Швейцария-фондю, раклет, шоколади и дружина майки млади-5

dolce_vita, желая на цялото ти семейство много здраве и щастие! И двата с мъжът ми сме лекари - аз съм зъболекар, той е онколог, но в твоят случай не можем да сме от полза.

Като сме тръгнали да си споделяме... (тъкмо ще се опознаем по-добре). Аз съм на 27 години и за последните 3 години това ми е трето преместване (по разнообразни причини, ту аз, ту заради Любимия). Чувсвам се полу-експерт по темата "Новото начало". Ние живеем в Lachen SZ (Zürichsee). Аз съм от 10-тина дни тук, а ММ е от началото на годината. Не ми е голям стрес, но като всяко начало има своите особености и трудноти. Вярвам, че всичко е за добро и че ще намерим своето място тук. Всички ми изглеждат за сега много мили и отзивчиви. Все още не съм започнала да си търся работа. Вероятно след това мнението ми ще се промени  В момента си седя вкъщи и си пиша докторантурата (това също е работа, на практика). Много ми се иска тук да се запозная с други българи (макар и виртуално), групата да стане наистина активна и да споделяме своите ежедневни радости и тревоги. На тема деца съм доста боса, защото все още нямаме деца, но с удоволствие ще се образовам покрай вас

принцеса_Фиона, съжалявам, че имате толкова неприятен домоуправител. Мислили ли сте да се преместите в друга жилищна сграда и да си спестите всички негативни емоции по край него? В кой град живеете? Струва ми се, че той е изключение и ще вивеете много по-спокойно. Стискам ви палци! Отностно ЗО, ние преди това живеехме в Германия. Искам да ти кажа, че там здравните вноски са два пъти по-високи, а може в някои случаи и три пъти. Ако си държавно осигурен вноската е 13.5% от заплата ти и си доплащаш за каквото трябва. Ако ти частно осигурен, плащаш около 700-800 евро на месец и ти се поема всичко, но 700Е !!! Това си е много! И в крайна сметка на края на месеца 50% от заплатата ти изобщо не стига до теб, има 50% удръжки за всевъзможни глупости! Не е много приятно.

Много ще се радвам ако някой може да ми даде съвет как по-лесно и бързо да влезна в час с местния диалект. Смятам, че говоря добре немски, но това, което тукашните говорят има съвсем малко общо с немския. Когато говорят с мен се стараят и се разбираме добре, но по когато говорят по между си... нищо не разбирам
Ето, и аз си казах

Пасифлора, здравей. С диалекта се свиква - дай си време. Хората са достав нимателни и несъзнателно дори минават на немски когато говорят с чужденци или най-малкото питат дали да продължат на местния диалект или на немски.
Тази темичка беше живнала по едно врме, после пак замря. Бях питала за гинеколог преди време, въпросът ми си увисна без отговор. Сега пак търся читав педиатър за бебка, но вече не смея и да питам...
Сългасна съм, че животът тук не е само розов както обикновено си го представят хората, неживеещи тук. Имам приятелка, която дори сравнява Швейцария с излъскана ябълка, но гнила отвътре - който не живее тук, не вижда какво има вътре... Е, аз не бих отишла в тази крайност, но и не съм с розови очила. Според мен всеки си знае на каква цена стои тук и дали си струва да стои изобщо.
Долче Вита, дано намериш с кого да обмениш инфо и опит за момченцето ти.
Принцеса Фиона, това с домоуправителя ви си е за оплакване  Аз не бих търпяла подобно отношение.
37С, аз съм в момента отпуск по майчинство (дъщеричката ми е на 19 дни) и също бих се радвала да обменяме инфо с други българи, независимо дали имат дечица или не. Мойта драма в момента е дали да напускам работа или да се върна на 40%... И ако ще се връщам къде да търся тагесмутър...   

НЕ, pussycat, не напускай работа! Дълбоко вярвам, че това е не е добре нито за психиката на теб самата, нито за детето ти и най-малко за съпругат и бракът ти! Според мен на 30-40%, на колкото искаш, но си запази работното място!

Според мен е абсурдно някой да очаква да намери тук или където и да е било Райската градина. Перфектна държава няма. За всяка държава ми идват веднага на ума поне 3 големи недостатъка. Важно е човек и семейството му да се чувстват добре генерално, и толкова.

Btw Честита рожба! Да ви е жива и здрава и много да ви радва. За педиатър бих споделила, че по-голямата част от лекарите тук са германци (това е добре). Ако му видиш в CV-то в интернет, че е работил в голяма болница в Германия или тук, според мен можеш спокойно да му се довериш.

Пасифлора, благодаря! нямам изобщо идея дали ще е възможно запазването на работното ми място на 30/40%... Работата ми е свързана с много командировки в чужбина, а с бебе това не е добра идея. Ще го мисля...

Стискам ти палци,pussycat. Вярвам че ще намериш най-доброто решение за теб и семейството ти. Дръж ни в течение

Здравейте всички!
принцеса_Фиона, ако мога да дам мнение от страни мисля, че ако се опитате да не приемате отношението на този човек лично, а му отговаряте с усмивка на заяждаията, ще му писне да е заядлив по някое време. Хората, на които светът им е крив и се опитват да избиват комплекси по такъв начин, често от една добра дума дават заден и се държат по-човешки. Понякога... Мисля, че е хубаво, че си се върнала на работа. На мен ходенето на работа ми дава време за мен и е вид свобода, хаха. Отделно и финансовият аспект, разбира се.
За негативите на държавата... Съгласна съм, че цените са високи и всички видове услуги тук са много скъпи, но заплатите съответстват горе-долу. И не знам доколко това е реално и доколко се поддържа изкуствено такъв стандарт. Никъде няма лесно, но в БГ не бих могла да си позволя нищо от нещата, които имам тук работейки същата работа. Биолог съм, завършвам си докторантурата тук.
Пасифлора, за езика на мене ми помага слушането на радио и гледането на телевизия, макар никак да не бичам тези дейности по принцип. И естествено, швейцарски приятели, бири или каквото там пиете и езиците се развързват  Не, че на мене ми е силен швейцарският немски, но поне се научих да го разбирам горе-долу.
pussycat, да ти е живо и здраво детенцето и да има дълъг и щастлив живот!
За гинеколога: аз ходя при един в Цюрих, където работя, и съм доволна. Ако искаш, пиши ми, ще ти дам име. Аз определено бих се върнала на работа на твое място. Супер би било, ако имаш възможност да се върнеш на непълна работна седмица, аз трябваше да се върна на 100% след 16 седмици майчинство. Дъщеря ми ходи 4 дни на криппе и 1 ден на тагесмуттер. Намерихме жената на swissmom.com и сме доволни, но регистрацията се заплаща.
Лека вечер на всички.

Хехе...че живна темата!

Аз мога да препоръчвам лекари, но само за Женева! Много ми е важно и да ми е лесно достъпен пеш особено педиатъра, защото с двете деца, особено с бебо често се ходи на контролен преглед!

Дали да се напусне работа след появата на дете и за какъв период е много личен избор. Като се появи първият ми син се върнах на 80 процента. Сега напуснах и съм безкрайно щастлива. Да оставиш бебе на 4 месеца е трудно. Чувствах се ограбена от всички щастливи мигове, бях безкрайно изтощена, защото кърмех и ставах по цели нощи, нямах обедни почивки, защото бягах да го кърмя и т.н. През цялото майчинство сърцето ми се свиваше, че ще дойде момент на раздяла. Много тежко го изживях. Да не говорим, че на работа никой не ми даде медал за саможертване и раздаване отвъд предела на силите ми. Сега съм себе си, доволна, щастлива, двете ми ръце се пълнят с прегръдки, очите ми гледат усмивки и искам да попия всеки момент. Възнамерявам да се върна на работа не по-рано от годинката на синът ми, ако всичко е наред. Не мисля, че толкова неконкурентно способна ще стана.

Аз за разлика от повечето споделили се чувствам у дома си. На 32 съм и съм тук от 17 години. Първо живеех в немска Швейцария в различни кантони. Така и не свикнах напълно там. За жалост домоуправителят, който е описан не ми се струва изключение за немска Швейцария. Там съм срещала и доста често откровен расизъм. Във френскоговорящата част се почувствах мигновено у дома. Когато дойдох в Швейцария на 15 бях толкова сама, самотна като вейка слама. Телефоните струваха скъпо, рядко се чувах с родители си и една пица не можех спокойно да си позволя, нищо, че учех в частно училище. Сега съм обградена от любов - мъжът ми, децата ми и майка ми. Обожавам живота си, дай Боже само да сме здрави, за да можем да се наслаждаваме. Много е хубаво човек да си има деца. Затова съм им се посветила изцяло!

Като негативи за Швейцария мога да изтъкна назидателно-порицателно-корективната нагласа. Все едно съм в роман на Джордж Оруел. Като в комунистическия строй и бдящите лелки от балкона...Все някой ще изкоментира кога си трябвало да благодариш, пък ти си пропуснал примерно. Няколко пъти ми се случва откакто съм с две малки деца като пресичам да не кимна на спрялата кола да благодаря, защото баткото на 2 е с тротинетката, аз с количката и просто ставам разногледа. След което ми се подвиква, че съм можела да благодаря. Вбесявам се на такива многознайковци. Другият голям негатив е обслужването. Навсякъде лошо - банка, ресторант, магазин. Не фрапиращо зле като БГ понякога, но бавно, немотивирано. Все едно нямат никаква конкуренция на пазара. Скъпо, едновременно с това никой не се старае да те привлече за клиент. Не харесвам и претенцията. Много често имам колеги, без висше образование, зле говорещи един език, обаче искат да са платени като кадри.

За диалекта - аз започнах да разбирам изведнъж. Отидох си в България за ваканция и като се върнах все едно бях с други уши - всичко разбирах. Отне ми 3 месеца, но бях дете на 15, така че предполагам ми е било по-лесно.

Аз живия в Бг, но се зачетох стана ми интересно. А как е при вас социалния живот, колко често се събирате с приятели, колко често ходите на ресторант, на коктейл, на кино, на почивки?

dolce_vita, направо ми напълни душата! Благодаря ти! Много се радвам, че се чувстваш толкова добре и на мястото си. Аз също вярвам, че това ще се случи скоро и при мен. Голяма роля е изиграл факта, че си тук от 15 годишна, макар и началото да е било екстремно трудно! Поздравления, че освен с немския, се справяш и с френския. Струва ми се, че за този живот ми стига, че успях да науча немски, френския го оставям за следващия  Сега се лека по лека уча италиански.

Здравей Гала! Ще ти отговоря за нашия частен немско-швейцарски случай. Уточнявам само, че ние сме млади волни птички без деца все още. Социалният ни живот в Берлин беше много активен. И събота и неделя бяхме със семейни приятели (българи и германци),а с през седмицата аз излизах чат-пат с мои приятелки след работа на питие/вечеря. По край работата ми всичките ми приятеки са германки. В Швейцария сме от скоро и развиваме приятелкия си кръг. През weekenda излизаме с познати, за да затвърждаваме връзките. На кино ходим поне веднъж в weekenda по закон. Ако правеха повече стойностни филми и по-често бихме ходили, но ние не сме фенове на Трансформарс 3,4,5,9 , Спасението на света от аметиканците и Супермен. Много се радваме на еропейски филми. Последните години французите (а и немците!) правят супер комедии.
За почивките... мисля че ние не сме много показателни, защото ние, как се намерихме не знам,но и драмата сме Пантелей Пътника. Почивките ни зависят изцяло от отпуската на мъжът ми. Имаше едни много сладки времена, когато работеше в една болница, където имаше дооооооста отпуск, и просто всеки месец (без да преувеличавам) бяхме за по една седмица някъде из Европата и два пъти в година за по 2 седмици някъде презокеанско. Аз тогава тъкмо бях завършила, още не бях започнала работа...Ех, славни времена бяха. Сега в частна клиника отпуската е малка, а мъката - голяма (шегувам се, разбира се). Сега гледаме един път в месеца да отскочим за някой дълъг weekend до някоя съседна държава да се разнообразим, две седмици на море на топло някъде, да минем и през България и то пак отпуската свърши  

Аз също се чувствам у дома си - така както никога и никъде другаде не съм се чувствала. Дойдох с покана за работа, само аз и котето ми... И въпреки всичко се чувствах у дома си, можех да дишам...
Споделям напълно написаното от долче вита за "назидателно-порицателно-корективната" нагласа, или както аз му казвам размахването на пръст, втренчените възмутени погледи и мърморенето под носа... Претенцията - и аз имам познати, които смятат, че трябва да са с двойно по-високи заплати само защото са швейцарци. А, че няма с какво да подплатят претенциите си не е важно.
Това, което мен лично ме втрещява е здравното обслужване или по-конкретно личните лекари и често лицата, стоящи зад регистратурата... Нежеланието да мислят и готовността да изпълняват като роботи само и единствено каквото им е казано/предписано... Мъжа ми звъня преди няколко месеца да помоли за час за преглед и му отказаха въпреки, че обясни 5 пъти, че жена му е бременна в 6 месец, с температура и жестока кашлица - е нямало часове до края на въпросната седица и толкова. Този път и той се вбеси...
37°С, благодаря за сайта. Ще погледна какво мога да намеря като информация за нашия регион. Благодаря и за предложението за гинеколог, но Цюрих ми е далечко и си останах при гиенколожката, която ми следи бременността и при която родих. По-скоро сега ме вълнува добър педиатър в региона (около Олтен). Приеха ни за нови пациенти едва на 9тия на който звъняхме да я запишем... И в крайна сметка излезе, че нямаме избор.
Предстои ми разговор с шефа ми и след това ще мисля какво и как. Честно казано ми се иска да си остана вкъщи, за да не пропусна нито един миг и да не се чувствам ограбена. Вече бях на върха и там ми беше още по-самотно и тъжно. Сега имам всичко за което съм мечтала, мъжа ми, дъщеря ни, вече 3 котета и толкова много любов... Ами не мога да си представя да си оставя бебето на 4 месеца   да пътувам отново, да ме няма по 2-4 дни в седмицата, понякога и 2 седмици да гледам детето ми как расте или прави първите си стъпки по скайп или фейс тайм...  
За диалекта - аз започнах да разбирам доста бързо, може би защото не говорех немски преди да дойда тук и всъщност голяма част от основата ми е всъщност местния диалект.

времето ми изтече   Хубав и усмихнат ден на всички!

Набързо редактирам да отговоря и аз на Гала - и ние като пасифлора ходим редовно на кино. Или по-скоро ходехме. Все някога ще си възобновим кино посещенията... Излизахме редовно по ресторанти - когато каквото ни душа иска. Задължително лятото сме за седмица в Кан или Ница - южна Франция се превурна в любимо място и шанс да си упражнявам френския , България винаги когато можем и поне седмица на ски. Не броя случаите в които ако може ММ си взимаше свободни дни за да дойде с мен на поредната ми командировка някъде по света... Последното ни дълго пътуване беше командировката ми в Щатите - започнахме с Чикаго, минахме през Лас Вегас и се върнахме през Ню йорк. Бях вече бременна и скоро след това спрях да летя.

Доста усилия ми костваше в последните дни да не се разпиша отново в темата. Днес вече се поддадох на *изкушението*.  

За назидателно-порицателно-корективната нагласа и обслужването съм абсолютно съгласна с dolce_vita. Другото, което ми прави впечатление, е сякаш раздразнението у шефката, че ние чужденките, едва ли не ядем незаслужено швейцарски пари (вметвам- шефката е швейцарка, останалите сме се събрали от къде ли не). Малко късно ми светна и защо не идват швейцарци при нас- защото си знаят правата и няма да дават 24- или пък още по-малко 48-часови дежурства. Едва ли биха търпяли и междуособици и неразбории при оформянето на месечния график.

Диалект започнах да разбирам откъслечно на 2-3 месец, а вече след половин година без проблем. Местните автоматично минават на Hochdeutsch, след като се представя или поне питат как предпочитам да продължи разговора.

По въпроса за майчинството- категорично не се виждам на 100% и категорично не биха ми стигнали 4 месеца да се порадвам на детето си. Стига да му дойде времето, ще го мислим с половинката как ще се нагласяме и къде ще си търся работа.

За късмет домоуправител нямам. Живея в общежитие, изгодно ми е, наемът се удържа директно от заплатата, обаче *съквартирантите* са кошмар- събират се вечер на бира и раздумка в общата за етажа кухня, пушат /въпреки забраната/, телевизорът естествено гърми...

И pussycat, dolce_vita , казвате връщане на работа на 4тия месец след раждането на детето?!?! Това реално ли е? ТЕ нормални ли са? Не ми е минавало през ума да се върна на работа преди първата годинка, а даже като гледах детските градини - и след 18тия месец! Само първите 4 месеца ли плащат майчински и след това - край? Ще падна просто!

Добре дошла в Швайц Пасифлора  НЕ забравяй, че тук жените имат право да гласуват от едва 1945 година... Майзинството е 16 седмици, дали не бяха и 14 по закон  Май е добре да проверя пак...

Pussycat, те са психично болни! Да идат да се прегледат по-добре всичките. И като сложиш на фона на това и 110 CHF на ден за детска градина... Да сме живи и здрави и да имаме възможност, по-рано от 15-18 месеца не се връщам на работа!



Инатче, мога ли да попитам дали си лекарка?


Притеснявам се, колко съм активна днес   Но пред алтернативата да пиша скучна статия, форумът ми е много по-интересен  

P@ssiflora, позна