За да припомня откъде тръгна въпросът,
Малко объркано звуча май; да кажем накратко, че осъвременена, в днешно време същата история би била много по-мрачна, зловеща, изпълнена с действие, агресивна; не толкова кротка, примиренческа, даже нежна и малко сивичка...
И понеже я четем днес и сега, и я сравняваме с други днешни, сегашни книги... оставя едно такова хем сладко-носталгично, хем много противоречиво впечатление...
За разлика от нея "Денят на трифидите", макар и почти връстник (1951 г.) е много по-малко алегорична и умозрителна книга, и старовремското в нея не се натрапва чак толкова, лесно може да се пренебрегне за сметка на действието, приключенията, вечните избори, пред които човекът се изправя и прочие неостаряващи неща.
За разлика от тях двете "Пътят" е достатъчно съвременна.
Сараманго не съм го чела (и съдейки по синопсисчетата, няма и да го чета), така че нямам идея какво представлява.
Но ако не съм права , поне се упражних в предполунощно словоблъвване
Еdit: The ant has... , "Трифидите" е антиутопия (поне така го определят), в определен смисъл и "Пътят" е антиутопия.... то, чисто от тази гледна точка погледнато, повечето постапокалиптични светове представляват антиутопии в чисто тълковния смисъл...
Добросъвестно ще добавя, че:
1. Постапокалиптични са книги/филми и т.н. изкуство, описващи свят "след Апокалипсиса", най-често природна катастрофа или ядрена война, или нещо от сорта; и този свят може да се намира на най-различни етапи - както непосредствено след катастрофата, така и много време, дори векове след това.
2. Антиутопии са книги/филми и т.н. изкуство, които описват "нежелан" обществен строй (т.е. утопия е идеалният, желаният свят и общество...) в най-различните му форми. Друго тълкувание е "мрачен свят на нещастие, недоволство, мъка", въпреки че това (честно казано) не е идеалното определение.
Очевидно е (да не каже очеизбождащо), че много книги в двете насоки се припокриват - почти винаги Апокалипсисът изкарва на бял свят най-гадното у хората (за съжаление вярно наблюдение) и се стига до създаване на изключително антиутопични - т.е. нежелани - общества.
Не всички антиутопии са постапокалиптични, разбира се , не е нужна някаква катастрофа, че обществото да иде накриво... Но като цяло са мрачни и зловещи.
И така, килимчето е постелено, заповядайте