МАЙско бебче в корема лудува, по свой начин с мама и тати общува - Тема 8

Никакви баби  
Първият път от родилното и двете се бяха нагласили да остават при нас, въпреки че предварително знаеха мнението ми по въпроса. Набързо ги поставих на мястото им - имам недостатъка да съм много рязка в такива моменти, но иначе няма как да го разберат.
Прибрахме се и веднага включих мъжа ми да помага - беше си пуснал тези 15 дни /май толкова се полагаха/ от изписването ни. Много съм доволна от резултата - без бабешки съвети /въпреки, че нашите родители са млади, все се опитват да ти дават акъл как да къпеш детето, с какво да го мажеш, как да го храниш - айде няма нужда/ , съпругът ми участва активно в отглеждането на малката и сега мисля да е така. От първия ден къпехме малката заедно   , таткото се научи да сменява памперси, да маже, да мие дупе, да прави масаж - абсолютно всичко, което правех и аз, без да кърми  

Май няма деликатен начин за "отбиване" на бабите, ако не си ги подготвил предварително , и пак има шанс да понахалстват. Аз затова рязко - не ми трябвате, имам си мъж, може да се справим двамата с отглеждането на детето. Не е имало сръдни след това 

Този път (и при двете ви) бабите може да потрябват за помощ в домакинството, или за да занимават по-големите дечица (има моменти, когато човек се чувства на ръба, буквално разкъсан м/у бебе и дете, невинаги се съчетават иНдеално). Помислете, ако имате тая възможност, преди да ги отбиете (рязко).

Аз мога единствено да разчитам на баща ми, а той почти нищо не може да върши вече (на 75 г. при това мъж), но... разчитам, щото пък лъвю въобще не помага(ше).

Иначе отбиването на родителската помощ е най-най-лесното нещо на света. Но това от моята гл.т., където никой никога не се натиска, даже бягат с мръсна газ. То убу, ама поне мъж ми да се беше запретнал, но и той много работи милия.

На практика с нашата професия няма почивен ден, не си свободен дори и вечер. Та не знам и аз, хем му се сърдя и ми е криво, хем се опитвам да проявявам елементарно разбиране.

Е, да, винаги го има и другия вариант.
Напр. сестра ми без помощ от бабите не би се справила изобщо и тя дори не си е помисляла да отказва такава помощ.
Аз обаче се познавам, а е останала някоя и половин ден, а сме се скарали. Затова по-добре да не ми "помагат".

Карам се и аз жестоко, но си преценявам, кога мога и кога не мога без помощ. Щото все пак 2 деца, работа, често пъти недоспиване...

Но понеже не друг, а баща ми идва, само той може, в крайна сметка всичко си върша аз, а той идва и пуска телевизия на децата.

Но все пак, моля го да позамие някоя съдинка, да позамете надве-натри... Такива работи. Все е нещо, нeщо, за което иначе не ми остава време и се тормозя.

Здравейте  
Таничка, кажи им, че вече имаш нужният опит от първото дете и сега не се нуждаеш от помощ, а ако се наложи ще ги викаш.Аз няма да забравя, деня след изписването.Разбрахме се само майка да дойде да наготви, че аз да поспя.В 7.30 сутринта ми се изръсиха майка, баба и свеки  .Откачих  И знаете какво става като се съберат няколко жени . А те ми викат, ти си почивай сега, ние ще ошетаме Никакъв шанс Този път само майка ще искам да е край мен.А и съм се затъжила за нея, че тя е в чужбина и ще си дойде за раждането.Други няма да допусна Никой не се опиташе да ми дава акъли, освен разбира се свекървата, но ММ я режеше.
Фибс, по-добре сподели за това с АГ, ако трябва да ти пусне изследване.
PUPUF да не би да имаш гъбички    Това влагалищно парене е характерно за тях.А болката и тежестта, може да е от бебо или контракции.А честото уриниране и при мен го има, но бебо се е наместил там или все там човърка нещо.Може би и при теб е така.Но най добре си питай АГ.

-у дома е тясно от една страна ще е некомфортно (почиствнето става точно за 1 ч, така че не могат да ме преборят с този аргумент)
-за храна - пролетно време има много зеленинка, гладни няма да останем (има хитри мами, които предварително сготвят няколко ястия и ги замръзяват и като се върнат от болницата имат ястия за първите няколко дни, докато влязат в ритъм)
-от друга - искам ММ да е активен от ден 1 в грижата за детето
- от трета - аз съм доста самостоятелна като характер, за това смятам да се справим сами
реално повече разчитам на адекватни съвети от приятелки, които са родили в рамките на последните 5 години (за ваксини, за АМ, за колики, абе за всичко ), отколкото на родата с опит от около преди 35 г
така че в началото ще ги държа по-далеч, после има време за общуване

PUPUF опитай да смениш интимния сапун и евентуално материята на бельото...може да е просто въпрос на чувствителност (някъде из форума коментираха по-малко консумация на сладки неща, че били храна за вагиналните бактерии - не го обясних много добре, ама ако пак попадна, ще дам препратка)

ето нещо по темата  http://zdrave.rozali.com/zaboliavaniia-zdrave/p12618.html

На мнението на Мяуче съм, относно помощта на бабите. Особено, когато не се натискат да ти помагат. Спомням си с Маги как майка ми дойде за 5 дена и след това замина за Швейцария с извинението, че го планирала отдавна и че е очаквала да родя по-рано /аз родих 3 дена след пусковия срок/. След това /да не се разсърди свекървата/ дойде и тя за 4 дена. Видя, че повече ми пречи и бързо си замина. Останахме с ММ и доволни започнахме да си се грижим за детето. Той наблегна на ритуала къпане, аз на останалите неща.
Сега ще имам нужда да дойде майка ми, защото Маги е на училище до края на май, ходи и на плуване и ако взема та родя на 19-ти или по-рано, трудно ще се справим с взимането й от училище. ММ работи до 19-19.30ч., а аз едва ли ще мога веднага да излизам с малкото бебче. С Маги започнах разходките на 10-тия ден след като се прибрахме. Ама може ли голямото дете да го затвориш вкъщи за седмица, ако таткото не е на разположение през деня и няма възможност да ползва тези 15 календарни дни. Така, че си помислете дали ще приемете помощ за кратко. Когато нямаш алтернатива за такава и всичко на 100 % пада на твоите плещи, ти се иска поне за час някой да те отмени. Това е от моя скромен опит.

Моята майка ще дойде у нас за месец около раждането. Не толкова защото ще разчитам на съвети (тя е по-страхлива и притеснителна от мен), а защото съм се затъжила за нея, а и ми се иска и тя да се порадва на бебето. Аз живея в чужбина от 10 години и ще използвам тази възможност да прекарам повече време с нея. Иначе никой от роднините няма да има възможност да види бебето докато не се приберем в Бг по-късно през лятото, може би чак септември месец.
А относно помощта, аз по-скоро ще се радвам на някой да ми сготви отколкото на помощ за бебето  . И аз мисля като другите момичета, че е важно бащата да участва активно в отглеждането, а не някоя баба или роднина да поема всички грижи. Това трябва да се установи от самото начало според мен.

Аз в това отношение съм облагодетелствана, защото вкъщи готви съпругът ми - всичко, аз не стъпвам в кухнята, имам си златен мъж  , да ми е жив и здрав. Даже и съдомиялната зарежда, аз само я включвам 

sash_stefanova Браво на твоя мъж, да си го ползваш със здраве  Моят мъж също много помага и върши почти всичката домакинска работа, но пък не може да сготви нищо. Да не се оплаквам все пак, поне не ми се налага да се оправям с прахосмукачки, хвърляне на боклук, пране и т.н. А и аз обичам да готвя. Друго си е обаче на мама домашните гозби 

Моят готви, но общо взето той си го яде. Съдомиялна нямаме.

Много различни ситуации явно.

mimoletka ще споделя с АГ-то за проблема да видя какво ще ми каже и посъветва 

И аз съм против бабите, първия път свекървата ще ше да остане 40 дена при нас  поне братът на съпруга ми не беше добре и след 3-я ден се прибра иначе щях да полудея  Тя повече ми пречи отколкото да помага и все иска да е на нейното, ако не е така се муси. Лошото е че мъжът ми не я режи, нищо не и казва  амо този път ако не каже да не идва аз ще го направя и тогава сигурно ще се намуси и ще се скараме 100 % Примерно вчера тя гледаше малката, вкъщи и като се прибрах много се ядосах нищо не и е сготвила цял ден незнам какво е правила и миналия път направи същото  бях купила сутринта закуски преди да отида на работа цял ден и е давала тези закуски, а моя мъж си мълчи и нищо не и казва 

Моя мъж и той много помага, той е основния в кухнята , много обича да готви, така че доста ме отменя там. Сега докато съм бременна и са малки децата и той чисти, абе като цяло върши всичко из къщи. Като се роди малкия той  пое изцяло къпането , а след баня аз масажирах и правих гимнастика . Като цяло гледаме да си поделяме заниманията по детето. Сега и с малката се надявам пак да прояви стария ентусиазъм и да я къпе пак той При предното раждане беше много интересно, защото ММ по цял ден на работа , майка ми при мене ама цял ден се бутка около мене при бебето и не готви нищо и като се прибере ММ майка ми  " Ами аз нищо не съм сготвила, че не ви знам какво ще ви се яде...." и ММ пак той запретваше ръкави. Сега наистина не знам като ще са вече 2 децата може и по-трудно да е ... ама ще се пробвам да избегна бабината помощ , ако не се справяме тогава може да реша да се възползвам

Здравейте момичета
Днес положението при мен има някакво подобрение  , дано така и да продължи, че вече не издържам    Вече не знам какво да го правя тоя нос..сили не ми останаха от духане..ама то и да духам..няма какво да издухам. Само се напъвам..а той все така запушен си седи 
Ох...имам чувството, че чак май месец ще се оправи..ама до тогава здравето ми ще вземе. .
Това с варицелата е много неприятно. Дано се размине на мамите с болни дечица 
По темата с помагачите- май няма да се налага да гоня някой - няма кой да дойде така или иначе.  Родителите на ММ живеят наблизо, но до сега не са ни се бъркали. Идват само като сме заминали на почивка да ми поливат цветята и да наглеждат апартамента. Иначе само свекърчо идва да пийнем по кафенце , но обикновено това е свързано с излизане по задачки. Иначе и сега понякога звънкат да минем да вземем някоя и друга кутия с приготвена от тях вечеря, или направо ни канят в тях. Мен ме устройва, при положение, че все така уцелват че точно когато пратят храна аз нямам никакво желание да готвя и ми идва точно по поръчка.  Иначе като се роди бебчо (живот и здраве) ще ми е достатъчно да пратят някоя вечеря в кутия, пък с другото все ще се оправим с ММ. А с него от сега водим преговори с какво ще ми помага- даже го накарах да обещае, че ще сменя памперси  и го записах с телефона, за да не ми каже после че не помни  . По нататък и с други неща ще го нагърбя, но малко по малко го подготвям да не го стресна Предполагам, че ще се справим само двамата. По скоро докато съм в болницата ще организирам една бригада да помогнат на ММ да изчистят наново целия апартамент, тъй като сам надали ще успее ако има много работа. Иначе най-важното  е че кучето ще го пратим малко на спа поне първия месец при свеки, че поне да не пускам прахосмукачка всеки ден както до сега заради космите. Така го плануваме, ама все пак какво ще стане..само времето ще покаже. 

Добър ден!
По темата с помощта. Самички ще се справим. Вкъщи нямаме място за гости, в хола не става защото така няма да мога да ставам нощно време при нужда и ще ми е притеснено да не притеснявам спящите. Моите родители ще идват при нужда и когато пожелаят вечер след работа, пък свекитата уикендите за по няколко часа, че живеят в друг град и също работят. Смятам, че ще се справим.
Главно ще разчитам на мъжа ми в отмяната по домакинските задължения и в къпането на бебето. Той и сега ми е голяма помощ. Бабите и дядовците са за глезене през почивните дни.