Енгин Акюрек в „Kara Para Aşk”, нови и стари проекти – Тема 252

Въпросът ти дали Текин не е трябвало най-напред да обича себе си и дали тази любов нямаше да му попречи да се самоубие ме обърка. Най-напред, мисля, че той СЕ ОБИЧА. Несъмнено. Доказателство? Защитения живот, който си е изградил. Не съм гледала още целия филм и малко гадая, но за да заживее по този начин, явно има някаква причина. Осъзнал е, че светът не се отнася много добре с него и е направил най-доброто което се е сетил, за да се защити от повече страдания. Това не е ли доказателство за любов към себе си?
   Друг е въпросът защо тази любов не го предпазва от самоунищожение. Тука навлизам в сферата на гаданията още по-дълбоко, но мисля следното - просто не е научен. Няколко пъти се каза от много хора (включително и от самия Енгин), че Тек е дете в душата си. А едно дете не може да бъде обвинявано, че не се е предпазило от нещо. Нелепо би звучало един баща да се кара на сина си защо не се е опазил от побойниците в училище, след като те са по-силни и по-големи от него. Детето просто не притежава умения, инструменти, знания, за да се предпази. Нещо подобно е и с Тек. Това, с което се сблъсква, е по-голямо от самия него и той просто не знае как да го преодолее. То го удавя.
   Освен това, какво би било посланието на филма, ако решим да обвиним Тек за съдбата му и кажем, че в крайна сметка, сам си е виновен, че излиза така с голи гърди срещу оръжията? Слабите екземпляри сами са си виновни, че са изядени. Бррр! Законът на джунглата! Егоистите не са виновни, че са егоисти; виновни са жертвите на егоизма им.
   Права си, че е безумие всяка нещастна любов да завършва със смърт. Но това е и филм-притча, все пак. Не е буквално отражение не реала. Носи послание и отправя призив. Друг е въпросът, че на нас, зрителите, ни се иска друг финал. Но този финал е предизвикателство към нас - да го променим всеки в собствения си живот, да не позволяваме хора като Тек да загиват незабелязани и огорчени, да търсим красивото във всеки, да се научим на себеотрицание, да не смятаме себе си за център на вселената. Ей такива работи. Тоест, краят на Тек е предизвестен в известен смисъл. И вина за това няма той. Той е жертва - на Ейлюл, на лекомислието и детинската й жестокост, на обществото и ценностната му система. И няма нищо по-безчовечно от това жертвите да бъдат винени за съдбата си. Справка - до болка познатият ни сериал КВФ, който 80 серии подред прилежно и до втръсване ни набиваше в главите идеята, че Фатмагюл не е виновна. Макар че от чисто практическа гледна точка, бихме могли да й вменим вина за много неща. Но не и от морална...
   Това са моите разсъждения, благодаря ти, ако си имала търпение да ги изчетеш. Ще ми бъде приятно, ако продължиш да споделяш мислите си с нас.   И съм сигурна, че мислите на всички ни ще се променят доста, когато изгледаме целия филм.
   Между другото, не вземай за чиста монета думите на Валентина. Аз съм живото доказателство, че може да има и второ, и трето мнение. Много пъти съм влизала в противоречие с други участници в темата, но въпреки това съм в приятелски отношения с тях. Просто го правя културно, без лични нападки и когато засегна някого, се извинявам. Обикновено тези, които твърдят, че никой не им дава думата, се държат грубо и дразнят. Това е.