Украйна!

Не е ли повече от ясно, че по никакъв начин не мога да одобря подобно нещо, нито да го оправдая? В този форум е имало и други теми, в които съм имала еднозначна позиция относно всякаква форма на радикализъм, национализъм, дискриминация и човешки права, камо ли за десен радикализъм! Много от пишещите тук сме писали и в другите теми и те знаят за какво говоря.
Аз възгледите си (политически, граждански и общочовешки) както и приципите си не ги меня според темите.

Към случаите с Десен сектор и Партия Свобода в Украйна съм категорично против както и категорично отхвърлям като възможни играчи на политическата сцена след изборите, въпреки, че ми е ясно, че за жалост това е вероятно. Но още нищо не е на 100% сигурно. Макар, че сега има представители от тези партии във временното упрвление, не може да се каже как ще се развият бъдещите събития там, дори и в краткосрочен план. Много от нещата си остават непредсказуеми, включително и изборите в неделя, ако не бъдат осуетени. Аз бих коментирала повече след като излязат резултатите, защото те, ако не друго, ще покажат какъв е тренда в украинското общество към момента. Сега не може да се твърди еднозначно, че украинците в голямата си част одобряват такива действия - няма социологически проучвания, на които да се вярва, няма нормално действаща държава, нито институции, няма дори нормални условия за живот особено в районите на размириците. Затова сега е повече от лесно и удобно всякакви форми на радикализъм и анархизъм да процъфтяват. Това е, което подкопава една държава отвътре, защото е известно, че риба се лови най-лесно в мътна вода. Спомням си, че в ранните 90-те години след 10 ноември и в София и в България имаше много подобни изстъпления и дяснорадикалните партии и сдружения се активираха и засилиха именно в този момент. Това донякъде им помогна да се "калят" и да засилят позициите си след това, да видоизменят най-крайните си десни идеи така че днес да съществуват вече като пълноправни партии под различни маски. Разбира се най-радикалните си останаха извън закона.

Сега в Украйна ситуацията е много по-сложна и радикализирана - става въпрос за разделението на страната. Заплахата за националната сигурност и разпокъсването на държавата е способна да изпълни с гняв и омраза към враговете всеки разумен човек, независимо дали е украинец, българин, руснак или германец. Освен това украинците се събудиха и още сънени разбраха, че те всъщност нямат приятел в лицето на "братския руски народ", а точно оттам идва най-голямата заплаха за тях. От най-богатата република в състава на СССР някога сега бяха низвергнати и отхвърлени с омраза от бившия покровител и то само защото искат да живеят по-добре и да си вървят по своя път, пък макар и той да е трънлив и труден. Русия никога не е отменяла доктрината Брежнев и именно това ѝ пречи да остави бившите си сателити да се развиват самостоятелно и независимо. Тя никога не е вярвала, че разпадът на СССР си беше истинска реалност, а не майтап и поради тази причина не е спряла да смята бившите републики все още като членове на съюза. Затова съм съгласна с Меркел, която по друг повод каза за Путин, че живее в "паралелна реалност".

Заплахата за националната сигурност е силен коз за такива маргинални партии като Свобода и Десен сектор в стремежите им да се превърнат в обединители на нацията - те играят точно с този коз и знаят, че всеки им се възхищава на патриотизма, когато става въпрос за защита на Отечеството от врагове. Лошото обаче е, че външни фактори наливат вода именно в тази мелница и така засилват позициите на тези партии и движения, а после реват, че фашизмът в Украйна процъфтявал. Ами как няма да процъфтява, като му се създава благодатна почва за развитие. Нещата стигнаха вече твърде далеч, за да могат да бъдат върнати обратно. Не искам да съм на мястото на украинското правителство - нито на временното, нито на бъдещите след него! Битките за него няма да свършат скоро - те ще се водят на много фронтове, не са само неонацистите. Трудно е да управляваш хаос. За съжаление историята е показала, че само диктатура може да го победи. Аз обаче съм все още оптимист за Украйна (макар и умерен) и вярвам, че страната има право на достойно съществуване.

1.Не существует однозначных гарантий спроса на российский газ. Фактически Россия согласилась поставлять газ в объеме, который окажется невостребованным.

2.Невозможно предугадать политику Китая в ценах на газ. Это объясняется ориентацией страны на собственные энергоресурсы. Китаю выгоднее продолжать наращивать потребление угля. Поэтому в средней и долгосрочной перспективе Китай будет по-прежнему привязывать стоимость импортируемо­го газа к внутренним ценам на уголь, а не к конъюнктуре мирового нефтяного рынка. Свою роль сыграют и возможные поставки газа из Туркмении и Казахстана, который будет продаваться по демпинговым ценам. В итоге закупочные цены Китая могут оказаться в 2—3 раза ниже, чем стоимость оптовых поставок газа в Европе, Японии и Южной Корее.

3.Отсутствуют четкие гарантии окупаемости строительства экспортных газопроводов в Китай. Так, газопровод «Алтай» свяжет западносибирские месторождения России с экономически слабо раз­витыми районами Китая, далекими от других потенциальных импортеров газа. Здесь Россия встретится с конкуренцией центрально-азиатского газа. Велика угроза, что реальный объем закупок составит не 30 млрд, а 8—10 млрд. м3. При этом китайская сторона буде т навязывать сильно заниженные цены. А Россия, в свою очередь, не сможет отказаться от поставок газа, поскольку необходимо будет окупить средства, вложенные в строительство газопровода. Не исключено повторение такого же сценария и с «восточным» маршрутом. Однако, учитывая близость основных китайских потребителей и возможность поставок российского газа в Республику Корея, ценовая проблема здесь будет носить более мягкий характер.

4.До сих пор неизвестно, будут ли «восточный» и «западный» маршруты обеспечены необходимой ресурсной базой в долгосрочной перспективе. Особые опасения вызывает ориентация проекта «Алтай» на истощающиеся место­рождения Ямало-Ненецкого АО.

5.Использование для закачки «Алтая» месторождений Надым-Пур-Тазовского района ЯНАО не отвечает главной цели экспорта газа в страны АТР, а именно необходимости реализации запасов газа, далеких от основных российских потребителей и европейских импорте­ров. Это особенно странно в условиях нарастания дефицита газа в европейской части России.