
Мария, голям гуш от мен
С теб сме май от една кръвна група, мъжо въс на кораба аз щв довърша ремонта 

С теб сме май от една кръвна група, мъжо въс на кораба аз щв довърша ремонта 


Пак съм аз - една баба от КГБ
, която понякога "наднича" при вас
Да си призная, не съм равнодушна към тази тема
Няма нищо. Само писма-приятелски. В края на м. май на следващата година, се видяхме още веднъж, в София. Аз току що бях завършила гимназия и се готвех за приемните изпити в Медицинския институт, а той преминаваше през София, на път за Враца, където випускът му щеше да получи първо офицерско звание. Е, това си и беше. Даже не знам къде са го разпределили, а аз започнах да уча стоматология и пътищата ни се разминаха. С много уважение съм към професията на вашите мъже. Смела професия! Не по-малко ви се възхищавам и на вас, жените на тези мъже. Преди 8 години се сдобихме със сват, капитан на кораб. Снаха ни е от Варна. Сватята ни също обикновено прави ремонтите сама. Какво да се прави? Орисия.Баща ми и съпругът ми са офицери, полковници от ВВС. Татко беше летец, а съпругът ми - Радиотехнически войски. И на нас не ни е било леко. Дежурства, стрелби, учения...Работа, дом, болни деца... Никога не ми е тежало.( Само понякога
) Имах примера на моята майка. Не заспиваше, докато татко не се върне от полет. Пак ще кажа: Орисия. За мен винаги е било въпрос на чест и гордост, че съм офицерска жена. Не се сърдете, че ви " гостувам" отвреме на време.
Хареса ми това, което е написала VESSELAA за щастието
Аз като лекар, макар и по дентална медицина
, ви изписвам една рецепта за щастие.
Бъдете щастливи!!!
..... Но някои, в частност и моряшката, са синоним на смелост и мъжество, защото натоварването на душата и тялото са в пъти повече... Независимо каква е професията, за мен най-важно е семейството, подкрепата и разбирането. За да се чувстват спокойни и щастливи моите мъже, предпочетох да зарежа кариерата и да компенсирам, доколкото мога липсата на единият....Е дали съм се справила, аз не мога да давам оценка, мисля че това ще го направи живота и развитието на моят син..... Всичко, което се стараем да бъдем и постигаме, е заради децата ни. 

Този път я облякох с коледната й рокличка и й сложих огърлицата със звънчета. Стана точно като Рудолф хаха. 


е вероятността да намерят интересни хобита е по-голяма
, или са по-позитивни, или вече не са станали невротчни и истерични, от това да мислят как да отблъскват половинката си, че им е втръснало еднообразието на делника .....Май забравят, че честичко им се налага вечер да мислят оправдания, я глава ги боляла
, я щото тайничко преровят телефона на половинката си и да вдигнат някой скандал
или за месечните разходи дето все не стигат
....Със сигурност е по-вълнуващ и по-интересен от нашия
Нека се настроим позитивно предвид наближаващите празници и не обръщаме вниманието на ежедневното озлобление. Желая на всички топли празници с любимите хора, и да не забравяме, че всеки миг с хората, които обичаме е празник
-mas:
Надникнах в приятната ви тема и се изумих, от набега на някакво си нищожество, духовно бедно. Не заслужава вниманието ви. Още по-малко коментарите. Накажете нищожеството с презрение и го оставете да се самоизяде.
Хубав ден
Хубавия Коледен дух и празничните аромати отново ще са приготвени с любов и настроение, но и мъничко тъга......защото за пореден път любимият човек ще е далече.
Искам вече тази година да свърши
, ММ не иска да яде нищо купено за Бъдни вечер - не съм месила до сега питка.
и каквото се сетя, че да има късмети за всичката челяд. Всичко завивам в алуминиево фолио. Правя допълнително погача с мая, но това е друга тема за разговор
В дълбока купа сипвам около 300 - 350 гр. брашно. Поръсвам с около 1 чаена лъжичка сол. Правя кладенче и в него изсипвам разбитите в кофичката кисело мляко, яйцата, олиото и содата и лимонтузуто. Разбърквам с лъжица, добавям брашно и започвам да меся. Първо в купата, а после на плота. Тестото трябва да е мекичко, като висулката на ухото. Оформя се на питка, слагат се късметите, слага се в намаслена и набрашнена тавичка. ( моята е с диаметър 22 см. ) Набоцквам я с вилица и я слагам в загрята фурна. Пека на 180 градуса. Проверяваш дали е готова, с помощта на зъбна клечка. Клечката забождаш в питката и я изваждаш. По нея не трябва да има полепнало тесто. Когато е готова, я изваждам и я завивам в памучна кърпа. Опитай, никак не е трудно. На либето ти ще му се услади, защото е направена от твоите ръце
Хайде, после ще рапортуваш. Кураж. И още малко указания. Ако тестото ти се лепи по ръцете, добавяш по малко брашно. Ако ти се струва, че става твърдичко, добавяш 2-3 лъжици кисело мляко. Мерките уж са точни, но зависи от брашното, големината на яйцата. Като свикнеш, даже ще спреш и да мериш, караш на око
Успех!
И за мен не беше особено добра, че на 31.07. паднах и за миг се потроших-счупих в глезена левия крак и изкълчих десния. Гипсираха ме и ми казват: А сега стъпвай на здравия крак. Аз отговарям: Аз да не съм стоножка? Имам два крака само, и двата са контузени. Е, мина и замина...Сега отново тичам
Препоръчани теми