Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

  • 48 682
  • 595
# 75
Aia_vet   newsm10 точно като при мен, но на мен ми се наложи да се откажа да работя за около 2 години, след това не попаднах на приемлива за мен работа и решихме, че няма смисъл. Аз също се опитвам да обясня на Пухито, че според мен това не е нейния човек... Някак ми се искаше с думи да помогна.

  bouquet
Виж целия пост
# 76
Никой никого не съди, мъчно ми е да виждам тъжни хора, които имат избор, а ги е страх да го направят. Не виждам нищо лошо в това една жена да е сама на каквато и възраст да е. Дете винаги може да си направи. В случая, който описва Пухи, дали ще е с този мъж и с дете, или сама ще си гледа детето, май по-добре е 2рото и за нея, и за детето, коетоискрено и пожелавам някой ден да отгледа с много любов.
Виж целия пост
# 77
GalaEluard , напълно съм съгласна с теб. Преди да срещна мъжа си, години наред живях с мисълта, че един ден, ако искам дете - аз ще си го гледам сама. Просто с моя свободолюбив дух и темперамент не виждах друга възможност. Е, съдбата ме изненада, но това е друга тема  Wink
Но все пак, наистина всички сме различни и всеки сам опреля кое е най - добро за него.
Виж целия пост
# 78
Цитат
Пухито вече многократно обясни, че знае, че най-вероятно това не е нейният човек, но има причини да не вярва, че ще намери друг и затова предпочита да остане с него. Което си е нейният избор и толкова... Не мисля, че някой има право да съди друг  Peace
Не е съвсем така.
Исках да го знам със сигурност да знам, че това е човека за мен. Голямата любов и т.н. Обаче не се случи така. Сега хем ме е страх, че може би не е човека за мен. След всичко чуто от приятели, след всичко изчетено и т.н., че един мяж трябва да се грижи за мен и че това, което ми се случва ан мен не е както трябва, че той е паразит, използвач и т.н. Страхувам се, че може би не е точния човек (не съм сигурна, че е така), страхувам се, че и друг по-точен, грижещ се и т.н. за мен няма да има.
Цитат
GalaEluard , напълно съм съгласна с теб. Преди да срещна мъжа си, години наред живях с мисълта, че един ден, ако искам дете - аз ще си го гледам сама.
Това не съм мислила, заради родителите ми и това, че са се погрижили да вярвам, че няма да ме подкрепят по никакъв начин и за това, че баща ми е направил всичко възможно да ми внуши, че хорското мнение е съдбоносно важно, а мнението за жена, която не е могла да си има мъж и нормално семейство е, че проблема си е в нея и е ... тъпа, проста, некадърна и грозна и никой не е поискал да е с нея.
В себе си знам, че хорското мнение е пълна глупост и човек трябва да живее за собственото си щастие, но има неща, които са ми така дълбоко вменени от възпитанието, че не мога да ги надскоча, макар да знам, че са лъжи.
Виж целия пост
# 79
Пухи, не те познавам, но съм убедена, че притежаваш много качества. Ти си силна и самостоятелна жена - това е привлекателно за мъжете според мен. Ти имаш приятел, но мисля, че си с него само и единствено, защото те е страх, че друг няма да има.

Знам, че е по-лесно да гледаш отстрани и да съдиш, но ти заслужаваш повече. Не става въпрос мъжът ти да те издържа и ти да се чувстваш непълноценна, а да сте партньори в живота. Да не се налага ти да му поставяш ултиматуми, за да се развива връзката както ти искаш.

Мъже има колкото риба в морето. Жени също. Няма как да няма по-подходящ за теб мъж. Много грозно звучи може би, но трябва или той да се промени наистина или да се разделите.
Виж целия пост
# 80
Няма смисъл да се хабите. Ако човек не реши сам да излезе от вредния модел на поведение, който му е бил насаден в детството, и хиляда души да му кажат, че се погубва, все тая. Това са отношения на съзависимост, намерили са се двамата и толкова. Ако единият от двамата не се промени, ще изкарат и цял живот заедно.
Виж целия пост
# 81
Дами и преди няколко месеца и аз споделих мъката си от това че мъжа до мен ( с който сме 4 години заедно) се страхува и отказва за момента бебе. Но от началото на тази година пак поговорихме по темата. Попитах го какви са му плановете за тая година и какво смята за нас. И за моя радост нещата имаха обрат newsm44 Започнахме опитите за бебе  luvbed Толкова съм щастлива и спокойна вече! Тук вече е Божа работа кога ще видя двете чертички.
Съвета ми е към всички, които са в това положение е да напомняте от време на време всъщност какво искате. На мъжете явно им трябва повече време да узреят за тази идея. В никакъв случай не правете скандали. Изложете мотивите си  - примерно как човек никога не е готов, как парите никога не стигат, как на нас жените часовника ни тик-така. При нас мисля това, че му обясних как ние имаме определен резерв от яйцеклетки, с всяка следваща менструация умира по една яйцеклетка и  шансовете за забременяване намаляват. Тази информация доста го учуди, не го знаеше това. Така че дерзайте, успех на всички  newsm10
Здравейте, момичета Simple Smile Съгласна съм с теб , Елс и все пак на мен ми е доста трудно да свикна, че аз е трябвало да повдигна темата. Винаги съм си представяла, че нещата стават едновременно и дори по инициатива на мъжа.Но уви! Не при всички е така. Винаги съм си мислила, че при истинската любов нещата са взаимни. Понякога се чувства така, все едно бебето е моя прищявка. Все пак и аз така направих преди време. Не съм правила скандали. Споделих какво искам от живота си напред - в близко бъдеще- 1- до 2 години. Спокойно си го попитах - какви са неговите планове за близкото бъдеще и разбира се ако не се доближават с моите - да си помислим тогава какво правим. Все пак заради едната любов и връзка и добро прекарано време заедно не бих се лишила да бъда майка. Все пак съм на 29. Разбрах, че явно се страхува , не е готов. Иска да осигури стабилност...условия за семейство. Иска да започне бизнес. Казва , че е рано. Нали се досещате, че докато започне бизнес, направи пари и купи къща аз ще съм вече доста престаряла. Все пак, запазих спокойствие и чаках. След 2-3 седмици пак леко подхвърлих въпроса...този път - друга песен запя миличкият. Вероятно се беше размислил по темата, която едва ли е очаквал да повдигна. И така.. Може би добрият тон  и излагането на мотивите по спокоен начин е доста важно в случая. За изненада някой неща на мъжете ако не им бъдат казани от нас - те едва ли някога биха се замислили. ..И все трябва психически да ги подготвяш хехе
Наистина пожелавам от сърце на всички, които искат да станат мами - УСПЕХ! А на БГ мамите да ни бъдат щастливи позитивни и все така полезни с коментарите си Simple Smile
Виж целия пост
# 82
poohito, какво се случва при теб? Да не би да има развитие в положителна посока, не споделяш вече  newsm78
Виж целия пост
# 83
Добре съм.
Опитвам да приемам нещата по-спокойно.
Записахме си дата за сватба.
Търся рокля, но не ми е лесно, тъй като според мен са необосновано скъпи и в повечето случай абсолютно еднакви и несъответстващи на моите виждания.
Обмислям как може да се направи това (сключването на брак) без неприятните емоции. Изглежда няма как да стане.
Разводнява се темата, но проблема е. Присъствието на родителите ни ще ми донесе неприятни емоции, ако държа на тяхното отсъствие това да им обясня, че не са желани ще е придружено с неприятни емоции. Все още не мога да избера правилното решение.
По темата: Той ще бъде готов, когато аз съм готова, както и за всичко останало. Аз трябва да съм готова и да се пречупя, че  ще се справя. Той или неговата готовност и неготовност нямат никакво значение. Хората са различни. За него аз съм тази, на която никога не може да се угоди. За мен той е този, който е безобразно разглезен и невъзпитан и не може да постави никой пред собствените си прищевки и желания.
Виж целия пост
# 84
Пухи,
Скрит текст:
Разходете се до Асеновград. Аз бях  много скептична към това митично място и наистина не смятах, че моята рокля е там. Но това, което ми предлагаха за 1200-1600 лева в София и Варна, там го намерих за 800 със същото качество и между другото, в целия град имаше само една по-скъпа от нея и то беше заради воала. Имаше много прилични рокли и за 250 лева - семпли, но красиви. Все пак има и такива жени, които и в съдран чувал изглеждат като кралици.
За роднините и родителите - във всяка фамилия има поне по един рисков зевзек. Специално за родителите, ако възникнат проблеми, те ще са преди и/или след сватбата. В сватбения ден ще са развълнувани, а пък и ти ще си прекалено ангажирана за да им слушаш глупостите.
Виж целия пост
# 85
Благодаря,
Скрит текст:
За мен 1200 - 1600 лв. е космическа цена. Преди 2 дни бях в Асенов град. Нищо повече не се предлага от твърд коресет и пола с обръчи. Потресаващото е, че независимо от вложения материал и труд цената е еднаква. Рокля с много дантели (знаем, че всеки мотив дантела се купува и пришива и цената им е от 2 до 20 лв. на мотив) та рокля с много дантели, мотиви, пайети 400 - 450 лв. рокля от шифон без мотиви и дантели 400 - 450 лв. За мен тези цени са си просто измислени от магазините и никой всъщност не знае, защо струват толкова. Съжалявам, но не смятам да дам толкова пари. Цялото събитие трябва да е максимум 3000 лв. Мисля за интернет търговията и защо там цените са: http://www.topwedding.co.uk/jeweled-neckline-cap-sleeved-flowing … s-hs00116707.html и http://www.weddingdressonlinesale.co.uk/4513-green-a-line-empire … ress-pm30620.html Мисля, че много го прекаляват търговците в България. Освен от финансова гледна точка и фигурата ми и вкуса ми не отговарят на предлаганото: пола с 80 см. обръчи и корсет от който при изправено положение изхвръкват паласки в подмишниците, а при наведено гърдите на булката заплашват да я ударят по носа.
За родителите последното готино е, че трябва да се съглася с присъствието им, за да не ме намразят. Моето мнение и дали аз бих ги намразила няма никакво значение. Трябва да присъстват:  свекър алкохолик, който първо крещи после се интерсува какво всъщност се случва, брат, който прави всичко по-добре и знае кое как и много обича всички да знаят, че той е голямата работа, понеже взема 3-4 пъти по-висока заплата от другите, баща, които си мисли, че е потомък на старата аристокрация и всички останали са му селяндури и т.н.
Когато първоначално мислех исках да е просто и лесно с 10-тина приятели, но май няма шанс.
Май е същото и с представите ни за решението за бебе и т.н. В розовите филми всичко е цветчета и "ти си моята голяма любов и искам да си майка на децата ми". Реалността май е твърде далеч. В реалността, когато си пораснал знаеш, че носиш отговорност за решенията си и няма принца да се грижи за децата ти и съответно гледаш да прецениш всичко, когато решаваш.
Виж целия пост
# 86
А защо не отидеш при шивачка и да си направиш нещо, което ще е в твой стил  Peace
Аз честно казано не се виждам в булчинска рокля с воали и чудесии, както и цирка с всичките му щуротии  Crazy
Успех с подготовката и бъди щастлива, не го мисли много какво ще се случи  Peace
Рокля от нет-а точно за този повод не ти препоръчвам, една приятелка беше направила тази грешка, роклята пристигна, имаше разминаване в номерацията, та се наложи да я преправя при шивачка, при това седмица преди сватбата, беше много изнервена и притеснена от това.
И аз си представям сватба с няколко приятели набързо и после купон до зори  Laughing Но в нашите географски ширини е прието да се кани цялата рода до 9то коляно, знайни и незнайни братовчеди, лели, стринки, чинки и подобни... Не мисля да угаждам на някой, все пак ще е нашият ден и ще си го направя както на мен ще ми хареса. Е, все още не се решавам на такава стъпка...
Виж целия пост
# 87
poohito, като станеш самотна майка с второ "дете" на 30+ вкъщи, ще ти дойде акълът в главата и ще се чудиш как си могла да се прецакаш така, но ще е късно. Ми помисли малко и за това нещастно човече, дето ще го създадете - то в такова "семейство" ли заслужава да расте?! То бива егоизъм, бива, ама...  ooooh!
Виж целия пост
# 88
И аз си мечтая  за малко сватба,но реално как да стане? Естествено ,че ще се обидят,те за подобен тип събития живеят,все пак хората,това е нещо хубаво,нали? А какво значение има свекърът или родителите  ,какво общо има той с тяхното си семейство,то се състои от тях двамата и само това има значение..никой не си ги избира в крайна сметка Peace
Виж целия пост
# 89
Lеxie разбирам, че написаното от теб е вид остра критика, която да ме отрезви може би.
Значи ли, че ако нямам таланта, силите, красотата, възможностите или каквото е там да намеря принц не бива да имам дете?
Значи ли също, че това че имам реална представа и преценка за отрицателните страни на партньора си, а не живея в приказките е причина да нямам дете?
Колко истории има на самотни майки, които са се омъжили за принц от приказките, а той се оказал жабок.
Колко нещастни семейства и колко тъжни деца има. Не мисля, че моето дете ще е по-тъжно от мен например, когато съм присъствала на скандалите придружени с бой между родителите ми.
Мисля, че се справям достатъчно добре.
За 3 години ние не сме имали скандал в които да има агресия или който да продължи повече от 2 дни.
Мисля, че съм годна да имам дете и да го отгледам достатъчно добре. Май вече съм узряла дори за идеята, че мъжа ми няма да ми помага особено в това начинание, а ако се окаже по-добро от песимистичната ми прогноза ще е чудесно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия