Пиърсинг на езика – гледна точка на родителите

Миличка, послушай Herz, наистина тези неща пречат и ДА - питат на интервюта за всякакви татуси и пиърсинги! Аз нямам право да ходя с вързана коса, за да не ми се вижда татуировката, а ако искам да я вържа - задължително се носи поло! И това са изисквания и в адв. кантора, в която работя и в предишната ми работа - юридически отдел на гръцка банка. Както викаме - "Нема зиме, нема лято!"

За последните две мнения: не съм от хората,които ходят по кръчми и дискотеки.На дискотека ходя 2 пъти в годината и то като се съберем хора по някакъв повод,а не всеки петък - примерно.Другото което уточних няколко пъти е,че когато стане време за работа тая обица отдавна няма да е там (ако се пробия изобщо).
И да отговоря на въпроса - не съм виждала току-що махната обица. Благодаря и на двете ви.

Еми много е гадно! Ама както каза Herz, "хем ти се иска, хем не ти стиска". Няма да те изгонят родителите ти от вас, нали? Тогава си я направи и се убеди сама  То щом те пусне ледокаина, веднага ще усетиш "истината" и "тръпката". Между другото не знам какви опасности крие пиърсинга на пъпа, ако е направен професионално, нали в крайна сметка на новороденото му се реже пъпната връв?  Ако въобще това може да има нещо общо с пробиването и тн? 

"Статистиката сочи, че вероятността да развиете инфекция след продупчване е 1:3. Възможна е появата на редица кожни заболявания, загнояване на раната и, макар и в редки случаи, може да се стигне до алергии (сърбеж, зачервяване, алергичен шок), заразяване с хепатит и СПИН. Пиърсингът крие и още редица нездравословни последици. Така например при пиърсинг на езика има опасност от подуване на езика, трудно говорене, унищожаване на част от вкусовите рецептори, опасност от счупване на зъбите, инфекции в устната кухина, кървене. Особено голям е рискът от възникване на инфекциозни заболявани при популярният сред момичетата пиърсинг на пъпа. Освен това, там раните зарастват изключително бавно (понякога дори за година) и редовно се случва да гноят.  "

Основно е инфекцията - от не стерилиризани инструменти.

Ама чакайте сега.Вие май не разбрахте проблема.Проблема е,не че не ми стиска,а че уважавам мнението на баща ми и ако всеки път,когато го видя,че ми поглежда обицата,се сещам какво си мисли - е,неприятно ще е .Това е все пак баща ми.А и той не ми е забранил,той сам си каза:''ако решиш,но аз ти казах мнението си'' така че няма за какво да ми стиска.За болка и проблеми също казах че нито ме е страх,нито ги мисля ( и все пак дано ако реша да го направя да няма проблеми)

Еми то ако не се хилиш срещу него, няма да ти я вижда? А и след 1 седмица ще свикне и ще разправя "тинейджърката каква обица си сложи"   И майка беше в шок от татуса ми(макар, че е малък), а баща ми от както съм го направила не го е видял   (две години)  

П.С. - а после майка само се хвалеше с моята героична постъпка ?!!! Ама баш!!! хвалба!!! 

Като ти стиска, направи го! Ти искаш да си сложиш обица, ама ако има как и баща ти да изпадне във възторг! Е, май такъв вариант не съществува. Имаш картбланш, казал ти е ако решиш да го направиш, но да си знаеш, че той е против. Казах ти и по-рано днес, и сега ще се повторя, решаваш - правиш го,не се интересуваш кой какво мисли или уважаваш мнението на баща си, колебаеш си се, разпитваш, не събираш смелост - отказваш се. Какво очакваш да ти кажем тук? Всеки изрази мнението си, хайде сега ти вземи решение. Интересно, за всичко ли си толкова несигурна?  

Аз имах обеца на езика няколко години. Направих си я като студентка 1-ви курс. Гадно ми беше само първия ден, мина ми доста бързо. Родителите ми не съм ги питала какво мислят, баща ми ме бъзикаше доста и ми казваше да я махам и че само к*рвите носят такива. Никога не ми е пукало какво мислят другите за това, не съм усетила преподавателите в университета да се отнасят по различен начин към мен и това не е повлиявало по никакъв начин на оценките ми. Махнах я, защото ми пречеше, езикът ми изтръпваше и от време на време леко се подуваше. Махала съм я за две седмици и после пак съм я слагала почти без проблем. И така няколко пъти. Не исках да се разделя с нея. Е, разделих се, но на моменти ми се иска в обедната ми почивка да се мушна в някое студио и да се надупча пак.   Работя в обществена институция, където на такива украшения не се гледа с особен възторг, оставила съм си за спомен от тийнейджърските си години обица на носа, която е много миниатюрна и досега нямам проблеми. Но ако човек има намерение да си намери в един момент сериозна работа, тези неща създават пречки. И все пак, по-добре обица, отколкото татуировка на място, което не може да се скрие. Аз също не мога да си връзвам косата, както друга потребителка преди мен е споделила, за да не ми се вижда татуировката. Обиците поне могат да се свалят. Аз ако искам обица на езика, ще имам обица, та ако ще да я свалям, когато съм на работа или да я нося само в събота и неделя. Към авторката: Щом толкова искаш, си сложи, не е нещо вечно и непоправимо, нито е нещо невиждано. Само си избери свястно студио. Ако си добра в това, което правиш, една обица няма да ти попречи. Е, аз съм си непукист по природа и не ми пука другите какво мислят. А на подмятанията за моите обици и татуировки, отговарям подобаващо. Е, баща ми още ме бъзика за тази на езика, макар че минаха няколко години, откакто я махнах. Но аз знам, че някой ден пак ще го пробия.  

темата от къде тръгна до къде стигна...  аз исках да кажа просто, че личността се определя по други фактори а не от това дали имаш татус или пиърсинг. за работата... това го дадох за пример! и какво като питат - като кажеш "да имам " и няма да те вземат? ще ти покажат вратата? ами ок, е и ? това е повърхностно мислене.  аз не смятам че няма да мога да си намеря добра работа, само  защото по интервютата питат дали имаш татуировка. и да ходила съм никога не са ме питали, а лятото работих и не са ми правили проблем. /а работата беше свързана и с малки деца! /  така че , хайде стига глупости. успокойте топката и приемайте повече и чуждите мнения и гледни точки. приемете,  че не само вашето мнение е най- мъдрото, най- добре информираното и вечно правилното.
според  мен много зависи и от самата фирма и от самите управители и от самите хора. нищо не е само черно или само бяло. това, че питат нищо не значи. може да имаш татуировка и пак да си качествен, умен и свестен човек. и това ,че някой има татус не го прави човек долно качество /както вие се опитвате да го изкарате всъщност/!

Какво общо има това дали съм решителна с това,че уважавам мнението на родителите ми ? И ако това ще отговори на въпроса ти - твърде самостоятелна съм(още от малка,за жалост),това е от малкото неща за които съм ги питала защото ги познавам доста добре и знам,че за някой неща биха имали друго мнение - е,исках да го чуя.Не създадох темата с цел ''да го направя ли или не'',а просто да видя мненията на други родители,никъде в темата не съм казала,че тези мнения ще ми повлияят.Исках да видя дали се гледа наистина толкова лошо на това,колкото го изкара баща ми.

Благодаря и на теб за отговора. Той да ме бъзика - добре,но остро изказаното му мнение ми повлия. В край на сметка просто ще се пробия.

То това си беше ясно.
А темата излишна.

Изобщо не си самостоятелна, скъпа! Това е само в твоята глава! А ако искаше поне малко да проумееш и друга гледна точка, щеше да решиш друго, както и да е...Дано така се почувстваш различна, важното е ти да се харесваш!

За не знам кой път - темата не беше въпрос.Исках да видя как мислят други родители или поне хора не на моята възраст - това НИКОГА не е излишно

Аз исках да видя друга гледна точка,която още в началото казах,че НЯМА да повлияе на мнението ми.
Колкото до самостоятелността - това са думи на родителите ми.Единственото,което ме прави несамостоятелна е,че живеем в една къща.Не съм от децата на които им е помагано за проблеми,училище.Единственото,което ми е казвано е било: ти си самостоятелен човек,сама поемаш последствията от действията си,каквото е зависило от нас сме го направили ( т.е. са ме отгледали),в случая аз бях тази,която реши да сподели с тях (с баща ми) .Точно и за това за въпросната обица не отидох с въпрос към баща ми,просто му казах.Ако вие имате някаква неразривна връзка с децата си и говорите с тях за всичко - е,моите родители не са такива и честно казано им благодаря.