Как се решихте на второ дете? - 2

Винаги съм мислила, че най-трудно се взима решение за първо. Щом знаеш какво е (нали казват/казвате, че е прекрасно да имаш дете и т.н.), за какво се дърпаш втория път? 

Аз нямам деца, но ви чета с голямо любопитство.

Ако проблема е финансов, решим е.
Ако не става по физически причини, добре.
Ако е страх от бременността, както писа Човечето, идеята, че си заслужава да я изтърпите за да получите още едно прекрасно дете като вашето.

Пък и нали казват, че колкото повече са, е по-лесно, защото голямото/големите гледат малките. 

Всъщност - поне за мен - колкото повече расте първото дете, толкова по-малко ти се иска да се връщаш към безсънните нощи и всички останали грижи, които изисква бебето. Но, иначе, да - отново поне за мен - много по-труден беше преходът от състоянието без деца към майчинството. Докато второто дете се вписа някак неусетно в живота ни.

1-вото ми отне 7 години мислене 
А като вече видях какво е това нещо бременност, вече 10 г. дори не си го и помислям, едва ли ще се реша всъщност. Та точно това ме спира, защото знам вече как идват бебетата 

П.П. Не ме слушай, не е толкова страшно, просто аз съм си лигла 

Не знам.... Сега вече от дистанцията на времето, не мога да бъда сигурна нито за 2-ро, нито за трето. Разбира се, хубаво е да имаш повече деца, особено, когато с първото си имала лека бременност, самото бебе е било спокойно, лесно се е приучвало на всичко. Аз самата исках да имам 2 деца, но, така се стекоха обстоятелствата - първо шанс за мънииичка кариера, след това финансови проблеми, но.... след това, след 12 г. брак, БНД реши, че му се живее, че животът е един и.... си би камшика с нова любов /за протокола - нищо не стана и там, де/. И така - останах със син на 11 г. сама - да работя, да си върша ежедневната домакинска работа, да уча с него, да работя върху възпитанието му, социализирането му, да го науча да завие една гайка, или смени една крушка, да го водя на почивки с подходящи за възрастта му деца на приятели.... Не че беше "мисия невъзможна", но..... когато се стараеш да направиш толкова неща - все някъде нещо пропускаш. И това нещо може да бъде важно за бъдещата  реализация в живота. Дори и в нормално семейство, без подобни ексцесии като развод, децата имат нужда от много време, за да им помагаш да се развиват. Отделно това изисква и финансов ресурс. И тъй като имам достатъчно примери около себе си - деца на мои приятелки, съученички - вече доста големи, с добра реализация, или не толкова добра, знам, че човек трябва да се замисли преди да вземе толкова важно решение. А, иначе, да, страхотно е пак да гушкаш и миришкаш бебенце, но..... дали това не е вид егоизъм, ако след някоя и друга година си виждаш детето само сутрин преди училище и след това вечер - за 2-3 ч. и очакваш някой друг да свърши по-важната работа в живота на това дете? Лични размисли сега, когато синът ми вече е на 25 години и много добре виждам къде и какво съм пропуснала. Благодарна съм, че тези пропуски не са особено големи, но все пак.... Дали причините за това са били обективни или субективни - кой го е грижа - виждаш резултата, но не можеш да върнеш времето назад.

Второ, трето и т.н. дете не бих създала, за да може първото да си има братче/сестриче, щото искало да си играе с някой. Не бих го създала, защото близките го искат или защото било хубаво да са повече. Не ми се вижда смислено да създам дете с идеята, че по - голяото ще гледа по - малкото и видиш ли, така ще ми е по - леко.  Бих го създала само и единствено, защото лично аз ще почувствам вътрешна необходимост от това да имам повече деца. Защото ще съм сигурна, че те ще получат това, което аз смятам, че е необходимо и е добре да получат, без лишения и  без ограничения.
Това не пречи да се възхищавам на хора, които имат голямо сеейство. 

И аз. Звучи ми направо ужасно спрямо второто дете.

За лишенията и ограниченията обаче не мисля, че е възможно да се постигне без. Все пак това са финанси за още 1 човек, дори да имаш много пари, пак ще намериш за какво др. да ги използваш, а не си ограничен да е за него. Ще се лишиш неминуемо и от сън, и от някои навици, занимания, освен ако нямаш 2 детегледачки денонощно.
Но това не го броя за лишения, дори да са такива не се усещат като тежест (поне при мен).

Относно лишенията и ограниченията имах предвид по - скоро неща, като курсове, допълнително образование, спортове, каквито пожелае, пътувания и т.н. Сигурно за някои е смешно, но за мен това са си важни неща, а в днешно време всичко е пари. Навремето нашите нямаха финансови възможности и за мен много неща, включително и от съвсем битов характер бяха екстра. Сега, години по - късно си давам сметка, че това ми се е отразило.
Иначе за  съня, навиците и заниманията е ясно. То си е неизбежно. След почти 5 години още не мога да си възстановя съня 

Това са непредвидими неща. Може човек да е много добре финансово, когато планира бебе, но докато стане 1 клас всичко да е с краката нагоре. Което не значи да се правят бебета в семейства, който буквално нямат залък хляб, но и чак такива планове... Животът е странен, да сме живи и здрави  

аленото цвете, да ти кажа без нито един частен урок завърших и елитна гимназия и топ специалност в университет. Просто, все така се случваше, че семейството нямаше възможност, точно когато трябваше да се готвя за изпити. Понякога на човек му трябва малко амбиция. 
Спорт може и безплатно да се тренира.

Аз затова не искам да оставам с едно дете. Изкушението да го протектираш и обгрижваш често вменява невъзможност на малкия човек да се погрижи сам за себе си.

Така мисля аз, де.

Така е, разбира се. Но дори и при промяна в обстоятелствата ще ми е по - лесно да се справя с едно дете. Пък и аз изхождам от някакви си мои позиции, не казвам, че са правилни. То затова всеки си решава сам за себе си.
С едно, две или пет деца, важното е, както каза, да сме живи и здрави и бих добавила да се радваме на живота си

Aludra, браво на теб. Аз не мога да се похваля със същото, явно ми е липсвала амбицията. Но вече е минало време и не ми се връща да си анализирам поведението. Колкото до обгрижването, надявам се да не стане така, че да направя лоша услуга на детето си. Опитвам се всичко да е в рамките на нормалното.  Но пък и като си с повече деца, не е гаранция, че пак няма да се вманиачи човек по възпитанието им.

И аз не съм завладяла света , просто исках да кажа, че сме свикнали да влачим децата на всякакви занимания, да ги обгрижваме и т.н., а не е винаги нужно.

Със сигурност всеки родител си прави своите грешки, често бягайки от грешките на родителите си.
Здрави да сме всички, децата все ще го отгледаме някак, пък било то и по-скромно.

Така е   

Исках три деца, но след второто мъжът ми рече "не"  . Никога не съм се колебала, още преди да се оженим, знаехме, че искаме деца. Не ме е плашело нито бременност, нито раждане. Не казвам, че е било лесно, но човек се учи и в движение. Допреди няколко години децата ни врънкаха да родя трето, директно ги препращах да преговарят с татко им. 
Мога да кажа, че второто някак се гледа помежду другото. На първото повече се трепери, изживяваш всички страхове, всички притеснения. Вече при второ знаеш какво да очакваш в общи линии. Защото децата са абсолютно различни, всяко проявява своя характер.
Разбирам притесненията дали ще можем да осигурим на децата си по-добри възможности за образование и реализация, но всяко е с различни потребности. Поне при нас е така - дъщеря ни е амбициозна и упорита в науките; синът ни предпочита да работи. Приела съм избора им и гледам да не се налагам.

И аз винаги съм искала 2 деца, но не съм се замисляла за разликата м/у тях. В един момент просто го реших и мъжът ми се съгласи. Не без значение беше и факта че имах работа, която ми осигури майчинството. За съжаление(или пък не) немога да се върна там, защото у-щето вече е затворено. Разликата м/у децата ми е 4г и мога да кажа че за нас това е идеалната разлика. Каката е много добро дете и ми помага, когато таткото отсъства. А относно финансовата страна - не мисля че някога ще сме чак толкова добре, но пък поне имаме покрив над главата и мъжът ми има сигурна работа.