Православието като начин на живот 3

Здравейте!
Чета темата от доста време, но едва сега се престрашавам да се включа в нея.
Аз съм от поколението, което  беше възпитавано атеистично. Макар винаги да съм имала
вяра и усещане, че светът не е само материален, до скоро следвах повече мои правила (понякога и суеверия)
за начин на живот, молитва, представи за доброта, грях, религия и т.н.

Миналата година беше тежка за мен. Минах през изпитание, вероятно едва оцелях и още не мога да балансирам страха дали съм се отървала или нещата може да се повотрят.
Та в този труден период се обърнах към вярата и се опитах да се хвана за нещо (сигурно е голям грях, че забравяме бога в добрите времена, а го търсим в лошите, но така направих).

Включвам се в темата с молба да приемете сред вас една душа със слаба вяра и ако може да отговаряте на въпросите ми по темите, които обсъждате.

melange, добре дошла 

melange, добре дошла !
Изпитвам огромна радост като видя нови хора в темата .
За това сме тук - обсъждаме, задаваме въпроси, отговаряме си, спорим  . Не се притеснявай да пишеш и да питаш - няма такова нещо като странен/глупав въпрос . Аз не знам дали бих ти помагала точно с информация, защото съм едва прохождаща, но тук има хора с опит дългогодишен и знания, които могат да са само от полза.

Питах в другата тема, ще питам и тук, през великия пост по сега действащия типик на БПЦ, може ли да се консумират безгръбначни морски животни (миди, калмари, скариди...)

Аз четох че може, но там пише, че в сряда и петък, когато не са по време на пост се разрешава риба. А аз мисля че не е разрешено, поне така казва нашия свещеник. Аз се въздържам от безгръбначни по време на пост, консумирам само когато е разрешена риба. Но това си е мое тълкуване.

Благодаря, hjkl.
Благодаря, Жени!

Засега искам да попитам за поста - аз няма да постя сериозно по здравословони причини и се
опитвам да намеря някакъв мек вариант.
Дали въздържането от месо една седмица в началото и една в края, както и пълно постене всеки петък е достатъчно?

melange, всичко опира до това какво позволява лекуващият те лекар. Тук дали ще ти кажем да/не не е важно, важно е какво е допстимо, за да се запазиш здрава. 

Всички безгръбначни се водят за постни храни. И това сме го написали в заглавния пост на другата тема. Тоест сме го преписали от типика на БПЦ (като е даден и линк с фотокопие от него).


Това което е написано в заглавния пост на другата тема е преписано от Типика (Устава) на БПЦ, така че свещеника не би трябвало да има различно мнение.

Благодаря, дядо хаджия.

Изобщо не е нужно да практикуваш, нито да мислиш за пост, ако здравето ти не го позволява. Дори и при минимален риск. Нито канонът го изисква, нито здравият разум. Не се измъчвай.

Постът не е диета, нито вегетарианско меню. Ако мислим основно какво ядем, дали то е достатъчно постно или не, то ние всъщност чревоугодничим и ритуалничим. Забелязал съм, че през пости мнозина говорят и мислят за ядене повече, отколкото го правят през през останалото време - та какъв пост е това?

Ще ми се да поговорим за прошката. И за покаянието.

Куркума, напълно съм съгласна с теб.
Чревоугодничеството е ясно... То е и по-лесно разпознаваемо - все гледаме да си приготвим и хапнем нещо вкусничко, пък било и то от постни продукти. И дори го правим с "чиста съвест", защото де факто в нищо не сме нарушили каноните.

Далеч по-опасно ми се вижда ритуалниченето.
Не знам дали ти и аз влагаме един и същ смисъл в това понятие, но това, че си го споменал ме кара да се замисля доколко стремежът ни да спазим всичко по канона има здрави основи. Страхът да не нарушим нещо, стремежът да бъде спазена формата на всяка цена - дали това е наистина израз на благочестие.
Тъкмо върху това си струва да се размислим.

Амчи как бе - ми ако те види комшийката, че утре не носиш поне 3 тави на гробищата, какво ще си помислят хората ?

Ще се опитам да изясня какво влагам в израза ритуалничене, за да мога да съпоставя с твоето мнение, което много ценя.

Всъщност в цитата си описала много добре едната хипотеза - когато познаваме ритуала, но със стриктното му прилагане изчерпваме действията, водени от вярата ни. Това е лицемерие

Има и друга хипотеза  - когато не познаваме ритуала (реда, канона), на попрочели оттук-оттам някой медиен етнографски сурогат, се вторачваме и спазваме с рвението на новопокръстени всички  детайли от християнския обред, които ни се привидят любопитни. Постите са пример за това.

Понякога ми се ще поне една стотна от постещите да са се покаяли и простили преди туй.

В Гърция, дори и на Атон хайверът се счита за постно ядене, в тоя ред на мисли.

За постите - да, всеки пристъпва към тях с различна нагласа.
Кой да се "пречисти" - вярвайки, че с постна храна по чудодеен начин се пречиства духовно, кой да отслабне, кой да спази традицията, кой да си поправи здравето, кой да блесне като голям постник и т.н.

И в църковните среди човек може да се наслуша на какво ли не.
Особено в началото на Великия пост се започват едни разговори, а понякога и откровени хвалби - кой как тримири, кой в петък не вкусва нищо - нито хляб, нито вода, за да може след акатиста на св. Богородица да му дадат от олтара с лъжичка Богоявленска вода...

Спомням си дори как една година свещеникът в нашия храм беше направил явно доста остра забележка на някои мирянки, които в сряда на първата седмица от поста, след като са тримирили, се събирали в храма след св. Преждеосвещена Литургия, за да отговеят от пълния пост. Явно ги е обвинил в излишна показност, но покрай "показните" е наранил с думите си и "непоказните". Чудя се кое ли точно го е подразнило - това, че в енорията има хора, които тримирят и идват на литургията, която е длъжен да отслужи или че като пастир е длъжен да им отдаде дължимото внимание. По-лесно е да ги натири да се връщат по къщите си и да не "демонстрират" усърдие.

А какво казва Типика по въпроса? В този за миряните нищо не се казва, но за манастирите знам, че по Устав (т.е. по Типик) след литургията в сряда се прекратява тримиренето и се предлага на братята трапеза с топла храна, но едно е манастир, друго е в градски храм.  И там показността не е рядко явление, но поне има Типик, който да те защити. А  в градски храм, където никой не зачита (а може би и не познава) Типика, е по-сигурно да бъдеш нахокан за нещо, дори да го правиш по правилата. Пък ако решиш да си търсиш правата, ставаш дваж по-виновен, щото не се смиряваш. Поради тази причина не мога да оправдая действията на свещеника. Най-вече защото сред нахоканите жени имаше и нелицемерно вярващи, които бяха разплакани от думите му. А знаем, че Бог държи сметка и за сълзите на най-малките си братя, особено ако не си им дал нито духовна, нито телесна храна.

Намирам за нормално хората да търсят общността на Църквата в духовния си живот, особено по време на пост, но явно индивидуализмът при нас отдавна е взел връх, щом се защитава дори от самите свещеници. Ние и причастието го правим някак поотделно, без усещането, че трапезата е една и обща за всички. Затова и въпросът кой колко често се причастява е толкова болезнено дискутиран напоследък. Факт е, че нашите свещеници причастяват себе си на каноничното място от св. Литургия, а миряните - накрая, след проповедта, а понякога и след като раздадат нафората на непричастяващите се . И имат като оправдание за това ред "благовидни" причини. Но защо ли всеки път имам чувството, че не ни хранят от трапезата като равни, а като на бедния Лазар ни подхвърлят трохички от нея. Всъщност така те не унижават нас, а самата Храна и трапеза - Христос, като правят едва ли не кастово разделение на участниците в нея.

Само да спомена, че в нашия храм се беше случило тъкмо на храмовия ни празник миряните да останат без причастие, защото покрай данданията по посрещането на владиката, отците бяха забравили, че трябва да причастят и миряните.

Вие да сте чули за такъв случай - някоя жена да сготви храна и да забрави да нахрани детето си, щото на гости е дошла майка й, щото аз не съм. Всъщност може, ако това не е майка й, а свекърва й

Сега като те чета simpatikonia, осъзнавам (не че преди не съм, но сега с тройна сила), че сме взели правилно решение преди години да се преместим в малък град. Може би много от вас няма да направят връзка голяма общност - отдалечаване на хората. В малката общност отношенията не са такива, винаги има личен елемент, различно е.

Не говори така за свекървата, аз моята винаги първа си я храня