За униформите

Именно. Ние не коментираме униформата по света по принцип (въпреки, че чуждият опит винаги е за приветстване),  а плюсовете и минусите й на родна почва, при нашите условия, нашето качество, нашия контрол по изпълнение на заповедта за носенето й. И цената  в този смисъл е един огромен минус.  Нормалното за вас  и за още много хора количество от 4-5 комплекта на дете, би струвало тук над хиляда лева за  избраното като дрехи от много училища. За две деца хилядарките станаха над две. А тази сума тук  няма нищо общо с една нормална  заплата за седмица  и половина. И не улеснява по никакъв начин родителите.  Утежнява състоянието на много от тях.   По-скоро би утежнило, тъй като съм почти на 100% убедена, че няма у нас ентусиасти, закупили по 5 комплекта. По разбираеми причини.

Момичета,предлагам, да се успокоите.Това е тема "за" и "против" униформите.Всеки споделя мнение ,въз основа на личен опит  и  наблюдения.Всеки сам избира кое е добро за него.Не превръщайте дискусията в платофрма за лични нападки. 

Афродизиак, споделяш как за 4 години се било променило до толкова положението в училище.... Тъй като и аз неотдавна завърших, имам наблюдения. Когато аз бях осмокласничка (преди няма и 10 години) бях потресена, минавайки през старото си училище и виждайки "децата" да четат Хай клуб, да са с тупирани изрусени коси и лек грим. Отивайки на училище до такава степен бях свикнала, да виждам съученичките си със забити в огледалата носове и по цяло междучасие да си рефрешват грима, че едва ли не като го видех на друго място и си мислех, че е невъзможно. И преди 10 години учениците пушеха (тогава още дори нямаше забрана и ставаше в двора), пушат и сега. Когато ти си в една среда и автоматично виждаш останалите като далеч от теб, защото са извън твоя хабитат. Дали ще цъка на Айфона си или на Нокиа 3310 съобщения и в двата случая е дразнело.

Във връзка с твърдението за потниците и минижупите, човек като е решил да се облече така, няма униформената риза да го спре. С очите си съм виждала дрехи, окомплектовани като за дискотека и отгоре с униформа. Варианти за изрязани потници и разкопчана риза също. Ако навремето нашите родители са били длъжни да са еднакви и са го приемали за нормално, то НИЕ, "децата на прехода и на демокрацията" сме свикнали със свободата и затова, когато някой ни я отнеме, ние ще направим всичко възможно да си я възстановим. Обяснението е просто. Не сме свикнали някой да ни налага толкова твърди правила.

Униформата няма да научи човек, на когото му липсва стил и етикет на обличане на такъв. Колкото по- рано човек се научи да съчетава дрехите си и то по начин, който е приемлив за обществото, толкова по- добре. Нима си мислиш, че момиче, което  ясното съзнание облича потник, минижум, 13-см токове и се наплесква с 2 кг грим, като го напъхаш в униформа и изведнъж ще започне да си крие "телесата" жестоко се лъжеш.

Ще ти разкажа нещо от моя живот. Майка ми и баща ми откровено бяха бедни, когато бях аз ученичка, първо в началното, а после и в основното. Знаеш ли, че с 5-6 клас носех обувки, които майка ми е носела по време на студентските си години (70-те години на миналия век). Сама можеш да се сетиш колко абсурдно и гротескно съм изглеждала. И ме подиграваха ужасно много. Първо защото бързо влязох в пуберитета и в рамките на година, всички мои съученици ми стигаха до подмишниците. Веднага станах жираф, мутант, зубар, щото пък и проявявах неблагоразумието да ходя учила и подготвена в час. Лепяха ми дъвки в косата, ритаха ме, спъваха ме, защото съм висока. Тогава нормалните джобни бяха около 2 лв на дете, тогава аз получавах по 50 стотинки на ден - стигаше ми за вафла Мура или за една меденка.
Станахме 7 клас, обидите си продължаваха, дрехите ми бяха просто поредното нещо, за което можеше да ме обидят. Въведоха униформите. Ние бяхме второто училище в града, което имаше униформи. Вместо повод за гордост, аз се чувствах в пъти по- зле. Първо, защото вървейки към училище с униформа, хората ме гледаха станно и подозрително, все едно съм тръгнала с шапка с перо. Второ, обидите в училище не спираха. Ако изкарам 2-ка съм тъпачка, ако изкарам 6-ца съм пак тъпа, ама и зубар. Пак си бях аутсайдер и пак ме обиждаха, с екстрата, че нямах и приятели. Нещото, което успях да постигна е, че влизайки в гимназията, сама на себе си си казах: "Няма да се дам". И изведнъж от спихнало човече, станах душа на компанията. Целият ми клас ме уважаваше, ма не щото родителите ми са забогатели. Превръщах дефекта в ефект. Използвах самоирония и какво ли още не, хората се забавляваха и дори забравяха, че дрехите и обувките ми са от преди 30 години, или купени от барака на пазара. За този мой клас говорех по- горе, за момичетата, които нямаха време да изпушат цигара, защото бяха заети в междучасието, че дори и в часа да си доизправят косите, да си сложат 10-ти слой фон дьо тен и спирала или просто да си пишат СМС-и или да играят игри. Като наложиха униформите това не престана. Но поне си имахме още един повод да си направим смешно. Самите униформи сами по себе си бяха смешни и грозни, а след като ги извадехме и от дамските си чанти, приличаха на пижами.

И въпреки че съм била от страната на твоята приятелка, пак съм твърдо ПРОТИВ въвеждането на униформа. Не мога да повярвам, че едва ли не униформата действа като магическа пръчка и до вчера са я обиждали, защото е с един чифт дънки от началото на годината, а слагайки вълшебната "мантия" (униформата) и "щрак" всички ѝ стават приятели. А колко сте годишни? Аз на 16 години работех лятото и си изкарвах пари, с които подпомагах нашите, купувах си дрехи, и можех да си позволя социален живот, който преди това нямах. И това за 350 лв месечна заплата - за 16- годишна - толкоз. За всичко си има начини. По- нагоре някой ти го писа, че замаскирането с униформа не е решение на проблема. Той си остава. Но колкото по- рано приятелката ти се "изправи" толкова по- добре за нея. Примерите, които ти дадоха за това също не са за подценяване. Тя ако е толкова уязвима и се прекършва от коментари за облеклото, то тя няма да може да се чувства и пълноценна след като поеме живота си в свои ръце след завършването ви. На работа нещата биха могли да са доста по- тежки, отколкото в училище. Защото работата, преди всичко е това, което ти изкарва хляба и щеш не щеш - търпиш и стискаш зъби, а наум ако щеш и псувай колегите си.

Леле, какво се е случило тук?! Голяма драма за едни униформи! 

Съвсем накратко  да ви кажа защо харесвам идеята. По-скоро защо бих я харесала, ако униформите са красиви.  Водя детето на някакво награждаване. Дечица, малки, весели, ентусиазирани... Знаете ли колко представително изглеждаха децата от "Св. Георги" , примерно, в красивите си униформи?! И се виждаше че принадлежат към точно това училище. Другите училища с униформи -също. Показваше принадлежност, част от едно цяло. Имаше 2 клас, имаше и 8, но се виждаха отдалеч, че са възпитаниците на точно това училище. Останалите изглеждаха някак... еднакви. Колкото и глупаво да звучи. Там всички бяха умни, добри, възпитани деца, поне така се предполага.  Едната униформа няма да ги промени или да ги направи по-добри. Показва от пръв поглед училището, довело ги до медалите. 

И понеже набързо попрехвърлих тук -там някоя страница: Какво пък толкова драматично виждате в късите поли,  токчетата и дамските чанти?  Щом не е в разрез с правилата, значи може. Нищо ново под слънцето.  Аз завърших мноого отдавна, но и тогава навивахме престилките, пускахме и топирахме косите извън училище и бързахме да се омажем с ярко червило. По никакъв начин не ни се отразяваше на умствения капацитет. Ех, младост...

     Би трябвало, след като налагаш униформа и отнемаш избор, да има някаква по-сериозна причина за въвеждането им, все пак следват санкции при неизпълнение. От всички изброени единствено сериозна е на Aphrodisiac. Обаче е ясно, че това, което бихме се опитали да направим с униформите (по проблема с тормоза) няма да ни се получи.
Принадлежността би трябвало да е естествена. Ако са доволни от училището, да имат желание да се отъждествяват с него.
     С униформа или без, то (училището) няма да стане по-успешно или заслужаващо уважение.
Ако имаше вариант тези, които искат да носят униформа - да носят, а тези, които не искат - не, щях да съм за тази опция. Но няма и няма да има смисъл.
     Щях да повярвам на директорката (цитирана от някой по-горе), че с униформите иска да се погрижи за сигурността на децата и за принадлежността им, ако униформите не бяха бизнес, имаха нормални, разумни цени и някой го беше грижа носят ли се или не.
     Вариантът, при който бих била за униформите (отново с лека резерва, все пак са деца) е  училище, което спазва и уважава традициите и историята си, развива се, предлага функционална, модерна или поне приятна за окото база, със сериозен контрол на качеството на обучение и сигурността, за да му е ''кеф'' на човек да ги носи тези униформи и да иска тази принадлежност, да иска хората да знаят, че е част от това училище.
     Ако за малките все още нещата са розови и не биха имали против, то по-големите ученици доматите с колците не ги ядат и си дават много ясно сметка заслужава ли си или не.
     
     

Нес, постът ти е право в целта.  Ако го има  елемента с принадлежността и гордостта от това, че учиш някъде, то е при малките. Нима един пубер, стремил се с всички сили след 7 клас да влезе в 1 АЕГ или 73 СОУ, не харесва училището си или не се гордее, че е негов възпитаник.. Напротив. Или НФСГ и НТБГ, които също са с униформи.. Защо тогава  бъдещите гимназисти питат дежурно по форумите дали дадено училище е с униформа?  И защо охкат и пуфкат  недоволни, ако отговорът  е да? И ако стои така въпросът  с гордостта от това да си причислен към нещо, защо  децата не ги носят доброволно, защо ги мачкат  съвсем съзнателно на топка  из чантите си, защо ги обличат само  на входа, защо се радват винаги, когато констатират, че контролът  е отхлабен или липсва  и  минава номерът само с някой от аксесоарите, защо мърморят преди  24 май, че трябва да се "пременят"  за тържеството? Къде е желанието им да се покажат като част от училището, в което иначе безспорно се гордеят да учат? Значи просто униформите не им харесват, не ги карат да се чувстват комфортно, не събуждат у тях  коментираното чувство на принадлежност.  Далеч повече плам се вижда в очите им, когато защитават училището си на други фронтове - моята гимназия разби всички останали на футболното първенство, от моята пък  има едикакви си носители на награди от  състезания ,  мой съученик спечели едикакво си.. Нима един семегеец без униформа се чувства ощетен, че не може да покаже на останалите къде учи? Едва ли...Постиженията му показват и който иска да ги види, ги вижда..
Едно малко дете е по-податливо, по-трудно ще хитрее, далеч по-изпълнително е. А и да не забравяме, че  като че ли в повечето случаи  точно при униформите за тях има поне  някакъв замисъл в изпълнението и материите , в по- хубави  тонове са, децата изглеждат сладки в тях. При големите нещата рядко са така. Още помня преди 3-4 години репликата на едно съседско момче.. Нали не мислят, че ще облека пуловер без ръкав, с розови ромбчета на него ? И пак да попитам, ако има желаещ. моля  да ми отговори. Ако  момичешката униформа  включва  пола до коленете и задължат девойките да са с нея, какво прави едно закръглено дете? Наистина ли вярвате, че  ще се чувства добре? Може и отдавна да съм била ученичка, но нещата не са се променили драстично по по отношение на униформите. Бях от випуска, закачил  такива. Учех в училище, което и към днешна дата е в топ училищата в БГ, да не кажа даже , че  е и считаното за най-желано.. Н а тази логика би следвало да съм горда да покажа на света, че съм част от него. Е, не не бях, поне що се отнася до униформата като начин за показване на принадлежност. Иначе това си е моето училище и до днес, това, от което пазя толкова хубави спомени.... Съучениците ми също не бяха сред ентусиастите да демонстрират принадлежност. Постъпвахме съвсем аналогично на днеяните тийнейджъри , обличахме гадните  тип железничарски якета само пред училище. И какво стана после? Отмениха ги и слава богу.. Ако за някого тази униформа е била със сантиментална стойност, би  я запазил. Но хората явно без грам колебание  побързаха да се разделят с нея  и имаше един значителен  период от  време , в който по улиците с горнището на тази грозна униформа  ходеха възрастни хора - наследили я от син или дъщеря или намерили я по кофите. Отношението към днешна дата не е много по-различно.

Ако децата са свикнали от малките класове да носят униформи,нямат го проблема после в гимназията.Съвсем сериозно и отговорно ви го казвам. Приели са го като задължение към у-щето и толкоз.И си мисля,че с годините ще се променят нещата. А ако някой пубер си избира у-щето според дали има униформа ми говори други неща,не много положителни.
Съгласна съм,че не навсякъде са доизмислени нещата с облеклата,с космическите им цени,със задължителните елементи на носене..чета тук за примери реални.Ако са обаче, и децата от малки са си свикнали на у-ще да са униформени ,няма проблем и в по-горна възраст.(поне засега де,все пак е още 8ми клас)
Ей карате ме сега да взема някой ден да го снимам моя заранта,какъв е сладък и наперен.

А относно нещо споменато от Ели по-напред.Когато мое дете ми зададе въпроса "Ти би ли....еди си какво" отговора ми ще е "Носила съм,защото е трябвало(а не че ми се е искало) и не всичко в тоз живот е каквото само ти се иска"
Интересно как за едните оценки някои ги карат да се "навеждат" дет се вика ,там по-малко ли е психясването?! Да,ще кажете,ама те са важни. Ами и изпълнението на Правилник зададен от институция също е важно.
Не знам защо се носят от 9 кладенеца вода,за да се докаже колко е кофти у-ще с униформи,след като аз не го виждам така,нито децата ми. Или съм някакъв единичен,нестандартен случай.

Деска, вероятно не е зле.. Щом казваш, че осмокласникът ти в униформа е красив, доволен и наперен, ок. Но докато има много други пародии, нещата ще са винаги двуполюсни. Преди две години обстоятелтсвата често ме срещаха с  дете от столично СОУ, тогава беше 7 клас. Момче. Ризата му  беше черна и в предната си част имаше нещо къдраво, като  момичешка риза... Напушваше ме винаги смях, макар да не беше смешно, а тъжно. Нали не мислиш, че който и да е пубер се е чувствал с тази риза като в собствената си кожа? Ама е спазвал правилника, имало ли е къде да ходи? Не съм за това да не се спазват наредби , но пък не бива и да се упражнява натиск за носенето на нещо грозно, непрактично, скъпо и недомислено. От кой зор едно дете трябва да е с черна риза на  11-12 години ..  Време, когато може да е с нещо цветно, красиво  и удобно? Може би от "практичност", че не би личало колко е зацапана ризата , така ли?

Русалке,разбира се,че в случая си права.
Обаче точно по самите униформи-техния изглед,материя,елементите задължителните и цените им може да се разбере до колко у-щето мисли за децата,на тях да им е комфортно и удобно като се облекат,да не ги е срам...вкарана е мисъл,а не само хоп задължение и хоп насреща санкции и чувството,че си прецакан заради едните пари с фирмите изпълнители изобщо липсва.

Поне 50% от децата сигурно се чувстват потиснати, защото моделът е един за всички, а не всички са с перфектни и стандартни фигури. И в този смисъл, поне половината деца изглеждат гротескно. Особено в по-горните класове. Да не кажете, че не съм ученичка и нямам лични наблюдения - виждам ежедневно учениците с униформи от някои училища, които са ми в квартала. Абсурдно е да набуташ всички момчета в един модел и всички момичета в един модел дреха.
Та нали точно това е смисълът човек да се научи да се облича с вкус - да се съобразява със ситуацията и с тялото си. Няма как едно едро момиче да изглежда добре в тесни панталони и вталена ризка. също толкова идиотски ще изглежда и слабо момиче в безформен, торбест панталон и безформена риза/сако/сукман/пуловерче/блузка или каквото и да е.
Но подкрепям изцяло въвеждането на дрес-код, който да има изисквания към цвят, дъжина на полите, големина на деколтетата, височана на тока. Също и изисквания по отношение на маникюр, грим, бижута. Плюс задължителна емблема на видно място. Може и задължителни, униформени аксесоари - вратовръзки, капели, колани, фишу /не всички изброени накуп, разбира се/. Това би било нормално отношение към учениците, а не мачкане и унижение на личността им.
Големите ученици /гимназисти/ имат живот и извън училището. Нека да не се чувстват некомфортно, ако след часовете решат да отидат някъде. Аз бих се притеснявала да се шматкам из града с пола, която ми стои грозно. А вие?

Задължителни при нас са облеклата в горната част-риза,тениска и жилетка (пуловер).Имат размери.Нито са вталени,нито с флинтифлюшки.

Дамските чанти... изглеждат смешно. Особено като не знаеш как да ги носиш. Полите и токчетата са ми абсолютно ОК, даже червило ярко, и стилно съм виждала. Явно не правят забележки. То и с бежаво може да си с пеофесионален вид, де...

ПП Една забележка за токчетата - ОК, ако можеш да ходиш на тях, а не да те спъват... жалка картинка.

Деска, въпросът не е в това ''колко е гадно с униформите'', а че няма смисъл да бъдат задължавани. Ти сама казваш ''трябва да се спазва правилник и да се прилагат санкции''. Защо трябва да налагат да се спазва нещо, което няма никакъв смисъл и особена полза, че и на всичкото отгоре санкции да се прилагат? Това ми е въпросът.
Ако си бил приет в училище, в което от край време има униформи, естествено, че няма да правиш бойкот.

Големи хубавци са. 

Пенсионирана русалка, примерът с по-пълните деца и униформите и аз щях да го дам, но все пропусках.  
И именно една от причините да съм против униформите са липсата на комфорт у децата. За да се чувстваш добре, достатъчно е да си с дрехи по твой вкус, които ти прилягат и няма да се чувстваш потиснат и не на място. И не говоря за някакви специални или скъпи дрехи. Просто любимите, удобни дрешки. В този смисъл съм съгласна с горния пост на baibibi.

Нес,той "смисъла" както се видя от темата едни го виждат,други не го виждат,хора различни,с различни възприятия и мисли.
Сигурно има някакъв смисъл ,щом в цял свят има униформи.
Просто може би цялата пародия в образованието ни прави така,че униформите да се възприемат като  "на гол тумбак ,чифте пищови" Не сме дорасли,а и има много по-важни дупки за разрешаване и запълване.

Че цялата Мара втасала е ясно, но по-скоро имам предвид, че когато нещо е задължително за всички, би трябвало да има смисъл за всички. Ясно е, че има доволни и е хубаво това, но не при всички би било, особено за нашата действителност.
Имам поглед над две английски училища, в по-малко градче са. Задължителни униформи, ясно е обаче качеството. Представителни са, но освен това хората са заложили качеството си на работа и въобще реномето на училището. Сигурни са, че когато децата вървят по улицата с униформите, имат с какво да се гордеят или по-точно има едно Име, зад което стоят. Откакто посетихме тези училища все ми е жал за нашите ученици, че се налага да учат в такива бази и че няма изгледи да стигнем тяхното ниво. Не че нещо - разбира се, че е по-важно качеството на обучение и това да се развиват в правилната посока, в една сигурна среда, но все пак би било хубаво да се радват на една по-модерна и функционална база, с ръководители, които се стараят да движат училището само напред и нагоре, по всякакви начини. Не че там е ''рай'' и те имат проблеми, но са много напред от нас. Ясно е, че имаме недостиг на пари, пък и къде отиват и малкото, които има..., но в техния случай наистина има някакъв смисъл, а нашето, в повечето случаи, е подигравка. И тук не визирам вас, защото е ясно, че тези, които имате униформи и сте доволни, защитавате личния си опит по разбираеми причини.
Може би просто ме дразни лицемерието при някои училища, защото има опит да се създава имидж ''фасада'', която не отговаря на истината като качество, което предлагат.