"Увреждащо психиката" на детето ли е дългото кърмене?

  • 23 349
  • 311
# 15
щото това е ЕСТЕСТВЕНОТО хранене...
За това те подкрепям да го кърмиш до когато си поискаш, НО за да го нахраниш с нужното му мляко сутрин и вечер, А НЕ за да се успокои сучейки или защото му е скучно.
На тази възраст храненето е за удовлетворяване на нуждата от храна (т.е. естествения глад се удовлетворява с естетственото хранене), а не за удовлетворяване на други психологични нужди... Храната не замества играта, песните, танците, простичкото гушкане за успокояване... Мога да приема такива коментари на психолога само относно "заместването" на емоция <-> съответен остговор с емоция <->сукане.
Вниманието на мама и нежността на мама не са само гърдата с млякото и децата това го научават обикновено на възраст 8-12м., независимо кърмени или не.
А за проговарянето - децата проговарят по различно време по различен начин без никаква връзка с кърменето, но с връзка и с наследственост със стимулирането на говора...
Виж целия пост
# 16
Децата са много различни. Ако на едно му е нужно дамо кратко да посуче, за да задоволи нуждата от контакт, друго ще има нужда от много повече контакт. Кърменето не е само храна, и не е замислено да бъде просто вкарване на количество А в бебе Б. Ако беше, мляко щеше да тече от някоя по-удобна за целта телесна част, неизискваща тесен контакт. Аз примерно си избирам малкия пръст на ръката, да мога с другата да ровя във форума Laughing
Виж целия пост
# 17
Децата са много различни. Ако на едно му е нужно дамо кратко да посуче, за да задоволи нуждата от контакт, друго ще има нужда от много повече контакт. Кърменето не е само храна, и не е замислено да бъде просто вкарване на количество А в бебе Б. Ако беше, мляко щеше да тече от някоя по-удобна за целта телесна част, неизискваща тесен контакт. Аз примерно си избирам малкия пръст на ръката, да мога с другата да ровя във форума Laughing
Дете над 2 години (дори над 1) следва да има друг нетелесен метод за контакт (неизключваме гушкането, галенето, носенето...)... Постепенно храненето става храннене, а не вариант за психологически контак и емоционален отдушник, който е единствения възможен при новороденоето бебе...
Виж целия пост
# 18
Това лично мнение ли е или се базира на друго? Grinning
Виж целия пост
# 19
Това лично мнение ли е или се базира на друго? Grinning
Лично мнение, базирано на доста четене и личен опит. Ако прочетеш малко назад - не съм никак против да се клърми до когато майката смята за добре, стига да не забравя че детето е нова личност, която трябва ние да научим да е мъничко самостоятална, стъпчица по стъпчица... Фрустрацияра с цел порастване...бррррррр... всичко бавно и постепенно моля, без излишен стряс за мами и бебета, но и да се научим да си преработваме емоцията по правилния начи... Ако начина бебчето (ако на 2+ са още бебета) да се успокои, след като нещо не му се е получило, е да посуче вместо да покаже и "каже" на мама какъв е проблема и да поиска помощ, значи следва нещичко да се предприеме (не казвам отбиване!).
Виж целия пост
# 20
Не знам, не знам. Децата са твърде различни, за да се унифицират така - щом иска да суче за комфорт, 'нещо трябва да се направи по въпроса'. Най-малкото защото кърменето действа и емоционално, освен физически (храна). Макар да сме бозайници, се различаваме от, примерно, кучетата в това отношение.
Виж целия пост
# 21
Синът ми е доста самостоятелен, говори доста, ходи на ясла, но... още го кърмя, да.
Намирам, че му влияе добре на психиката, тъй като е доста буйно и палаво дете и така се успокоява.
Виж целия пост
# 22
Ако начина бебчето (ако на 2+ са още бебета) да се успокои, след като нещо не му се е получило, е да посуче вместо да покаже и "каже" на мама какъв е проблема и да поиска помощ, значи следва нещичко да се предприеме (не казвам отбиване!).
"нещичко" приеми като: да му се изпее песничка докато се кротне; да му се покаже, че проблема може да се реши заедно с мама "хайде да опитаме заедно, искаш ли?", или дори "колко си голям вече, опитай пак и ще успееш"; "паднал си!?! ауу, явно много боли! Ела сега да видим можеш ли пак да подкачаш толкова силно! Браво!"... Вместо сигнала "посучи малко от това всичко минава", което пък препраща към извода "Аз трябва да съм до теб за да успееш да се справиш..." За деца на 2-3 ние сме плътно до тях, но тярябва "да се направи нещо" за да ги научим, че света не е трагедия без нас за час два...
Виж целия пост
# 23
Още кърмя дъщеря ми(3г.и 2м.), по самостоятелно дете не познавам, ако не съм наблизо, ляга и заспива без проблем. Търси ме да суче само когато и се спи или е болна и аз съм при нея. Не ме вълнува мнението на околните, гледам си детето и се водя от нейните нужди. Не забравяйте, всяко дете е различно и има различни потребности, и всяка майка си има собствено мнение за това колко дълго е нормално да кърми детето си!
Виж целия пост
# 24
Не, разбира се.
Виж целия пост
# 25

Дете над 2 години (дори над 1) следва да има друг нетелесен метод за контакт (неизключваме гушкането, галенето, носенето...)... Постепенно храненето става храннене, а не вариант за психологически контак и емоционален отдушник, който е единствения възможен при новороденоето бебе...

Извинете..откъде следва?! Rolling Eyes Кой го твърди и на какво основание?
И защо да не остане, при положение, че бебето/детето го иска? Каква е гаранцията, че отказвайки му исканата близост, посредством кърменето, няма да му нанесем по-големи емоционални вреди (на отхвърляне и т.н.)?
Виж целия пост
# 26
Темата е изключително интересна за мен, тъй като в един момент трябва да взема решение до кога да кърмя. Не съм привърженик на крайностите, важното е да разбера кое точно е крайност. Естествено, че дългото кърмене може да увреди психиката, ако е прекалено дълго. Но кога става прекалено? За някои на 5, за някои на 2. "Не ме вълнува мнението на околните" може би казват и тези, които захранват с кисело мляко на 40 дни  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 27
Краули,
всъщност кърменето е малка част от комуникацията майка-бебе и изграждането на характера на новия човек. Увреждане на психиката може да настъпи и при некърмено нито ден дете, и при такова, което е кърмено 6-7 години. (А всъщност познавам деца и от двата края на спектъра, които са си съвсем добре адаптирани към света и здрави психически.)
Ако ти самата си стабилен характер, не изпадаш в обсесии и ако се слушате с детето, като говорите (а не всеки да чува само себе си), няма "прекалено дълго". За всяка двойка е различно.

Моето лично е кърмено 3 г. и "привързано" беше около година и 8-9 от тях - след това тръгна на детска градина, а аз на работа. Отби се на 3-ия си рожден ден плюс/минус седмица, но това нищо не значи - има деца, отбили се самостоятелно на 2 години и такива, които са чакали до 4. А има и случаи, когато родителят решава да ускори процеса. Всякакви ги има, просто хората обичат да ползват готови модели повече и по-малко да се доверяват на собствената си преценка - а когато в продължение на десетилетия сме били заобиколени от грешните "готови модели"... мммм, още по-трудно е.
Виж целия пост
# 28
Съгласна съм, че обсебваща и побъркваща може да е и майка, некърмила и един ден.  И все пак смятам, че "собствената преценка" и "готовия модел" трябва да се срещнат някъде по средата. Това не важи само за кърменето, а изобщо за грижите за детето. Няма как да се доверяваме само на инстинктите си, защото хилядите години еволюиране успешно са ги приспали. Разумът, опитът (вкл. чуждия) и информацията заместват инстинкта. И тъй като разумът на всеки е различен, а опитът и информацията могат и се тълкуват субективно, остава нормата.
Виж целия пост
# 29
Е, информацията и чуждия опит в нашия свят няма как да ги избегнеш, и да искаш. Все пак не живеем в гората.
Но "нормата" е твърде обтекаемо понятие.
Има съвременни култури, в които масово се кърми под 3-месечна възраст, а по този въпрос отдавна няма никакви съмнения, че е дълбоко сгрешено.
Така че... мерси ще кажа аз на такава "норма.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия