Добре заварили в новата тема!
barisea, ти отново ме разтърси! Знаех, че си в Турция и с нетърпение очаквах разказа ти. То и ние доста изписахме тук, но с твоя пост празникът в нашата любима тема продължава. Така се радвам, че говорим на един и същи език: и за турските сериали, и за посланията, и за занданите, и най-вече за „малкото проблемче на Ейлюл” …Малко ли? Хайде де! Това за Тек „Облака” много ми хареса. Аз в един момент даже стигнах дотам да си мисля, че отдава някаква почит на съпругата си Пинар Булут, но това е елементарно, няма смисъл в него. Твоето „просветление” е просто блестящо: „Но тук "облакът" си е съвсем натурален, истински, невероятен псевдоним на такъв герой. Тек не е от земята, той е от небето и се връща там. Облаците не живеят на земята. Когато паднат толкова ниско, че да ни обгърнат, те не са нищо повече от гадна мъгла. Не ги обичаме. Но там, горе, те са прекрасни.”
А финалните кадри, както ти ги описваш, са още по-жестоки, отколкото си мислех. И още повече се възхищавам на Керем Дерен, че не е грабнал четката с розовата боя, а смело е назовал нещата с истинските им имена. Възроптал е срещу шаблона и тежкото статукво, а това си е смелост. Той предизвиква срещу себе си и зрители, и техния СЕМ, дори нас… Внася смут в душите ни. Не ни е пожалил и в последния кадър. Та малко ли е това?
А за превъплъщението на Енгин…Това е моят Тек и не искам друг…
) 
но при онова "мераба" зад кадър между хората сякаш премина въздишка. И оттук нататък беше абсолютна тишина. И не ревах само аз. 
Спомням си на сцената, в която момиченцето (така и не й схванах името!) бута стълбата на качения върху караваната Тек - салонът избухна в смях на глупавата му физиономия.
Напротив - тук започнаха първите подсмърчания. И това ми подсказа, че хората (или поне повечето от тях) не гледат филма за пръв път. А на сцената с урока по плуване някои вече откровено плачеха.
Ще цитирам своя любим Керим - "Знам, това е болест. Но какво да направя, не ми е по силите..." 
) Пожелавам ви да го преживеете. 
