Стигнахме ли дъното?

Малко без връзка с горните постове, но ето един цитат в подкрепа на моето мнение. По-точно - това е моето мнение, но по-умно написано
"Една от най-тежките последици от превръщането на България в гастарбайтерска периферия на развития свят е появата на мотива „емиграция” като последен мирогледен аргумент – които още са млади, сами мислят за този вид „окончателно решение на житейския проблем”, които вече нямат сили, възпитават децата си в готовност един ден да поемат навън. Ако политиката е безумна, ако няма закони, работа, приятни за живеене градове, наместо да се боря, да гласувам, да протестирам, да се включвам в партии или граждански движения - ей го автобуса, взимам си шапката и те да се оправят както могат. Обществото, тъй да се каже, изпуска парата - най-яростните заминават и за известно време нещата се успокояват. Колкото повече гурбетчии, толкова по-малко социални революции! Вярно, че някои от емигрантите се връщат, но мисълта, че винаги могат да се махнат, да намерят по-добро място, си остава дълбоко загнездена в ума им."
Ето и цялата статия, ако някой се интересува: http://www.dw.de/%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B0%D0%B … %D0%BC/a-15117151 - не е нова, но е актуална. Кой знае още колко ще бъде
Куркума, и аз си мислих, че ни трябва малко национална пропаганда, малко повече шум да се вдига за това какви сме били и какви можем да бъдем. Но не от разни идиоти като Волен, а от хора като Росен Петров, като Антон Хекимян, от Божидар Иванов. Напоследък те ми се набиват в очите(ушите) като добри националисти. Който разказват за българската история, която сме позабравили. И ако спрем да учим децата си "Учи,мама, за да си намериш работа в чужбина" както преди ни учха " Учи, за да не работиш" (в което мисля, че нямаше нищо лошо.)

Наблюдават се големи разминавания в очакванията на хората, затова може би разочарованието, отчаянието и мрънкането са с различна сила при различни хора.
Както в това какво им дължи държавата, така и в това кога и как да се случи. Кое си е работа и дерт на всеки човек и кое е агнажимент на институциите.
Немалка маса хора очакват за всичко да се грижи държавата - като започнем от това да финансира отглеждането на децата и стигнем до осигуряване работа на същите деца като пораснат.
Може би е пак резултат от онези 45 години.

Аз специално не се притеснявам от това, че се раждат по-малко деца, а повече ме притеснява фактът, че родените не остават тук, и не е като само да отидат я да учат, я на гурбет и да се върнат, а  емигрират трайно. По принцип по света има голямо движение  на групи хора през последните години, но някак би било добре ние от своя страна да привличаме не само прииждащи от третия свят.

От страна на държавата не виждам идея, план за развитие, дори и анализи няма на цялостната ситуация, нито дори посочване на конкретните проблеми и предложения за решението им, само констатации и откъслечни апокалиптични картинки- намалявало населението, бедни сме били...
Ами добре, по-бедна страна сме, но и животът ни е по-евтин, по-малобройно е населението, което на фона на апокалиптичните картини за пренаселеността на планетата и изчерпването на природните ресурси не би трябва да е чак толкова страшно...
При едни ниски нива на престъпност тук би могло да се живее сравнително добре и по- спокойно от куп други места по света, включително и някакви природни дадености имаме- море, планини, реки...и история имаме...

Може би трябва да си намерим нашата формула, но не вярвам настоящите властимащи да ни предложат каквото и да  е, различно от жалки боричкания и смешни скандалчета.

Ето, например в Португалия разчитат на европейските пенсионери:

http://frognews.bg/news_7760/Ruski_saitove_Pensioneri_preselvait … lgariia_tam_e_rai!/

Права си, но колкото и да не ми се иска да го призная ние се отнасяме с прииждащите от третия свят, както се отнасят с нас жителите на развитите европейски държави, където емигрират българите. В смисъл - и те там не ни се радват, но ни приемат, като им работим. Мрънкат срещу тези, които само се възползват от социалната им система. В този смисъл ние няма как да привлечем  жители от тези страни със стандарта на живот, които имаме. Реално е да се очаква хора от страните в третия свят да искат да дойдат тук, защото при тях е по-зле. Но ние хем не искаме да живеем в тази страна, хем и не пускаме други. Но няма да стане. Малко ми се струва фантастично на територията  да не остане никой просто защото ние не даваме - ще си работим в Европа, а ще си идваме тук за почивките и след пенсия. Така че ако младите не остават или не се връщат в България след като се изучат, най-вероятно това ще е съдбата ни.  Може и това да е от песимистичните сценарии.

Кой е казала,че в чужбина се живее по лесно? Сравнено с България ,където всяко второ младо семейство живее в наследствен имот или при родителите си  ,изплатен и без ипотека, разчита на бабин дом за гледачки и за дядов дом за зимнина и продукти ,опитва да скатава данъци и ходи на море с 500 лева бюджет семейно ,  чужбината е в пъти по трудна. Данъци от 40 % на взетото нагоре, ипотека или наем с 4 цифри, таксички за всяко нещо , застраховки отново там, детски градини и занимални 4 цифрени цифри за месеца  и т.н...
Градските легенди не ги подкрепям.

Касита, добре дошла !

Таис, принципно съм съгласна с теб и ми е жал за бабите и дядо ми,които са все още в България , но мислим варианти как да ги вземем при нас при нужда.Засега са добре и са  изчезващ вид с позитивизма, трудолюбието и честността си  
Всеки със съдбата си.

Вярно градски легенди. Е само за колата олекнахме 700 паунда за застраховка вчера. Наемите са високи, вдигнаха ни го на нас дори наскоро. Ако искаш да живееш нормално и самостоятелно като бял човек тук не е никак евтин живота. Виж, ако се свреш като миш с 10 човека някъде и гладуваш, стискаш и работиш на черно молещ за помощи може и да е лесно. Ама мерси от такъв живот. За мен единственото, което си заслужава като инвестиция в България е недвижимия имот и инвестиции в туризъм. Магазинчета, кафенца и прочие на места, които не са туристически дестинации просто са умряла работа. А пък магазините за дрехи още се чудя кой ги отваря като народа освен да се нахрани за друго пари няма, понякога и за тва няма какво остава да купува дрехи от Ганка, която едвам си плаща наема, ако е под наем, ако не е и на загуба. Виж тука да отвориш и бутка за лайна сигурно ще се намерят купувачи, но тук има първо що годе човек нещо в портфейла за харчене и отделно поток от хора.

Аз не мисля, че някой си прави илюзии, че в Европа е много лесно - в смисъл, че парите ти падат от небето. За мен там е по-добре откъм образование, откъм социални придобивки, откъм здравеопазване. Иначе е ясно, че бачкане си трябва. Но поне при вас вероятността да останеш без никакъв шанс да си намериш работа, а да имаш на гърба си заем или ипотека е много по-малък. Докато тук ако те съкратят от добре платената ти работа, вероятността скоро да си намериш нова подобна е минимааален. А кредиторите не чакат. Дори и да нямаш кредит - и ТЕЦ-а не чака, и енергото, и децата не чакат. Има си и хубавите страни, разбира се. Някои от тях сте ги посочили. Всеки си прави избора какви са му приоритетите. Аз съм опитвала в чужбина и не мога да живея там. Може би ако съм в пълна безизходица тук ще се реша. Но наистина ще е в много, ама мнооого краен случай.

И аз не мисля, че в ''чужбината'' е по-лесно, имам достатъчно познати, които са емигранти от години, та съм много наясно какво здраво бачкане е там.
А от скоро моя колежка от уни-то живее в Шанхай - виж, тя не се оплаква, за моя голяма изненада. Всичко им било супер, само където били нисички  

Куркума, ''you/we can!'' не е само обамовски призив! Това всъщност е цялата американска философия и душевност, събрани в една-единствена фраза. Започва се още от невръстните години, в яслите, после се попива по-нагоре - училища, университети, работа.
Учила съм в американско у-ще и смея да твърдя, че този лозунг е в основата на всичко - в отношенията учител/ученик, училище/учители, в учебниците, извън класните дейности..

Когато след тази американска нагласа, трябваше да се запиша в родното даскало, и се сблъсках с "тъпаци, нищо не знаете" (цитирам учителката си по математика), бях меко казано стресирана.

Иначе, за разлика от теб, аз в ежедневието си съм доста ведър и слънчев човек, все се усмихвам за нещо  

Просто искам децата ни да живеят тук. Да са удовлетворени, да се чувстват спокойни.
А напоследък това ми се струва все по-голям мираж. Това е, съвсем простичко казано  

Оу, това, че сме навън не означава, че родината не ни скубе постоянно. Жив пример за обекта ни на морето - 8000 лева за включване към ел. мрежата, което след като вече платихме сумата се очаква чак след 1 година и половина. Тоест, изпускаш сезон с една дума, ако искаш да не го изпуснеш трябва да копаеш сам времянка и да дадеш още 2000 лева за кабели и копаене само. Кабела задължително от тях, същите са много по-евтини, ако закупиш сам, но тази възможност ни е отнета. 5000 лева за инфраструктура, разбирай рекет. Абсолютно никаква инфраструктура не се прави, подарени и потънали пари. Смятай за да не ти се праши около теб трябва най-малкото да купиш камъни, чакъл или и аз не знам каква настилка за да си оправиш около теб, да си купиш осветление улично сам. Не ми се коментира колко пари заминаха на вятъра докато други с крадени пари построиха палати и никой не ги скубе, скубят пак дребния собственик. Отделно в София без да живеем даваме за асансьор и вход по 100 лева на година, за мен е абсурдно при все, че жилището е напълно необитаемо, а при теч на покрива ремонт направихме само ние с лични средства, разбирайте от сградата никой не се трогна. И най-гнусното е, че като те видят с чуждестранен номер на колата и чуят, че си зад граница всичко се надпреварва да те цака и скубе. Много ме отвращават тези практики!

Аз днес съм оптимистично настроена, тази седмица научих че моя съседка чака трето дете. А преди малко видях и една съфорумка с трета лентичка. Значи все пак не е чак толкова зле положението.

Досега слушах колко е трудно тук и хората бягат. Сега се обадиха избягали и съобщиха, че там е по-трудно от тук, защото у нашенско баба и дядо хранят със зимнина гледат внучето и са предоставили апартамент.
Така е. И двете страни са прави. Никъде не е лесно. Не е лесно да си чужденец, не е лесно и тук.
И какво от това? Важно е човек да е в мир със себе си и да не жали за нещо, което няма как да има.

А пък аз отливам восък в калъпчета и цялата къща мирише вълшебно!


Аз искам същото за моите, и за всички деца. И мисля, че като ме чуват често да казвам "Да, ние можем!", ако ги науча да казват "Аз мога, аз ще се справя"  - ще съм им помогнал доста. А ако го чуват от другарчетата си  - мисля, че за всички би било много по-хубаво. И за България в цялост.

Много е странно да чуя от 15-20  годишен човек "Не виждам бъдеще". Това е антиприродно, ако мога да се изразя така. Я горе нослетата, зайци!

Обожавам миризмата на мед и восък  (дядо ми, Бог да го прости, беше добър пчелар)

Ми аз така я възпитавам моята, в американската традиция на ''ти можеш всичко!'' И го вярвам, всъщност. Явно първите години в тяхната система толкова дълбоко са ми промили мозъка, че дори сега не мога да си избия тази философия от главата 

За съжаление, масово точно 20 годишните са обезверени. Вече писах за студентите си, да не се повтарям. Кофти е, наистина..човек автоматично очаква от толкова млади хора голям боен дух и вяра на килограм..

Не се припокриват напълно нещата -  това доколко си усмихнат и не искаш да губиш времето на хората с личните си проблеми невинаги значи, че си оптимист.

    Ми, държавата ще очакват да се грижи. Кой друг? Кой допусна мафиотската приватизация? Която доведе до съсипването на стотици предприятия, до загиването на цели отрасли от промишлеността и селското стопанство? Кой допуска преминаването на стотици стоки през ГПП без да се заплащат необходимите мита и пречат по този начин на малкото останали български производители? Кой допуска изнасяне на тонове злато в чужбина без почти нищо да остава в държавата. Това е грабителска политика над този народ. И после нямало пари за пенсии, заплати, здравеопазване! Как ще има? През соца-а в предприятията работеха много хора с нискоквалифициран труд. Тези хора сега къде да работят? По-образовани те няма да станат. На тях толкова им е потенциалъг.

Ето това се казва коментар на място! Много рядко да ми хареса нечие мислене тук и няма как да не го отразя с прегръдки.