Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

  • 48 682
  • 595
# 90
poohito, ама защо трябва да е принц от приказките, няма ли просто нормални мъже, че все принц ти е в главата. Не само побоя е нещастие за семейството. От това, което си споделяла съм останал с впечатлението, че изпадаш в истерии често. Ами като ти заиграят хормоните при една бременност? Ти си комплексиран и депресиран човек по дефолт (не искам да те обиждам или наранявам, това виждам аз от писаното от теб). Няма как да знаем как стоят нещата в действителност, защото имаме само твоята гледна точка, а от там аз лично разбирам, че ти си нещастна и подтисната от живота си сега, обаче някак си ти харесва това положение  newsm78 Сключете си брак, както ти си решила, винаги можеш да се разведеш, но когато има и дете става съвсем различно...
Виж целия пост
# 91
Какво ще го направи по-нормален?
GalaEluard ти живееш в свой частен случай. Всеки може би си живее в свой частен случай. Какво значи нормални мъже? Къде свършва границата "искам да е нормален" до "искам той да се грижи за всичко".
Относно комплексите също е широко понятие и съм уверена, че всеки си ги има. Аз съм комплексирана относно външността си, общуването си с хората (в частност мъжете), способността си да имам блестяща връзка и семейство. От друга страна обаче съм с адски високо самочувствие относно интелекта си, знанията си, професионалните си умения и т.н.
Няма как да имаме всичко.
Хормоните наистина оказват голямо влиание на живота ми и сега, когато са в нормален цикличен ритъм и при бременост не знам до къде могат да ме докарат.
Твърде много се съпоставям с другите (все пак обаче от чуждия живот виждаме само това, което ни е показано и автора могже и да го е изкривил) и търся да съм толкова красива, като ..., да съм толкова обичана, като ..., мъжа ми да е толкова грижовен, като ..., да ме издържа, както ... и т.н. А дали това ен са само илюзии. Дали всичко описано във форума или всички усмивки във фейсбук не са само малка част от истината. Може би аз съм противно на това, че повечето хора показват публично само щастието си, а аз показвам предимно проблемите и нещестието. Каквото и да показваме обаче не значи, че само то съществува. винаги изглеждам, като много депресиран и тъжен човек. Може би наистина е така, а може би това е само част от мен, която съм могла да покажа.
Твърде отговорен човек съм.
Дори в този форум обаче е пълно с жени, които имат деца и просят помощ, за да ги отгледат. На всички тях ли са се паднали ненормални мъже или пък жените са били ненормални ли пък това, което за мен е вярно - отнесли са се безотговорно без да им пука какви са те, какви са мъжете им и какво биха дали на децата си.
Аз съм отговорен човек и мисклех дълго. Направих доста неща за да открия човек за себе си. Това е относно обвиненията, че съм седяла и чакала и не съм искала да направя нищо.
Отслабнах с 37 кг.
Преместих се да живея и работя в друг град.
Изчаках да се запозная с нови хора ... Не стана.
Записах второ висше образование. Исках да се запозная с нови хора... Не стана.
Записах се в сайтове за запознанства. Исках да се запозная с нови хора... Не стана.
Пиша във форуми и чета как трябва да намеря друга среда, да опитам нещо различно да... Аз съм опитала някои неща май  newsm78 Май не са работили май  newsm78
Много трудно намерих човек, той се оказа съвсем не перфектен, научих се да живея с това. 3 години се сблъсквах с различни неща и в следствие на това добих увереност, че ще се справя.
На базата на опита си, разсъждението за случилото се до момнета и проектиране на не розови кроежи за будеще, добих увереност, че ще се справя или поне, че повече експерименти и изчакване няма да доведат до по-добър резултат. Така най-трезво разсъждавайки взех това решение.
Може да не е перфектен, но това е живота ми сега и ще се опитвам да извлека максималното от него. Колко време и усилия мога още да отделя, за да бъда нормалната жена за нормалния мъж. Все пак съм на 31. Ако мога да имам семейство ще го имам, дори и да не е перфектното.
Когато има дете става съвсем различно. Всички обаче знаят, че той няма да стане по-добър, всички знаят, че той ще бъде все по-лош и аз ще се чувствам все по-зле. От къде ли го знаят? От същото място, от където знаят, че причината да не съм намерила "нормален" мъж е, че не съм обичала да ходя на фитнес?
Да това е един от основните съвети за разрешаване на всичките ми проблеми със самочевствието. Трябва да спортувам и да ходя на фитнес.
И аз мисля, че хората трябва да четат повече книги и да обръщат по-голямо внимание на общата си култура, но на кой ли му пука.
Виж целия пост
# 92
Извинявам се за може би острия си тон днес.
Просто вече ми се иска да стана в по-голяма степен, като хората на които не им пука, не им пука как ще се справят, как ще е утре и дали няма да им е тежко или да са тъжни.
Искам да спре да ми пука дали живота ми е уреден или дали ще бъде уреден, да спра за малко да планирам. Нуждая се да се отпусна малко и да спра да се впрягам за всичко.
Нещата ще се случат, както могат или каквато е съдбата или както е решил Бог, стига съм се мъчила да ги направя по-хубави да предвида лошото и да се предпазя.
Виж целия пост
# 93
Ааааа 'къв фитнес, к'ви пет лева  newsm78 Никой не те обвинява в нищо, нямаме право да виним другите. "Нормален" за всеки е различно. Сама трябва да дефинираш своя "нормален" тип. Не е казано само и единствено той да се грижи за всичко, или пък само ти. Както радостите, така и отговорнистите трябва да са споделени в една двойка. Никой не знае какво ще му се случи в бъдеще, дали е направил правилния избор или не, ще разбере след време.
Може пък в твоя случай човека да се промени при появата на едно човече, няма как да знаем  ooooh!
Трябва да балансираш комплексите свързани с външността и др., и прекалено високото самочувтсвие идващо от знанията, уменията, интелекта и т.н. Никой не харесва хора, които постоянно изтъкват начетеността и интелекта си. Дразнещо е, това от личен опит го знам, ставаш трън в очите на доста хора и компанията ти им е неприятна.
Как точно се запозна с нови хора? Само в сайтове за запознанства ли? В една друга тема колко пъти те каних да дойдеш на срещите ни? Винаги имаше оправдание, за да не дойдеш. Не те обвинявам, просто питам какви бяха причините... Ние сме под твоето интелектуално ниво ли какво?
Перфектни семейства няма, по простата причина, че няма перфектни хора. Защо искаш семейство на всяка цена, дори и да не си щастлива  newsm78
Виж целия пост
# 94
Темата на Дюкан.  Simple Smile Да помня. Всъщност веднъж дойдох, но нямаше никой. Всъщност дори тогава той ме докара, за да се видя с тези непознати хора от форума, но не знам. Нямаше никой или аз не съм ги разпознала, или не се е състояло или и да ас били някои хора там аз не съм знаела кои са те и не съм могла да отида и да ги потърся. Не се случи.
Това с фитнеса е болна тема на някои даващи съвети във форума. може би те си разрешават всички проблеми във фитнеса, но факт е, че универсални лекарства няма. Фитнеса определено не е моето лекарство.
Натрапването на интелект е неприятно и понякога сама се усещам, че дразни околните, решенитео ми на този порблем обаче не е добро. Решавам да не им натрапвам нищо и просто започвам да страня от тях.
Със сайтове отдавна не се занимавам. Просто описах, че съм правила някой неща, които обаче не са одевели до удивителни резултати.
Сега вече не се запознавам с нови хора освен по принуда, когато работата ми наложи да се запозная с някого.
Опитах да приема себе си. Аз съм такъв човек. От 5,5 г. в дома ми не е стъпвал външен човек (изкл техници на кабелния оператор и еднократните посещения по времето, когато се опитвах да намеря половинка от сайт). Аз също не съм гостувала на никого. Приятеля ми е в Пловдив от 3,5 г., а има много повече приятели и понякога ги посещава, а 1 или 2 пъти и те са ни посещавали, но много рядко. Може би и той не смее да покани никой, защото аз никога не каня никой и т.н.
Не съдя хората толкова бързо: под моето интелектуално ниво. Може би има известно високомерие в държанието ми и относно това, че не обичам да слушам глупости иилюзиите на хората относно неща, които знам със сигурност. Пак прозвуча тъпо това, но не мога да седя и да слушам как кренвиршите се правят от тоалетна хартия, когато знам точно от какво се правят.
Искам да имам семейство на всяка цена, зощото някак просто знам, че ако нямам ще съжалявам безкрайно, че не съм разбрала какво би било. Имам и малко внушения по този въпрос, тъй като покойната ми леля нямаше семейство и беше цял живот обвинявана за това, вкл. накрая едва ли не някой е успял да и внуши, че една от причините да има рак на маточната шийка, който я погуби е, че не е имала деца. За себе си знам, че едва ли точно това е определящо, но за нея беше много тежко всичко това.
Виж целия пост
# 95
poohito,здравей. Извинявай, че се намесвам в темата, но ми стана много тъжно след като прочетох последната ти публикация. Аз обратно на всички които те съветват да се разделиш с партньора си ще те посъветвам - недей. Човек винаги има избор и винаги намира начин. Исках да кажа, че ако нещата след сватбата не потръгнат винаги може да се разделите. Просто трябва да опиташ. Аз имам връзка от 15 години и семейство със същия мъж от 8 години, за сега. Никога не съм си мислела че ще издържа толкова много. Просто човек трябва да опита и да даде шанс на другия без много да насилва нещата. Много късмет ти желая  bouquet
Виж целия пост
# 96
Май да.
По добре е да намерим начин да направим нещо. Било то в този случай да намерим начин да създадем семейство и да имаме дете, отколкото да търсим само оправдания, да не правим нищо. Оправдания, че ни е нужен по-добър момент, по-добър партньор, по-стабилни финансии и т.н. Навярно за всеки идва деня, когато просто си казваш "това е ресурса" и се хвърляш напред, а може и да се удавиш. Не си е работа и обаче цял живот да стоиш на брега и да се чудиш дали е било приятно да се плува.
По темата. Може би не е необходимо една жена да чака мъжа да е готов за бебе, може би е необходимо тя да бъде готова независимо от мъжа. Да демонстрира някаква своя увереност. Връщам се към вече казаното. Въпроса не бива да е: Кога ще си готов да ме подпреш? когато един въпрос е толкова важен за мен (както го описват много от искащите дете в темата) аз бих го поставила така: Аз съм готова да имам дете и да се грижа за него и ще се справя ти ще участваш ли или не, за да знам, ако отговора е "не", че трябва просто да се ориентирам към човек с друг отговор.
Аз пестя всеки ден и т.н. и реших, че към 2014 - 2015 съм готова да имам семейство без да очаквам подкрепа и помощ. Реших, че е време да рискувам. Може и да загубя много, но просто вече е време.
Виж целия пост
# 97
То отидохме към друга тема, но да, без да си опитала няма как да знаеш. Разбираш, че може и да си сама във всичко това. Чудя се щом сега без дете нямаш смелост да се махнеш от този човек, когато вече имаш дете няма ли да е още по-невъзможно, заради предразсъдъци насаждани ти от роднини, страха ти, че ще останеш сама с дете. Оф, истината е, че поколкото повече се замисляме, толкова повече "ако" и "дали" се появяват. Правете сватбата пък времето ще покаже. Ако имаш желание може да пием кафе,чай или по една вода някой път Simple Smile
Виж целия пост
# 98
Lеxie разбирам, че написаното от теб е вид остра критика, която да ме отрезви може би.
Значи ли, че ако нямам таланта, силите, красотата, възможностите или каквото е там да намеря принц не бива да имам дете?
Значи ли също, че това че имам реална представа и преценка за отрицателните страни на партньора си, а не живея в приказките е причина да нямам дете?
Колко истории има на самотни майки, които са се омъжили за принц от приказките, а той се оказал жабок.
Колко нещастни семейства и колко тъжни деца има. Не мисля, че моето дете ще е по-тъжно от мен например, когато съм присъствала на скандалите придружени с бой между родителите ми.
Мисля, че се справям достатъчно добре.
За 3 години ние не сме имали скандал в които да има агресия или който да продължи повече от 2 дни.
Мисля, че съм годна да имам дете и да го отгледам достатъчно добре. Май вече съм узряла дори за идеята, че мъжа ми няма да ми помага особено в това начинание, а ако се окаже по-добро от песимистичната ми прогноза ще е чудесно.

poohito, мисли си, каквото искаш. Истината е, че когато един човек е "счупен", той няма да се оправи, като заприлича външно на "нормалните" хора. Това е илюзия - много привлекателна илюзия, и ти ще го осъзнаеш, но ще бъде късно. Единственото, което вероятно ще стане, е че въвлечеш едно невинно същество в нещастието ти.
Тези неща ги пиша от горчив, горчив опит. Повечето неща, които си казала - все едно съм ги писала аз. За съжаление, нямаше кой да ме накара да се замисля навремето - да се замисля какво означава наистина да бъдеш родител. И сега си нося последствията, които са страшни.
Виж целия пост
# 99
Не знам дали е позволено да се пускат линкове тук  newsm78 Ако не е, да се изтрие поста ми, но попаднах на полезна статия. Предлагам на  poohito да прочете, ако има възможност и желание.
Виж целия пост
# 100
Благодаря.
Признавам, че прочетох статията през ред, но ме впечатли края за 60%.
Настроението ми твърде променящо се от хормони и дори от времето. Днес смея да кажа се чувствам чудесно и може би е заради времето.
Мисля, че в своята връзка имам 60%. Мисля също, че връзката ми може да се развие в положителна посока.
Проблема ни е финансово несъответствие да го наречем. Различен начин по-който мисилим и оценяме финансовите средства. Аз обаче се отдръпнах. Отдръпвам се и се опитвам просто да наблюдавам нещата. Понякога силното ми желание да контролирам не ми позволява, но спирам малко по малко. Спрях да плащам наема. Не се товаря с всичко и оставям неща ненаправени и като задачи за него. Смея да кажа, че освен разправиите за пари почти никога не сме имали други разправии. Различни сме, но успяваме да се съобразим с различията на другите. Твърдя и че се обичаме. Може би не е 100% идеалната връзка, но мисля, че е достигнала и преминала 60%.
Бих пила кафе с теб с удоволствие. Бих се радвала да ми пишеш ЛС и може би ще се разберем нещо. Благодаря ти, че си мила и ми даваш добри съвети.
Виж целия пост
# 101
Днес за пореден път си казах всичко. Всичко, всичко  Simple Smile.
Дори за това,че съм на 31 и може би ще дойде ден,когато вече няма да има значение, какво сме искали някога преди.
Сега ще съм спокойна, защото съм си казала всичко.
Реакцията беше: "Ти искаш едва ли не това да стане утре." Е дали е утре не знам.Може да се види от кога пиша тук. Дали е било вчера?
Имаше разбира се и дежурното: "Не мога да разбера какво ти става? Нищо ти нямаше сутринта и изведнъж..."
Всъщност май не се страхувам наистина. Мисля, че и това ще го постигна, когато наистина реша, като и другите неща в живота си. Ще го постигна сама. Ще му дойде времето и ще имам семейство. Ще си го направя сама.

Poohito, все едно слушам себе си. Нова съм в темата, извинявайте, но т.к. при мен проблемите са подобни с тази разлика, че моя има два предходни брака и по едно дете от всеки.... Ха питайте ме защо съм с него. Ясно ми казва ако искам да съм с него ако ли не ок.  И аз какво да правя??? newsm78 newsm78 И аз съм на 31 даже скоро на 32 ще стана. Времето си лети, а той не се чувствал финансово стабилен. Е ако на неговата възраст над 40+ е не си вече финансово стабилен кога/ Какво е дремал досега? Аз съм - но според него не съм - а той не!!!

Ок най вероятно дте няма да мога да издържам, но себе си мога. А мъжът е точно за това да издържа семейстовто - децата имам предвид, аз мен не искам да ме захранва с пари. Иначе сме много мили и нежни, ходи се къде ли не....но не това е важно в този момент от живота ми.
Виж целия пост
# 102
Разбрах някои неща за себе си и ще стана:
Хем по-добра. Ще спра да се стремя ние да сме, като другите и ще се опитам да приема него такъв какъвто е и себе си такава каквато съм. Трябва да се научим да се обичаме такива. Няма да се ядосвам толкова много, че той не е перфектния, нито ще се старая аз дасъм перфектната в перфектната връзка. Да се ядосвам или да се самосъжалявам вреди само на мен.
Хем ще бъда по-лоша. Ще спра да се впрягам и да мисля по много. Ще оставя малко той да се впряга. Ще спра да измислям аз как трябва да бъде и да се разочаровам, че не е станало така. Ще го оставя той да измисля и да решава как да осъществи това.
Ще сключим брак и тогава просот ще го запитам врме ли е за дете. Ако нещо се опита да увърта тогава на момента ще реша какво ще направя.
Li13 Твоят случай е малко по-различен. След 2 деца май човека е разбрал, че няма да може да се справи. Моят си мислеше, че може да се справи с всичка, когато се запознах с него, т.е. че родителите му са зад него да му бършат Д-то. Отделих 3 години да го преобразовам, но само частично в този смисъл и започна да ес осъзнава малко. 40 хиляди пъти съм обяснила, че първото му дете може да го е отгледала майка му, но аз ако имам дете не желая да го гледа неговата или моята майка, аз за да реша да имам дете значи съм искала аз да имам и възпитавам дете, а не родителите ми. Ако целта беше родителите ми да имат дете това се нарича да искам братче или сестриче, а тази възраст съм я надраснала.  Laughing Laughing Те и родителите ми ас надживели плодородната възраст, но нищо.
Влиза в крак човека. Последно се насочи  по мой подтик, че да си позволи определено удоволствие (платено хоби) трябва да има пари спестени от друго нещо, та спря да купува цигари по моя идея. Понякога (даже често) разбира, че съм права, а и признава, че съм малко по умна от двама ни, но може ли пък все да се съгласява с мен, нали го има това възпитание, че "истинския мъж не слуша правилата на жените, защото тях вятър ги вее на бял кон и главите им са пълни само с парцалки и гримове". Започна да осъзнава, че нашата ситуация е малко обратна и всъщност неговата глава е в облаците и това да ми позволи да го приземя в 90% от случаите е било за добро.
Виж целия пост
# 103
При нас не се ходи никаде:
1. Причина в която той си вярва. Не ходим никъде, защото ти не искаш.
2. Причина, която съм му казала и неохотно знае, че е истина. Не ходим никъде, защото аз не желая да плащам за всяко ходене на всякъде и просто за ходене не биха ми стигнали парите да водя себе си и него някъде, а той няма как да поеме такъв разход. За това не ходим никъде. Казала съм "Когато измисляш да се ходи някъде приеми, че ме каниш и трябва да си измислил и как ще го платиш иначе не ми се слушат идеите ти." Спряла съм и аз да давам идеи. Това е едно от многото неща, за които ще почакам.
Не ми пука.
Въоръжена съм с търпение, но няма да пропусна да го казвам всеки път. Никой не може да ме убеди, че за 3 години сме ходили някъде. Не сме ходили и няма и да идем вече, докато той не направи нещо по въпроса. Аз, както казах спирам да правя.
Виж целия пост
# 104
Влиза в крак човека. Последно се насочи  по мой подтик, че да си позволи определено удоволствие (платено хоби) трябва да има пари спестени от друго нещо, та спря да купува цигари по моя идея. Понякога (даже често) разбира, че съм права, а и признава, че съм малко по умна от двама ни, но може ли пък все да се съгласява с мен, нали го има това възпитание, че "истинския мъж не слуша правилата на жените, защото тях вятър ги вее на бял кон и главите им са пълни само с парцалки и гримове". Започна да осъзнава, че нашата ситуация е малко обратна и всъщност неговата глава е в облаците и това да ми позволи да го приземя в 90% от случаите е било за добро.

Всъщност, мила, за моя скромен опит от 4-5 годишна връзка (тъй като инфо-то в подписа не е съвсем точно) съм разбрала, че всъщност мъжа ми и 99% от приятелите му си признават, че жената е тази, която ще "ги вкара в пътя". От срам, страх, гордост не ти го казват право в очите, защото това би ти дало зелена светлина за роля на кукловод ... но те до голяма степен мислят, че грешат в действията си, когато е дошло време да пораснат и искат някой поне да им покаже правилната посока. А тъй като виждат, че с приятелите си са с еднакъв акъл, остават родителите и Жената.

Как го установих?
Първо с интуиция - започна да ми прави впечатление когато търси моето мнение за НЕГОВИТЕ собствени дела и в по-късен етап осъзнах, че това мое мнение е оказало голямо влияние. Например - на първата ни среща сме си говорели за цигарите и аз съм казала, че много ги мразя и тогава 7-годишен пушач е спрял да пуши ... а аз разбрах доооста по-късно, така че не е било просто, за да ме впечатли.
Второ - колкото и нескромно да звучи - имам много добър подход с хората. Когато се съберем с негови приятели и започна невинен разговор с някого, след известно време той може да ми е разказал и майчиното си мляко, при това без да е обиден, че любопитствам. Та така директно си ми казват, че всъщност Жената води във връзката ... че колкото и да се пъчат, жената като че ли вижда нещата от по-правилен ъгъл.
Трето - имам няколко, но много близки приятели мъже, които пък откровено заявяват, че сексът, купоните, алкохолът и т.н., са едно на ръка (макар и доста приятна), но без сериозно момиче до себе си, без подкрепа, без някой с правилна преценка ... те биха провалили живота си.

Така че смело отстоявай позицията си. Има вероятност, разбира се, твоят приятел да е далеч от заключенията на моите познати и приятели, но рано или късно ще стигне до тях ... особено щом до такава степен разчита на родителите си. Щом започне истинският му живот с теб, ще разбере, че вие заедно ще намирате правилния път и че е хубаво да се вслушва в думите ти.

Мисля, че важното обаче в такава връзка е да не потъпкваш самочувствието му - нека има вярата, че той поставя правилата, нека отстрани изглежда така, че да се чувства добре сред приятелите си (да не го бъзикат, че е под чехъл) ... всъщност обаче вие ще си знаете как стоят нещата, дори може би само ти, защото той няма да си го признае  Wink

С една дума - манипулация - му се вика  Grinning без да вредиш на никого обаче.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия