семейство е различно, но - да, трябваше да положа усилия да стане ясно, че детето не е на майката и бащата само да "помага". И пак има какво да се желае, 3 години ще станат вече.
Може би просто културата ни е такава - някак си се смята за немъжествено, ако бащата участва активно в грижите за детето, щото то си е "женска работа".

Виж целия пост
# 328
Да.
Точно това исках да напиша. Мъжа е готов, когато се убеди, че жената ще се справя със всичко дори и без неговата подкрепа.
Не само "нашия" случай е "частен случай".
За жалост аз съм и израстнала в такова семейство.
Майка ми трябваше да се справя с всичко без подкрепа. Всички потребности на децата касаеха само нея. Трябва да уточня, че родителите ми не са разведени и живеехме всички заедно. Трябва и да уточня, че баща ми се изживява, като спасител на предъртялата ми майка, че се е съгласил да създаде семейство с нея и да и осигури мечтите да има деца. Съгласил се е, защото е бил готов, а е бил готов защото ... по някакъв начин е знаел, че тя ще се ангажира с всичко или просто си е бил решил, че той няма да се ангажира.
Има и други случай разбира се: Мъжа се притеснява за любимата за надабаляване, погрозняване болка. Мъжа се притеснява за парите. Мъжа се притеснява за грижите. Ако само обаче успете да го убедите, че всичко ще си го понесете сами. Няма да го занимаватта с дебелото си, погрознало тяло и може да се развлича с по приятна компания докато дебелеете, ще се издържате без това да наруши неговия финансов баланс, ще поемете сами грижите. Мъжа става готов много бързо или, ако не конкретния мъж, то ще се намерят много други готови май.
Написаното е хиперболизиране на реалността, но все пак отразява не малка част от нея.
Виж целия пост
# 329
Здравейте:) Аз пък имам следният проблем- приятелят ми често обсъжда темата за деца, въпреки, че ни е малко раничко, но пък стане ли дума за съвместно съжителство почват едни скандали.. рано му било моля ти се за такава стъпка и т.н. според мен има някакъв проблем да дели територия ли не знам..на някой дали му се е случвало подобно нещо?явно всеки мъж си има някакъв страх дали от сватба, дали от деца явно дори от съвместно съжителство Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия