Аз работя в частна детска градина, групите са много малки и общуваме по много с всяко дете. Струва ми се, че на едно момченце майка му му действа по подобен начин - той винаги знае как да обиди и засегне някое друго детенце с разкази, които няма от къде сам да измисли - например, последното беше, че едно друго детенце имало психични отклонения и поясни за другите, които не разбират, по-добре да не се занимават с него, защото може и да се заразят...
Идва преди няколко дни и не иска да говори с мен. Казва колко съм гадна - майка му искала да го остави днес в къщи, но аз съм била казала, че трябва да дойде в градината, иначе съм щяла да извикам полиция и да го доведат насила. Когато се изненадах и не знаех какво да кажа, той продължи - да не съм се оправдавала, той знаел всичко и освен това сигурно съм щяла да кажа, че майка му лъже, защото съм я мразила. Не можах да измисля нищо друго освен да поканя един мой приятел полицай да разкаже на децата каква точно им е работата и каква - не.
Та - за детенцето - не мисля, че е просто развинтена фантазия. Струва ми се (пък и се говори сред колегите - аз съм нова и не зная със сигурност), че майка му има много особен характер. Има ли някой, който да познава такива родители? Нямам намерение да им се меся в семейството, но все ми става тъжно, че така още от малък такъв тип поведение го обрича да е нежелан от колеги и приятели. Може би ще опитам да му поговоря за приятелството, за обичта (той вече е на 5 и разбира добре). Той непрекъснато подозира и се оплаква, че другите - деца и възрастни - са против него, че го мразят и т.н. Все си мисля, че с разговори и игри по темата може да научи и други начини на поведение.
Много ще се радвам ако някой ми сподели мнение, история или аргументиран съвет. Хубави почивни дни и до скоро!