Кога мъжът е готов за бебе - тема 2

  • 48 682
  • 595
# 405
Чери изчетох историята ви. Ако ти имаш доверие в него и чувстваш, че сегашната му нерешителност в един момент ще отмине не виждам проблем. Разбира се дете без да живеете заедно си е лудост да правите, но това перфектно го знаеш, а може би и той. Ние цели 4 години бяхме "гаджета" без и дума да се обели за съвместно съжителство, аз бях на 23, той на 31 когато лека полека взех да оставам у тях и така си останах.  Laughing И май така му беше някак по- лесно, вместо да каже: хайде да живеем заедно. То се подразбра. И не съжалявам де, аз си знаех, че това е моя мъж и е въпрос на време всичко да си дойде по реда.
Пък и сте младички още, на доста мъже им е рано на 27г. да предприемат следващите стъпки.  Hug
Виж целия пост
# 406
Добро утро и успешен ден  Hug И да се похваля  Crazy Вече моят човек не само,че е готов,но и снощи действа по въпроса  Crazy Въпреки,че съм пред М за нас това е голям напредък  Hug Много се радвам  Hug А на всички Вас пожелавам и вашите половинки да се престрашат на тази стъпка   bouquet
Виж целия пост
# 407
kremenu6a, това е похвално! Успех в бебеправенето! Heart Eyes
Виж целия пост
# 408
kremenu6a прекрасно! Желая ви бързо да си направите едно мъниче!  Hug
Виж целия пост
# 409
 Hug Благодаря ви момичета  Hug Дай Боже всекиму поне по едно ангелче. Толкова съм щастлива,че не мога да Ви опиша.Това е може би първият път в който се моля да ми дойде М по бързо  Crazy и да се започне истинското бебеправене  Crazy
Виж целия пост
# 410
Hug Благодаря ви момичета  Hug Дай Боже всекиму поне по едно ангелче. Толкова съм щастлива,че не мога да Ви опиша.Това е може би първият път в който се моля да ми дойде М по бързо  Crazy и да се започне истинското бебеправене  Crazy


kremenu6a , толкова много се радвам за Вас. Пожелавам ти скоро да ни се похвалиш   bouquet
Виж целия пост
# 411
Здравейте момичета. Прегледах последните няколко страници и ми стана интересна дискусията която сте заформили тук. Още повече, че самата тема също ме вълнува. Надявам се приемате нови попълнения в редичките.  Hug
 С приятелят ми сме заедно от почти една година. Аз съм на 25, той на 28г. При нас нещата се развиват много бързо от самото начало. От първата седмица заживяхме заедно и от тогава сме неразделни. За деца почти не беше ставало на въпрос, поне не на сериозно. Докато не разбрах, че съм бременна. Това се случи ноември. В двама ни бушуваше океан от чувства. Различни, но всички много силни - страх, отчаяние, но и огромно щастие. За съжаление бременността не беше успешна и се наложи да направим аборт във втори месец. Много ми беше тъжно, и все още е така, но живота продължава ... Случват се и такива неща. Малко след аборта той ми каза, че няма търпение да започнем да си правим бебче. Аз обаче преживях нещата малко по-тежко, затова се разбрахме да забравим случая и спряхме да говорим за това.
 Е минаха вече 4 месеца, през които преживях и операция и сега вече имаме зелена светлина за бебеправене. Да, обаче от страх ми се изка да изчакаме още малко, затова и почти не повдигам въпроса, а има и още нещо. С ММ се разбираме чудесно, като изключим финансовата част. От самото начало парите са ни общи. Общи, общи, ама май моите само са общи, а неговите са си негови. Проблемът е, че той има много широки пръсти. Две седмици след заплата вече няма нищо и оставаме на моята заплата. По тази причина аз често се лишавам от някои неща, а той харчи доста за всекидневни разходи, много по колата си, карта за фитнес, скъпи хранителни добавки, аксесоари за фитнеса и всеки месец се появяват разни непредвидени разходи. Винаги харесва най-скъпото и е готов да даде последните си пари за това, което иска.  #2gunfire A само да вметна, неговата заплата е по-голяма от моята.
 Та в цялата тази картинка някак идеята за бебче не ми се вписва ... а толкова много го искам. Дайте ми съвет какво да предприема. Дали би се променил? Кога мъжете осъзнават, че не са сами и не може да мислят само за собствените си нужди?
 Чери, дано не съм права. Но думите на твоя приятел не ми звучат сериозно. А по-скоро като някакво оправдание, за това че не иска да живеете заедно. А дали пък няма някаква друга причина, която премълчава от теб?
  Извинете ме за дългия пост. Дано не съм ви отегчила прекалено.   bouquet
Виж целия пост
# 412
  Дали би се променил? Това само ти си знаеш. Но едва ли е по-различен от всички останали мъже, тъй че и за него върви максимата" няма да успееш да го промениш, какъвто е такъв".  
  Какво значи твойте пари са общи, а неговите са си негови?!! Оставяш си ги на видно място? Когато всеки си държи парите си в него си, това е вид свобода. Никой не би искал да се чувства зависим от другия.
  У дома не държим парите в шкафа, за да ги чувстваме общи буквално. Когато той плати тока, аз ще ще напазарувам. Ако той напазарува нещо, аз ще взема да донапазарувам примерно. Съгласуваме се. Разбираш ли? Това е аз мен общи. Дали аз ще похарча или той ще похарчи пари, те са общи. Но всичките общи са на двама ни по портмонетата.  Simple Smile
Виж целия пост
# 413
Цитат
Какво значи твойте пари са общи, а неговите са си негови?!!

Доколкото разбирам, значи, че той си харчи заплатата за лични нужди и я поставя пред свършен факт, а от нея се очаква да извади пари за общите разходи, като например храна, иначе ще стоят гладни.

Много е трудно да се промениш, знам го от собствен опит, защото аз съм с широките пръсти у дома.
Осъзнавам колко е нередно, но то е вид зависимост. Затова мъжът ми разпределя всички пари вкъщи - това намалява до голяма степен възможността ми да правя неразумни и излишни разходи.
Виж целия пост
# 414
На мен ми е ясно какво значи, но нарочно й наблегнах на това, отправяйки й въпрос.
Виж целия пост
# 415
Аз, честно казано, не разбрах каква ти е тезата. Какво значение има физически къде се намират парите, ако единият харчи, без да се съобразява с другия?
Виж целия пост
# 416
Цитат
Какво значи твойте пари са общи, а неговите са си негови?!!

Доколкото разбирам, значи, че той си харчи заплатата за лични нужди и я поставя пред свършен факт, а от нея се очаква да извади пари за общите разходи, като например храна, иначе ще стоят гладни.

Lеxie точно така се получава. Заплатата ми си стои в мен, неговата в него. Аз примерно плащам едно, той друго. Но след две седмици той е похарчил своите, предимно за лични нужди и много ненужни според мен неща. И тогава оставаме на моите до следваща заплата. Аз отдавна се издържам сама, плащала съм и квартира и пак съм успявала дори да спестя. Но откакто сме заедно, не само не мога да спестя, ами и всеки месец се чудя дали ще ни стигнат до края. А заплатите и на двама ни са над средните за страната и би трябвало да ни стигат. Приказвали сме многократно, опитвам се да направя някакъв план за месеца, но все не се получава.  #Crazy
 Мисля си ако не бях загубила бебчето, вече трябваше да сме направили голяма част от покупките. А не виждам как можеше да се случи това, без помощ от родителите ни. Иска ми се и ремонт да направим, да ходим на почивки, да спестяваме... Вероятно този проблем го има при много двойки, но мен лично много ме тормози. Казва, че е готов за бебе, а според мен не е. А дали когато това се случи ще стане по-отговорен? Thinking Колкото и добре да го познавам, не знам отговора на този въпрос.
Виж целия пост
# 417
mimoni_s при нас организацията на бюджета е по следният начин - и двамата събираме на едно място двете заплати и си правим сметка какво и кога трябва да се плати. Така постоянно знаем колко още пари ни остават до края на месеца и се преценява ЗАЕДНО какво да се купува. Според мен, този вариант, както е при вас, не е много успешен, защото така всеки си мисли, че другият има пари и е спокоен и си харчи колкото иска. Като свършат парите на единият, изведнъж ставате неприятно изненадани с колко пари трябва да изкарате месеца. Защо не му предложиш да направите така - събирате всичко на едно място и ясно се определя кое кога се харчи. Заедно ще решавате какво да се купува. Тук, разбира се, не означава, че сте лишени от различните гевизълъци и дранкулки  Laughing, ама поне ще сте го решили заедно. Според мен това е първата успешна крачка към това да имате здрав бюджет, а от там и сигурност в семейството Wink.
Успех от мен! Дано да успеете да се справите с това. Аз си мисля, че е поправимо. Стига другият от среща да желае да се промени Wink.
Виж целия пост
# 418
А той поне усеща ли се, че не постъпва правилно?
Виж целия пост
# 419
Да знае го и го признава. И обещава, че ще се опита, но уви. Засега няма ефект.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия