Мисля, че съм прокълната....да съм сама...

Божеее, за кой път да напиша, че моята тема е, че съдба ли е кво е НИКОГА не ми е дала да се  срещна с мъж, НЕ СЪМ СЕ РАЗМИНАЛА дори с такъв, който да ми допадне (при все че съм имала доста мъже наоколо по разни причини - работа, курсове, университети, чужбини и прочие), а не че ми липсва мъж като цяло!!!! И това е странното което ме шашка така.

Колкото до секса - предпочитам да е в друга тема, не в тази

А ние как да ти помогнем? След два брака и две деца да кажеш, че никога не си срещнала мъжа с главно М , наистина е тъжно.

Не, неискам да ми помагате - то няма и как...Достатъчно е това, че мога да споделя онова което ме мъчи..И благодаря ви за отговорите...

Ами мисля, че ти самата си я причиняваш с отрицателно мислене. Все викаш такава ми е съдбата, а после се оплакваш, че нямаш мъж. Противоречие има. Самонавиваш се и си повтаряш, че си карък в любовта, а после обратното. Пробвай с положително мислене. Съдбата е каквато си я направи човек.

Трогателно. Почти се просълзих, но не успях. Казвам ти го за н-ти път. Не ми говори глупости за липса на късмет и тем подобни. Щастието ни е само в нашите ръце ако сме живи и здрави. Има милиарди мъже по земята и десетки милиони, които биха ти дали това, което искаш. Светът е толкова малък, а при толкова милиони мъже, трябва да си много смотан, за да не срещнеш поне 1!!!!! Просто спри да се самосъжаляваш, а се вгледай в себе си и се замисли къде грешиш, защото проблемът е в теб самата. Ядосваш ме вече с това мрънкане!

Ти сама го казваш, но като повечето хора не се и опитваш да се видиш отстрани. Търсиш някаква идея за мъж, после защо всъщност мъжете не били като нея. Ами, хора сме като вас жените. Нормално всеки да има трески за дялане, иначе да сме богове, макар че олимпийците са прославени с прояви на слабости, християнският бог даже е на моменти сърдит, своенравен, така че кой ли бог точно.

Ако не можеш да харесаш никого от купища контакти, то проблемът е в ТЕБ и очакванията ти, опити да избиеш някой комплекс с мисли колко си над отсрещните(Да, в 99.999% от случаите е избиване на комплекс, което те кара да търсиш доказателства за това, че си над останалите, които може да имат твоя или други проблеми, съвсем невинни или много тежки, но ти си особения случай, в който тоя проблем не пречи, наистина си не даже среден човек, а нещо велико.). Не приемаш никой мъж, а после търсиш съдба, магия, хорска злина срещу теб- все външни причини, за да не си позволиш да признаеш вътрешната в себе си.

Дай си почивка, опознай се, виж слабостите и силите си, признай си кое ти пречи и кое в теб добро, тогава вече търси мъж и то не съвършен двойник на Брад Пит с банковата сметка на Бил Гейтс и философията на Далай Лама(Като се замислиш, нито един от тях не е едновременно секс символ, успял в бизнеса на максимума за Земята и с прозрения за живота далеч над разбираемото за 99% от хората.), както ти не си Моника Белучи, принцеса Даяна и Мария Кюри. Щом приемеш собствените си недостатъци, осъзнаеш, че мъжът ще се съобразява с тях и ще те приема, каквато си, то ще си готова да приемаш мъжете. Да, характери си пасват или не, но не може да кажеш, че 100 от 100 опита, 10000 от 10000 срещнати не могат да минат критериите ти да ги харесаш.

Споделяш и търсиш всеки да те съжали, да ти дава съвети как да бориш лошия свят, съдбата. Стегни се малко и разбери, че най-ценните съвети са тези, които ти дават път към решение на проблема. Браво на мамите, които се опитват да те направят по-мъдра и зряла. Поклон, момичета. 

Мими хора, благодаря ви за отговорите, но къде в темата ми прочетохте, че аз търся съвет, помощ, подкрепа? Къде съм написала Помагайте! Имам нужда от вас! Аз просто споделям проблема си, защото в момента ми е такова настроението – да мисля и разсъждавам над проблемите си и ги СПОДЕЛЯМ тук! Дори нямам нужда някои да ме съжалява или да се просълзява (както е написал някои си мъж там)…И накрая завършвам с : Има ли и други дами като мен? Не пиша дори има ли други мъже като мен, а само ДАМИ! Защото това, което споделям е чисто женски проблем !
Ако има други ДАМИ с подобни проблеми ще мога много по-добре да се разбера с тях, а не с хора свикнали да дават съвети – всеки гледа от собствената камбанария, но тя не е като моята!! Всеки си има собствена гледна точка, но тя не винаги отговаря на другия…И поради тази причина се разминаваме….Вие тук сте свикнали да ви задават въпроси и вие да давате съвети ли? Ако е така – то аз не съм за тук – аз искам да си споделям САМО с дами, които са минали или минават по подобен път! Това, че се впуснах да се обяснявам и да приемам съвети (някои от които са ми много близки и наистина са смислени, за което аз огромно им благодаря), не значи че искам да бъда съветвана….Дали имам вина и каква е тя, никой от пишещите тук не може да я определи актуално и точно отговарящо за мен, базиран само на моите написани тук думи, най-малкото че не ме познава лично. А зад моите изписани думи тук има още хиляди неща, хиляди нюанси, които нито мога да изпиша, нито трябва да споделям сега…Един проблем обикновено не е еднопосочен…Той има хиляди нишки, които са довели до него (много от нишчиците дори се крият в детството…и много трудно се откриват)…Тъй че не мога да приемам съвети, които не отговарят на мене !!! Аз съм си права за мен! И никой не може да ме мръдне от тази ми позиция! Не желая съвети, а разговор с хора в подобна ситуация….Не искам да знам колко милиони мъже са на света, нито как да срещна моя – аз сама ще стигна до този момент…Както стигнах сама до момента да разбера, че имам проблем с дотукашните ми мъже, така и сама ще продължа нататък…
А това, че съм в дупка в момента – да, така е. Да, в дупка съм! И съм уплашена от самотата…защото в рамките на година (освен другите ми проблеми – съдебни и всякакви), загубих и двама от най-близките ми хора…Моят единствен и най-любим племенник и баща ми….Сега е пусто без тях и многооо тъжно…Когато се прибирам в тъмната ми къща, ме чакат два никролога на вратата….Любимият ми брат започна да пуши по две кутии цигари на ден и пие всяка вечер от мъка…И се наказва по този начин …Майка страда и се е запуснала много…без стимул за живот е…Ами ако я загубя….Умирам от ужас!….Голямата ми дъщеря учи медицина в Бостън…дали някога ще се върне при мен? Или само ще се чуваме по жицата ….Мъжът който е с мен, ако нямам пари ме е напуснал на 100%...В момента сменям бизнеса си и стоя в неизвестността дали ще успея с новото начинание….Малкото ми детенце (при все че оня обърна света да ме съди за него) сега никой от неговата страна , от неговите роднини не я търси, сякаш тя не съществува….И то си има само мен сега, а толкова много иска да има баща, да има близки хора, много хора около нас….А няма. Ние сме сами…..Как да не изпитвам ужас от самотата? Аз не мога обаче да върна тези, които са си тръгнали вече…Но затова пък искам да открия МОЯТ мъж, с който да сме заедно дълго време (не временно отново)….Да сме семейство. Истинско!.....
Ето, пиша всички тези неща сега, изливам душата си тук…но пак не търся нито съчувствие, нито съвет, нито подкрепа…Просто споделям.
Няма как да искам съвет! Замислете се, че е невъзможно да имате подходящ съвет за точно моята ситуация…
Пишете тогава когато чувствате, че нещата са близки до вас, а не защото просто трябва да пишете нещо във форума.
Пак благодаря за отговорите , но повтарям отговорите, не съветите..

Фактът, че пускаш темата е достатъчен, че търсиш съвет и помощ. Иначе какъв е смисълът от темата?
Не се сърди ако някои хора са рязки, а се опитай да видиш какво се опитват да ти кажат. Проблемът е женски да, но е хубаво, че и мъж се обажда. Все пак проблемите са ти с мъжете. И точно затова тяхното мнение според мен е от значение.
Какъв е смисълът от споделянето за теб? Ако има човек проблем го споделя с някой и това означава, че му трябва мнение, помощ, съвет.
Иначе не е хубаво да те съдим или упрекваме, защото не те познаваме и не сме ти на мястото. Викаш търсиш хора с твоя проблем. Имайки тези хора твоя проблем как очакваш да ти помогнат особено ако те не са го разрешили? Може би точно хора, които нямат по- могат.

Пишете тогава когато чувствате, че нещата са близки до вас, а не защото просто трябва да пишете нещо във форума.
Миличка, много си ми симпатична - наистина го казвам, но по-горното го подчертах И за тебе...
Точно ти няма как да ми дадеш адекватен съвет (който аз и не искам), най-малкото защото твоя начин на живот е на светлинни години по-различен от моя....Аз немога да сложа като приоритет любов към коте, куче, костенурка и това да изпълва живота ми със смисъл...
Трябва да влезеш в моите обувки първо и тогава ще можем да си говорим смислено....

В такива теми съм разбрала, че колкото и акъл да се дава, дупката става все по-дълбока и по-дълбока. Даже започвам да се чувствам виновна. Истината е, че всички малко или много се чувстваме като авторката, но драпаме нагоре, а не надолу. Там е разликата.

Хубаво измъкване от поставените въпроси sindarela29
Успех в решаването на  проблема.
Пожелавам ти да не мислиш за проблема, а за разрешаването му.
Аз лично пиша защото имам какво да кажа, а не ей така.
Да си жива, здрава дай боже щастлива.

Единственият реален проблем е загубата на близките ти   Съболезнования за това - наистина е трагедия, която трудно се изживява   Дано я преодолеете и ти, и близките ти полека - лека  

Но всичко друго е бял кахър... Едва ли ще се намери друга жена, която при две хубави деца да страда за нероден Петко, демек за някакъв имагинерен несъществуващ засега мъж.

Бих изхвърлила на момента мъж, който е с мен само от финансов интерес   Ако си вярваш, че не можеш без секс 2 седмици, значи предпочиташ да си с кофти мъж използвач - тогава трябва да си си доволна от решението си - то си е твое! Да не би да вярваш, че първо ще срещнеш мистър Пърфект, и чак тогава като почнете супер секса, ще изриташ стария екземпляр? Кой мъж би те взел насериозно, докато живееш с друг? Всичко това е толкова несериозно, че не знам какво да кажа. Никоя от нас не знае кой мъж ще й е най-идеалния, просто на повечето от нас не им е това основната мисъл в главата... Никой не остава сам. Просто ако някой е вече видимо тотално недостоен, отърви се навреме, за да дойде по-достойния. Това е формулата.

Проблемът не е липсата на перфектни черти и характер. А дамата просто
не е намерила мъж, който да я обича- не просто да я използва. Такъв мъж
е Идеалният. И то не просто да те харесва романтично, а да е дълбоко привлечен.

Но това е до време, след време прекаленият брой парньори "само за секс"
похабява жената и започва да й личи.

Сигурно доста мъже го забелязват това и инстинктивно бягат от такива
жени- или само ги използват и зарязват.

sindarela29 , понеже търсиш себеподобни и искаш да водиш разговор само с такива като теб, та да оплаквате взаимно нещастната си съдба - била съм в твоята ситуация. Затова и писах. Имаше един период след развода ми, в който бях в същата нещастна връзка като твоята и се вторачвах във всеки мъж, с който се запознавах по някакъв повод - дали пък той не е г-н Идеалния? И в сайтове за запознанства се рових, и срещи си правих, и все по-разочарована се чувствах... Ревях нощем и се питах - защо ми е такава съдбата и дали не съм повредена дълбоко в детството си, че да съм обречена все да съм сама или в разни заплетени и компромисни връзки.

Е, мина, но не без активна работа от моя страна, само от моя страна. И мина, когато плюх на всичко и си казах, че имам само два основни приоритета в живота си, пък мъжете - ако ги има, добре дошли. _Dana_ е абсолютно права - бели кахъри са тез страдания.

Ако ги няма - няма да рИвем.  Понеже не щеш съвети, няма да ти давам - писах достатъчно. Но ти казвам, че ако комуникираш с жени като теб, ще потъваш все по-дълбоко, и по-дълбоко. А да се измъкнеш явно не щеш.

"и се вторачвах във всеки мъж, с който се запознавах по някакъв повод - дали пък той не е г-н Идеалния? "

Мда, най-често срещаната грешка.