КАНАДА .. лято .. плаж .. мечти - 56 тема

Сертификата за гражданство. Виж в сайта, намерих ви го. Нашият изтече вече:
https://www.icc-icc.ca/en/cap/eligible.php

Честито, канадци! 

Мерси  Логично,че ще искат сертификата,ама напоследък като съм блондинка под прикритие .....




Мерси ,Тарилилей  

Ъъйх прочетох онзи пост... ми има си отровни хора, недоволни и тук и там, хора всякакви. Аз спрях контакти с вечно недоволни и умишлено си търся позитивните имигранти:)
Честито на новите граждани

Честито на новите граждани   

Понеже стана въпрос по-назад в темата за пътуване на децата извън Канада сзавещания единия родител. Ние направихме грешка, че не си направихме такива декларации в България преди да дойдем. Да не дава Господ, но всичко се случва. Понеже видях, че има бг нотариус в Монреал, възможно ли е при него да се направят въпросните декларации или трябва да се отиде в Посолството в Отава?
Видях, че сте писали за завещания и законни попечители. Въпроса с къща и ипотека ни е на далечен план, ако изобщо успеем да стигнем до него, но кога си направихте завещания? Когато имахте вече недвижима собственост в Канада ли? То наистина самото завещание предполага придобиването на собственост при евентуална фатална ситуация.
Относно застраховките живот-предложете ми някоя застрахователна компания в Монреал, за да погледна застраховките. Всичко се случва, а сме с две малки деца. Поне те да са подсигурени. Днес си направихме първата изобщо застраховка в Канада понеже си купихме кола.

Хубава ваканция на всички и от мен.

Най-важното за да са подсигурени децата е да имете завещание в което да посочвате кой желаете да е техният попечител при евентуална смърт и на двамата родители. Кой да ги отгледа и да се грижи за тях. При отсъствие на такова завещание с децата се разпорежда държавата и попадат в премни семейства. 

pinko , изпита се казва IELTS , а много инфо за него и изобщо за процедурата има тук - http://www.bgcanada.com/phpBB2/viewforum.php?f=20 .
Аз искам да попитам няколко неща , дано някой се отзове . Първият ми въпрос е според вас удачно ли е мъжа ми да тръгне пръв за Торонто , защото не ни се рискува да тръгнем всички заедно с детето и да си търсим късмета . По принцип аз не съм много навита да ходим в Канада , но мъжа ми е категоричен освен това иска да си сбъдне мечтата , а тя е да опита в Канада . Разбрахме се да отиде сам и ако наистина толкова много му хареса и си намери читава работа и изобщо успее да се уреди някак си и ние ще заминем . Само , че знам , че всичко е индивидуално , но все пак колко е средно периода на адаптация и намиране на работа ? Мислихме да сме разделени 6 месеца , но според мен те ще са много недостатъчни , за да успее той да устрои нещо . Има го варианта разбира се и да се върне , нищо не е сигурно . Отива , за да опита . Другото , което исках да питам е има ли вариант да му откажат виза при положение , че всичко му е наред поне за сега ? Заяждат ли се ? И последно за сега - за да тръгна от тук с детето се иска позволение и на бащата , че е съгласен детето да замине , а как стои въпроса като се прибираме за насам ? Пак ли се изисква декларация ?

krisskka, честита кола! Леко и безаварийно каране!

Elizabett, всичко което питаш е строго индивидуално. Не мисля, че има някакъв ориентир. Към каква професия се е ориентирал ТМ, да кажат момичетата от Торонто дали има търсене? Нека да започне да гледа обяви за работа от сега, за да се ориентира - вижте в сайтове като monster, workopolis.
Едно нещо е сигурно само - ако сте уверени и настоятелни - ще се справите. Трудности ще има много, но всичко се преодолява малко по малко и с времето. Ако отиде човек негативно настроен, шанса за провал е много голям. Щом ТМ наистина го иска, предполагам че ще направи всичко възможно да се установите добре. Ние пристигнахме всички тук, тогава бяхме с едно бебе под 1 годинка, не беше лесно, но пък си бяхме заедно и си бяхме подкрепа.
Това за визата, не го разбрах? За какво да се заяждат? Предполагам дълго чакате, но за съжаление си е така, мудни са процедурите.
За разрешителното за пътуване - трябва да се представи, когато се излиза от страната, на която детето е гражданин, тоест на излизане от България. Интересното е, че като влизах в Канада ме питаха да ми видят разрешителното, въпреки, че то беше направено за извеждане на децата от тук. Не знам каква е логиката, питах младежката  , тя ми се сопна нещо, но не ми направи проблем.

Криска,за пълномощното -според мен по-добре си го направете в консулството ни в Отава,а не рискувайте с нотариуса.Някъде ми беше попаднала информация за случай,в който бг властите са направили  проблем с такова пълномощно.Защото един вид,нотариуса ви  ви го заверява,но по тукашните закони,нищо ,че е българин.Ох,дано ме разбра какво се опитвам да ти обясня.



Тариилилей, и на мен са ми го искали на влизане в Канада.Но само го погледнаха и ми го върнаха.А в БГ искаха на излизане копие на декларацията+такова на акта за раждане на детето.

Елизабет,като те чета оставам с впечатлението ,че сега сте изпратили или ще изпращате документите.Иначе  визата важи една година от датата на медицинските.като имаше хора от нашата сесия,на които им изтече срока на медицинските,преди да получат визата,та правиха втори.Късмет!

Ще си дам и моите две стотинки по въпроса ти, Елизабет, пък спокойно може да го подминеш.
Ако ставаше въпрос за мен никога не бих си останала в България, пък да пусна мъжа ми сам да се бори...имиграцията или е общо дело на двамата, или по-добре пак си помислете дали да се захващате изобщо. За шест месеца мъжа ти няма голям шанс да се "устрои" кой знае колко, освен, ако не е супер ценен специалист с много добър английски. Нещата стават постепенно в общия случай. А "устройване" в смисъла на относително добра интегрираност в обществото, създаване на кръг от познати и приятели, които да припознаете като свои, устройване на дом, какъвто вероятно имате в България в момента, може да отнеме години. Не знам какво точно очакваш той да постигне за шест месеца, но според мен това от една страна го натоварва с очаквания, дори и неизказани и ще му носи допълнителен стрес и евентуално усещане за провал, а от друга страна, както е писала и Тарилилей, взаимната подкрепа е много важна. Което ме води на другото нещо, което исках да ти кажа - когато човек се решава на имиграция семейно, трябва да е сигурен, че отношенията между двамата са на шест във всяко отношение, а пък когато единият изобщо не е сигурен, че иска да имигрира, трябва да са не на шест, ами на десет, направо. Иначе нещата рискуват да не отидат на добре.
Разбира се,има и случаи, когато хора идват направо с осигурена работа или започват почти веднага това, което са търсели и всичко е рози и ви пожелавам вашият случай да е такъв, но това са по-скоро изключения. И след всичко написано дотук, да кажа, че за мен все пак начинанието имиграция си струва, дори и да завърши с прибиране обратно в България след няколко месеца или години. Иначе винаги ще я има мисълта "а сега какво ли можеше да бъде, ако бяхме се решили".
Взех да философствам прекалено, така, че спокойно можеш и да игнорирал всичко до тук

Камбанка, съгласна съм на 100 % ,но не го написах заради криворазбрана куртоазия . Надявам се да го осъзнаят самите те ,защото иначе тежестта ще пада основно на мъжа . Няма да е лесно, имиграцията никога не е лесна, но знаейки защо идват тук и какви са им целите ,ще им осмисли трудните моменти в началото.
 


Жени ,Тарилей и Дензъл благодаря ви за честитките и отговорите.
Жени забравих да ти благодаря и на теб за изчерпателния отговор по питанките ми. Права си . В момента имаме доста колежки учители в у-ще,които са при нас лятото като subs или заместници и попитах едната дали няма някоя млада колежка учител по френски ,която би могла да си изкара някой екстра долар идвайки до нас за 2-3 часа седмично .Оказа се, че има такава позната ,която още учи в учителския институт  ,но е завършила най доброто френско у-ще в града и има желание за екстра доход. Чакам да ме свърже с нея и да се уговорим за септември. Детегледачката като идея за момента май ми отпада ,защото ми се обаждат само 18-19 годишни девойки ,които не ми вдъхват кой знае каква вяра и оставаме с градината като вариант .А и си издействах по ранната смяна и ще свършвам малко след 4 ,та детето няма да има нужда да стои много по дълго в градината след 4 и 30 .Много съм радостна за което.
По нататък ще имам време да опозная повече учители и някоя от заместничките ни би могла да ми свърши добра работа. Две предложиха услугите си вече 

Камбанка, благодаря ти за казаното! Когато видях поста на Елизабет и аз тръгнах да пиша, но го изтрих. Не знаех как да подходя деликатно и мислех че може да съм криворазбрана. 
Напълно съм съгласна с теб!

Не казвам, че 100% от случаите са такива, но огромен процент са с трудно емиграционно начало. Това не би трябвало да е препъни камък, а напротив. Освен хъс, мотивация, желание, емигрантът трябва да има късмет и подкрепа. Ако е подкрепата на най-близките ... нищо по-ценно от това.
"и си намери читава работа и изобщо успее да се уреди някак си и ние ще заминем" - Не знам как е за другите, но за мен читава работа е тази която плаща сметките и е доход. В началото всяка работа е читава работа. Уреждането е относително понятие. Но да дойдеш, да се бориш и да имаш краен срок - това е много затормозяващо и уморително. Понякога не зависи само от конкретният човек. В самото начало си никой, един от многото, незабележим. Докато се съвземеш, започнат да те забелязват и се докажеш - минава време, но е по-дълго от 6 месеца.
И аз като Камбанка смятам, че независимо колко е трудно - всеки, който има желанието и възможността трябва да опита. Дори съм затова всеки млад българин задължително (вместо казарма  ) да изкара няколко години като емигрант в чужбина и после да си се върне обратно - белкем България се оправи.

Елизабет вие до кой точно етап на федералната процедура сте?

Моята лична адаптация в живота се случва постоянно независимо дали живея на едно място или се налага да се местя в пространството. Обаче мисля че всъщност повече обръщам внимание на адаптацията в честите моменти в които осъзнавам че се местя във времето.   
Та това по въпроса с адаптацията.

Но усещането че съм имигрант го имаше първите 2 години. Тоест не се чувствах повече като имигрант в един момент но чак след като се появи детето и като започнаха грижите по отглеждането. Мозъкът ми си намери други задачи.    

Аз в Канада дойдох без вътрешна лична мотивация за имиграция като главна цел. Знаех единствено че не мога да остана в БГ след като мъжът ми не желае да живее там. Та просто го последвах. Доволна съм от живота ни в Канада точно колкото си бях доволна и в БГ но това не означава че не виждам и не вземам под внимание разликите тук и там.

Ние направихме както вие сте решили но при нас нямаше категорични решения и премислени избори а стечение на обстоятелствата. Той замина с идеята да види дали ще му хареса и как ще потръгне. Замина обаче за Щатите и живяхме разделени близо 2 години. Аз си се занимавах с моите си дела а той реши че му харесва още в самото начало. Нямаше обаче как аз да замина за щатите нито пък как той да остане там легално завинаги та направихме процедурата за Канада като аз не възлагах много надежди. Без да беше приключила процедурата за Канада и още дори без да бяхме повикани за медицинските (тоест нищо не се знаеше) той се върна в БГ знаейки че повече не може да замине за щатите. Върна се заради мен но знаех че не е щастлив и тогава заради него мисля че започнах да имам малко по-силни надежди Канадата да ни се случи.

Той тръгна сам за щатите защото всъщност нямахме избор. Аз нямаше как да замина с него. Ако имахме избор вероятно аз щях да го последвам още тогава. Той се върна в БГ заради мен макар че може да се каже че се беше "устроил" финансово доста добре - аз заминах за Канада заради него макар че си бях "устроена" финансово в БГ доста добре  .

Но във времената за които споделям ние нямахме дете. Сега никога не бих разделила семейството без наистина силно уважителни причини в които според мен имиграцията не попада.    
 
Понятието "устойвам се" е повече от относително а усещането за достатъчност и доволност твърде субективно та не знам дали мога да помогна с лични излияния! Успех!  

Аууу, че сте се разписали .. може да стигнем края на темата преди есента

Танита честито гражданство!
Криска честита кола!

Elizabett не мисля, че е здравословно разделянето на едно семейство и смятам, че не може да очакваш някой да дойде да помете и постеле и ти да дойдеш на готово - този филм не работи - няма да си наясно и с половината проблеми, с които се е сблъскал мъжа ти междувременно и няма да оцениш това, което имаш на готово. Оттам нататък проблемите не се оправят, а задълбочават. Ако не си разгледала 10-15 жилища как ще знаеш, че той е избрал най-приличното за момента на пазара, ако не си обиколила 10-15 магазина как ще знаеш, че той не е купил най-доброто за момента, ако не си търсила ти самата работа тук как ще оцениш това, което той е намерил? Ами той може и да реши, че така и така се е устроил ти за какво си му тук? За 6 месеца знаеш ли колко може да се променят характерите ви - той ще е преживял неща дето ти не си ги и сънувала - ще е порастнал за това време, а ти ще си на същото ниво, на което те е оставил дали ти ще го харесваш още него и той тебе е под въпрос. Когато се прибрахме в БГ след първите 2 години в Канада имах усещане, че част от познатите ми са буквално затъпяли ... за близки и познати не е драма, но вътре в семейството това би се отразило. Не ме разбирай погрешно това, което научаваш тук и преживяваш не е задължително да е особено прекрасно, важно или интелектуално значимо, но те развива в някаква нова посока, обогатява мирогледа ти. Ако ти не участваш в мечтата на мъжа ти къде ти е мястото според теб и как ще се чувства той самия? За детето изобщо няма да споменавам - не знам на колко години е, но 6 месеца са доста време - да не се чуди как да се обръща към баща си като се видят някой ден отново.

Не разбрах що трябва да се подхожда деликатно 

 Елизабет , понякога се налага хората да се разделят за кратко , но при положение , че при теб е съзнателен избор -изглежда много странно.  Обсъдили сте , мъжа ти иска да емигрира и ще пробва , а ти не си сигурна и ще пробваш да си останеш у дома колкото е възможно повече.

Като заминава човек , оставя родители , приятели , целия си живот ,  започва да си създава нов от нулата . Хич не е шега . Трябва да сте си опора за да стане добре.
Късмет