Медитация и духовни практики

Поздравления за темата, Blanka.


За "криворазбраното извисяване" съм съгласна, но от прочетеното не мисля, че ти имаш нещо общо с него и трябва да му отделяш време, че и да се притесняваш да не те "хване"... 

Също мисля, че както ежедневно си чистиш зъбите, така трябва да медитираш (и/ или други практики за "идване на себе си" в житейския водовъртеж). Много е ползотворно, и не е необходимо да знаеш точно къде искаш да стигнеш чрез медитацията - напротив, медитирането ти помага да се свържеш със себе си и да разбереш това. Затова, по моето скромно мнение, правилно си се ориентирала, че медитацията е страхотно начало. Много хора сме така завъртени от живота и така "промити" от всякакви дивотии, които родители, приятели, телевезия са ни вкарали в главите, че нямаме наистина спокоен момент, за да погледнем ситуацията отстрани и да видим кои сме и къде сме.

В практически план, аз съм почитател на кратките медитации - няколко до десет минути, но ежедневни и по възможност сутрин. И то най-простите - да се съсредоточиш върху дишането и просто да броиш вдишванията и издишванията. Когато мисълта ти се отнесе на някъде, дай си спокойно сметка за това и върни вниманието си върху вдишването и издишването. Според прочетеното от мен, не е проблем, ако ти идват доста мисли, стига все пак в един момент да ги осъзнаваш, за да можеш да се върнеш към медитацията си. Всъщност тези мисли - забелязването им и връщането към дишането, са част от медитацията (поне този прост, ежедневен тип), а не някакви "грешки", за които трябва да се самобичува човек  .

За мен лично дори такова просто нещо, ако се прави (почти) всяка сутрин, има наистина огромен ефект не само върху мен, но и върху средата ни - това във връзка с въпроса ти за "вибрациите". Каквото и да са те, наистина дадени хора предизвикват даден род ситуации и хора в деня си. Центрираният човек, който за малко е бил излязъл от матрицата, привлича доста по-"свестно" ежедневие.

Кармелита, благодаря ти. Точно такива хора и мнения се надявах да привлека в темата, но за съжаление не потръгна.
Хубаво е да получиш подкрепа, че си на прав път. Много чета, търся и други варианти, но засега друго не ме е "дръпнало" така, както ежедневната медитация.
Аз продължавам да го правя, всяка сутрин по 15-20 минути (20 ми идва в повече, права си), нямам никакви очаквания и наистина нямам идея какво трябва или ще се случи... по-скоро чакам с нетърпение да разбера.

Здравейте и от мен,

прочетох предните постове и за съжаление съм изключително неприятно изненадана от някои изказвания спрямо медитацията, медитиращите, тяхното его и прочие. 

От години наред чета езотерична литература и живо се интересувам от теми  свързани с духовния свят на човека.
За мен медитацията е метод за постигане на вътрешна хармония и баланс.
С много практика се научих да изчиствам ума и съзнанието си, и да преминавам на астрално ниво.  Сеансите ми се отразяват невероятно добре, а после се чуствам като чисто нов човек.

Моя близка приятелка, която също практикува е споделяла с мен, че се включва в групи за масова медитация и усещането било невероятно.
Лично аз не съм участвала, тъй като живея извън Бг.

Поздрави!   

П.С Бланка, какви методи на медитация използваш?

И аз знам това. Медитацията е липса на мисъл. Но на разсъждаване, анализи и правене на планове. Ако мисъл дойде, оставяш я да бъде мисъл и да си отиде. Не я анализираш, не я развиваш, не те води до планове. И така мисъл по мисъл се изчистваш. После мисли няма. Или пак има и пак ги оставяш.

Belle6998 
Първо правех това, което е описала Кармелита - концентрация върху дишането и броене. Като начало ми беше много трудно, на моменти невъзможно, но за радост мина този момент, започнах с лекота да го правя (е, минава по някоя мисъл). После почнах да търся има ли други техники, защото ми се струва, че броенете пак е заемане на съзнанието с нещо, макар и механично. Четох за мислено отпускане на всяка част от тялото - не ми допадна, и още една техника за мислено обливане със светлина - също нещо не я усетих, аз искам да ми се хареса отвътре това, което правя. После попаднах на Сахаджа йога, има онлайн уроци. Първите три урока съм ги минала и ги прилагам - това е първо забавяне на дишането, после отпускане на сърцето, след това извеждане на умора и активност към земята, после отпушване на двата канала и накрая упражнение за усещане на кундалини. Не съм я усетила, макар че аз съм буквалист и едва ли не искам да ме потупа по рамото и да ми каже - виж, аз съм кундалини, мърдам 
Днес мисля за премина на четвърти урок - отдавам на всеки поне по 4-5 дни така че да не мисля за последователността.
Не ми е свойствено да стоя с кръстосани крака, имам много твърди връзки на ставите и не съм гъвкава, не съм си намерила "своята" поза за медитиране. Най-ми е добре легнала, обаче ми изглежда несериозно.

ПС Belle6998, а би ли описала твоята методика? Отворена съм за всякакви съвети, в живота нямам край себе си хора с моите интереси и общо взето се самообучавам с четене из нета, каквото ми попадне.

В тази връзка, аз си мислех, че ако правилно направиш медитацията, непременно трябва да изпаднеш в транс... Това се стори много забавно на други медитиращи, с които съм разговаряла.

Има различни нива и техники на медитация, но ми се струва, че усложнените техники отблъскват много хора от медитацията, защото я показват като нещо сложно, извънземно и изискващо. Почти непостижимо. А не трябва да е така. Примерно, ти ако си нащрек за някакво кундалини, може да си твърде привързана към конкретен резултат и това да ти пречи. От прочетени неща за себе си съм съм стигнала до извода, че важна вътрешна практика е именно да се освободиш от естествената зависимост и очакване на резултати, а да се свържеш по-добре и спокойно с процеса. В случая си говорим за процеса на медитация, но става дума и за всички други процеси - на живеене, на работа, на творчество, на удоволствие... Наистина да живееш в настоящето, а не да очакваш нещо от бъдещето. Защото бъдещето идва при нас само под формата на настояще и по никакъв друг начин. Е, и на мечта, предполагам, но друго е да изживееш мечтите си в настоящето, а друго - само безкрайно да ги мечтаеш.

Аз много адмирирам темата на Бланка и дано тя привлече интереса на повече хора тук към медитацията, защото медитацията си е пряк (според мен, "царски") път към настоящето, към осъзнатостта (в пряк смисъл, а също така и по-дълбоки смис(ъ?)ли). Духовните учители твърдят, и аз съм склонна да намирам логика в това, че ако повече хора медитират, това много ще намали насилието и другите неосъзнати действия в света.

 

Какво е усещането при изпадане в транс? Не мисля, че ми се е случвало, май не успявам напълно да се откъсна от околната среда, във всеки момент усещам какво става край мен, освен ако не си пусна някаква музика или естествени природни звуци, но не знам дали е правилно. Всъщност, моля кажете как е по-добре да се медитира - в тишина или под звуците на нещо. Разбира се, тишина е условно казано, няма тишина в днешно време.
От друга страна - пак се връщам на транса, времето минава много бързо, невероятно просто.

Аз точно това казвам - какъв ти тук транс, не ставало било дума за подобно нещо. Лошото е, че един човек, който спокойно и съвсем успешно си медитира, може да се откаже, защото си мисли, че "не е на ниво" с медитацията, понеже запазва ясното си съзнание...

Става дума за начално и "светски" медитиращите, де. По ашрамите и прочие сигурно всякакви трансове-мрансове има, но май това не ни касае много...

Не да се правя на специалист, но относно тишината съм прочела, че особено в началото обстановката трябва да е максимално неразсейваща - без резки шумове, минаващи и влизащи хора, очаквани телефонни обаждания и пр. Впоследствие на човек му става по-лесно бързо да "се свърже със себе си" и да се абстрахира дори от по-динамична среда. Дали с музика или без - по избор, аз бих ти казала без. Пускам музика само, за да заглуша разни по-разсейващи звуци.

Не знам какво наричаш транс. Медитацията преминава през разнични фази и през различните части на съзнанието и усещанията са различни. По принцип при медитация, човек има връзка със света - чува и усеща.  Много отдавна веднъж ми се случи така за нищо да не мисля, че да не чуя как са ме викали. Имах само понятие за медитация тогава и то много общо и нищо не съм практикувала. Станало нещо, което не знам какво е било. Моментът беше много особен. След като започнах да медитирам, времето наистина се разтегля, но нечуване не ми се е случвало.

За позата -  легналата не се препоръчва. Ако не можеш да стоиш със скръстени крака, остави ги свободно напред ако си седнала на земята или пък седни на стол. И в двата случая можеш да се облегнеш. Не е хубаво да кръстосваш глезените или ръцете.  За звуците - на шумно място ще ти е по-лесно с фонови звуци - поток, вятър и т.н вероятно. На трафик не винаги е приятно.

В това именно е въпросът - и аз не знаех, но мислех, че ако с мен не се случва нещо подчертано "извънземно", значи си губя времето. А не е така.

Не схванах иронията за транса, защото под този пост идваше другият с излизането в астрала. Но да, разбрах идеята. За мен няма такава опасност, защото не мисля, че нищо не се случва. Напротив, постижението ми да стоя 20 минути без мисли (с изключение на чат-пат прелитащите и отминаващи) за мен е нещо много, не съм забравила в началото как стисках очи в титанично усилие.

Междувременно открих и Америка    или по-точно, че медитация се предлага в йога-студиа и че има редовни занятия. Не ми беше минало през ум да обвържа медитацията само и изцяло с източния свят, може би защото първите хора, които ме насочиха към нея, са българка и латиноамериканка.

Ходих на Сахаджа йога медитация и си събудих кундалини. Някой има ли мнение за този метод?

Разкажи повече.
Интересно ми е какво е събуждането.

Хладен полъх, който извира от фонтанелата и също така облива дланите, когато са на нивото на сърцето. Казаха, че това е белег за проходими чакри. Някои от присъстващите получиха затопляне или изтръпване на някои пръсти - всеки пръст отговаря на някоя чакра и изтръпването му е белег, че  в нея има блокиране.
Още нещо, което ми направи впечатление - кундалини е като дебело въже, съставено от безброй нишки, с всяка медитация се активират все повече и повече нишки.

Бях на първа, опознавателна среща и това, което правихме, го нарекоха "експеримент", да демонстрират колко лесно е в днешно време да се събуди кундалини. Йога, каквато я познаваме - упражнения, асани, била нужна в миналото, за да се събуди кундалини, но от около 40 години на човека било дадено първо да събуди енергията си и с нейна помощ да работи за себереализацията си. Това ми стана много интересно, но не беше удобно да питам и разпитвам в момента.