Манипулативни родители

Мда, комплексите за превъзходство също трябва да се лекуват, а вие се справяте чудесно с малкия палавник    Желая ви успешно да балансирате между трудните характери на "специалните" деца и възрастни. 

Това за групата е прекрасна идея, ние имаме в сайта нещо подобно, но далеч не се актуализира всеки ден.

Аз пуснах темата защото и на мен самата не ми е ясно какво точно толкова ме впечатлява в ситуацията - две неща ми се струват много тъжни - подозренията на едно малко, ама наистина малко и хубаво и прекрасно същество, че другите не го обичат (по опита си зная, че когато ни се струва, че някой, особено от близкото ни обкръжение - колегата или някой от компанията, не ни харесва, това понижава увереността ни в себе си), какво ли му е на едно малко същество да си мисли, че непрекъснато има хора около него, които не го обичат? И конкретно - че само майка му го обича.

Това, което се опитвам да правя още откакто започнах работа, е да си говоря по много с тях. Всяка сутрин, още когато дойдат, започват да ми разказват за нещата, които ги вълнуват и миналата седмица в понеделник дойде и ми разказа как майка му е много тъжна защото баща му го е завел при братовчедите му, а майката му е казала, че ако я обича, не трябва да отиде. И че той трябва да я защити.

И другото - че трябва "да си платят" (по негови думи) за грешките си спрямо него (например това, че не му отстъпват играчката). Това "да си платят" отначало си помислих, че идва от някое филмче или приказка, които са го впечатлили. Проблемът е, че го повтаря толкова често, че се набива на очи.

Всеки сигурно има примери колко е трудно когато има някакъв конфликт в семейството и участниците волно или неволно въвличат децата на чия страна да застанат. Доколкото зная, родителите му са си женени и живеят заедно. 

Естествено е за всички родители да възпитават децата в собствените си ценности, за да е по-лесно съжителството. Това, което ми се струва нездраво в цялата работа, е начинът, - възможно ли е майката да му казва, че е единствената, която го обича??? Или, че той (колкото и да е малък), трябва да я защитава? Или тези неща се подразбират?

Как да подходя деликатно - със сигурност ще поговорим често за това с плащането - тъжно е да организира цялото си щастие на това кой си е платил и кой - не.

А пък отношението към майката - не е етично да се бъркам в семейни отношения и нямам никакво намерение да го правя. Възможно ли е да е просто силно изразена едипова фаза, която ше отшуми с времето или тези малко странни неща, на които съзнателно или несъзнателно го учи могат да останат трайни поведенчески модели?

Някой от вас знае ли конкретни примери на родители, които манипулират? И какви са резултатите от това?

Здравейте, на мен ми се струва, че му липсва внимание от страна на майката/родителите и може би те в опитите да компенсират го прехвалват и  след като не срещне същото отношение като към "принц" от другите деца и учителите се сърди, озолобява и историите са начин " да си го върне" и/или да го забележат.

Как рисува семейството си?

Според мен майка му е някаква злобарка която се опитва да задържи поне детето си до себе си тъй като всички най-вероятно са я загърбили по един или друг начин/мъж семейство приятели колеги и пр./ Представете си това момче като се зажени какъв ад ще бъде за момичето което ще доведе на СВЕКЪРВИЩЕТО 

Не съм специалист, но тези цитирани думички на детето ми говорят за дълбоки комплекси от страна на майката   За неодоценен и властен човек, който обаче е насочил енергията си за себеутвърждаване чрез сина си Чувала съм за такива майки, които са подтиснати и смятат, че единственият начин да "блеснат" е чрез децата си. Дано да греша!
Amae, внимателно бих поговорила и с детето, и с майката. На детето бих обяснила, че и други го обичат, че е ценен и талантлив, а на майката - деликатно бих обяснила как се държи сина й с другите деца... Успех ти желая!

Ами явно не сте имали подобни родители , но аз от личен опит мога да ви кажа че съществуват. Детето до определена възраст възприема света през очите на родителите - и по специално майката ,като най-близък човек. Мнението на майката за хората които ги заобикалят се приема за абсолютната истина, защото на кого да вярва едно дете, ако не на мама. В моят случай, като станах на определена възраст установих , че хората от близкото обкръжение не са точно такива каквито ги квалифицира маминка. Така, че за съжаление детето ще установи истината чак като поотрасне малко, лошото е че му се втълпява ,че никой не го обича освен мама. Всяко човешко същество има нужда от одобрението на околните и от усещането ,че го приемат като част от общността. Жалко за детето защото се чувства наранено. Според мен няма да има полза от разговор с майката, ако е възможно да се направи нещо то е с детето.

А бащата никога ли не го взима от детската градина? Няма ли някакъв начин да се говори с него, да разберете той какво мисли по въпроса?
Така, както е описана майката, прилича на човек, който има някакви психични проблеми. Дано не е така, но ако е? Бащата сигурно е наясно, може би трябва да му се обърне внимание и да се подтикне да общува повече с детето...
Сложно е и едва ли е правилно човек да се бърка в работите на чуждо семейство, но от друга страна къде е границата между клюкарството и интригантството и нормалната загриженост, която може да предотврати някои неприятни последици?

Съгласна съм с  боботоо.
Много е вероятно майката да е главния виновник. Детето е още малко, за да сътворява такива интриги. А и момчетата по природа не са интриганти. А и децата вярват само на авторитета в техния дом мама или тате и изключително лесно се манипулират. Има жени които живеят за да създават интриги и проблеми. Дори и да нямат проблеми си ги измислят. Това ги кара да се чувстват живи. Извратена психика ли е, болен мозък ли, знам ли...   Имам такива роднини, които се опитват със същите схеми и тъпи доводи да манипулират собствените си деца и децата на децата си.  
За този проблем няма решение. Детето няма да слуша, нито ще вярва на чуждата жена, то си знае мама. Това си е инстинкт при децата. Като порасне детето ако има повече мозък в главата само ще се осети и ще се дръпне от майка си.

Amae Познавам двама сина с такива родители. Резултат: по големия 40г. мъж, посредствен индивид с малко мозък в главата (без да целя да го обиждам) не може да си избърше дупето без помощта на мама (мама и тати го направиха изцяло зависим от тях), дори си взе жена като мама. Слуша още майка си и още се вързва на манипулациите и инритигите на мама, дори влага емоция в тях, поддържа ги и се забърква с интригата като помощно колело на мама. Нещастен мъж с две змии около него, разкъсващ се между интригите и манипулациите на мама и жена си. Другия син интелигентен мъж, пълна противоположност на брат си. Като порасна малко повече и осети какво е мама се дръпна от нея още като дете, игнорираше всичките й внушения и манипулации, до колкото зависеше от него. Сега е голям мъж, самостоятелен и оправен. Взе си жена пълна противоположност на майка си и е много щастлив. Стои на страна от майка си, даже почти не общува с нея.  Но въпросната майка го намрази и все още му трови живота, понеже не я слуша като батко си. Сега се опитват да манипулират и внуците си по същата схема.

В градината ви няма ли и психолог, който да помогне за опознаване на характера на детето?
Ако човек от персонала има опасения, е добре да ги сподели с висше-стоящ, за да си изясни мястото в подобна среда.
Аз се оплетох във всички тези обяснения. Голяма част от речника на детето го отчитам като "характерен за възрастта" при дете, с което се общува като с равен в среда, в която куца емпатията. Детето е едно в семейството и не е свикнало да дели пространство. Отделно, че има дребни трикове (или по-скоро трикове на дребно), с които възрастните обясняват разни неща на детето си. Движат се по пътя на най-малкото съпротивление с цел да си улеснят личния живот. И не толкова на майката, колкото на бабата залагам да е инициатор на тези вербални саморазправи. Ако е майката, по-скоро на физическата саморазправа щях да заложа като потенциален подстрекател. 

Опитът ми показва, че е типично за България на децата да им се говори, да се подковават идейно и да им се набиват чужди виждания в малките главици. Знаете ли какво става при развод? След посещение ти връщат едно дете, дето 2 часа бълва змии и гущери, погребва хора на два метра под земята, праща ги в Ада, щото му казали, че са зли...

Съвсем нормално е ако майка и баба са махленски пръчки, да разказват такива махленски неща на детето и то да попива.

То всички сме с особен характер.
 Вероятно това дете живее сред "облъчени" от телевизия или друга простотия хора. Нашите деца вече са големи 10 и 12г., обаче пак си правя сметка като ми мине през ума нещо, което бих "изръсил" на шега (или не) пред голям човек, дали да го споделя пред тях.

 Мисля, че не би трябвало да се притесняваш, едва ли нещата са умишлени, по-скоро са въпрос на простотия и неграмотност, при все това че си позволяват частна ДГ. Простият човек и с много пари пак си остава прост ... може би проЗт  .

Майка и син имат ли вече диагноза, че не ми се чете, прощавайте.

Amae, поздравления за теб, че си толкова загрижена и подходът ти към детето е доста сполучлив-мисля, че след време ще доведе до успех!

Съгласна съм с всичко казано до тук и няма да повтарям-само не бих сложила на майката диагноза, свързана с психични отклонения. Може би самата тя не се чувства обичана и уважавана вкъщи (след като бащата си е позволил да заведе детето някъде, без нейно съгласие) и се е хванала за детето като удавник за сламка. Имала съм такъв случай-една жена кърми детето си до 3-годишна възраст, защото се страхуваше, че като о отбие, то ще започне редовно и за повече време да посещава баба си и дядо си и те ще го настройват против нея. Това не са мои предположения-тя ми го е казвала в прав текст.

Явно тази майка се чувства безсилна и не може да поеме отговорността-затова я прехвърля на учителката, на полицая и т.н.

И с още едно нещо не съм съгласна-не може да се работи само с детето. Със сигурност е добре да се насочи майката към сеща с психолог. Може би поведението на детето е нейния симптом. Аз самата съм психолог, не сам по образование-това работя

Затова съвсем добронамерено те съветвам-потърси професионално мнение-психолог, с който да работите в екип

Не бе, обикновена българска махленска история е. И без диагноза ще минем. Нормални хорица, ама прости. Или по-научно, хроничен простатит, като във вица.

Ама поне четете назад темата, преди да се изокате - жената пише, че детето е чувствително, талантливо и със силно развито естетическо чувство, гради сложни мисловно-речеви конструкции... такива в семейства на простаци рядко се раждат и отглеждат, та дори и да имат пари да си платят таксата за частно заведение.

Естествено, всичко това не изключва възможността родителката да е манипулатор и змия, или патологично привързана към детето. Но може и да не е нито едно от тези неща.
Аз, на мястото на авторката, бих потърсила контакт с бащата (както вече бе предложено по-горе) и разговор по темата с останалите от персонала.



Бая диагнози и в тоя форум има да се поставят...