Дългото кърмене/късното захранване vs "как си гледахме децата преди 10 години"

Ами не знам, нашата педиатърка коментира за нощното хранене - ти си преценявай, ако не го махнеш сега, ще те търси до 3 годишен.

Цеца,
е то всеки родител си преценява pro et contra, разбираемо е да не искаш да будуваш 3 години.
Ама съвременните схващания на медицината като цяло са, че докъм 6-месечна възраст бебетата си имат абсолютна нужда от него - с някои изключения, които и сами ще си го покажат.

А нощем нивата на пролактина са най-високи и такова угощение пада ...., а колко е хубаво повече от година без цикъл ..

Има такава опасност...

Ами явно зависи и от бебето. Моето първо беше недоносено (хайде, почти доносено), но имаше проблем с наддаването, затова пробвахме всеки възможен и невъзможен метод за хранене, та накрая се стигна и до назален катетър. Обаче детето си сучеше безпроблемно. Просто енергията, изразходена за сучене беше повече от енергията получена от млякото. Затова се налагаха алтернативните методи. Тоест, няколко хранения бяха заменяни с другите методи. Тя стоя в болницата 3 седмици (аз бях "гост" на отделението), и то педиатрично отделение, не неонатология, защото детето иначе беше добре. Сестрите разбраха, че мога сама да си върша процедурите и спряха да идват при нас. Аз бях абсолютно убедена, че ще кърмя! Не исках да давам бутилка, за да не се получи "nipple confusion".  Накрая ми писна и се оплаках - педиатърът ме посъветва да дам шише и аз се родих! Изписаха ни и така си карахме кърмя, помпя, кърмя, помпя. Давах кърма до към 8 месец, но 1-2 хранения заменяхме с шише. Така и аз си почивах и се чувствах човек.

Нощното хранене не го махнах защото ми се струваше безсмислено да наливам гладно бебе с вода. Не знам някой да се е засищал с вода..

И аз не го махнах, още повече че ми препоръчаха вода със захар да давам;
ама изкарах само 6 мес. без цикъл, а после не спря да се буди точно в 3 всяка
нощ, и така доскоро.

Абе хубаво, изтрещявам вече, всеки месец тест за бременност 

Напълно е възможно да съм получила неадекватни съвети, при все че акушерките много се стараеха да помогнат.
Много ме болеше, пусто  

Боли, когато бебето не е позиционирано правилно. Аз минах през ужасно разранени зърна - дребната беше още твърде дребна за да засуче и дори когато пробвах със силиконови, болката беше гадна. Когато стана на 4-5 месеца, махнах силиконовите и започнахме и двете да се напасваме. Установих, че всичко е въпрос на взаимодействие, като един танц  
Тогава спряха и болките.

А, и да живее Лансинох-а, колко тубички заминаха, не е истина.

Всъщност има и свестни лекари: нашият педиатър силно насърчаваше нощното кърмене, а докато бях още в болницата и чаках да наддаде за да си я приберем, всеки лекар, който минеше на визитация, ми обясняваше, как най-добре за моето недоносено е да се кърмим, и как не трябва да се предавам. Като ме видеха с помпата и всички ме насърчаваха  

Чета с интерес темата,бях на 21г.,когато родих никой не ми е казвал какво да правя,и как да кърмя стана от раз.Кърмих 1 година,захраних на 7месец болести-минимум,91г.

Моят дойде на третия месец! Въпреки непрестанното кърмене! 

Можеш само да се радваш, че си имала този късмет - да стане от раз, без никой да ти казва какво да правиш.

E то са маса фактори за лактационна аменорея, Жаве, не е един.
Ако си пропуснала ден-два да кърмиш след раждането - после и непрестанно да е... може да не стане

Случаят на Флорентина е много интересен - тя е родила в период на ужасно мракобесие в здравните съвети по отношение на кърмене и захранване (да не говорим за дефицита по магазините в същото време), аз лично мога да й кажа само евала... на нея и на природата.
Щото то не е само въпрос да има/няма кой да ти помага - достатъчно е да има кой да пречи.

Между другото знам, че ще ме заклеймите (това са само мои ограничени наблюдения, не са подкрепени с никакви научни факти, доколкото ми е известно) - ама ако не омажат тотално нещата с антибиологични действия, на младите родилки им се получава по-добре и по-естествено кърменето...  Както и раждането, де...

Кърменето е естествен процес, биологично обусловено, видово специфично - но за съжаление, не винаги е лесно, нито пък непременно се случва "по инстинкт".
По-рано жените са научавали много от тънкостите на кърменето в общността - от малки в 'женските' неща, покрай родилки, малки бебета, деца, това е било част от ежедневието и разбира се, е било много по-лесно да се 'попие', гледайки, говорейки, с постоянен контакт в него.
Сега нещата не стоят точно така. Книгите и форумите дават информацията, но живият контакт, онова по-различно нещо, което човек получава, когато е в пряко съприкосновение ден след ден след ден, липсва и началото често е по-трудно, а проблемите от по-разнообразно естество.

Като се почне от по-разпространени проблеми на меките тъкани (юздички на езика и устните), и се мине до по-разнообразни физиологични проблеми при самите жени - поради влошеното качество на околната среда все повече хора имат здравословни проблеми, и отделно с помощта на съвременната медицина, много мъже и жени имат възможност да родят деца, но това не се разпростира непременно до всички функции на тялото на жените. И ако тялото на жената с малко помощ може да зачене и износи детето, то не винаги успява да го изхрани напълно в някои от случаите. И понеже често периодът след раждането не се счита за особено важен - в смисъл, че по-важно изглежда да се случи бременността, раждането, а кърменето типично остава на втори план, често проблеми, които евентуално биха могли да се таргетират и третират поне частично с хормонална терапия, не се адресират, не им се обръща внимание. (Тук разбира се нямам предвид масовия случай на родилките с объркано начало на кърменето поради не съвсем адекватни съвети, това си е съвсем друга бира).


Болката определено може да провали много нещата  никой не обича да го боли.