Манипулативни родители

Да игнорираш детето по какъвто и да е признак (цвят на кожата, произход, здраве, манипулатор-неманипулатор) е педагогично  ??? Най-вероятно вината е най-малко в него, за да е точно то наказано. А ако вашето дете някой педагог го нарече някак и го игнорира, сигурен съм че ще го наградите с аплодисменти !

Не съм психолог, но ми се струва, че трябва да постъпите по най-непредубедения начин. Ако нещо в поведението на детето не Ви харесва - казвате му, че така не е хубаво да говори, прави....Но кратко и ясно, колкото по-малко обяснения, толкова по-ясни послания.
Като говори странни неща, не влизайте в полемика да му се обяснявате кое е вярно и кое не, ами го разсейте, като предложите да прави нещо друго - включето го в колективна игра, или да прави някакви физически упражнения.
На онези странни неща, които е казало, аз бих се посмяла и бих му казала "Така и така си тук, искаш ли да поиграем на...."
Естествено насърчавате позитивното държание, подтиквате го към такова и го хвалите, ако се държи добре. Ако се държи лошо с децата или с вас - казвате на родителя, колкото и странен да Ви се струва той/тя. Казвате го като факт - не с обвинение, не със съжаление, просто му разказвате как е минал денят на детето му. Родителят може да не вземе никакви мерки, но пък детето вече ще внимава какво говори и прави в детската градина, защото знае, че ще кажете на родителите му.

Дори да е странна майката, едва ли ще й е приятно, че детето й говори така на учителката си и на другите деца - и по всяка вероятност ще вземе мерки. Дано коригира своето поведение, но дори да не коригира своето, а да каже на детето си да не прави така - за вас и другите деца пак ще е добре. Не се бойте, че детето ще Ви намрази - важното е да разбере кое поведение се толерира и кое не. Ако му обръщате извънредно внимание, когато се държи лошо, така го насърчавате още повече.
Бързо ще схване, че за да го харесват другите, трябва да се държи добре в обществото, пък какво се случва в главата му, не се тормозете. Няма идеални родители за съжаление, някой ден и Вие ще имате свои деца и ще се убедите, че колкото и да искате и Вие няма да сте идеална и ще допуснете много грешки във възпитанието...

Добро утро на всички! Повечето от вас, особено тези, които пишат от ролята на родители ми дават прекрасни идеи, мноого съм Ви благодарна 

Следващите два абзаца са само за Касита и Дзвер-а, глупаво уточнение, останалите няма защо да си губят времето да четат. След тях продължавам по темата.
 
Касита, с предположението, че сме колеги бъркате - Вие очевидно сте с диплома и обширен опит в сферата на простатита. Аз съм на ниво обща култура. Ако ми се наложи да се заяждам с продавачките на женския пазар, задължително ще се обърна към Вас за насока и библиография. На този етап, уви, не съм в състояние да оценя иначе безценната Ви помощ.

Обичам и уважавам децата, не си позволявам да ги лъжа съзнателно. Не зная какво влага Дзвер-ът в думата обичане, но за мен обич е да искаш другият да се чувства добре и времето ви заедно да е щастливо и пълноценно. Всичко това го има в описаната ситуация, така че съвестта ми е чиста. И аз съм съгласна с Дзвер-а в радостта, че децата му/ѝ не са попаднали на учителка, която ги обича. В обратния случай - кофти за Дзвера - щяха да видят дечицата какъв дзвер е 

Сега по темата - имате право всички, които ме подозирате в недискретност. Аз самата имам съмнения дали съм права, това е причината да пиша тук. Само пример - една моя приятелка ми сподели, че ѝ изглежда, че съседът ѝ мъчи кучето си. Когато слуша животното да квичи продължително ѝ се свива сърцето. В същото време е недискретно (пък и неразумно, особено ако съседът е агресивен) да се меси. Ако бяхме в Канада, щеше веднага да звънне един телефон, да дойдат административни защитници на животните, а на него, пак административно (и задължително), да му уредят няколко срещи с психолог. Виждате, че стандартите за дискретност на всяко общество са различни. Единственото сигурно в ситуацията е, че всеки човек (като разумно човешко същество, а не програмирана за една конкретна операция машинка) решава доколко да се съобрази с обществените предписания така, че да се чувства в мир със собствената си съвест.

Зная, че не е хубаво да се намесваш в чужди отношения, още повече, че ако наистина майката има проблеми със самочувствието си - всички знаем, че една стресирана майка (защото майката е най-важния източник на детско чувство за благополучие) е пречка пред детското чувство за благополучие. Въобще не ми е цел да ѝ поставям етикети или диагнози. Моят въпрос е само какво бихте направили Вие ако сте в подобна ситуация. Ако тези, които се изтъкват на мой гръб колко добри психолози са, ми дадат конкретни идеи, със сигурност ще ги взема предвид. Още повече ако са изказани в културен тон. Предполагам, че като добри психолози и педагози знаете, че за да бъде чуто едно мнение, трябва да бъде изказано по фин и възпитан начин. Когато е придружена с негативизъм, истината страда незабелязана.

Много накратко, трябва да тръгвам. Детенцето не е само в семейството - има си малко по-голямо братче. В редките случаи когато е рисувал семейството си не съм забелязала нещо нередно - днес пак ще погледна. Това, което ми прави впечатление е когато оцветяват - често оцветява картинката (пак повтарям - има наистина прекрасно чувство за съчетание на цветовете) и когато е готова, задрасква главата с тъмен цвят. Бащата никога не идва в градината. Виждала съм го само веднъж когато се засякох с цялото семейство в близкия мол. Изглеждаха напълно нормални. А пък и да идваше, не мисля, че бих говорила с него. Майката не разговаря с учителките (добър ден казва, де  ). Само с директорката. Това не е само към мен, прави го от самото начало. И други родители го правят - не го смятаме за негативно отношение, имат време да наминат на по чаша кафе с шефи  , а ние в това време си гледаме работата и е ок.

Не искам да демонизирам майката, нито я подозирам в тормоз. Това, което ми се иска е да предложа не детето алтернативна гледна точка, която може би един де ще му свърши работа.
 

Само ще вметна, че информирам модератор. Това към авторката.
На останалите, които й ъъъъъ влязоха в положение, ще обърна внимание, че това е учителката на Вашите деца.

Amae, до толкова не си наясно с професията, която практикуваш, че дори не знаеш, че не е важно какво мислиш ти за обичта, а какво мислят децата и как я възприемат. Твоите чувства при твоята професия са абсолютно без никакво значение и би било много хубаво да си ги оставиш за теб /независимо дали те са позитивни или негативни/. За останалото няма да коментирам, не ми се слиза на ниво махленска клюка...

ПП Затвърди мнението ми, че си по-скоро вредна за това дете, отколкото полезна /както и най-вероятно за останалите от групата/. Ако искаш да направиш нещо смислено, наистина послушай Касита. И спри да обсъждаш в интернет  семейството на дете, което ти е поверено - най-малкото е неетично, дали е наказуемо не съм компетентна да се изкажа 

Amae , никой сериозен психолог или що- годе читав, няма да си позволи да ти дава мнение или да поставя/ потвърждава диагноза на детето или майката , само по твои думи.
Подобна помощ може да бъде адекватна, ако поне се проведат 1-2 срещи с детето.
Аз, честно казано, не видях нещо кой знае колко притеснително в поведението му.
По скоро чета догадки и готови констатации за семейството му.
Моля те, нахвърли на кратко какво точно в неговото поведение те притеснява.

Ехе-е-е, това е въпрос до човека . Един би казал, че всяка професия е така, а друг, че няма такава професия. Аз лично не бих бил спокоен ако детето ми е при учител-робот без човешки чувства, без да се притеснява, без да обича, без да се сърди, без да се радва .

 Понеже беше на всеослушание, за какво пък информирахте модератор ми стана интересно? Че учителката е лоша и не си разбира от работата  ? 

Обич не можеш да изпитваш току- така. Това, което една учителка може да изпитва към децата е симпатия, привързаност, уважение..., ама обич 
Може би, когато авторката има свое дете , чак тогава ще осъзнае какво всъщност е обич и , че е излишно и може би вредно, да се втълпява на децата, че всеки ги обича.

А лично на теб дали ще ти стане хубаво учителката на детето ти да му обяснява, колко много го обича, то да й каже, че мама го обича най-много, а тя да каже нещо от сорта, че да, мама го обича най-много, но тя също го обича много и тем подобни глупости. Благодаря, нямам нужда от това 

Всички хора изпитват чувства, но не е нужно да се обясняват в любов на 5-годишно дете - дете, чиято фантазия е безгранична. Няма да казвам, какво може да се случи от тази глупост по-нататък 

Подкрепям напълно !!!! Имам една колежка, детето й  е на 10 г. и откакто го познавам–беше 3 годишен– абсолютно имитира поведението на майка си, защото прекарва повечето време с нея.

Amae, от теб ще излезе ненадмината Кобилкина.
Чаршафите ти са сериозно неразбираемо написани. Голямо лутане е.
П.П. Вживяването в професията сериозно вреди на личния живот.
П.П.П. Четейки Amae, май е задължително за педагогическата професия да се въведе ценз за собствени деца.

И защо е тази злоба, не ми става ясно явно някои родители предпочитат децата им да се обучават от хора на които не им пука за тях и са на работа за едната заплата. Аз съм завършила предучилищна педагогика, не съм работила в ДГ но бях на едномесечен стаж и в групата имаше едно много затворено момиченце. Не говореше много и не играеше с другите деца в общите игри. Учителката го приемаше за нормално стига да не й пречи, а детето беше кротко. Реших да обръщам специално внимание на това детенце, да играя с нея, да си говорим, минавах покрай леглото й да я завия следобед и след 3-4 дена детето започна да се променя. Разчупи черупката си ,започна да играе с удоволствие в ролеви игри и не само. Беше зима и имаше грипна ваканция, майката на момиченцето искала да го остави в къщи, а то изявило голямо желание да ходи на ДГ. Приех го като комплимент за себе си защото знаех ,че детето иска да дойде за щото му харесва и вече не се чувства самотно и изолирано. Когато някой учител забележи някакъв проблем си мисля ,че трябва да се намеси, но не грубо и директно , а внимателно, както впрочем прави авторката.
Защо я обвинявате в недискретност?
Да не би да е споменала имената на детето и родителите ?
Понеже аз не ги прочетох.

А какво правеха останалите 20-30 деца, докато ти обръщаше специално внимание на детето? Обърна ли специално внимание и на останалите 30 деца едно по едно? Те как се почувстваха от това, че Х е различна и специална?

Дзвер , ти май много обичаш да се заяждаш.
Останалите 20 деца вече се бяха приобщили към "масовката" и се чувстваха добре заедно, а и децата са на ДГ от 7 ч. сутрин до 18 ч. вечер- това са 11 часа и в това време имаш възможност да отделиш 20 минути на дете което е по-затворено и има нужда от приобщаване.
Чудя се защо ти се обяснявам ти просто си човек който винаги е НАОПАКИ.
Добре ,че не си учителка 

О, аз не ставам за учителка, знам го и няма и да се пробвам, не бери гайле по този повод. Виж, ти си учила за това и може и някой ден да го практикуваш, затова е хубаво да се замислиш за нещата, които ти се пишат, а не да решиш, че това което не ти харесва е заяждане 

Останалите деца, приобщени или не, също имат нужда от внимание, това не го ли учите в университета? И когато учителя обръща специално внимание на едно дете, това е вредно и за детето, и за децата - какво стана с това дете ти след като свърши стажа си, запитвала ли си се?

Имахме едно подобно чудо в детската градина, слава Богу издържа около 2 месеца и напусна /или я напуснаха/. Беше решила, че по-буйните деца имат нужда от повече внимание. Вечер отделяше по 10-15 минути да говори с по-буйните деца мило пред родителите им, докато на другите забравяше да каже и довиждане. На втората седмица от нейното пребиваване, моята дъщеря отказа да ходи на детска, когато тя е сутрин - започна да реве. Моята е от кротките, онези, адаптираните, които чудесно се занимават сами. Поговорих си с девойката - тя смятала, че с кротки разговори ще озапти буйните и ще ги възпита. По цял ден това правела - възпитавала. След 2 месеца напусна, или я изгониха - беше добро решение.