Юлски бебчета 2013 - тема 12

Снощи вечер решихме да си тръгнем по-рано от лекции от Пловдив, защото днескашните се повтаряха, а и изпита е есе по имейл, нямаше смисъл. Идеята беше днес сутринта към 7 а съм си в легленцето. Да, ама не. Първо, като се качихме във влака, за разлика от във Варна, където винаги е на перона и топъл, влакът беше тъкмо дошъл и студен като кучи гъз, съответно за н-ти път, щото в Пловдив са мърди и не могат си се оправят с новите влакове, пътувахме на студ с по 3 одеала някъде докъм 2. Как да е, в 7 се събуждаме и откриваме, че не само не сме във Варна, ами сме на някаква гаричка на 120 км оттам в Зимница, защото има авария по трасето и скъсани кабели. Накратко казано, до 12 часа чакахме да дойде дизелов локомотив да ни издърпа до Варна, чиято средна скорост е 50км/ч, смятайте. В 1.30 обаче спряхме на Карнобат, защото надвишили машинистите и бригадата 12-те позволени работни часа и щели да ги уволнят Съответно чакахме нова бригада и машинист да дойдат от Варна с автобус по обиколен път през селата Междувременно се оказа, че другият влак заседнал с нас в Зимница, който беше за Бургас, пътниците извозени с автобуси стигнали само до Айтос, щото нататъка не можело, а самия влаков персонал още седял в Зимница И така още два часа по-късно тръгнахме отново, ама поне междувременно ни върнаха токовия локомотив, че сме били минали вече повреденото трасе. И така кацнахме в 6 на гарата с 12 часа закъснение, просто думи нямам за БДЖ И никой не ти казва къде е дизела, кога ще дойде, машиниста къде е, има ли яснота, няма ли. Ако бяхме в бяла държава сигурно и хеликоптери щяха да пратят за извозване. Поне се сплотихме всичките 5 пътника в спалното и се черпихме със закуски и ракия, благодарение на луд италианец, женен 4 пъти и последните 2 българки, от 23 г. в България