"Майчин дом"-Варна тема 6

И аз съм искала да му дадат АМ, какво толкова? Два дена се мъчихме, не успя да засуче, на третия вече започнах да цедя с помпата, а засука на четвъртия след като вкарах в употреба силиконовите зърна. Причината не беше в бебето, в мен беше, в крайна сметка разрешихме проблема и се кърмихме дълго след това, та 2 пъти по 20 мл АМ не са му опрапастили нито кърменето, нито живота.

Не мисля, че темата е розова, защото всеки споделя. Да, няма нещо което да не ми е хареса и съм доволна от раждането, престоя и всичко останало покрай него. Както каза Радина-не мога да кажа на черното бяло. Раждането ми е невероятно хубав спомен и хората там помогнаха за това, а и после всичко беше както исках и се съобразяваха с мен. Изпълниха всичките ми желания и прищевки. Примерно за мацките от регистратура не бих се изказала ласкаво и не 1 път съм отправяла оплаквания към управата на болницата.
За АМ и моята 'съквартирантка' по стая поиска 1 вечер, защото мислеше, че детето е гладно и не искаха да и дадат, защото и провериха гърдите и имаше кърма. На следващия ден на свиждане бебето и се събудило и било гладно и дойдоха да я повикат и я настаниха в единия вип, за да го нахрани.
Не се и съмнявам, че има недоволни и винаги ще има както от всяко нещо. Такъв пример мога да дам с родилка 6 дни след мен, която остана крайно разочарована от отношение и аз лично бях учудена и не можех да повярвам на чутото,  защото дни преди това бях минала по същия път и все едно не бяхме раждали в една болница.
Аз също не съм раждала при шефа, въпреки че идваше да ме види, но никой не знаеше за това докато не се случи. АГ-то ми също не би допуснала нередности и не знам до колко е повлияло на отношението, въпреки че и цяла бременност то беше на ниво, а посещенията ми не бяха малко.
Това с АМ на мен пък ми е малко странно как родилката иска, а не дават. Ами ако е вкъщи и ще му даде. Те там за 5 дни не могат да променят желанята за отглеждане на детето. Точно негативно повлияха с това си поведение при родилката, за която споменах, че не остана доволна. Жената там се измъчи и се прибра и спря да прави опити да кърми, спря кърмата и мина изцяло на АМ. В болницата не са и давалй АМ, въпреки че е искала, оставят с гладно и ревящо бебе и тя изнервена в непрестанни опити да го нахрани, разранени зърна и изнервена и отказваща се заради неуспеха майка. Кое е положителното на отказа им?...

Уговорихме се с лекаря месец преди раждането; когато наближи, му дадохме план за раждането в писмен вид.

При приемането ми показах на дежурната акушерка плана; приложих копие към информирането съгласие.

По време на раждането съпругът ми напомни, че искаме да изчакат за пъпната връв. Някой от екипа ме попита дали искаме да къпят бебето, казах 'не', не го изкъпаха. Поисках да ми го сложат веднага на гърда и ми го сложиха. Отложиха теглене / мерене за по-късно. Въобще не е ставало въпрос за АМ. Аз отказах и сутрешния тоалет, за целия престой съм я дала на педиатрите един път за 1 час и това беше. Всичко друго е било в мое присъствие, освен мисля едно теглене за няколко минути.

По отношение на грижата за бебето, определено не ми хареса, че не пускаха майките да присъстват, докато правят сутрешен тоалет на бебетата им. Освен това събираха много бебета наведнъж и ги оставяха да плачат, докато си чакат реда. Не мисля че е нужно това да се случва по този начин, едно новородено бебе няма особена нужда от къпане, особено ако това ще е свързано с такъв огромен стрес. Голямата ми дъщеря имаше ужас от водата месеци след раждането си, за който подозирам че е виновно такова къпане в болницата.

А, и още нещо не ми хареса: за свиждане взимат бебетата от стаите и ги прибират някъде си. Абсурд някакъв, майката и роднините се умиляват нещо, докато бебето се дере от плач... Отказах и свижданията и готово. Има време за всичко. 

Yoanna, колко време чакаха при теб да спре да пулсира пъпната връв? И ти ражда при Друмев, нали?!
При мен чакаха 3-4 минути и Юдова вика "хайде хайде давайте го". На мен малко ми се виждат, а и бях в състояние, в което нямах сили за повече отстояване на желанията ми. А дежурен беше именно Друмев и аз много се зарадвах, тъй като чух, че подкрепял естественото раждане. Но на 5 см. разкритие започна да ме убеждава за окситоцина, тъй като Яков каз да ми слагат по телефона (а имахме уговорка да не ми поставят). Хем отказах категорично, хем акушерката пристига веднага след отказа ми със системата и се прави на разсеяна, тръгна да ми я поставя. Сами се сещате колко е зор да реагираш адекватно докато те боли и те е страх дали постъпваш правилно, а се налага да се опълчиш и на персонала.

И пак да ви уточня, че ме натискаха упорито за АМ защото бебето ми не се хранеше. Устисках и на този натиск само защото беше спокойна и не плачеше. Това ми даваше увереност, че всичко е наред. И не смятам, че беше коректно да ми приказват, как сигурно й има нещо на бъбреците, защото не пиша. Че е прекалено, демек тревожно, ленива, защото не плаче от глад и с ей такива неща ме психираха през цялото време, и то лекари.

За сравнение, седмица след изписването бяхме при Хариева на консултация. Бебка беше свалила още, тъй като кърменето още не ни се отдаваше и на двете. Общо свали почти 20 % от рожденното си тегло. Хариева се притесни, но все пак започна да ме успокоява и съвета й беше да не свалям бебка от гърдите, ако трябва и на 15 минути да яде и след седмица ни викна пак за кантар. Тогава вече кърмих успешно и кантара го отбеляза. Просто на моята госпожица й трябваше време, а в родилното не искаха да й го дадат. Това ми стана тъпо.

Lady April,

Поздравявам те, че с дъщеричката ти сте упорствали и се кърмите въпреки липсата на подкпрепа в болницата. За съжаление не винаги персоналът успява да реагира адекватно в ситуации като вашата. Но явно че си били твърдо решена да кърмиш и това е изиграло важна роля.

Да, при Друмев раждах. НО, раждах във ВИП-7 (залата за активно раждане) и в присъствието на съпруга ми. Подозирам, че ако той не беше там и/или ако не бях в тази зала нещата можеше да са различни (разбирай по-зле ). Освен това, тъй като раждах след 2 секцио, в моя случай окситоцинът беше донякъде противопоказен, пък и раждането (поне тази част в болницата) си вървеше нормално 'бързо'. Нито аз, нито мъжа ми си спомняме колко време изчакаха, докато прережат пъпната връв; предполагам, че е било няколко минути. Показаха ни, че е спряла да пулсира и Друмев мисля ни попита дали да я режат. Не съм останала с усещане да са бързали. Възможно е всичко това да е било заради това, че плащаме, и заради това, че не съм сама. Не мога да зная.

За съжаление лекарите изглежда не винаги са последователни; имаше ли причина Яков да иска да ти слагат окситоцин? Възможно ли е Друмев да се е чувствал притиснат от колегата си? В крайна сметка сложиха ли ти?

Причината, която ми казаха за поставяне на окситоцин беше, че раждането ми вървяло твърде бавно като за второ раждане. И стандартното - защо да се мъча, ако ми сложат системата всичко ще стане бързо, нямало смисъл. Аз, обаче, не бях на тяхното мнение: 1. защото определено усещах развитие, контракциите зачестяваха и болките се усилваха и 2. защото знам, че разкритието след 5-те см се получава много по-бързо, отколкото до тях. Все пак се притеснявах да споря с лекари и им казах, че искам да изчакаме със системата поне още час-два, за да видим как върви раждането. Ако няма развитие, да я слагат. Подразни ме това, че се направиха на разсеяни и се върнаха със системата, та трябваше да се стигне и до лек спор - Друмев твърдеше, че сме се разбрали да отложим упойката (а аз не съм и споменавала упойка). Както и да, устисках и на това. Но е гадно, тъй като се възползваха, че съм уязвима. Та, не ми поставиха система. Както и предполагах - всичко се разви много много бързо след това. Родих бързо и лесно. Общо от изтичането на водите до излизането на бебка - 6 часа, като първия час нямах никакви болки. В сравнение със 17 часовите болки при първото раждане мисля, че е екстра.

След излизането на бебка ме питаха дали искам нещо си за излизане на плацентата. Споменаха медицинско наименование, с което не бях запозната, а и вече не бях в състояние за борби. Казах си "бебка излезе, изпълних си към нея каквото исках, с мен да правят каквото преценят". Та после ме измъчиха. Сложиха ми въпросното нещо за плацентата и после все пак ми ръгнаха системата с окситоцина за свиване на матката. 2 часа големи мъки бяха. Като раждане. Колко им се молех да не слагат и втората система с окситоцин, ама явно вече не съм звучала много надъхана.

Та това беше разочароващото за мен, че не срещнах нужната подкрепа в желанията ми, даже напротив. Имахме уговорка как да протече раждането, а всъщност се възползваха от уязвимостта ми да не стане така както искам. На регистратура платих и по-голяма сума, защото се наложило ревизия на матката. И първия път платих повече, защото се наложи нещо, а и ме изписаха ден по-рано от бебето ми. Нали се сещате, че нямаше как да си тръгна без него, та плащах и ден повече.

Lady April поздравления, че в този момент си успяла да си отстоиш желанията.
Аз да питам, възможно ли е при секцио да се остави пъпната връв да спре да пулсира и тогава да се реже, или това е възможно само при нормално раждане 

Kokoshinkata, не може при секцио, тъй като няма как да те държат отворена и да чакат. 

Явно освен лекаря, на който си плащаш за избор на екип, от голямо значение е и кой е на смяна. Мен, сега за второто раждане, ме прие Атанасова - с 7см разкритие и се изказа - "клизма, система и се обадете на лекаря и". Казах, че система не желая, не мисля, че е необходима при все това разкритие - "тогава, не звънете на лекаря". Погледна ме - "така можело да си откарам до сутринта". Еее факт, че след няма и 2ч бях с пълно разкритие. Много ме дразнят с това "защо да се мъчиш, със системата ще стане по-бързо" - ами защото знам как е със система и без и разликата е от небето до земята. Първия път след системата си поисках упойка, а сега болките ми бяха супер търпими, дори през ум не ми мина за упойка. Разхождах се, цъках на телефона и си говорих с акушерката, която бе златна. Тя ме разбра още с първата дума. Като споменах, че не искам система и и стана ясно как искам всичко да се случва максимално естествено. За всяко нещо ме питаше и обясняваше. За това, което Lady April, спомена - матергин, изрично ме попита запозната ли съм и искам ли.
В крайна сметка след като видяхме, че водите са зелени, а напъни още нямах, пак ми предложиха система и вече притеснена приех - точно 3, ама зверски контракции и вече имах напъни..
Относно пъпната връв и при мен изчакаха не повече от 5мин. Уж вече спрели пулсациите - не съм чак толкова  компетентна и не посмях да споря, пък и на това съм благодарна - все нещо е.
За ваксините пък(понеже ги отказах) изобщо не са ме притискали или убеждавали, дори не попитаха защо не искам.
Иначе без да съм ги молила ми дадоха бебето на гърда, както и първия път, почти веднага. За АМ и дума не е ставало, но пък бях свидетел как на мамата в нашата стая и даваха всеки път като поиска, без дори да се опитат да я насърчат да кърми или да и помогнат в засукването на бебето и, което още там свикна с шишето и съм сигурна, че отдавна не се кърмят.

Lady April, доста неприятни преживявания си имала наистина; и най-странното е, че са свързани с лекари, които сякаш са по-подкрепящи за това процесът да върви естествено След раждането предполагам са ти предложили метергин; аз бях отказала и него предварително, съгласих се да ми сложат лед на корема, макар че едва ли е било нужно, при положение, че бебето сучеше. В интерес на истината в първите часове след раждането и аз имах много болезнени контракции когато бебето сучеше; боляха си почти като родилните. Нормално е, матката се прибира, тялото отделя естествен окситоцин при кърменето. Но предполагам, че все пак е доста по-трудно поносимо, когато си на система с изкуствен окситоцин Това отношение, което описваш, определено не е каквото би трябвало

Кокошинката, би могла обаче да искаш закърмване веднага след раждането, още на родилната маса. Бебето може да не се къпе, може да се даде на таткото да го гушка, на теб да го кърмиш...

Тъй като ще раждам с операция по медицински причини (на моменти ми се иска да настоявам за нормално раждане въпреки това), ми се иска и държа поне да се сложи на гърдата веднага и да не се къпе. Благодаря ви за съветите. имам още малко време да говоря с докторката и да си помисля кое как искам.

Забравих да спомена нещо интересно. Имам само 2 шевчета, и то по старата епизиотомия като мнението на Друмев беше, че съм получила разкъсванията, защото прекалено бързо съм стигнала до пълно разкритие.Нали уж всичко се развиваше бавно, а изведнъж пък прекалено бързо. Абе не знам какъв им е мерака на всички лекари да се намесват с тези системи. Не ги отричам напълно, но защо всички "под ножа".

На съседката по легло бебенцето беше на системи през цялото време (повишена концентрация на желязо). Директно си го захраниха с АМ без да й предложат да го храни с изцедена кърма, още повече пък да кърми, което не беше проблем всъщност. Нито е било в кувиоз, нито нещо друго. Просто една системка закачена за него. Отказаха й категорично и да стои при нея в стаята, макар и със система. Големи разправии бяха, мъжа й чак тръгна да се кара с тях. Така й не дадоха сносно обяснение системата какво пречи на кърменето и защо не са я попитали за даването на АМ. Така, че аз твърдя, че подкрепата за кърменето в МД е само колкото да отбият номера.

Искам да попитам майките раждали в МД естествено и с епидурална, относно упойката. Колко време действа упойката, само по време на контракциите или действието продължава и докато напъваш и се роди бебето? После, ако има епизиотомия, действа ли упойката все още? Има ли някакви странични ефекти като силно главоболие, изтръпнали крайници и т.н. и може ли да се направи нещо, за да се предотвартят те? В МД правят ли клизма?

Аз пък искам да попитам ако не сложат епидурална прилагат ли някакви други обезболяващи за нормално раждане. Нали ако случайно имам късмета да родя без система тогава епидурална упойка не е необходима, понеже болките са съвсем търпими, и обратно натиснат ли ме/наложи ли се окситоцин - е желателно да си поискам епидурална. Без избор на екип, ще си ме оставят ли да родя естествено или дежурния лекар ще настоява за система. И има ли смисъл да си правя план за раждане или може на място да си кажа, изискванията- по възможност без система, късно прерязване на пъпната връв и те бъдат удовлетворени ?

Тъй като вече имам едно раждане с окситоцин и епидурална и едно без нищо, вече още по-убедено мога да кажа, че мен епидуралната не ме хвана. Разбирам, обаче, че съм една от малкото. Вляха ми  още една доза на по-късен етап и май така объркахме всичко - не усетих никакви напъни. Та по същество - по време на напъните не трябва да те държи упойката, а по време на шиенето вливат още. При мен имаше главоболие на следващия ден, но пък ми мина вероятно от обезболяващите, които ми даваха така ири иначе за епизиотомията.
При второто раждане без система и упойка, ми поставиха лидокаин по време на шиенето. Не боли. А пж време на напъните не ми беше нужна упойка, тъй като от самите напъни усещах облекчение, олекваше ми.
По мое мнение, ако се приложи план за раждане, черно на бяло, малко по-сигурно е, че желанията ще бъдат изпълнени, ако раждането позволява, разбира се. Аз така и не написах и не приложих. А това дали имате уговорка с лекар или не, не мисля, че ще се отрази на процеса.