Здравейте! Чета ви от известно време. Много ми харесват анализите ви за Текин и Ейлюл. Обаче противно на основната идиея, че трябва да обвиняваме хората материалисти и егоистичната Ейлюл за смрътта на Тек, аз предлагам една дискусия за това дали Тек не трябваше да се научи да се обича. Ако това беше факт, той нямаше да се самоубие. Не само това. Ако Тек се обичаше, той щеше да търси човек,който да го обича. Освен това нямаше така лесно да се влюби в първата красавица, която по някакъв начин присъства в живота му. И ако все пак беше така влюбен до полуда, то той трябваше да се лекува от тази си зависимост, защото такова влюбване действа като дрога и няма нищо общо с любовта-емоционална и химична зависимост. Нима всеки, който е влюбен и не му отвърнат на чувствата трябва да се самоубива, защото никога повече няма да е щастлив? Нима за това е виновна жената, че не е влюбена. Ами ако Ейлюл никога не се беше влюбила?
Кажете вашето мнение, моля ви.
Кажете вашето мнение, моля ви.
Здравей, Таня !
Аз съм малко далеч от дискусията защото другите момичета толкова добре се изразяват, че ми е малко неудобно.
Как да се научи Тек да обича ? Та той е като едно дете в своята душевност - чист и гледащ на живота точно по този начин. Вижда истинското и красивото. Смята себе си / или всъщност другите го смятат за особен /. Защо ? - Защото той приема живота простичко и е щастлив в своето си кътче и с това което прави. То му е достатъчно. Влюбването му обаче е мигновено. А любовта е чисто чувство и именно затова той учи Ейлюл как да обича. Той е нейното чудо.
Тя се появява в живота му като нещо ярко и бляскаво / дори представата, че танцува с нея е обляна в светлина /. Може би нейното присъствие е ... като светлината. И когато тя си тръгва ... настава тъмнина.
Кой може да живее в непрогледния мрак ?
Днес си мислех за пеперудите. Тези красивите които виждаме през деня - будещи възхищение, прелитащи от цвят на цвят, огрени от слънцето.
И нощните - те май всички са тъмни и невзрачни. Кой им обръща внимание ? Но те също се стремят към светлината ... и умират в досега си с нея.
Разсъжденията ми са малко хаотични, за което ще ме извините.
Докато напиша това - 12 нови отговора. направо май да не ме четете.
, разсъжденията ти са прекрасни, това чувствам и аз, но ти така хубаво си го написала, че отново се просълзявам. 
