Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 252

Снимката е извън кадър. КОМЕТ  , вече ти е отговорила, аз само потвърждавам. 

Благодаря, Тануша. Не ми се вместваше в повествованието, но допусках, че мога и да греша. Сега вече съм наясно.




Веднага се възползвах от колажа в спойлера... мисля, че е отлична илюстрация на това, което се случва с Ейлюл при разрешаването на нейния малък проблем...

Марица , и аз така - хем съм съгласна, хем не съм. Ако Текин е осъзнал, че не се разбира с хората и затова доброволно е избрал отшелничеството, тогава би бил малко по-подозрителен към Ейлюл, не би я приел така безрезервно. Защото съзнателното оттегляне от света обикновено е в резултат на жестоки травми, нанесени от хора. Такива хора обикновено са не само странни, но и подозрителни, враждебни. Докато той е просто една чиста душа - не мрази никого, не подозира никого, не забелязва подигравката в очите на Ейлюл. Или я забелязва, но тя не го обижда. Наистина дете - голямо, невинно дете. 
   А дали Ейлюл наистина иска да се ожени за него? Аз лично силно се съмнявам. Жена от този тип няма да бърза с брака, ще подходи към него като към бизнес сделка - внимателно ще избере човека без излишни емоции, водена от стремежа си към стабилност и независимост, а не от чувства.
   Но... май много философстваме без да сме изгледали целия филм. Нищо чудно след това да останем с други впечатления.

 


ТЕКИН НЕ БИВА ДА УМРЕ!
Или не поливайте троскота…

Но… той умира.
Отхвърленикът Текин умира, нарочен от природата и обществото за „грозник”, откъснал се от мегаполиса, така както Бозджаада се е свлякъл в морето от сушата.
Умира, заради небрежността на обществото, което не си прави труда за погледне навътре, към това, което се крие зад външността. Точно това общество в лицето на Ейлюл с нейната фриволност, пренебрежителност, блясък и жестокост, с ампутираната душа и закърняло сърце нараняват, а после убиват всичко живо около себе си. Любов ли? – пита се Ейлюл. Какво беше това? А, нямам време да се замислям. Купонът тече!
Текин и Ейлюл са образи в криво огледало, където стойностите са безвъзвратно разместени: красивото е станало грозно, а чудовищното, уродливото минава за красота.
Няма по-естествен и логичен завършек на филма. Текин трябва да умре, принесен в жертва като „агнец” пред олтара на разярената тълпа, за която „милост” е мръсна дума. Океанът ще го приеме в обятията си и ще му даде единственият възможен покой.
А Ейлюл? Не я мислете. Тя е жилава като троскота и оцелява при всякакви условия. Ще потъгува и ще й мине. После ще се залепи за първия срещнат и ще лочи от живителната му струя. Около нас е пълно с такива. Керем Дерен е поредният, който ни призовава да ги изкореним, докато не е станало късно. Или поне да не ги поливаме…
Какво ще кажете за още едно послание: Няма милост за различния. На екрана. Дано в живота има милост за Енгин Акюрек…
Жестоко…
Ха сега добър ден!

Аз се върнах да си задам въпросчето към Тануша, когато се появи
- В каква сцена са под водата - той с дънки и блузка, тя по бански
и когато той протяга ръцете си към нейните под водата???

Може и да е писано, а да не съм го прочела
[/quote]

ПАУЛА  , и на този въпрос е отговорено правилно.   

         Любов,    


     Благодаря!   Дано в живота има милост за Енгин Акюрек.  

        

Самоизолацията не винаги е резултат от травма. Има и такива хора, които са интроверти до степен, в която не усещат нужда да са приети в обществото, предпочитат да живеят в собствения си свят. Мисля, че Текин е точно такъв тип човек... Той е намерил баланса на своя начин на живот - изразява вътрешния си свят чрез карикатури на това, което вижда във външния (успешна реализация от гледна точка на социума, щом е известен, публикуван, платен) и си осигурява средства да продължи да поддържа живота си в комфорт така, както той го разбира - близо до природата и съществата, чийто език разбира - животните. Същества, лишени от притворство, егоизъм, цинизъм... И ето, че се случва... Ейлюл... както сам той казва. Ейлюл в неговите очи е изключително красива и привлекателна с жизнеността си (нещо, което няма начин да не очарова човек като него), със способността си да се забавлява, да поема живота... Той, всъщност (предполагам), е видял и тази страна на душата и, която е останала скрита и за самата нея - способността и да приеме първичното очарование на живота... това, което е оценил и избрал и самия той. Точно тук се срещат тези два така различни характера. Това е пресечната им точка. И от тук те започват да търсят своя общ път... но Ейлюл не успява да преодолее предразсъдъците на своето общество, не успява да преодолее страха си от това да бъде ранима, открита... И следва трагедията. Текин не може повече да живее сам. Ейлюл не може вече да върне това, което сама си е отнела... Но тя никога повече няма да е същата... Текин винаги ще се връща при нея с морските вълни.
Така виждам аз нещата във филма.



Подадоха ми още няколко кадъра, заснети в киносалон... Споделям ги.

А работейки Ейлюл в развлекателния бизнес, може да се е запозната предварително с комиксите на "Лудия Думур" - да и трябва точно такъв човек за бизнеса и. Възможно е точно затова да е отишла на почивка в Бозджаада - да го открие /естествено, че не е очаквала точно Тек да е той/, защото какво казва в трейлър №3:
Т: "Тези комикси, аз съм ги рисувал."
Е: "Значи ти си „Лудия Думур”. Мъжът, за когото ще се омъжа."
При превода на този момент, се чудех - каква връзка има...., но докато не изгледаме филма с превод, така ще е. Ще предполагаме.

Според мен не е Текин този,който  не се разбира с хората и затова живее като отшелник,а другите не могат да го възприемат,като равен. Хората толкова трудно приемат различните ,тези които не се вписват в техните уродливи представи за нещата от живота и най-лесно е да ги дамгосат. Именно затова Текин си е изградил свой собствен, стерилен свят, далеч от  шума и покварата. И пак защото е толкова чист е лесно уязвим и раним, болезнено чувствителен и попада в оня  убийствен водовъртеж на едно общество,където хората са лишени от чувства. Той няма сили да се бори с тях,защото не познава правилата на играта. Когато среща любовта той и се отдава напълно и точно като в онази келтска легенда за птичката,която в песен излива чувствата си,пробождайки сърцето си,той се слива с необятната шир на океана. Всеки друг завършек на филма щеше да бъде нереален и измислен за мен.

Абсолютно съм съгласна...

Този кадър, дано да не греша, е когато излязоха от водата, след като ТЕКИН се научи да плува.
Той написа на пясъка ТЕК ОБИЧА ЕЙЛЮЛ!
Това, мисля, че е нейна реплика: "... Това което написа, водата ще го изтрие! "
А, това негова: "НЕ ... където и да си, вълните ще го донесат до ТЕБ!"

   Марица,
   И аз така виждам пресечната им точка. Единствено по отношение на Ейлюл май съм по-склонна да цитирам Любов - "жилава като троскот"- Да, много ще страда, но ще оздравее и Текин ще остане като един красив тъжен спомен, един житейски урок, който тя един ден ще преподава на децата си. С това много ми напомня Роуз от Титаник - много страдаше, когато възлюбеният й се удави, но после живя над 100 години и беше щастлива. А той си умря на 20 години. В този смисъл, май съчувствията и симпатиите ми са повече към Текин - за него няма втори шанс. Умира нещастен, с мисълта, че е изоставен завинаги. Ех, ако само беше потъгувал още няколко седмици преди да...

Няма начин Текин да потъгува няколко седмици. Неговата любов е веднъж и завинаги. На него няма да му "мине". Докато стои на брега и взема решението да прегърне морето, той си дава сметка именно за това - няма да му мине. Текин не е пълен наивник, или идиот. Той само е особен. Единичен, ТЕК. Той познава себе си и сърцето си. Ако той беше останал жив, щеше да умре от самота и несподелена любов. А Ейлюл щеше да си остане завинаги на континента, в мрежата на заблудата за истински живот, който си е избрала. Ако той не беше умрял, тя нямаше да се върне на острова - в това съм сигурна. Загубата му я кара да осъзнае това, което не е направила, докато го е имала - че светът е нещо повече от лъскава витрина с играчки...

Искам да ви споделя и друго, което ми направи силно впечатление. Нали от нейните разговори по телефона той разбра доста неща за отношението и към него. И всеки път, когато тя си спомняше преживяното, в моментите, когато и звънеше телефона, той се променяше до неузнаваемост. Молеше я с цялото си сърце да не отговаря на повикването.

Ох, че е хубаво това... Благодаря ти за всичко, което направи за нас...