Здравейте,
Сигурно се повтарям с темата. Преди месец бях на практически изпит и ме скъсаха. Бяхме предимно момичета и аз съм единствената скъсана.
Стана ми кофти. И въпроса е - че съм по-добра шофьорка от някои момичета в групата, които са ги късали и на листовки, аз ги минах от раз. Но проблема, според мен да ме скъсат, при положение и че изпитващия беше свестен е друг - много по-сериозен. На изпита съм ужасно притеснена, направо нервна, правя грешки, това си личи и изпитващия го вижда. И именно заради това ме скъса според мен. Другите минаха някакси изпита. Имам чувството, че при мен е някакъв психологически проблем и заради това си мисля да зарежа следващия насрочен изпит. Просто съм убедена, че няма да го мина при положение, че съм толкова неспокойна. А и всеки изпит е пак пари, часове допълн. и т.н. Не знам откъде идва всичко това - може би имам някакъв страх от коли и шофиране, който трябва да се лекува за да отида на изпит. Истината е, че ако имам някой близък до себе си в колата, ще се чувствам много по-сигурна в преценките и възможностите си. Говоря и за изпита и въобще за шофирането. Абе с две думи, мисля, че не ставам за шофьор. Още повече и, че инструктора ми казва постоянно, че не мога да мисля на пътя и да си обяснявам ситуациите, но все пак не съм човек с дългогодишен стаж на шоф. място, а той се държи с мен сякаш трябва всичко да знам, дори и така да е, рефлексите ми не са като на него. Аз шофирам колкото да не направя груби грешки, на това ниво съм. Мисля да се откажа.. може би по-нататък ще опитам пак да взема изпита, но за момента се чувствам адски неуверена. Просто ми трябва някой, който да ме успокоява и да ми казва спокойно, ти можеш и тогава може би ще преодолея страховете си. На изпита знам, че не се чувствам подготвена и заради това се провалям.
Какво мислите по въпроса? Как да постъпя? Много объркано звучи всичко това, знам. И аз не мога да определя проблема, няколко пъти ходих на полигон с приятеля ми и започнах да се отпускам.. но стане ли въпрос за изпита се гипсирам. Вчера пак бях на допълн. часове по кормуване и попитах дали да не ходим на полигон (никога не съм била с инструктора), а той ме сопна, че не ми е това проблема. Вече се обърках и нз какво да правя. Отидох на изпита единствено за да взема книжката, защото съм почнала вече а и съм инвестирала 850 лв вече. С тия допълн. часове и едното късане. Но пък и не искам да хвърлям още пари на вятъра. Знам, че до 1г. ако не го взема вече и листовките не важат и трябва да карам всичко отначало.
Може би ме е срам от другите да кажа, че не ставам за шофьор, че ще ми се смеят, всеки втори има книжка, само аз не мога. Имам някакви предразсъдъци, живея все с мъже (баща ми и брат ми) и цял живот съм слушала от тях, че жените не стават за шофьори, че нямат адекватни реакции и т.н. и това доста ми е повлияло психологически явно. Аз си спомням, че от години исках да изкарам курсовете, но все това ме е възпирало, тяхното мнение по въпроса и съм си казвала че май са прави и няма смисъл.
Искам да приема този факт вече и да не се мъча повече с шофиране.
Благодаря ви, знам, че отстрани звучи много объркано, но ако някой е попадал в такава ситуация ще ме разбере. С жена инструктор може би повече ще си повярвам, че мога. Тенкс.
Виж целия пост
Сигурно се повтарям с темата. Преди месец бях на практически изпит и ме скъсаха. Бяхме предимно момичета и аз съм единствената скъсана.
Стана ми кофти. И въпроса е - че съм по-добра шофьорка от някои момичета в групата, които са ги късали и на листовки, аз ги минах от раз. Но проблема, според мен да ме скъсат, при положение и че изпитващия беше свестен е друг - много по-сериозен. На изпита съм ужасно притеснена, направо нервна, правя грешки, това си личи и изпитващия го вижда. И именно заради това ме скъса според мен. Другите минаха някакси изпита. Имам чувството, че при мен е някакъв психологически проблем и заради това си мисля да зарежа следващия насрочен изпит. Просто съм убедена, че няма да го мина при положение, че съм толкова неспокойна. А и всеки изпит е пак пари, часове допълн. и т.н. Не знам откъде идва всичко това - може би имам някакъв страх от коли и шофиране, който трябва да се лекува за да отида на изпит. Истината е, че ако имам някой близък до себе си в колата, ще се чувствам много по-сигурна в преценките и възможностите си. Говоря и за изпита и въобще за шофирането. Абе с две думи, мисля, че не ставам за шофьор. Още повече и, че инструктора ми казва постоянно, че не мога да мисля на пътя и да си обяснявам ситуациите, но все пак не съм човек с дългогодишен стаж на шоф. място, а той се държи с мен сякаш трябва всичко да знам, дори и така да е, рефлексите ми не са като на него. Аз шофирам колкото да не направя груби грешки, на това ниво съм. Мисля да се откажа.. може би по-нататък ще опитам пак да взема изпита, но за момента се чувствам адски неуверена. Просто ми трябва някой, който да ме успокоява и да ми казва спокойно, ти можеш и тогава може би ще преодолея страховете си. На изпита знам, че не се чувствам подготвена и заради това се провалям. Какво мислите по въпроса? Как да постъпя? Много объркано звучи всичко това, знам. И аз не мога да определя проблема, няколко пъти ходих на полигон с приятеля ми и започнах да се отпускам.. но стане ли въпрос за изпита се гипсирам. Вчера пак бях на допълн. часове по кормуване и попитах дали да не ходим на полигон (никога не съм била с инструктора), а той ме сопна, че не ми е това проблема. Вече се обърках и нз какво да правя. Отидох на изпита единствено за да взема книжката, защото съм почнала вече а и съм инвестирала 850 лв вече. С тия допълн. часове и едното късане. Но пък и не искам да хвърлям още пари на вятъра. Знам, че до 1г. ако не го взема вече и листовките не важат и трябва да карам всичко отначало.
Може би ме е срам от другите да кажа, че не ставам за шофьор, че ще ми се смеят, всеки втори има книжка, само аз не мога. Имам някакви предразсъдъци, живея все с мъже (баща ми и брат ми) и цял живот съм слушала от тях, че жените не стават за шофьори, че нямат адекватни реакции и т.н. и това доста ми е повлияло психологически явно. Аз си спомням, че от години исках да изкарам курсовете, но все това ме е възпирало, тяхното мнение по въпроса и съм си казвала че май са прави и няма смисъл.
Искам да приема този факт вече и да не се мъча повече с шофиране.
Благодаря ви, знам, че отстрани звучи много объркано, но ако някой е попадал в такава ситуация ще ме разбере. С жена инструктор може би повече ще си повярвам, че мога. Тенкс.
успех 
. От седмица някъде караме по половин-1ч като се върне мъжът ми след работата на междуградския път и 2-3 не особено оживени кръстовища(в Норвегия сме). 
