С какво ви дразнят свекървите- 29

  • 63 343
  • 819
# 615
Според мен трябва младото семейство да поговори с родителите на сина и точно и ясно да кажат двете страни какво искат, а ако проблема не се реши означава че свекърите просто си делят синовете и не искат да си преодстъпят апартамента (въпреки уговорките). В случая че откажат да се изнесат отивате на квартира и не се занимавате с тях.Това е лично мое мнение.  Peace
Подкрепям.Това е и моето мнение  Peace
Виж целия пост
# 616
Преди да поговори с родителите, предлагам младото семейство да поговори помежду си.
Че някак си не мога да си я представя тази ситуация - всеки при майка си. Дотук е ясно, че авторката не е доволна от ситуацията и с право. Ама дали младежът не се чувства по-добре така - при мама, без грижи и отговорности около бебето? Не знам как се е стигнало до това положение, но не мога да го приема за нормално.
Хем семейство, хем всеки при неговата си мама...
Виж целия пост
# 617
Преди да поговори с родителите, предлагам младото семейство да поговори помежду си.
Че някак си не мога да си я представя тази ситуация - всеки при майка си. Дотук е ясно, че авторката не е доволна от ситуацията и с право. Ама дали младежът не се чувства по-добре така - при мама, без грижи и отговорности около бебето? Не знам как се е стигнало до това положение, но не мога да го приема за нормално.
Хем семейство, хем всеки при неговата си мама...
Права си, но пък щом са семейство не трябва ли вече да са наясно кой какво и за какво се бори( образно казано) все пак имат дете би трябвало вече да са се разбрали помежду си.  Shocked
Виж целия пост
# 618
Да де, точно това е странното...
Виж целия пост
# 619
Явно и толкова са се разбрали, щом жената е при майка си с детето.

При всички положения мъжът трябва да се вземе в ръце и да оправи положението, независимо дали ще накара родителите си да побързат да се изнесат, дали ще отиде при жена си или дали ще излязат на квартира.
Виж целия пост
# 620
Проблемите се решават с диалог, когато е възможен де. Ние сме в собствен апартамент, купен с наши лични средства и без помощ от никои, но като се роди малката, свеки дойде да "помага" и се чувстваше съвсем у дома....завзе къщата ставаше рано и започваше да готви, да чисти, да ме критикува, че не мога да си гледам детето, да ми говори как без помощ няма да се справя.... Една сутрин ме покани да си направя кафе и това беше върха. Поговорих с ММ, обясних му, че нямам нужда от помощ и мога да се справя сама, той поговори с майка си....тя се разсърди и си отиде / живеят на 70км от нас /  Отначало си мислех, че ММ няма да ме разбере и не смеех да говоря с него, но по добре, че не продължих да си мълча. Тя и сега успява да ме дразни, но не ми е 24 часа пред погледа и се опитвам да го приемам с усмивка
Виж целия пост
# 621
Аз имам дъщери и.....откакто  мои колежки и приятелки започнаха да стават свекърви и аз като моята майка започнах да казвам на щерките да имат повече търпение към свекървите си.
 Всяка сутрин преди работа с колегите си пием кафето, черпим се ( поводи се намират) и си споделяме.Децата ни израснаха пред нас, така че е нормално да говорим за децата си.
..... Ще споделя за моя колежка.След като синът й си намери работа в черноморски град, продадоха апартаментите на покойната си майка и на нейните родители ( баба и дядо), които ги даваха под наем и купиха на сина си апартамент.Спомням си с каква радост ни разказваше за избора им, как са стояли тримата с часове след покупката без да говорят и само са гледали морето.
След това търсеха мебели, чертаеше ни как са го обзавели.Когато синът реши да заживее с приятелката си,тогава колежката затърси килими....След това правиха сватба и наскоро се роди внучето.
Имахме няколко дни отпуск и след като започнахме работа питаме колежката дали е била при внучето( разстоянието е около 220км в едната посока), тя каза, че на снахичката не й било приятно тя да спи в апартамента, а трябва да ходи на хотел и затова с дядото ще ходят за един ден, ама той мърморел и не искал, тъй като сега денят е по-кратък.........Родителите на снахичката не приемали гости с преспиване и тя също е решила да не приема гости с преспиване .......спогледахме се с другите колежки и повече не сме я питали за бебчето... newsm78 newsm78

Виж целия пост
# 622
Крийм,
аз съм от позицията на снаха, обаче на такива простотии съм се нагледала от страна на същите, безумни претенции и изисквания, а половината голи като пушки, но със самочувствие на принцеси.

И също - майка й може две паници да й е подарила, но те са същинско злато. Родителите на мъжа й може цял палат да са им дали, но те винаги са криви.
Виж целия пост
# 623
Крийм, домъчня ми за хората. Не заслужават такова отношение.  Sad Представям си на тях какво им е, при положение, че са толкова всеотдайни родители.
Виж целия пост
# 624
Ето в такава ситуация, кой е крив и кой прав ? Ако пишеше снахата,щяха повечето да я защитят.Но си мисля,че в този случай, синът трябва да стегне женичката си,как няма да останат родителите му  Crazy
Виж целия пост
# 625
Аз сега съм снаха и разказах моята история ,нямам претенции за нищо ,дори когато се оженихме нашите имаха свободна гарссониера(за съжаление вече яя нямат),но те ОБЕЩАХА че апартамента е за нас.Ремонта го правим аз и мм,което може той,което не майстори,съответно вложихме всичко което имахме та дори и това ,което нямахме там.Моята болка е от неизпълнени обещания,иначе нямам други претенции към тях.Поне като бъдеща свекърва си взех много бележки от случилото се.
А за хората,за които разказа cream много мъчноми стана  Cry
Виж целия пост
# 626
Братц,
те ангажираха ли се с някакъв конкретен срок, когато обещаха?
Щото може да не са имали намерение това да стане в близко време, а по принцип.
То този апартамент така или иначе пак ще е за мъжа ти, въпросът е, че може да не е когато на него му се иска и когато ви трябва.
Виж целия пост
# 627
Аз също не приемам някой да спи в нас. Разбира се, не се и натрапвам в чужди къщи. Особено като си спомня колко бях недоспала с новородено бебе, категорично не бих приела с преспиване в нас. Но и никой от близките ми не би се натрапил в такъв момент.
Виж целия пост
# 628
 Like_Smoke- да първият срок беше сватбата-не го спазиха , второто беше "е то докато се роди бебето ние отдавна ще сме се пренесли".Да ама не...До сега исках да запазим благоприличие и да не  се стига до караници,но незнам още колко ще издържат нервите ми,случва се рядко но като яхна метлата ставам неузнаваема и зла,а от всичката тази история най-много ще си изпати мъжлето ми ама...
Виж целия пост
# 629
Ами мъжът ди да седне и да се разбере с тях, обаче открито, директно и без недомлъвки и подхвърлени реплики. Да се ангажира да им помогне с гарсониерата, ако е необходимо, както и с пренасянето.

Успех и без нерви  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия