Аз с мойте гледам да се разбирам. Ако не става им тегля една и не им обръщам внимание.
Пък и винаги може де емигрира или да си вземе по-дълга почивка в Гърция.
Герри, няма да ти включвам и по изключение ще ти се обясня.
Остави кой как се представя във форума, тук може съвсем успешно да минеш и за дядо Коледа.
Аз се справям много добре. Изключително приспособима съм и в противовес с писаниците ми тук, много, ама много добре пресмятам къде, как, какво и пред кого. В резултат на това си живея доста добре. Ако искам да се разбирам с някого го правя, ако не искам го игнорирам без излишни драми и конфликти. Колегите ми и роднините ми са същите като твоите - едни са такива, други онакива. Само дето животът ни далеч не ни среща само с колеги и роднини, а с всякакви хора. А хората по нашите ширини в мнозинството си са много кофти хора. Не че имат лоши души, просто имат тотално грешен attitude. Това се наслагва, наслагва, наслагва... и ти писва на шапката.
Права си, че винаги мога да емигрирам. Нито адаптивност ми липсва, нито език, нито пари. Само дето синът ми не иска. А де?
Та с две думи призивът ти "Дайте да се хванем дружно и да се оправим" мисля, че няма да има ефект. Няма как да стане. Поне не и още две-три поколения.

Много рядко да ми хареса нечие мислене тук и няма как да не го отразя с прегръдки.
Ако съм в България бих подкрепила всяка справедлива кауза на българи без значение дали ме засяга пряко, защото днес е някой друг, но утре ще съм аз. И все пак нека не забравяме, човек до човек опира и рано или късно на всеки му идва сметката. Днес, ако обърнеш гръб утре ще обърнат и на теб, такава е вселенската закономерност.