Обичате ли стихове? - 10

  • 205 420
  • 554
# 165
В онази луда нощ

Напук и втората година се изниза,
през прозореца и пролетта навлиза.
С аромат на дъхавите минзухари
и младите листа във тучните ливади.
А времето така безмилостно минава
и само спомени от лудата любов остават...
Една любов преминала през бури,
способна с огъня си всичко да разтури.
За нея казват, струва си да се живее,
за нея малкото сърце така копнее...
А помниш ли в онази първа нощ,
как тишината можехме да режем с нож
и нищо май не се получи,
но някъде там любовта се случи...

Ева Георгиева

Виж целия пост
# 166
МЕЧТИТЕ

Чудесно е, че сбъдват се мечтите!
Как иначе би имало мечти?
Живецът ни в желанията скрит е
и с тяхната настойчивост пламти.

Понякога бленуваме химери
и в нощите, замаяни не спим,
но важно е, че устремно живеем:
готови сме до край да устоим.

И често сме излъгани и жалки,
оплакващи късмета си свидлив.
Каквото да постигнем, все е малко
и всеки късметлия ни е крив.

Но хиляди, милиони са мечтите,
зареждащи ни с жажда за живот!
Отстъпват неуспехите ни, свити.
По-мъдри сме. Отново сме на ход.

Румен Ченков
Виж целия пост
# 167
МЕЧТИТЕ

Чудесно е, че сбъдват се мечтите!
Как иначе би имало мечти?
Живецът ни в желанията скрит е
и с тяхната настойчивост пламти.

Понякога бленуваме химери
и в нощите, замаяни не спим,
но важно е, че устремно живеем:
готови сме до край да устоим.

И често сме излъгани и жалки,
оплакващи късмета си свидлив.
Каквото да постигнем, все е малко
и всеки късметлия ни е крив.

Но хиляди, милиони са мечтите,
зареждащи ни с жажда за живот!
Отстъпват неуспехите ни, свити.
По-мъдри сме. Отново сме на ход.

Румен Ченков

 Hug newsm10 Two Hearts Невероятно е! Благодаря! Не го бях чела, но страшно ми хареса!   bouquet
Виж целия пост
# 168


Славей

На тъжна есен във зората,
ти, славей, криеш се, а ползата – каква,
щом във градината на нашите сърца
издъхна розата, от теб възпята.
Сега във въздуха се носи тя
на изгрев слънце в друга светлина.

Ахмед Хашим
Виж целия пост
# 169
На Разпети петък

На Разпети петък се питам защо ли
отдавна във чудото вече не вярвам?
Душата ми често и пак си се моли.
Но гледам реалност. И в нея прекарвам...
Отдавна забравих емоции пълни.
Мечта ми остана. За нея се боря.
В мен бият се честичко струпани мълнии.
Такава съм. Нищо не мога да сторя.
Животът поднесе ми тежки блюдата.
И аз днес се моля, но чудо не търся.
Отдавна загърбих мъст и разплата.
Мечтите ни гледам да не омърся.
И пак съм със взора напред и нагоре.
Към слънчеви изгреви, нови пътеки.
Далече от мен чудесата са сторени...
За мен са останали дните нелеки.

Мария Г. Николова

Марѝ


Виж целия пост
# 170
На Разпети петък

На Разпети петък се питам защо ли
отдавна във чудото вече не вярвам?
Душата ми често и пак си се моли.
Но гледам реалност. И в нея прекарвам...
Отдавна забравих емоции пълни.
Мечта ми остана. За нея се боря.
В мен бият се честичко струпани мълнии.
Такава съм. Нищо не мога да сторя.
Животът поднесе ми тежки блюдата.
И аз днес се моля, но чудо не търся.
Отдавна загърбих мъст и разплата.
Мечтите ни гледам да не омърся.
И пак съм със взора напред и нагоре.
Към слънчеви изгреви, нови пътеки.
Далече от мен чудесата са сторени...
За мен са останали дните нелеки.

Мария Г. Николова

Марѝ




Прекрасно!  txtloves txtloves txtloves Two Hearts
Виж целия пост
# 171
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева -
и една пчела -
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига -
мечтата стига.

Емили Дикинсън
Виж целия пост
# 172
Живей пълноценно

Когато ти се пее - просто пей;
когато ти се плаче - поплачи.
Не спирай и сърцето си, недей
да гони своите мечти.
Гребни си от живота с пълни шепи
минута след минута, ден след ден,
защото той, мигът, не ще да се повтори
и всеки е по своему необикновен.
И, щом обърнеш се назад,
ще видиш спомена красив,
ще видиш обич, болка, страх,
но ще си истински щастлив.
Защото пълноценно си живял,
на свойто "аз" останал верен
и плакал си, и си се смял,
но все нагоре бил си устремен.

Жанет Велкова
Виж целия пост
# 173
Рецепта за щастие

За някои - то значи състояние,
имущество, пари, богатство, власт...
За други пък е удоволствие без разкаяние,
и те възползват се от него, без да губят нито час.
Замислихте ли се какво е щастие сега?
За птиците - е полетът в небето...
В пустинята - това е капчица вода...
За майката - това и е детето...
За слабият - подадена ръка...
За влюбените - е любов в сърцето...
За болният човек - това е здраве...
Самотният пък търси си приятел...
А някои щастливи са, ако сънят им стане и наяве...
За други щастието е да си мечтател...
На щастието пълната рецепта аз не зная,
но според мене отговорът е готов:
На всички от сърце ви го желая!
Забъркайте сами рецептата за щастие с любов!

Елена Найденова
Виж целия пост
# 174
Понякога съм облак, натежал от дъждове  (и омагьосан да не може да заплаче).
Разпадам се на птици и на късчета небе.
И заприличвам на издухано глухарче.

Смалявам се до тичинка на липов цвят
и се оставям вятърът във шепи да ме носи.
Да ме отвее някъде далеч, в измислен свят -
в страната на пастирките на еднорози.

Да измълча онази тиха, тиха пролет в мен.
Да се залъгвам, че за тебе нещо знача.
Да обещая на морето, че ще съм добре.
И да забравя как ужасно ми се плаче.

Понякога съм облак и така ми се вали,
че мога да удавя цялата вселена.
А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих.
И че очите на тъгата са зелени.
Виж целия пост
# 175
Неизказано

Запали ми сърцето без да знаеш,
горя от нови чувства неизказани.
По алените бузи пак ще ме познаеш,
изричам само думи преразказани...

Не мога да се крия вечно сред тълпата,
ще трябва да изляза някога на светло.
Дали ще бъда в твоите очи жената,
представата за щастие неземно?

Живея сякаш още по течението,
главата ми е пълна с блянове ненужни.
Треперя рано сутрин от вълнението,
че ще опитам пак от твойте устни...

Ева Георгиева

Виж целия пост
# 176
Не вярвам в невъзможните неща,
не ме плашете с липсата на избор -
денят се ражда, въпреки нощта,
и в сухата пустиня бликва извор...
Не вярвам в лоши хора и съдби.
Не вярвам също във сърца "от камък"!
Не вярвам в Ада (Бог да ми прости !),
но вярвам във божествения пламък!
Аз вярвам в споделените мечти,
в уюта на приятелското рамо,
и в прошката на влюбени очи -
в Доброто вярвам... Ах, как вярвам само!
И в пулса на забързания век,
напук на ежедневието нервно -
щом има и един добър човек,
във хората ще вярвам безрезервно..!

Мариела Челебиева




    
Виж целия пост
# 177
Това за ливадата и пчелата е страхотно! Благодаря!   bouquet

Всеки път, като дойде лятото си препрочитам едно мое стихче за любимия ми сезон, като дойде лятото и душата ми пее:

Моето лято

Небето, морето, тревата,
шумът на листата, реката.
Слънцето, цялото злато.
Шепот и мирис на лято.

Бръмбърче малко в цветята.
Топлият допир, земята.
Залезът огнен, зората.
Пясъкът перлен, мечтата.

Песните нежни, без думи.
Вятърът, меките дюни.
Сините рокли, житата.
Копнежът по юг, тишината..

08.07.2008г.
Виж целия пост
# 178
В онези нощи

Ще те чакам в безсъници.
Зад вратата ни външната.
Тихи стъпки обмислени.
Леко стъпващи в тъмното.
Ще те чакам усмихната.
За мига на докосване.
Ей такова непипнато.
С дъх на мисъл непросната.
Ти ще идваш понякога.
Ще броя силуетите.
По-щастлива отвсякога...
Ще оставя неметено.
За да има след стъпките
уморени от ходене.
Диря китна със пъпките.
Диря чиста и водеща.
И ще виждам при изгрева.
Само аз там следите ти.
За да чакам отново...
Пак да видя очите ти.

Мария Г. Николова
МАРЍ




Виж целия пост
# 179
Stopping by Woods on a Snowy Evening

By Robert Frost

Whose woods these are I think I know.   
His house is in the village though;   
He will not see me stopping here   
To watch his woods fill up with snow.   

My little horse must think it queer   
To stop without a farmhouse near   
Between the woods and frozen lake   
The darkest evening of the year.   

He gives his harness bells a shake   
To ask if there is some mistake.   
The only other sound’s the sweep   
Of easy wind and downy flake.   

The woods are lovely, dark and deep,   
But I have promises to keep,   
And miles to go before I sleep,   
And miles to go before I sleep.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия