Как бихте постъпили ?

  • 4 362
  • 63
# 30
Бих ги поставила на място. И без работа ще ги оставя. И с това приключва познанството и роднинство ни.

Да ги накисна предлагаш...
Не. Не бих могла. Имат семейства....които разчитат на тях. А и да нямаха. В името на ДОБРИТЕ ни някога отношения в които вярвах, пак не бих го направила. Няма да съм аз просто.
Притеснявам се да не изглеждам още по-жалка ако им кажа как се чувствам...

Обаче очаквам "психо атака" от роднината ми. Защото рано или късно ще лъсне това мое хладно отношение, а аз не искам да правя проблема достояние за всички. Ще започне молене и обясняване. ...Представям си ги....как ли ми се присмиват и кефят едновременно. Притеснявам се как ще реагирам когато се срещнем. Очи в очи....

Е, много го мислиш! Аз ще го оставя на колене да падне преди да го ритна! Какво значи не съм отмъстителна, не искам другите да разбират за проблема, ще има психоатаки...Е, и, ти какво губиш?

Спокойствието си. Винаги съм....приемала и изживявала несправедливостите спрямо мен. Но отмъстителна не бих могла да бъда. Характер просто...какво да направя....Така ако постъпя ще се терзая много повече. Дилемата ми е дали просто да говоря с тях или не. Нищо друго.
Виж целия пост
# 31
Личи си, че си много засегната. Щом можеш - довърши ги.
Покажи, че никой не трябва да те прави на глупачка. Аз бих им навредила максимално.
Който е вечно добричък и мил, все му се качват на главата. Не позволявай така да те използват и като не си им нужна вече - айде, чао ooooh!
Виж целия пост
# 32
Дилемата ми е дали просто да говоря с тях или не. Нищо друго.
В такъв случай говори. Приключи си отношенията с тях и толкова.
Виж целия пост
# 33
Поговори, това е и моето мнение! Представям си ситуацията, в която се намираш и ти пожелавам нещата да се обърнат изцяло в твоя полза! Понякога хитрата сврака - с двата крака  Wink
Виж целия пост
# 34
Не говори тогава, ще се почувстваш още по-зле. С действията/бездействията си покажи отношението си. А ако дойдат да ти искат обяснения, просто се усмихни загадъчно и попитай: "А ти как мислиш?" +  Wink
Аз бих си поиграла с тях...
Виж целия пост
# 35
Бих дала мнението си по казуса едва след като авторката уточни по какъв точно начин това, че тези хора са използвали нейните качества и умения, я е ощетило. Щом става въпрос за работа, би следвало отношенията предварително да са регламентирани, което включва и съответната отплата за труда. Бих те възприела за ограбена само в случай, че ти си споделяла с тях свои намерения, идеи и планове като пред близки, а те са ти ги откраднали и са се облагодетелствали от това. Но ти казваш, че всичко е продължило много дълго време. За това време ти като даваше от себе си, какво очакваше насреща? Не сте ли го уточнили? Или имахте уговорки, а те не ги спазиха?

Виж целия пост
# 36
Сега в момента те си мислят че аз нищо не знам...просто изведнъж започнаха да се справят сами. Като им текна кранчето...
Представям си ги....как ли ми се присмиват и кефят едновременно. От както аз разбрах обаче по стечение на обстоятелствата не сме се виждали. Притеснявам се как ще реагирам когато се срещнем. Очи в очи....
С цялото си сърце съм вярвала винаги в доброто у хората. Но опита ми от скоро показа друго...

Вярвай си бе, кой те спира?... Но вярата и действията нямат нищо общо.

И една моя приятелка така казва.... "Кой му дреме ти в кво вярваш и очакваш..."

И аз не разбирам какъв е точно случая. Това че вече се справят сами и нямат повече нужда от помощта ти ли е проблема? Вместо да се цупиш трябва да се радваш, че вече се справят сами и им "e текнало кранчето". Добре за тях, а добре и за теб че вече няма да се занимаваш с тях. Да не би да са те лъгали, че не могат без теб? Ако е така Rolling Eyes А ако не е може би вземи напиши какво са те излъгали. Иначе трудно се дават съвети без да знаеш какво става.
Виж целия пост
# 37
Много емоции, никакви факти... Няма как да дам съвет, защото не познавам нито авторката, нито роднините, нито е ясно за какво точно става въпрос... Четем едната гледна точка, при това - твърде емоционално и хаотично поднесена.

Възможно е авторката на темата, бидейки толкова чак мила, любезна и незлоблива, да не е очертала достатъчно добре периметъра си, и околните дори да не са разбрали, че навлизат в него. Може да не са си давали сметка колко много влага, колко се вживява, и колко важно е всичко за нея, ако го е вършела тихомълком, с лекота, и да предявява претенции и да има оплаквания... Може да са се случили още хиляди неща, които ние няма как да знаем.

Ето, давам една различна гледна точка - след като години наред човек прави нещо със задоволство, мълчи си и всичко е ОК, изведнъж да стане и тръгне на бунт, винаги изглежда като някакъв моментен истеричен каприз . Особено ако бунтът е аргументиран като в темата - със силни думи (излъгана, ограбена, използвана)... Извинете, несериозно е. Още по-несериозно е, как са се подигравали и присмивали зад гърба ѝ...

Не знам защо си мисля, че става въпрос за някаква намеса на външен интригант, който се опитва да внесе смут в иначе добре вървящата им съвместна дейност. И очевидно е успял.
Разбира се, всичко, което съм написала, са 100% догадки и свободни интерпретации. И няма как да е иначе във форум.

А как бих постъпила аз е маловажно за казуса, защото вероятността да попадна в такъв клони към нула.

Виж целия пост
# 38
Сега в момента те си мислят че аз нищо не знам...просто изведнъж започнаха да се справят сами. Като им текна кранчето...
Представям си ги....как ли ми се присмиват и кефят едновременно. От както аз разбрах обаче по стечение на обстоятелствата не сме се виждали. Притеснявам се как ще реагирам когато се срещнем. Очи в очи....
С цялото си сърце съм вярвала винаги в доброто у хората. Но опита ми от скоро показа друго...

Вярвай си бе, кой те спира?... Но вярата и действията нямат нищо общо.

И една моя приятелка така казва.... "Кой му дреме ти в кво вярваш и очакваш..."

И аз не разбирам какъв е точно случая. Това че вече се справят сами и нямат повече нужда от помощта ти ли е проблема? Вместо да се цупиш трябва да се радваш, че вече се справят сами и им "e текнало кранчето". Добре за тях, а добре и за теб че вече няма да се занимаваш с тях. Да не би да са те лъгали, че не могат без теб? Ако е така Rolling Eyes А ако не е може би вземи напиши какво са те излъгали. Иначе трудно се дават съвети без да знаеш какво става.

Aз подкрепям това мнение. Също така, когато човек прави добро, не би трябвало да търси след това отплата, дори и негативната. Все едно. Погледни го, че си свършила едно добро дело и не се интересувай от последствията. Но наистина не знаем и конкретния случай.
Виж целия пост
# 39
Да, лъжеха ме че ако не съм аз не знам как биха се справили. Подкрепях ги и им помагах с неща, които принципно не са моя работа, на тях им идвало много а и ако се нагърбели с всичко щели да засегнат други интереси. Много дълга е темата. В последствие се оказа че нещата които свърших са били нужни за да запазят работата си и за да се издигнат още повече. Трябвало им е просто външен човек, който никой да не заподозре че върши техните неща. В замяна получавах много приятелско и добро отношение. Приятелско във всякакъв смисъл - семействата ни станаха още по-близки. Разговорите някак си тръгнаха в друга по-добра посока. А никога преди това не са били. което беше първата ми сигнална лампичка, но пренебрегнах...
След няколко опита да се видим и чуем обаче започнах да получавам на среща отговори от сорта на "не ме занимавай сега Shocked" "Ти от дума не разбираш ли, зает съм"....и аз започнах да се чудя какво става. В последствие разбрах какво съм направила, за какво е било и каква роля съм играла....
Сега съм пак "чужда"...
Виж целия пост
# 40
"Ти от дума не разбираш ли, зает съм"....

Какво става тука Rolling Eyes
Виж целия пост
# 41
"Ти от дума не разбираш ли, зает съм"....

Какво става тука Rolling Eyes
В смисъл ?
Последния път когато звъннах беше за да излезем вечерта семейно с децата. Съпругата на моя роднина не ми вдигна. Обадих се на него. Той каза че не може да говори сега да се обадя по-късно. И когато звъннах след около час-два, получих този отговор. Помислих че просто има някакъв проблем. В последствие охладня и отношението от другата страна. Съпругата му също започна да си измисля оправдания да не излизат.... и понеже ние се виждахме и чувахме почти ежедневно, за дните в които не бяхме, аз разбрах че благодарение на всичко което съм направила, те са си стабилизирали позициите в работата, и са се дистанцирали от мен. Разбрах и други неща които се вързаха с всичко....
Те винаги са били...странно семейство въпреки че сме близки. Безбройните ми опити за контакти с тях почти винаги удряха на камък, защото са по...саможиви, не знам как да го кажа. В един момент започнаха да ни търсят и....всичко си имало обяснение...
Виж целия пост
# 42

Да, лъжеха ме че ако не съм аз не знам как биха се справили.


Ами не, не са те лъгали! Вероятно е било точно така, защо иначе ще си им нужна?! Разбирам от последния ти пост, че всъщност проблемът е в това, че сега си отхвърлена като ненужна вещ. Т.е. щетите са емоционални. Не мисля, че ще се опитват повече да те манипулират, защото явно вече нямат нужда от теб. Освен ако не са от онзи тип, дето си убиват златната кокошка. Направила си добро, сега го хвърли в морето, набий им канчетата много деликатно и ги прати да пасат! И чакай! Да им потрябваш пак. Ако си ТИТАН, ще им покажеш откъде изгрява слънцето! Поздрав за теб!  http://youtu.be/JRfuAukYTKg (нещо се разчувствах!)  Peace
Виж целия пост
# 43

Да, лъжеха ме че ако не съм аз не знам как биха се справили.


Разбирам от последния ти пост, че всъщност проблемът е в това, че сега си отхвърлена като ненужна вещ. Т.е. щетите са емоционални.

Абсолютно е така. Аз не загубих нищо. Просто предадоха доверието ми. Което все се чудех дали заслужават. Не знам защо. Интуиция. В моментите когато се двоумях дали да помогна си казвах - не може така. Близки са ти.....Самозалъгвах се.
Виж целия пост
# 44
Последния път когато звъннах беше за да излезем вечерта семейно с децата. Съпругата на моя роднина не ми вдигна. Обадих се на него. Той каза че не може да говори сега да се обадя по-късно. И когато звъннах след около час-два, получих този отговор. Помислих че просто има някакъв проблем. В последствие охладня и отношението от другата страна. Съпругата му също започна да си измисля оправдания да не излизат....
Идеално, тъкмо ти няма да измисляш оправдания, за да не се срещаш с тях. Живей си живота без тях, по-добре ще си, ще срещнеш нови хора, а ако някога пак решат "да те ползват" ги отсвири без обяснения.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия