Православието като начин на живот 3

Ами ето и някои мои предложения:

- До къде е религиозната търпимост (толерантност) и от къде започва компромиса и вероотстъпничеството ?

- Как се молите ? По строги правила, по свои лични правила или без правила.

- Постите ? Какво означават те за вас. Променяте ли начина си на живот и как. Променяте ли молитвените си правила. (нищо че си имаме друга тема, ама тя там е кулинарна)

- Има ли хард или либерално християнство ? Има ли ултраконсервативно християнство. Смятате ли, че каноните са актуални и в днешния живот. Има ли баланс в християнството и в какво се изразява то.

- Имате ли мнение за вселенското съборно начало на православно то християнство ? Формално или реално е то. Как приемате противоборствата между различните партриаршии.

Ако имам време сигурно бих се замислил и за други въпроси.

Жени, много тежка е тази тема...
И едва ли има какво да умуваме по нея - християнството е категорично по този въпрос.
От християнска гледна точка всичко се свежда до грижа за спасението на душата на нелечимо болния и милосърдие към него.

Май вече става все по-трудно с избора на тема за дискусия .
Освен да ти дадем малко ваканция или да обявим постоянна тема за периода:
"Великопостни размисли и страсти" и пълна свобода на дискусията ...

 

От думите на молитвата "Отче наш" - "да се свети твоето име...", скоро се бях разтърсила по въпроса за имената Божии.
Ако ви е интересно, може всеки да напише това, което знае.

Иначе по темата за светиите - не се моля на светии. Почитам техните дни с уважение и преклонение пред силата на вярата и делата им, но се моля единствено и само на Бог.

С много от думите в молитвите не съм съгласна и имам вътрешна съпротива да ги чета/казвам. Единствено /за сега/ на голяма почит в цялото ми семейство е молитвата "Отче наш" - там всяка дума има смисъл и то смисъл, който възприемам напълно със сърце и душа. И в нея няма и помен от молба, искане или нещо подобно, за разлика от много други молитви.

 Идеята на simpatikonia за обща тема по време на Великия пост хич не е лоша. Така хем ще дадем малко почивка на Жени, хем ще съберем още идеи за нови теми и не на последно място, ще можем да споделяме и дискутираме въпроси около Великия пост, който сам по себе си е достатъчно голяма тема за разговор. Иначе, темите, предложени от дядо хаджия са интересни. Особено тези за религиозната търпимост и ултраконсервативното християнство (зилотизъм). Аз бих добавила и тема за това докъде може да стигне послушанието към духовния отец и как да разпознаем младостарчеството. Тази тема ме вълнува от известно време след събитията около о. Василий и до голяма степен съм раздвоена.

Много интересни теми задавате. 

Аз се страхувам, че темата ще позамре, ако не й се дава тон и не се "подклажда" разговора.
Иначе нищо лошо няма в една тема "говорилня" за Великия пост, аз със сигурност ще имам нужда от подкрепа. Ще ми е от полза.
Подкрепям, но с уговорката да се посръчкваме от време на време с коментари.
Ако видим, че не върви - да минем на стария вариант.
Така как ви звучи?

На мен- съвсем добре 

+1 

Предложих да има обща тема за периода наистина от съображение да дадем малко почивка на Жени Пък и да имаме повече свобода в изказванията, въпросите, коментарите.
Освен това в дните на Великия пост има много постещи, които от кулинарната тема "отскачат" и в тази. Нека и те да могат да се изказват по-свободно и да се включват в дискусиите.

Въпросите на дядо хаджия са интересни и се надявам, че с водещо участие от негова страна ще ги обсъдим.

И тъй като Надето:) спомена случая с о. Василий, мисля че и около него има какво да се каже. Вярно е, че нещата там са от ясни по-ясни, но случаят според мен не трябва да отива в забрава толкова скоро. За съжаление не виждам някой да е поел отговорност за случилото се от страна на духовенството  (напр. с публично покаяние). Нито митрополитът призна някаква грешка, а той е познавал въпросното лице от  дълго време си е "затварял" очите, нито духовният надзорник в Пловдивска епархия - каква ли е неговата функция изобщо, нито игуменката на манастира, която е имала директни впечатления от всичко, и която в качеството си на духовен ръководител би трябвало да разпознава духовете и да реагира навреме... Зографският игумен, който е дал прекалено голяма свобода на монах от неговия манастир и го е оставил да прави каквото си иска. Пълно мълчание.

Вярно е, че покаянието е лично дело, но случаят получи голяма гласност и има нужда паството да види, че поне в Църквата има лица, които могат доблестно да поемат отговорност за делата и грешките си. По всичко личи обаче, че нещатата ще замрат до тук - на принципа "всяко чудо за три дни".

Митрополит Николай, може ли да бъде духовен надзорник на монах от друга патриаршия ?

Духовният надзорник на Пловдивска епархия е съвсем друго лице, но е публична тайна, че няма кой знае каква позиция или пък смелост да я изрече.

А иначе е достатъчно митрополитът да се грижи за своето паство и да не допуска през оградата никого (знаем притчатаза Добрия пастир). Защото доколкото се разбра, о. Василий е изгонен от Софийска епархия и самоволно, но не без знанието на митрополита, се установява в Пловдивска. А който познава митрополита е наясно, че нищо в епархията не става без негово знание. Или ако не е разбрал все има кой да му каже - напр. архиерейският наместник на Карловска духовна околия.

Тъкмо това искам да кажа, че отговорни лица има много, но отговорност никой не поема. Представям си, ако въпросната жена Филева не беше имала смелостта да застане публично пред цяла България и да разкаже в детайли патилата си, а братът на мон. Възкресия не беше сезирал прокурора, какво щеше да стане. Всичко щеше да се потули, монахинята щеше да бъде заставена да мълчи или да се случи с нея непоправимото. А после някой да лее крокодилски сълзи и да пише прочувствени проповеди за случилото се.

Това, че йеромонах Василий е представител на друга патриаршия, не снема отговорността от никого. Факт е, че той е допуснат тук от Пловдивския митрополит и от игумена на Зограф. Известно е, че никой не може да свещенодейства в една епархия без благословението, т.е. знанието и съгласието на митрополита.

Всъщност най-страшното в случая не е безхаберието на група лица, а практиката на духовен тоталитаризъм, който не е приоритет само на о. Василий, ако ме разбирате. И мисля, че коментарите, най-вече в Православие.бг, засегнаха тъкмо този наболял проблем. Сред духовниците тоталитаризмът се изразява в това, че митрополитът нарежда, подчинените му - изпълняват безпрекословно (с "послушание"), а сред миряните - свещениците ръководят, миряните - мълчат и изпълняват (също от "послушание"). Изключително удобно, познайте за кого.

Както в медицината, така и в духовния живот, важи правилото, че една стара рана не може да бъде излекувана и да заздравее, ако не бъде опреснена - т.е. да се изрежат болните места, за да зарасне на здраво. Който чете, нека разбира. И тъкмо това се опитвам да кажа, че никой не пристъпва към подобна "хирургична" интервенция. Нали уж тъкмо духовниците, са лекари на душите ни. А и пострадалите лица имат нужда правдата да възтържествува. Не само о. Василий да бъде смъмрен и наказан, да напусне страната и да не свещенодейства. Последствията в душите на пострадалите кой ще излекува? Вероятно само времето и Бог.

 На йеромонах Василий е забранено да служи в Пловдивска епархия, заслуга за което има именно митрополит Николай. Братът на монахиня Възкресия неведнъж изрази уважението си към него за проведеното разследване и мерките, които е взел. Преди това същата забрана има и за Софийска епархия, за което заслуга има сегашният Варненски митрополит Йоан. А дали о. Василий е поискал благословията на архимандрит Амвросий за своята дейност тук, в манастирите? Не мисля. Явно не се е бездействало, просто медиите гръмнаха, а не мисля че вътрешните църковни дела трябва да бъдат подлагани на съд чрез медиите. Когато това стане, всичко се изкарва изкривено през призмата на скандала, на борбата за по- висок рейтинг. По стечение на обстоятелствата работя в една медия. Татяна Филева беше на гости в предаване, което се снима при нас. Стана ми мъчно за нея- обезверена, опъната като струна... вярвам й за нещата, които каза. Това, с което завърши беше, че далеч не всеки, който се качва в кола катастрофира. Митрополит Йоан беше в приемната през това време. Нито веднъж не я осъди, даже по- скоро беше на нейна страна. Тя преди да влезе в студиото поиска благословията му и му целуна ръка. Има надежда и за нея, и за нас. И като цяло за Църквата. На повърхността не винаги нещата изглеждат такива, каквито са. И кой може да съди и да определи къде е истината? Само Господ.
 Мен лично целият случай ме вкара в размисли докъде бих стигнала аз в послушанието си и колко голяма е опасността човек да се обърка и да започне да боготвори духовния отец, вместо самия Господ.
http://bnt.bg/predavanyia/vyara-i-obshhestvo/vyara-i-obshtestvo-1-fevruari-2014

Преди поста, искам да споделя омерзението си във връзка с срамния случай с о. Василий, както и актуалното отстраняване на архимандрит Борис.
Аз, за мой срам, не съм вцърковен човек и съм далече от делата църковни, но дори и от тази дистанция, без особено много да се напъвам мога да изброя три случая на злоупотреби с манастири, с имотите им, но и с другото - което не знам как да нарека точно - добро име ли, святост ли. Ужасно е това, което виждам, пътувайки - обсебени от съмнителни типове и меркантилни клисарообразни тарикати обители, осквернявани с гуляи, търгашество, високомерие.

Считам, че тези безобразия са пряко следствие на отдръпването на хората от Църквата и Вярата. Свещениците, монасите и владиците се набират измежду изключително малоброен контингент, което неминуемо се отразява на качеството на хората. Малобройните енории не разполагат с инструменти за контрол, просто няма хора за това. В една пълнокръвна Църква, из Нейното многобройно паство чисто статистически ще има достатъчно хора с ценз, с морал, с възможности и авторитет за контрол; ще има достатъчно вярващи хора, из които да се рекрутира почтен, активен клир.

Ще ми се някога по-нататък да дискутираме темата за апостолското дело в днешно време. Моя близък лекар ми сподели, че единственият човек, който му помага в работата (беседи по здравни проблеми, профилактика и амбулаторни лечения) в едно гето е местния протестантски свещеник. В същия град има четирима православни свещеници и пребогато обдарени два манастира, но те не влизат в гетото... Тъй ли трябва да бъде?

Царственото свещенство на миряните


 А ето какво казва и св. Николай Велимирович:

"Не сте доволни от своя свещеник.
Наистина тъжно е, че Ви огорчава онзи, който трябва да Ви утешава и окуражава.
Но заради него Вие въставате срещу всички свещеници в света. Това е само още едно свидетелство колко трудно е хората да бъдат излекувани от склонността им към обобщаване на изключенията.
Ще Ви дам пример за това колко внимателни и праведни са били в това отношение истински великите хора.
Знаменитият руски писа­тел Гогол се отличавал с велик талант, но притежавал още по-голямо вели­чие - на характера.
Веднъж той бил нападнат от друг руски писател, Белински, защото се изказвал с благоговение за руското свещенство. Отговаряйки на нападките, Гогол писал на Белински: „.. .
Защо решихте, че аз пея химн на нашето духовенство?
И откъде е у вас този дух на ненавист?
Аз познавам много лоши свещеници и мога да Ви разкажа много смешни истории за тях.
Но съм срещал и такива, на чийто свят живот съм се удивлявал; убедил съм се, че те са продукт на нашата Източна Църква, а не на Западната. И тъй, аз съвсем не пея химн на онова духовенство, което е посрамило нашата Църк­ва, а на онова, което я е възвисило, което с мъченичеството си е запечатало истината на всяка Христова дума и е измъчило дори своите палачи, молей­ки се Богу за тях".

Постарайте се и Вие да мислите като великия Гогол.
Какво щеше да стане, ако Христос беше намразил своите апостоли заради Иуда?
Ето, Той не намразил дори Иуда, но на Тайната вечеря до последния момент се опитвал да го предпази от гибелната участ да стане предател на Божия Син.

А Вие си представете колко голяма ще бъде Вашата слава в Божието Царство, ако Вие като мирянин се покажете по-добър християнин от све­щеника!"

Св.Николай Велимирович
Мисионерски писма
"До изгонените от Рая"

С риск вече да стана досадна, отново споделям статия. Прочетох нещо, което си бях оставила за по- нататък (времето все не стига), но сега ми дойде точно навреме- Търся свещеник...

Наскоро гледах тази дискусия, организирана от Православие.Бг, в която о. Поликарп каза доста неща по въпросите, които се обсъждат по-горе: http://m.youtube.com/watch?v=h5UY-SalTGo
Моето лично мнение е, че Голяма част от духовниците не желаят да си признаят грешките и пропуските, когато такива има, от което страда и Църквата и хората извън нея.