Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 252

Тя едва ли би причинила на някого болка умишлено, едва ли би заклала с удоволствие пиле, едва ли би измъчвала коте... Не, според мене тя е просто егоист - завършен, пълноценен, зрял егоист. Такива, каквито възпитава днешното консуматорско общество - АЗ съм центърът на света, всички са длъжни да се съобразяват с МЕН, да угаждат на МЕН, да се жертват заради МЕН. Това е най-естественото нещо на света. А те как се чувстват дори не са ме обучили да се замислям. Ейлюл си живее живота така, както го разбира, Текин я забавлява - глътка свежест на фона на средата, в която се движи. И тя отпива с радост от тази свежест, без изобщо да се замисля какво му струва това на него, той какво изпитва. Смущението му я развеселява и тя дори нарочно го засилва; влюбените му погледи й повишават самочувствието; наивността му й гарантира безопасност. ТЯ се чувства добре, а как се чувства ТОЙ - за това не се сеща и да помисли.
   А той... той дотолкова е свикнал с мисълта, че не заслужава нищо, че не му се полага нищо, че никой не му дължи нищо, че и най-дребното, и най-престореното внимание от нейна страна е празник за него. Изобщо не му минава през ума да се почувства обиден, да настоява за нещо, да иска нещо в замяна. Приема я като подарък от съдбата и се радва на всеки миг с нея, независимо дали го гледа закачливо или презрително му тръсва бутилката в ръцете. Всъщност, за мен Текин е жертва на съвременната извратена ценностна система. Днес хората се оценяват не по истинските си качества, а по външността си (към красивите винаги има специално отношение), по социалното си положение. Никой не търси скритите таланти. Ако не се рекламираш сам, ако не се "навираш" в очите на другите, ще минеш през живота незабелязан от никого. Агресивността не е порок, а добродетел. Творецът е уважаван, само ако умее да продава добре таланта си. Ако не умее, е мухльо, залюхан, откачалка, куку.
   И тъй като Текин очевидно винаги е бил причисляван към втората група, смята това за нормално - грозен съм, непохватен съм, смешен съм, беден съм, следователно не заслужавам любов и щастие. Какво? Бил съм уникален, талантлив, добър човек? Никой не ми е казвал. Как да не те стисне буца за гърлото! Как да не изпиташ гняв към света, в който живеем? Как да не ти се прииска да раздадеш справедливост?
   Все повече ми се издига в очите Керем Дерен - какви въпроси ни кара да си задаваме само! Бърка ни в душичките и безмилостно вади на показ най-гадното и мръсното в тях. Но не можем да му се разсърдим, защото го прави толкова нежно и красиво...
   А играта на Енгин тепърва ще коментираме - като се сдобием с целия филм и го изгледаме няколкостотин пъти, и научим наизуст репликите, и сложим в гифче всяка смяна на изражението по лицето му. Наистина усетих синергията, за която говори той в интервюто си. Страхотен партньор му е Фара! Най-добрият, който е имал, според мен! Един друг се отразяват като две огледала и резултатът е безкрайност. Невъзможно е да не им повярваш. Красота!