Полша

Аз също смятам, че за толкова малко дни мина Виеличка е излишна. До там се пътува около 30-40 мин. с автобус, разглеждането е около 3 часа. На нас много ни хареса. Купихме си билети на място за група с руски. Отидохме по-  рано, пихме вкусно капучино в хотела зад мината. Бях проверила часовете за влизане и на какъв език са.
В понеделник замъкът работи,има две безплатни неща, както е написано по-горе. Влязохме и в църквата на замъка. Ако искате, може да си платите за другите атракции, Посетихме и Ринек ъндърграунд( билети купихме на място , но за следващия ден). Също според мен си заслужава да влезете в централната черква с двете кули. Билети се продават в сградата отдясно на нея. Качихме се и на кулата и, билети пак оттам, но ние с детето обичаме кули. Краков е толкова хубав град, че времето няма да ви стигне . Не забравяйте , че в неделя магазините повечето не работят.

Благодаря, момичета, май наистина ще се откажем от мината. Снощи рових за забележителностите и навсякъде пишеше, че през април в понеделник повечето зали в замъка не работят, само за оръжейната пишеше, че работи. Ще отидем на място, пък каквото - такова. Ринек ъндърграунд какво е? Ринек не значи ли пазар? В неделя пристигаме вечерта, така че магазини не ни трябват. За два дни ще хапваме по заведения, макар че в апартамента има и кухня.

Част от залите са затворени, защото е безплатният полуден. Той не включва всичко, но то и самия замък не блести с нищо, така че не се губи кой знае какво.
Обърнете внимание на работното време на катедралата в двора, мисля че беше до 12:00, после е затворена.

Ринек ъндърграунд е музей, който се намира под площада. Много модерен и интересно направен.

На мен Величка ми хареса много.
Пътуването с Юбер е 10-15 минути и е 10-13лв в посока.

Момичета, нашето пътуване наближава, стискайте ми палци всичко да е наред, че мъжа на приятелката ми е болен, ама той цял живот си е болен, предимно от пиене, та дано всичко да е благополучно и да се насладим на пътуването. Разбрах, че за замъка понеделник е безплатен полуден, и ако не греша е от 9 до 12 часа. Мисля да го посетим и след като се поразходим из центъра и другите забележителности, да отидем до музея на Шиндлер, но никъде на успях да намеря работно време. Въпросът ми е ако отидем след обяд, дали ще можем да разгледаме. Четох, че и за там в понеделник имало безплатни билети, но свършвали бързо, ще си платим, няма проблем. Апартаментът ни е горе–долу по средата между центъра и фабриката на Шиндлер.
Четох тук в темата, че през април си било направо зима, голям студ, аз съм си нагласила телефонът да ми показва времето в Краков и като гледам, вече почти месец, температурите са почти като в София. Вятър ли има, за зима ли да се обличаме?
И да знаете, че за началото на април гледам билетите на Райън от Бургас до Краков, са на доста добри цени. Ние ги купихме на по 18 евро за посока, сега има и по 9.99. Вчера тази цена беше и в двете посоки, днес, гледам, за връщане цената е скочила малко.

Ние бяхме май месец, и за нас си беше хладно, макар че имаше слънце и чак препичаше. Якето го свалих само веднъж, в някакво кафене като седнахме на завет (а не съм зиморзничава). Но, според мен, винаги при пътуване трябва да имате "топъл" кат дрехи.

Ако е безплатен ден няма как да си платите. Иначе понеделник работи от 10 до 14 часа, последно дават билети 90 минути преди затваряне. Затворено всеки първи понеделник от месеца.

Да попитам като индианец... Ще летим (група 10 човека) с полските авиолинии за Варшава и от там с прекачване за Люблин... Ако някой е пътувал така, да ми разкаже процедурата с прекачването... Притеснявам се защото ще сме с 7 деца и искам да знам какво да правим без да се щураме нагоре-надолу... Имаме достатъчно време от единия полет да другия... но все пак да съм ориентирана...

Момичета, в Полша сме. Краков наистина е вълшебен.

Чакаме разказ.

Дойде време да разкажа за нашето кратко пътуване до Полша. Не писах веднага, за да не ме баннат – вече имам предупреждение за два последователни поста. И така: кацнахме в Краков около 14,30 в неделя. Противно на очакванията ми и след дъжда в Бургас, Полша ни посрещна със слънчице и прекрасно време. Моята приятелка пътува за пръв път със самолет, уж не изглеждаше стресирана, но и на отиване и на връщане, я обискираха на летището от–до, спукахме се да я бъзикаме, че изглежда като съмнителен елемент, поне ще има какво да разказва вкъщи. С апартамента, който наехме, бяхме си договорили трансфер от летището, струваше ни 60 злоти. Посрещна ни едно младо момче, украинец бил, говори няколко езика, перфектно се разбирахме на руски. Още като тръгнахме от летището, се заредиха покрай пътя едни къщички с алпийски покриви, почувствах се като в приказка на Братя Грим. Настанихме се в апартамента, много ни хареса и препоръчвам, Dream house Kazimierz, струваше ни около 365 злоти или 167 лв за четирите за двете нощувки. В стара сграда с високи тавани. На две крачки от центъра, в Еврейския квартал, много стилно обзаведен и оборудван с всичко необходимо. Даже вече го препоръчахме на приятели. Единствено ми липсваше тераса и матракът на спалнята не беше много удобен, но се преживява за две нощи. Настанихме се и излязохме из квартала да поразгледаме и да хапнем. Първата вечер основно там се мотахме, снимахме сгради, много заведения има наоколо, чудехме се къде да хапнем. Първо ни хареса едно заведение с градина, гледаме някакви англичани на входа четат менюто, ама ние засилени, гладни вече, настаниха ни. Обаче като ни донесоха менютата, цените ни се видяха доста високи и направо се измъкнахме, че не ни се даваха по 80–90 злоти за по една пържола. После влязохме в едно бързо хранене, там не ни хареса видът на храната, в третото заведение нямаше места, всичко било с резервации, накрая в четвъртото улучихме. Ядохме бигос, на мен ми хареса и на едната жена от компанията, струваше май 29 злоти. Представлява кисело зеле с късчета месо, но зелето е сладко. Приятелката ми не го хареса, два дни само пържоли и кюфтета бълнува, последната от компанията си поръча журек, много не я хареса, обаче после си поръча една салата, която много и хареса, също сладка на вкус. Те пиха бира, аз бяло вино, не запомних марката, но беше хубаво, аз си падам по полусухите вина. Бирата беше 10–16 злоти, виното 11–18 злоти. Питат те хляб или картофи да ти донесат, странна комбинация ми беше зеле с картофи, но всичко се изяде. После другите се оттеглиха да спят, а ние с едната жена, с която си паснахме първоначално по линия на пушенето, но се оказа, че имаме много общи неща, ходихме на разходка в центъра. Този град наистина никога не спи! Но за мен е вече време да спя, така че ще продължа разказа друг път.

Чудесен разказ, чакаме продължението

Все не ми остава време за продължението. И така, с посестримата по пушене, ще я нарека Светла, се разхождахме в центъра на Краков до полунощ. Градът е жив и динамичен, много хора по улиците, и местни и туристи. Много млади хора, вървят и си говорят, заведенията пълни, почти не видяхме хора, забучени в телефоните, общуват си на живо. Сукеницата беше вече затворила, само магазинчетата от външната страна работеха, влязохме в едно и се заприказвахме с чичката на руски, знаеше и английски. Обещахме на следващия ден да се върнем с приятелките, имаше много красиви неща, той обеща да ни направи отстъпка. На другата сутрин ходихме в музея на Шиндлер, малко се полутахме, но с питане го намерихме. Гледката от моста на Висла е разкошна. В музея ни дадоха билети без да плащаме, защото понеделник е свободният ден. Беше пълно с народ, големи чанти се оставяха на гардероба. Там бяхме поне два–три часа, има много интересни неща за разглеждане. Излязохме и докато се чудехме пеша ли да тръгваме към замъка, заваляха офертите. Едни колички, мисля, че са електромобили, отворени отстрани, с по шест седалки. 180 злоти панорамна обиколка, 80 злоти само транспорт. Възползвахме се от транспорта и се метнахме до замъка. Едно младо момиче го караше, говореше руски и английски, даже ни даде телефон на евтина таксиметрова компания за транспорт до летището, Икар се казва, защото нашият хазяин не беше сигурен дали ще успее да ни закара, работел и на друго място. Пред входа на замъка двама мъже, облечени в национални носии свиреха полска музика. Приятелките ми казаха "Не ги снимай, че ще ти искат пари". Аз обаче им пуснах две злоти в кутийката и питах може ли да се снимаме с тях, веднага казаха, че може, даже спряха едни момчета от улицата, за да ни снимат. После обикаляхме двора на замъка, има прекрасни цветя и едни разкошни азалии... разкошни гледки от стените и в двора. Снимахме, разгледахме катедралата, но там не посмяхме да снимаме, във всички катедрали има знак, че снимането е забранено. Срам не срам, вътре в замъка не стигнахме, заседнахме на кафе и сладолед отвън, аз ядох серник, не беше лош, но не ме впечатли, но може там да не го правеха като хората. После беше минало обяд и другите се размрънкаха, че са гладни. Седнахме в едно заведение в Еврейския квартал, точно до една от синагогите, даже видяхме няколко равина, единият беше с жена си, и тя облечена в черни дрехи, като униформа. Донесоха ни едни огромни порции пържоли и стекове разни с картофи, приготвени по различен начин, поръчахме си различни неща. Аз пих полската бира Zivwetz, много ми хареса, а аз по принцип не пия бира, даже после от фришопа на летището си взех едно стекче. Останалата част от деня премина пак в разходки в центъра и по главната. Бяхме единодушни в едно – поляците и полякините са много мили и много красиви и в лице и в тяло, стегнати, изпънати, видяхме само една–две по пълнички жени. Дори плешиви мъже не видяхме, само един. И всички се обличат много стилно. Напазарувахме от сукеницата сувенири разни, чичката го нямаше, но неговият колега ни направи отстъпки, от един друг магазин си купихме красиви полски гривни за по 70 злоти и разни други неща. Със Светла се разхождахме пак до полунощ, не ни се тръгваше от този град и единодушно решихме, че пак ще се върнем някой ден, защото се влюбихме, а и останаха още много неща за разглеждане.

Полша е сред любимите ми държави. Интересна ми е историята и, харесвам няколко полски града (Катовице, Люблин, Бялисток, Олщин, Краков), езикът им също много ми допада. Една от мечтите ми е да посетя тази прекрасна страна .

Дама от морето, другият път посетете и Вроцлав, там също ще ви хареса.

На мен много ми хареса закачката с бронзовите джуджета, те са повече от туристическа атракция, много е готино да ги откриваш, чувстваш се като в приказка.

Кухнята в района е леко по-различна, на центъра има място, който можеш да хапнеш със силна емоция