СЕДМИ КЛАС - чувства се вече напрежение у нас - тема № 42

Хари Потър беше твърде необикновенно момче. Лятната ваканция за него беше най омразния от всички периоди на годината. Освен това, страшно му се искаше да си пише домашните, но се налагаше да го прави тайно, в далбоката тъмнина на ноща. И най-важното  Хари беше магйосник.
Наближаваше полунощ, а той лежеше по корем в леглото завит през глава — също, като в палатка. В едната ръка държеше фенерче, а на възглавницата му бе потпряна голяма книга с кожена подварзия (История на магията от Ейдълбърт Уофлинг). Хари движеше върха на орловото перо на долу по страниците и от време на време се мръщеше. Търсеше интересни факти които да използва в съчинението си на тема Защо изгарянето на вещици през Четиринайсети век е било напълно безмислено?.
Перото спря във началото на един параграф, който засягаше точно тази тема. Хари намести по-нагоре кръглите си очила, приближи фенерчето по страниците, и се зачете.
_____________________________________________________________________________________

Хари Потър беше твърде необикновено момче. Лятната ваканция за него беше най-омразният от всички периоди на годината. Освен това страшно му се искаше да си пише домашните, но се налагаше да го прави тайно, в дълбоката тъмнина на нощта. И най-важното — Хари беше магьосник.
Наближаваше полунощ, а той лежеше по корем в леглото, завит през глава — също като в палатка. В едната ръка държеше фенерче, а на възглавницата му бе подпряна голяма книга с кожена подвързия („История на магията“ от Ейдълбърт Уофлинг). Хари движеше върха на орловото перо надолу по страниците и от време на време се мръщеше. Търсеше интересни факти, които да използва в съчинението си на тема „Защо изгарянето на вещици през четиринайсети век е било напълно безсмислено?“.
Перото спря в началото на един параграф, който засягаше точно тази тема. Хари намести по-нагоре кръглите си очила, приближи фенерчето по страниците и се зачете.

*******************************************************************************

Датите във Тайко следват традиционният Японски лунен календар. Дванадесете лунни месеца с по двадесет и девет или тридесет дни, нямат имена а се узначават с числата от едно до дванадесет. Тъй като лунната година има 353 дни с дванадесет по-малко от слънчевата понякога се прибавя ѝ тринадесети месец. Няма лесен начин за привръщане на дата от луният календар в нейното съотвествие от слънчевия, но като относителна отправна точка може да се приеме че Първия месец на лунната година е февруари от слънчевия календар.

Към средата на шестнадесети век когато шогуната на рода Ашикага се разпада Япония се превръща в подобие на огромно боино поле. Воените предводители си саперничат в борбата за власт, а сред тях, като комети пресичащи нощното небе се открояват три големи фигури. Тези трима, в еднаква степен остремени да завладеят и обединят Япония са удивително различни по характер: Нобунага — припрян решителен и жесток; Хидейоши — потаен, прикрит и трудно разгадаем; Иеясу — спокоен, тарпелив и пресметлив. Техните толкова противоположни възгледи за живота са били овековечени от японците, в един стих познат на всеки ученик.
_______________________________________________________________________________
Датите в „Тайко“ следват традиционния японски лунен календар. Дванадесетте лунни месеца с по двадесет и девет или тридесет дни нямат имена, а се означават с числата от едно до дванадесет. Тъй като лунната година има 353 дни, с дванадесет по-малко от слънчевата, понякога се прибавя и тринадесети месец. Няма лесен начин за превръщане на дата от лунния календар в нейното съответствие от слънчевия, но като относителна отправна точка може да се приеме, че Първият месец на лунната година е февруари от слънчевия календар
Към средата на шестнадесети век, когато шогунатът на рода Ашикага се разпада, Япония се превръща в подобие на огромно бойно поле. Военните предводители си съперничат в борбата за власт, а сред тях, като комети, пресичащи нощното небе, се открояват три големи фигури. Тези трима, в еднаква степен устремени да завладеят и обединят Япония, са удивително различни по характер: Нобунага — припрян, решителен и жесток; Хидейоши — потаен, прикрит и трудно разгадаем; Иеясу — спокоен, търпелив и пресметлив. Техните толкова противоположни възгледи за живота са били увековечени от японците в един стих, познат на всеки ученик: