Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

  • 48 682
  • 595
# 330
А как деца без съжителство?
Или обсъждането е по начин: "някога, някъде"?
Виж целия пост
# 331
Има мъже, които просто така си приказват. Деца? "Дааа, разбира се, аз много обичам децата, страшно искам да имам дете, даже ей-сега, веднага!" Но на практика - не ги търси даже за сериозна  връзка. Бившият ми беше такъв.
Виж целия пост
# 332
За него доста важно нещо е да има деца и почва леко да ме навива, но това ме притеснява как изобщо могат да се отглеждат така (освен ако не размисли дотогава), все пак и те по някакъв начин ще му нарушат безценната територия и лично време.. иначе му вярвам за това,защото каквото го мисли си го казва. Преди год. имах съмнения за бременност и неговата реакция и думи мн ме обидиха, даже още имам психическа травма сигурно, но си замълчах и нищо не му казах тогава явно нещо е размислил сам
Виж целия пост
# 333
Пак не разбирам.
Той те навива да имате деца. Да забременееш и да родиш, но същевременно да не живеете заедно? После, като родиш заедно ли ще живеете или ти ще си живееш някъде с детето, а той в своето пространство, което е на друго място?
Преди повече от година аз обидих моя приятел с 1 ескапел, закъснение на цикъла и очевидна демонстрация от моя страна, че в тогаващното ми положение, когато целия ми ресурс беше да подкрепям него, не бих желала да имам дете. Сега може би е разбрал колко съм била права. Аз съответно пак не очаквам подкрепа от него, но и не отделям ресурс аз да го подкрепям. Знам в ушите на майките, че ще прозвучи смешно, но аз се опитвам да пестя доколкото мога, ако може поне мъничко да ми е по-леко, когато имам дете, че  очакваното майчинство е мизерно.
Виж целия пост
# 334
Здравейте:) Аз пък имам следният проблем- приятелят ми често обсъжда темата за деца, въпреки, че ни е малко раничко, но пък стане ли дума за съвместно съжителство почват едни скандали.. рано му било моля ти се за такава стъпка и т.н. според мен има някакъв проблем да дели територия ли не знам..на някой дали му се е случвало подобно нещо?явно всеки мъж си има някакъв страх дали от сватба, дали от деца явно дори от съвместно съжителство Simple Smile

Убедила съм се, че най - лесно е просто да попиташ какъв е проблемът. План Б е просто да се нанесеш. Преспиваш нощ, всичко е ок.... след това си правите романтичен уикенд и след няколко такива преспивания, като заговори за дете... просто му припомни, че не иска да живеете заедно, а за дете в такава ситуация е абсурд да се мисли.
Иначе си права, всеки човек си има страхове и затова е добре да може да се разчита на половинката
Виж целия пост
# 335
Да наистина звучи абсурдно..изчетох цялата тема и не намерих подобна ситуация като моята. Иначе сме го обсъждали и всеки път обясненията му са различни, а след това винаги се стига до скандал. Иначе спя през два три дни у тях,понякога и по-често. Понякога даже се чувствам все едно съм на повикване-сутринта айде чао..той ест смята, че не съм права
Виж целия пост
# 336
Е той си е постигнал едно ниво на комфорт, в което си му е идеално. Ако чакаш сам да тръгне да излиза от него...
Виж целия пост
# 337
Точно това се чудя- не му било рано да иска деца, но за това пък не бил готов още .. тея мъже понякога ме изумяват   Laughing
Виж целия пост
# 338
Той сам ли живее: квартира, собствено жилище или с родителите си?
Съответно ти как живееш?
Ако той има своя територия (квартира). И ти имаш такава. Може би трябва да спрете с това и да направите всеки жертва, като се откажете и двамата едновременно от моментния си конфорт и просто двамата заедно отидете в ново жилище (квартира), където ще има място и за двама ви (не вв физическия смисъл на думата). За намирането и поддържането на общото ви жилище да сте отговорни и двамата и едва тази първа споделена отговорност би трябвало да ви насочи към създаване на семейство и деца.
Ако живее с родителите си се очаква, че човек, който е готов да има деца първо трябва да е готов да се откъсне от полата на мама.
Ако има собствено жилище, може би е нечестно ти да желаеш да се настаниш в него просто така на готово, но тук вече е по-трудно, защото едва ли човек, който притежава жилище би се изнесъл от него, за да бъде на квартира с приятелката си. От друга страна, ако не е готов да те приеме в жилището си и не е убеден, че ти си човека, с когото иска да живее, как може да е убеден,
че иска да имате общи деца. Има и друга вероятност да живее в собствено жилище, което обаче е платено от мама и татко. Тогава той може да мисли, че реалните собственици (мама и татко) няма да одобрят дъ съжителство с жена, която все пак не му е никаква (нямат брак) и, че мама и татко биха приели тази жена, като негов партньор само след брак или, ако въпросната жена е родила тяхно внуче.
Друго не ми идва на ум.
Виж целия пост
# 339
Оф и аз имах едно такова гадже.
Направо си се нанесох у тях лека полека.... Ама то така насила не става.
Говори с него и си изяснете кой какво иска от другия.
Според мен е абсолютно безумие да мислите за деца, без да сте готови (той) да се отдадете напълно един на друг.
Виж целия пост
# 340
С моя човек сме много време заедно и съм сигурна в него. Знам че е готов да стане татко отдавна и беше доста търпелив да не ме притиска. Аз бях колебливата и дълго отказвах. Към края на миналата година се навих и дори се превърна във фикс идея. Да, ама до сега не ставаа Sad Има още време и надежда да сбъднем мечтата си, но съм гузна, че пропуснах ценно време за опити. Затова, ако сте сигурни в човека до себе си и се обичате, не отлагайте твърде дълго!
Виж целия пост
# 341
Не  живее с техните , само с брат му и съответно жена му. Да наистина причините биха били много, но няма как да разбера като всеки път се оправдава с различна. Даже последният път ми се развика да не съм го била притискала.
Виж целия пост
# 342
Моята теория е съвсем друга. Приказките за бебе създават изкуствено усещане за сигурност. Какво се случва в дните, в които не спиш там? Дали друга не е на смяна в тези нощи? Не е нормално мъж да говори за деца, но не и за съжителство.... така правят кръшкачите. Помисли добре, една двойка се опознава само, когато провери търпимостта на двете единици в цялото - съжителството. Аз обикновено се нанасям бързо, за да разбера максимално бързо дали сме съвместими. Връзка под три години не съм имала. Сегашната ми половинка дори не ме искаше за гадже, защото се срамуваше от разликата в годините ни. Показах му, че мен това не ме интересува и с нокти и зъби се преборих да се нанеса, но ако ме беше изгонил, вече щеше да е в миналото. Животът е твърде кратък, за да чакам някой да ме допусне в личното си пространство. Нито една жена не е играчка и ако искате да сте двойка, то двойките имат общ дом. Няма значение чие е жилището, защото ако накрая двамата се грижите за дома си, то и двамата сте достойни да сте в него. Собствеността не прави двойката. Безумно е да се очаква, че общата квартира ще реши проблема с личното пространство... ами ако сте несъвместими за съжителство?
Виж целия пост
# 343
И аз съм си го мислила, но едва ли почти нон стоп се чуваме и пишем..по скоро има някакъв проблем даже не иска да спи на чуждо място. А като споделя с приятелки всички дават акъл, че от съвместното съжителство колкото и да се обичат двама души се разделят и ме упрекват защо съм тръгнала да си развалям връзката
Виж целия пост
# 344
Те и  тия твойте приятелки , големи приятелки ще излязат с тези съвети...съжителството или укрепва връзката и тя преминава на по-горен етап, или  се разбира, че не сте съвместими за съжителство. Не е задължително, заживявайки с мъж, веднага да сте обречени на провал. По тази логика, бая народ по света....нали?!!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия