А вие написахте ли завещанието?
- Публикувана: 20 ян. 2014, 13:47 ч.
- Последно мнение: 21 ян. 2014, 11:08 ч.
20 ян. 2014, 13:47 ч.
С половинката скоро ни се наложи да вземаме решения и да пишем завещание. И чувството не е много приятно като цяло.
При мен лично това е като че ли най-зловещият знак, че порастнах
Но се почувствах и горда, че вече съм голям човек с отговорности и си ги поемам разумно...
Но също ми навя и малко мъка, че сме само за малко на този свят.
И се чудя "Вие написахте ли вашето завещание?" И ако да - как се почувствахте? Ако не - защо не?
Виж целия пост
При мен лично това е като че ли най-зловещият знак, че порастнах
Но се почувствах и горда, че вече съм голям човек с отговорности и си ги поемам разумно... Но също ми навя и малко мъка, че сме само за малко на този свят.
И се чудя "Вие написахте ли вашето завещание?" И ако да - как се почувствахте? Ако не - защо не?
# 1
20 ян. 2014, 13:56 ч.
Защото няма смисъл.
А вие защо писахте завещания?
Виж целия пост
Ако не - защо не?
Защото няма смисъл.
А вие защо писахте завещания?
# 2
20 ян. 2014, 14:01 ч.
Защо ми е завещание ? Имам на свое име един лек автомобил и 1/2 от имот с къща, което е СИО.
Съпругът ми има допълнително един имот с къща.
Имаме дъщеричка, живи и здрави, ще си имаме още една.
В крайна сметка всичко ще остане за наследниците ни, защо трябва приживе да разпределям кое на кого?
Не бих искала моите родители да го правят, не бих го направила и аз, както и съпругът ми.
Обсъждали сме и това, и брачния договор като възможности и за радост сме на едно мнение.
Но хора различни ...
Ако е удобно и имате желание да отговорите - Вие защо взехте това решение /към автора/ ?
Виж целия пост
Съпругът ми има допълнително един имот с къща.
Имаме дъщеричка, живи и здрави, ще си имаме още една.
В крайна сметка всичко ще остане за наследниците ни, защо трябва приживе да разпределям кое на кого?
Не бих искала моите родители да го правят, не бих го направила и аз, както и съпругът ми.
Обсъждали сме и това, и брачния договор като възможности и за радост сме на едно мнение.
Но хора различни ...
Ако е удобно и имате желание да отговорите - Вие защо взехте това решение /към автора/ ?
# 3
20 ян. 2014, 14:03 ч.
Моето е написано и стои при нотариус от поне 5 години. На въпроса защо: защото майка ми почина на 44, баща ми на 57 (аз бях на 15, когато си отиде майка ми и на 27, когато почина баща ми) и оставиха жилище на практика на мащехата ми, което на мен ми струва 6 години влачене по съдилища с мащехата. Аз майка си вече съм надживяла, но бакии след себе си предпочитам да не оставям. Смисъла на завещанието е дали искаш близките ти да се изтормозят един друг или не, след като теб те няма.
Има ли значение как съм се чувствала докато го пишех? Никакво значение няма.
Виж целия пост
Има ли значение как съм се чувствала докато го пишех? Никакво значение няма.
# 4
20 ян. 2014, 14:08 ч.
И пак е спорно дали близките ще бъдат удовлетворени или не от решението, което е било взето и документирано в завещанието.
Виж целия пост
Моето е написано и стои при нотариус от поне 5 години. На въпроса защо: защото майка ми почина на 44, баща ми на 57 (аз бях на 15, когато си отиде майка ми и на 27, когато почина баща ми) и оставиха жилище на практика на мащехата ми, което на мен ми струва 6 години влачене по съдилища с мащехата. Аз майка си вече съм надживяла, но бакии след себе си предпочитам да не оставям. Смисъла на завещанието е дали искаш близките ти да се изтормозят един друг или не, след като теб те няма.
Има ли значение как съм се чувствала докато го пишех? Никакво значение няма.
Има ли значение как съм се чувствала докато го пишех? Никакво значение няма.
И пак е спорно дали близките ще бъдат удовлетворени или не от решението, което е било взето и документирано в завещанието.
# 5
20 ян. 2014, 14:12 ч.
Естествено, аз затова съм се съобразявала със запазените части и съм смятала така, че да е равностойно (в парично изражение), така че при евентуално оспорване съдът да не може да пресметне друго...Все пак имам опит. А и преди да го напиша се консултирах с адвоката си.
Виж целия пост
# 6
20 ян. 2014, 14:16 ч.
Не виждам смисъл да пиша завещание - ако умра, мъжът ми ще ме наследи, което е о.к. А ако и двамата умрем - децата. Бих написла, само ако реша да разпределям и между други имуществото си, но аз нямам 15 имения, които да се чудя на кого да оставя.
Виж целия пост
# 7
20 ян. 2014, 14:23 ч.
Не , но и не мисля да го правя .
Имам едно дете ( наследник ) , така , че всичко е за нея . Няма с кого да дели .
Виж целия пост
Имам едно дете ( наследник ) , така , че всичко е за нея . Няма с кого да дели .
# 8
20 ян. 2014, 14:25 ч.
Янечек, очевидно не си наясно със закона за наследството. А happy mama предполагам, че е разведена или няма брак, така че при нея горе-долу може да мине за вярно.
Виж целия пост
# 9
20 ян. 2014, 14:29 ч.
Не съм наистина. Възможно ли да нещо друго да стане, освен мъжа ми да ме наследи, ако ей сега пукна?
Виж целия пост
# 10
20 ян. 2014, 14:31 ч.
Възможно е. Да те наследят децата ти, да речем.
Или да си извадят по едно око за някоя панелка.
Виж целия пост
Или да си извадят по едно око за някоя панелка.
# 11
20 ян. 2014, 14:32 ч.
Ахам, ей сега ако пукнеш, те наследяват съпруга и децата по равно: ако са две деца, се дели на три равни части. И даже и завещание да напишеш в полза само на съпруга или само на децата, завещанието е оспоримо в съда. Ето тук за повече информация: http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2121542657
Виж целия пост
# 12
20 ян. 2014, 14:34 ч.
Тогава пък съвсем няма смисъл да пиша завещание, все едно е дали ще се съдят или ще си вадят очите заради панелката.
Виж целия пост
# 13
20 ян. 2014, 14:38 ч.
Ако е удобно и имате желание да отговорите - Вие защо взехте това решение /към автора/ ?
Обяснявам - нямаме деца, нямаме брак и сме съсобственици на един имот. Ако с единият се случи нещо - другият го наследява. Ама ако и с двамата се случи нещо - наследяват ни двама бащи, които не заслужават такива "подаръци".
Не че голямо имущество, но защо да не се погрижим то да отиде при скъпи ни нас хора, които са го заслужили.
Един ден ако имаме деца, нещата се променят, но засега ще е така.
Виж целия пост
Ако е удобно и имате желание да отговорите - Вие защо взехте това решение /към автора/ ?
Обяснявам - нямаме деца, нямаме брак и сме съсобственици на един имот. Ако с единият се случи нещо - другият го наследява. Ама ако и с двамата се случи нещо - наследяват ни двама бащи, които не заслужават такива "подаръци".
Не че голямо имущество, но защо да не се погрижим то да отиде при скъпи ни нас хора, които са го заслужили.
Един ден ако имаме деца, нещата се променят, но засега ще е така.
# 14
20 ян. 2014, 14:42 ч.
изгубен-щъркел , може да се засегнеш, обаче и ти си в пълна заблуда ...дори и да имате завещание един към друг, родителите на всеки от вас наследяват другия на 2/3, до размера на запазената част, с която ти или твоят съпруг разполагате. Т.е. ако родителите на всеки един от вас оспорят завещанието, а имат такова право, съдът ще постанови нещо различно от вашата писмена воля. И няма такова нещо като отказ от наследство предварително, нямаш право по закон да се отказваш от бъдещи права.
Ако ви се роди дете, то ще ви наследи, но дотогава...
А защо не сте се консултирали с адвокат предварително?
Виж целия пост
Ако ви се роди дете, то ще ви наследи, но дотогава...
А защо не сте се консултирали с адвокат предварително?
Препоръчани теми