ИСТАНБУЛ в очакване на лалетата [тема 28]

Привет! Ето отчет за поредните два дни в този невероятен град  - Истанбул. Пътувахме на 11-и април. Този път дните бяха само два, защото програмата на Запрянов е такава, че в неделя се тръгва от хотела веднага след закуска, защото водят туристите в един магазин за кожени якета, където якетата бяха на цени от 500 лири нагоре. Така че този половин ден в Истанбул е напразно изгубен, добре, че поне в Одрин имахме малко повече време, а и в България се прибрахме още в 22:30 ч.

Пристигнахме рано сутринта, оставихме си багажа (свободни места в хотела пак нямаше) и потеглихме по истанбулските улици. Градът беше почнал да се разсъбужда, а времето беше разкошно. Този ден както и следващия в съботата температурите бяха около 25 градуса. Даже хванахме и малко тен. Бях решила, докато изчакваме настаняването, да се разходим до медресето, където правят демонстрации на ебру, но тъй като настаняването беше предвидено чак за 13:30 (обикновено се настаняваме около 12 ч.), решихме да отидем някъде по-далече. Емиргян беше достатъчно далече, но понеже искахме да имаме повече време там, без бързане, го оставихме за съботата. Тръгнахме към Otağtepe Parkı, който е чак до втория мост и ми се стори достатъчно далече, за да си уплътним времето до настаняване. Имахме по около 25 лири, останали в картата, така че директно потеглихме с трамвая до пристанище Еминьоню и оттам с корабче на Шехир до Юскюдар. Автобус 15ŞN го почакахме 15-ина минути, но пък успяхме да седнем. Слязохме на 24-та спирка KAVACIK DÖRTYOL. От хотела тръгнахме към 8 ч., а първите ни снимки от парка са от 9:50. С автобуса не сме пътували много, той минава все по крайбрежието и има хубави гледки към Босфора.
 
След като слязохме на спирката видяхме един пазар за зеленчуци и вместо към парка, малко се отклонихме през пазара. Направи ни впечатление как продавачите подреждаха всички плодове и зеленчуци един по един – домати, картофи,моркови, чушки, зелен фасул, дори копърът се редеше стръгче по стръгче. Веднага се сетих за копъра и магданоза в Кауфланд, които са нахвърляни в едни кофи, всеки рови там и в крайна сметка на нищо не приличат и за нищо не стават. Разходихме се из пазара, цените бяха доста ниски, както и цените в магазинчетата из квартала. Явно като мръднеш малко от централната туристическа част и цените рязко се променят. Купихме си минерална вода 1.5 л. за 40 куруша и сладолед за 50 куруша. Други автобуси, с които може да се стигне до парка, са 15kÇ от Юскюдар или 14М от Кадъкьой. Може да има и още, но аз видях тези да минават оттам, така че те ходят със сигурност. От спирката на рейса до парка за около 10-15 мин. Ние се замотахме малко по едни улички, където нямаше и кого да попитаме. Търсихме табели за Otağtepe Parkı, но всъщност официалното име на парка е Fatih Korusu TEMA Vehbi KOÇ Doğa Kültür Merkezi. Otağtepe вероятно е хълмът, на който се намира или пък името на квартала. В самия парк нямаше почти никой. Направихме си много снимки и тръгнахме обратно.

Имаше още доста време до настаняването, затова слязохме на двореца Бейлербей. Нямахме време да разглеждаме двореца, а и в това хубаво време не ми се седеше вътре на закрито и затова влязохме само в градините. Цената е 1 лира и имаше тоалетна вътре.

Градините не са много големи, има хубава гледка към първия мост. След градините хванахме първия автобус за Юскюдар, корабче, трамвая и в хотела. Пристигнахме точно в 13:30, но чакахме още половин час за настаняване. След като се настанихме, взехме си по един душ и отново навън. Решихме да отидем до Миниатюрк с автобус 41ST. Взехме трамвая до спирка Topkapı и там се озовахме на някакво кръстовище на няколко нива. Не можахме да намерим къде точно спирка въпросният автобус и затова хванахме метробуса. С Истанбулкарт при второ пътуване ни таксува за метробуса 3.95 лири и при това метробуса не отиде точно до Миниатюрк, както ни казаха, когато попитахме на улицата, а след като слязохме от него сме вървяли още поне 1 час, докато стигнем парка, който се оказа съвсем накрая на Златния рог. Ако бяхме продължили още малко, направо щяхме да излезем на другия бряг, т.е. откъм Пиер Лоти. Добре, че поне имаше кафяви табели, на които пишеше Миниатюрк, по които лесно се ориентирахме. Видяхме и къде се намира делфинариумът. Пристигнахме в 17:30 (половин час преди да затвори) и стояхме до към 19 ч. Билетът е 10 лири. След това хванахме първия автобус за Еминьюню, който дойде. На Каракьой хапнахме балък екмек и се прибрахме сравнително рано, защото бяхме излезли доста лятно облечени и ни стана студено.

Хотелът ни се казваше Динар. Отвън изглеждаше доста мизерен, но имаше топла вода и чисти чаршафи, пък и стаята беше доста голяма, така че може да се каже, че сме доволни. А за закуска бяха направили много хубава баница.

На другия ден станахме към 8 ч., взехме по душ, закуска и право към Емиргян. На Кабаташ почакахме доста 25Е, събраха се доста хора и едва се качихме. Отначало автобусът се придвижваше горе-долу сравнително бързо, 4-5 спирки преди Емиргян, обаче, започна едвам да пъпли. Ние решихме да слезем и да извървим разстояние до парка пеша, защото не ни се стоеше в задръстването, при това беше и жега. Пристигайки пред парка, видяхме, че задръстването е причинено от многото коли, които отиваха към Емиргян. Половин Истанбул беше решил точно този ден да се разхожда в парка, така че май по-удачно беше да отидем в петъка. Самият парк е още по-красив, отколкото го помним от лятото. И тогава имаше доста цветя, но не може да се сравни със сега. Навсякъде лалета в най-различни цветове. Разхождахме се от 11 до 14:30 ч. На връщаме решихме да повървим пеша до Японската градина. На няколко спирки от Емиргян е. Самата градина не е голяма, хареса ми, макар че очаквах да е някакси по-пъстра и цветна. След Японската градина продължихме към Румели Хисар. Входът е 5 лири, има не лоша гледка. Като слязохме от Румели Хисар, видяхме, че по крайбрежния булевард колите и автобусите едва пъплят и затова продължихме още малко пеша. Чак когато видяхме, че се отпуши задръстването, отидохме на спирката на рейсовете, чакахме доста и когато се появи първият автобус, той беше толкова пълен, че шофьорът само вдигна рамена и спря на 20 м. от спирката, за да остави слизащите и без да качи никой друг. Същата история се повтори и със следващите няколко атобуса. Тогава разбрахме, че ще се прибираме пеша. Добре, че поне беше приказно времето, с много слаб и приятен ветрец покрай Босфора. Вървяли сме от Емиргян до Катабаш пеша. В Гугъл видяхме, че разстоянието е около 15 км. (към тях трябва да прибавим и километрите, които навъртяхме из парка). Вече на края на силите си се качихме на трамвая. Хапнахме в едно ресторантче недалече от хотела. Там бяха най-малко досадни викачите и затова и там седнахме. Вечерята ни излезе към 42 лири с бакшиша, който си бяха включили (10 процента), като само напитките бяха 9 лири. Сервитьорите бяха много любезни, докато не поръчахме и не си платихме сметката, после забравиха за нас. Даже тръгнаха да настаняват клиенти на нашата маса, а ние още не бяхме станали. Едно чао поне да бяха казали. Поне всичко беше вкусно и бързо ни го сервираха. Така се прибрахме, заредени с много емоции.

След поредната екскурзия до Истанбул знам със сигурност две неща: едното е, че при първа възможност пак ще се ходи, а другото – никога повече с туристическа агенция. За Запрянов не мога да кажа много, защото на нищо от допълнителните им екскурзии не сме се записвали и не знам как е била организацията по тях. Цените им ми се видяха доста по-ниски от тези на други фирма и включваха входните такси. В рейса обаче имаше доста недоволни от една или друга екскурзия.

Това е от мен засега, дано не съм ви отегчила много.

Ето и малко снимки:
Фестивал на лалетата
Otağtepe Parkı