Обичате ли стихове? - 10

  • 198 956
  • 547
# 465
..
Не знам, дали е хубаво да казват
за някого, че е "добър човек"
и дали това не означава,
че е повърхностен и мек?
Добър ще си, ако прощаваш
и ядът ти бързо отминава,
ако себе си до край раздаваш,
и успехите ти са за чужда слава.
Добър ще си, когато страдаш,
- да има другите кого да съжаляват,
от благодарност по лице да падаш,
че са добри и милостиня ти подават.
Ще си добър, и ако ги разсмиваш
със свойте грешки, фалове, мечти...
Но, ако чуждия живот осмисляш,
кой тогава, ще си ти?

Стефка Петкова
Виж целия пост
# 466
Разчиствам сърцето – прегради, отсрочки.
С какво ли не пълни сърцето човек.
Надежди напразни, надежди нарочни,
раздели, предателства и страхове.

Изхвърлям хиляда и девет въпроса,
все питам и питам, останах без глас.
Изхвърлям каквото не мога да нося.
С две думи – сърдечен баласт.

Защото ми трябва достатъчно място
за обич, за щастие, за цветове.
Разчиствам и хора, и чувства неясни...
С какво ли не пълни сърцето човек.

Селвер
Виж целия пост
# 467
Снежен човек

Насред парка край пуста алея,
снежен човек седи и скучае,
слънце се мъчи да изгрее,
той стои си усмихнат, мечтае.

Снежинките го обсипват небрежно,
човекът мълчи и си трае,
деца да играят край него безметежно,
радост му носят, която желае.

(Пореден опит да напиша стихотворение Simple Smile.)
Виж целия пост
# 468
"Можеш да си вървиш..."

Аз си отидох още през Октомври...
От мен остана само обичта.
Но ти я правиш толкова бездомна.
И чужда. И далечна. И сама.

Аз си отидох още през Октомври.
По мъничко умирам от тогава.
Умирам от несбъднатите спомени.
От думите, в които спрях да вярвам.

От всички мънички неща, които
се струпват в нещо толкова огромно.
А ти дори и не разбра, че си отидох
не днес. А още през Октомври.

написа Радосвета Аврамова (caribiana) на 2/25/2013 12:58:00
https://caribiana.blogspot.com/2013/02/
Виж целия пост
# 469
..
Нацелувах толкова жаби –
изприщи ми се устата.
Но… не се развали магията
и не ми се напълни душата.

Това с принца вече си мисля,
че си е "бабини деветини".
А така ми се ще да е истина:
целувка мъжка с дъх на малини.

А така ми се иска вълшебството
да можеше да съществува,
за да ме върне към детството –
и пламък да забушува…

Пфу – нацелувах сто жаби
и все нищо и нищо.
А продължават да лъжат бабите
внуците пред огнището…


gadina_
Виж целия пост
# 470
Виж целия пост
# 471
Много красиво звучат стиховете му!

“ЧУДО
Грозното момиче се събуди
по-красиво заранта.
Някакъв човек незнаен, чуден,
беше го прегръщал през нощта.
Грозното бе станало красиво,
тихо се усмихна на деня.
Не изми лицето си щастливо,
за да не измие и съня...”

― Дамян Дамянов
Виж целия пост
# 472
Дати много има в календара,
с поредно четиринайсето число
и всяка дата в себе си залага,
любов, сполука, щастие, добро.

Но този четиринайсти е специален,
наречен е със мъжки имена,
светци двамина с празник "официален"-
на вино и... на влюбени сърца.

"Във виното е истината!"- казват
любители на гроздовия сок-
"То огъня във вените подклажда,
превръща в песен пътя ни суров."

"Но без любов животът ще е скучен!"-
отвръщат опонентите във хор -
"И всеки Божи миг е злополучен,
щом липсва Тя, сме сякаш във затвор."

Във този ден тъй спорен за мнозина:
"Трифон или Валентин в превес?"
Аз любовта за себе си избирам,
със чаша вино... до любим човек.

Таня Мезева
Виж целия пост
# 473

Момичето

Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
когото чакаше така отдавна.
Но той не идваше. И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах, че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.

Дамян Дамянов
Виж целия пост
# 474
Едно момиче ходи по брега.
Лицето му не виждам отдалече,
ала долавям някаква тъга
в походката му и в тази вечер.
Със елегични стъпки то върви.
И сякаш подир себе си развързва
и мята върху здрачните треви
една кордела от любовен въздух.
Момичето я пръсва със ръка
и аз се мъча да й хвана края.
Едно момиче и една тъга.
Тъга по нещо. По какво - не зная.
Ах, кой ли би могъл да разбере
момичето с тъгата мълчалива!
…Едно момиче и едно море…
И сянката, която си отива…
Изпращам ги с очи във вечерта
и мисля: Туй, което отминава,
не е ли всъщност моята мечта,
която вечно гоня през света
дори без сам и аз да я познавам...

Дамян Дямянов
Виж целия пост
# 475
В духа на днешния ден:

Свети Зарезан

Налейте ми чаша от лудото вино –
денят е по мъжки суров!
Лозите набъбват и тази година,
готови за нова любов.

Под нежните пъпки сърцата остават
невинни до първия плод,
но грешното вино, което ни дават,
е всъщност самият живот.

Недей се превзема, свети Валентине!
На тази трапеза си нов.
Сипи си да пиеш от нашето вино,
да видиш какво е любов!

Ще паднеш от коня, когато те тресне,
и тройно ще бъдеш пиян.
Без картички нежни и влюбени песни –
това е свети Зарезан.

Такива сме ние от много години
и Бог ни обича. Амин!
Животът започва от влюбено вино,
а не от един Валентин.


                            Ники Комедвенска
Виж целия пост
# 476
ТРИФОН-ВАЛЕНТИН

Лесно беше някога, е-хей,
с Трифон Зарезан - яж, пий и пей !
Да, но католически тертип
ни натресе тоя лигав тип,
покровител уж на любовта,
та и тука да хвърчи пара.
Давам пример - купиш най-напред
някакво подаръче с букет
и стопил си скромния бюджет !
Не остава после за банкет !

Мислих, мислих, пък реших накрая
двата празника да съчетая !
От обяд ще почна Зарезан,
а към вечерта добре пиян,
за да уважа и Валентин
ще използвам хитър трик един -
в шарена, гланцирана хартия
пищното си тяло ще увия,
панделка си връзвам на главата -
и се подарявам на жената !!!

Виж целия пост
# 477
И още нещо от Ники:

Жените на България

Мъжки момичета? Кой го реши?
Кой на шега ни нарича такива?
Някой поредния образ съши
с грубо сърце и разчорлена грива.

Някой ме иска такава жена –
паднала ничком, безлична и слаба.
Ала в невярни и зли времена
нощем с пищова си спяла е баба.

Тази земя е за силни жени,
дето до дупка врага си ще гонят.
Щом си забравил какви сме, помни –
ние сме раждали, яздейки коня,

и сме умирали в мътни води –
кой от позора честта ни да брани,
и са цъфтели на тия гърди
вместо трендафили – алени рани.

Ние сме просили хлебец и боб –
гладни гърла – десетина дечица,
и сме оплаквали чуждия гроб
в черна задушница – бели вълчици.

Мъжки момичета! Хайде бе, брат!
Бил ли си някога с мъжко момиче?!
Да те запали! Че в целия свят
няма жена – като нас да обича...

                     Ники Комедвенска
Виж целия пост
# 478
***. *
Присъни ми се мамо-не греша.
Водица ми поиска и приседна.
Помогна ми плачът да заглуша,
и право във очите ме погледна!

"Кажи ми дъще" - рече с полуглас.
"Щастлива ли си, чуваш ли децата?
Кажи за всичко ставащо у нас" -
и нежно ме погали по главата..

Разказвах дълго, милвах те-живях,
и стори ми се, че те имам мамо,
за този сън тъй дълго си мечтах,
гостувай ми, дори за малко само!

За първи път намразих те Зора!
За първи път горещо ти се молих,
да ми оставиш още от нощта,
дори вратата бързичко затворих..

Обърнах се и втренчих се натам,
където мама тихичко седеше.
Отишла си е - как не те е срам?
Зора, тя тъкмо плитка ми плетеше..

Разплаках се безсилана..и на глас,
гореше ми от мъка и обида,
че аз отново мамо не успях-
за ранно цвете в двора да отида..

Присъни ми се мамо- не греша!

Красимира Христова 😞
Виж целия пост
# 479
„Всички гледат породата, търсят расови белези,

а пък има в природата удивителни мелези.

Тъй че както при хората, приятелче мое,

и при нас по е важно сърцето какво е.“    

                                                             Валери Петров


По-скоро е цитат, но в стихотворна форма и много ми харесва...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия