Случайно попаднах на темата и много ми хареса. В гимназиалните си години много често се влюбвах, и то все нещастно. Постоянно страдах от любов. Мислих си, че ако успея да се омъжа ще родя две три деца и съпруга ми скоро след това ще ме изостави. Е, не стана така. Имам едно дете, живеем със съпруга ми заедно вече 25 години и сме много щастливи и влюбени все още. Тогава си мислих, че професията ми ще е свързана с изкуство, не стана така - професията ми е свързана с математика. Пророк от мен не стана. Хаха!
Виж целия пост
Как виждахте бъдещето си в младежките си години и излязохте ли добър пророк?
- Публикувана: 14 ян. 2014, 11:52 ч.
- Последно мнение: 9 окт. 2014, 15:30 ч.
# 60
22 авг. 2014, 15:53 ч.
# 61
30 септ. 2014, 16:37 ч.
Не помня на двайсет години за какво съм си мечтала, знам, че като малка си мислех, че ще имам две деца, само за това се сещам. Все още нямам, просто така се случи, първият ми приятел не беше подходящ, с втория имаше проблем (не при мене), но не съжалявам нито за секунда. По-интересно ми е какво ще е като съм на 60 години, ами надявам се да си имаме детенце със сегашния ми приятел, то тогава ще е голямо де, да съм попътувала, да се занимавам с това, което ми е интересно - фотография и други творчески неща, да сме живи и здрави с него и все така да се разбираме. Ей такива неща 
Виж целия пост
# 62
30 септ. 2014, 18:13 ч.
С времето мечтите ми са се променяли. а и с обстоятелствата също. Като дете изобщо не си се представях като възрастна. Някак си си мечтаех да не порастна..не ми харесваха възрастните около мен. Нямаше нито един, който да ме вдъхнови с нещо. Всичките, даже и близките ми, бяха все едни такива мнителни и дребнави. най-вече дребнави и предпазливи. Заради тях намразих света на възрастните.
Искрено се надявам да не съм такава в очите на своите деца.
Виж целия пост
Искрено се надявам да не съм такава в очите на своите деца.
# 63
30 септ. 2014, 18:37 ч.
На 20 нямах време за мечти. Точно завършвах и трябваше да се доказвам професионално в професия, която се счита за мъжка. Голямото учене започна след като завърших+ работа по 14-16 часа на ден.
Едва като наближих към 30 и срещнах ММ, постепенно започнах да имам и личен живот. Ама на 30 не мечтаеш, а знаеш какво трябва да се случи. Все пак животът ми няма 'нищо общо с бялата мечка'.))
Виж целия пост
Едва като наближих към 30 и срещнах ММ, постепенно започнах да имам и личен живот. Ама на 30 не мечтаеш, а знаеш какво трябва да се случи. Все пак животът ми няма 'нищо общо с бялата мечка'.
)) 
# 64
30 септ. 2014, 21:28 ч.
Което си спомням като детска мечта- да съм учител (да имам такова образование, но нито ден не съм работила като такава); исках да имам 3 деца (нямах виждане за семейство), имам едно и носи името за което съм мечтала като дете( изборът беше на съпруга ми, аз исках др име). След завършване на второто образование исках да имам собствен бизнес - отне ми 6 години да го изградя и отнемаше времето ми изцяло... исках да пътувам и да водя "чергарски" живот. Тази година на половината на отпуската исках да се прибера в къщи - беше ми писнало от самолети и хотели...
На мнение съм, че мечтите се сменят и еволюират през живота ни. Едни бяха като дете, други като тинейджър, други са сега.
Виж целия пост
На мнение съм, че мечтите се сменят и еволюират през живота ни. Едни бяха като дете, други като тинейджър, други са сега.
# 65
30 септ. 2014, 22:03 ч.
Живеех за деня и си представях близките 1-2 г - не повече... Интересно, че знаех имената на децата си, съответно и какви ще се пръкнат.
Оставих се на течението... И за секунда не съм съжалила.
На 60?
Топло, морско, ММ, лодка за риба., огнище и....нет. Скромна съм.
Виж целия пост
Оставих се на течението... И за секунда не съм съжалила.
На 60?
Топло, морско, ММ, лодка за риба., огнище и....нет. Скромна съм.
# 66
1 окт. 2014, 08:24 ч.
Не знам защо си мисля, че на 60 няма да ме има. Глупаво е, но тази мисъл се е загнездила в главата ми. Виждам живота си в следващите 10-15 години, а по нататък нищо. Тъжно...
Виж целия пост
# 67
1 окт. 2014, 09:19 ч.
Пити, зависи на колко си сега. Ако си на 20-ина, 60 ти се струват една невъобразимо голяма възраст и ти се струва, че няма да я доживееш никога, а сега като близо 40-годишна, 60-те ми се струва много привлекателни и изобщо не значи, че ще бъдеш грохнала старица, както си го представях аз на 20 На мен и 40 ми изглеждаха старост. Когато съм била на 20 майка ми е била на моята възраст сега и я приемах като възрастна, не знам, не както се усещам аз сега на тези години - почти не виждам някаква разлика от мен на 20 и на 40, освен може би това, че съм по-уморена и авантюрите не ме влекат
Виж целия пост
На мен и 40 ми изглеждаха старост. Когато съм била на 20 майка ми е била на моята възраст сега и я приемах като възрастна, не знам, не както се усещам аз сега на тези години - почти не виждам някаква разлика от мен на 20 и на 40, освен може би това, че съм по-уморена и авантюрите не ме влекат 
# 68
1 окт. 2014, 10:55 ч.
В живота има много обстоятелства,които променят мечтите ни.Моите не се реализираха.Нищо не мисля за 60.Нямам представа какво ще бъде след 1година.
Виж целия пост
# 69
1 окт. 2014, 11:50 ч.
Не съм си правила планове, но да кажем, че имах някаква визия как ще ми е приятно да се стекат обстоятелствата...
Е, някои неща не се случиха - не завърших. Мислех, че ще стана велик журналист, то пък се забих в съвсем различна сфера.
Планове за семейство не съм си правела, надявах се да стане един ден, но нямах представа кога ще спрат да ме удрят хормоните и ще се кротна. Е, кротнах се =)
Виж целия пост
Е, някои неща не се случиха - не завърших. Мислех, че ще стана велик журналист, то пък се забих в съвсем различна сфера.
Планове за семейство не съм си правела, надявах се да стане един ден, но нямах представа кога ще спрат да ме удрят хормоните и ще се кротна. Е, кротнах се =)
# 70
1 окт. 2014, 12:37 ч.
Аз си мислех, че животът ми ще се върти изцяло около образование и кариера в чужбина. Мъже и деца въобще не се вписваха в плановете ми - не мислех, че мога да търпя някой покрай мен по цял ден.
Сега нещата са малко по-различни, надявам се за добро, пък и съм на 24 и все още имам шанс да завърша така желаната магистратура в Германия.
Виж целия пост
Сега нещата са малко по-различни, надявам се за добро, пък и съм на 24 и все още имам шанс да завърша така желаната магистратура в Германия.
# 71
1 окт. 2014, 18:12 ч.
Като по-малка - 15-16 г - исках да уча медицина (педиатрия) и планирах да живея в голяма къща във Виена 
Естествено, омъжена и естествено, с поне две деца. Впрочем, като една практична и скептична дева аз също имах като бекъп-план SOS-детските селища, ако случайно нещо се обърка с брака и майчинската картинка 
На 20 г вече имах доста по-ясна представа за посоката на живота ми, която се сбъдна почти 100 % - медицина така и изобщо не кандидатствах и вече си следвах в университета филология. В общи линии смятах, че ще съм учителка (чек), смятах да съм омъжена докато навърша 25 г (чек, на 23 бях) и да имам поне едно дете до 25 г възраст, а принципно плановете включваха момче и момиче (чек, момчето се роди 6 месеца след сватбата, а след 5,5 г - девойката). Исках дълбоко да обичам съпруга си и да имаме щастливо стабилно семейство (чек, след 3 месеца правим 16 г брак и 18 г заедно).
Неочакваните неща - медицината все пак се промъкна в живота ми по начин, който изобщо не съм си представяла и който ме прави много удовлетворена и щастлива
ММ по абсолютно нищо не прилича на смътните представи, които съм имала за евентуалния ми съпруг 
- изборът да се омъжа за него е единственият път, когато абсолютно съзнателно съм се водила само от интуицията и gut feeling и съм действала противно на всички прозаични доводи, които както роднините, така и скептичният ми разум имаха по въпроса. Права бях
Виж целия пост
Естествено, омъжена и естествено, с поне две деца. Впрочем, като една практична и скептична дева аз също имах като бекъп-план SOS-детските селища, ако случайно нещо се обърка с брака и майчинската картинка На 20 г вече имах доста по-ясна представа за посоката на живота ми, която се сбъдна почти 100 % - медицина така и изобщо не кандидатствах и вече си следвах в университета филология. В общи линии смятах, че ще съм учителка (чек), смятах да съм омъжена докато навърша 25 г (чек, на 23 бях) и да имам поне едно дете до 25 г възраст, а принципно плановете включваха момче и момиче (чек, момчето се роди 6 месеца след сватбата, а след 5,5 г - девойката). Исках дълбоко да обичам съпруга си и да имаме щастливо стабилно семейство (чек, след 3 месеца правим 16 г брак и 18 г заедно).
Неочакваните неща - медицината все пак се промъкна в живота ми по начин, който изобщо не съм си представяла и който ме прави много удовлетворена и щастлива
ММ по абсолютно нищо не прилича на смътните представи, които съм имала за евентуалния ми съпруг - изборът да се омъжа за него е единственият път, когато абсолютно съзнателно съм се водила само от интуицията и gut feeling и съм действала противно на всички прозаични доводи, които както роднините, така и скептичният ми разум имаха по въпроса. Права бях
# 72
2 окт. 2014, 11:08 ч.
Аз пък много искам да попитам тези от вас, които са имали в главите си планове за определено обучение, за работата, която биха искали да работят - какво беше определящото за това? Личен пример на родителите, интерес към някаква наука - съответно учител или кой ви насочи натам? Много искам да знам дали аз бих могла да помогнала на моите деца да намерят себе си на тази ранна възраст, защото аз на 15-18-20 г. се ръководех само от чувствата си, лесно се влюбвах и много страдах и изобщо никакво учене не ми беше в главата, а имах възможности. Изобщо нямах идея с какво искам да се занимавам, като завърша. Нямах никакъв пример - нашите са обикновени работници, нямало и на кого да подражавам, както например деца в семейство на родители учители или лекари нерядко се насочват именно натам. Много ми се иска децата ми да имат амбиции, а не просто да се носят по течението като мен и единствената им визия за бъдещето е да се омъжат щастливо за принца/принцесата на живота си 
Още си мисля, че приказките със щастлив край не са добро четиво за деца, просто защото в живота почти никога не става така
Виж целия пост
Още си мисля, че приказките със щастлив край не са добро четиво за деца, просто защото в живота почти никога не става така
# 73
2 окт. 2014, 15:51 ч.
Родителите ми не са ме насочвали, не и пряко. Може би са ми влияели по някакъв начин, но винаги ме оставяха първо да избера сама за себе си и после, ако има нужда, да ме побутнат леко.
Благодарение на родителите си започнах да уча английски и се влюбих в него.
Благодарение на майка си започнах да се интересувам от компютри и започнах първата си, макар и временна работа - още гимназистка.
Учителите ми по английски и по литература (мир на праха на господина по БЕЛ, един от най-важните хора в живота ми) пък ми помогнаха да намеря истинската си любов - езиците и писането.
Зарязах компютрите, за да стана журналист, записах филология, за да уча езици. Осъзнах, че с журналистиката трудно ще преуспея, а че с филологията друго освен знания за лично ползване няма да добия. И така се завърнах при компютрите, като при тях използвам два от езиците, които научих през годините
Виж целия пост
Аз пък много искам да попитам тези от вас, които са имали в главите си планове за определено обучение, за работата, която биха искали да работят - какво беше определящото за това? Личен пример на родителите, интерес към някаква наука - съответно учител или кой ви насочи натам?
Благодарение на родителите си започнах да уча английски и се влюбих в него.
Благодарение на майка си започнах да се интересувам от компютри и започнах първата си, макар и временна работа - още гимназистка.
Учителите ми по английски и по литература (мир на праха на господина по БЕЛ, един от най-важните хора в живота ми) пък ми помогнаха да намеря истинската си любов - езиците и писането.
Зарязах компютрите, за да стана журналист, записах филология, за да уча езици. Осъзнах, че с журналистиката трудно ще преуспея, а че с филологията друго освен знания за лично ползване няма да добия. И така се завърнах при компютрите, като при тях използвам два от езиците, които научих през годините
# 74
2 окт. 2014, 16:10 ч.
В интерес на истината на мене математиката винаги ми е вървяла, в училище последната година имахме ЗИП по счетоводство и ми беше интересно, а и ми се отдаваше, та това ме насочи към тази област, пък и това ме приеха втората година като кандидатствах. Също и майка ми ме подтикваше да уча някаква икономическа специалност, тя е юрист, та е близко общо взето. Иначе аз исках да запиша операторско майсторство (или нещо такова беше) в НБУ, ама нямахме финансова възможност и така...
Виж целия пост
Аз пък много искам да попитам тези от вас, които са имали в главите си планове за определено обучение, за работата, която биха искали да работят - какво беше определящото за това? Личен пример на родителите, интерес към някаква наука - съответно учител или кой ви насочи натам?
Препоръчани теми