Швейцария-фондю, раклет, шоколади и дружина майки млади-5

Естествено, с такива дежурства какво друго да е...

Домоуправителя сме се "венчали" за него. Само от година и половина сме в това жилище, което избрахме напълно по наш вкус. Детето излиза от миналото лято (беше на ненавършени 4 години) сам-само навън и тича с всичките деца наоколо, а аз само през прозореца надничам чат-пат. Абсолютно волни птици са ни децата тук и растат както децата през 80-те в България. Училището и детската му градина са ни на точно една минута път пеша, то има вече приятели, познава всички деца от квартала. Няма да навра детето ми пак в някой бункер, заради расиста му гаден. Оплакахме се вече от него и ще продължим да го правим при всяка негова изцепка. Да не говорим, че една от членовете на фервалтунга живее в съседния вход и случайно ни е приятелка (сприятелихме се покрай интервюто ни при нанасянето тук) и мисля е време да и споделим и на нея подробно. Да не забравя, че сме и геносеншафт и цената на апартамента ние 1250 франка заедно с подземен гараж, тераса, по-голяма от бившата ни кухня и 82-5 квадратни метра жилищна площ..... и три частни детски площадки (комплекс сме) наоколо плюс футболно игрище (детско). Няма да оставим тази благинка заради един екземпляр. Той не само с нас се държи така. Повечето съседи не го харесват. Аз съм в добри отношения с няколко семейства от съседските и от време на време си споделяме.

Гала, това, което ти написаха за социалния живот тук е през погледа на хора, които са поне лекари, а може би и завършили образованието си по Европа (но и от БГ да са пак се котират добре) и двамата работят или са работили до раждането на дете, а аз не съм от тази група. Нашият живот не е като техния. Моят мъж не е висшист и работи като въоръжена охрана, заплатата му дори незнам дали е и средната за страната, а аз не рботя и също не съм висшистка.  Всъщност не работех до преди две седмици,но се принудих да започна на 20-ина % неквалифицирана работа. В началото и аз бях бременна, с бебе, което кърмех до две години и бях отдадена изцяло и напълно на майчинството и дума неможеше да става да си оставя детето, за да ходя да бърша нечия тоалетна. Да не говорим, че ако ще работиш нискоквалифицирана рбаота не си и струва, защото тук яслите (частни и платени) струват баснословни цифри. Някой напред беше писал 110 фр на ден и това е вярно, но е минимума. Има и по-скъпи даже. Детегледачки, на които ги водиш в дома, а не те идват у вас вземат 8-10- 12 франка на час, а с неквалифицирана работа, ако изкарваш 22 на час се води голям късмет. По принцип са около 17-18 франка на час (за почистващи услуги говоря). Всъщност за всичко останало искат дипломи, дори и за продавачка на сутиени и обувки. Тук без да учиш нещо и да вземеш квалификация няма как да работиш друго, освен чистачка. Ученето обаче е платено и трябва да си извадиш от джоба. В началото това ми беше целта, но вече 6-та година не съм я осъществила, защото сещаш се, че с една мизерна заплата няма как хем да живеем, хем на някоя почивка да идем (да, до тази година успявахме да правим това), хем да учим.Та...отплеснах се. На такива като нас социалният живот е доста свит и ограничен. По едно време работех, но свекърва ми беше 9 месеца в нас и гледаше детето,а и то беше вече над третата си годинка (сега е на 5), аз работех около 30% тогава и бяхме доста добре. Мъжа ми обаче никога не работи само на една работа. Има по две,а понякога и три. Буквално си скъсва задника, а следователно и аз, защото когато той си идва само за 5 часа вкъщи само да поспи няма как да ми помага с детето и битовизма. Аз съм поела абсолютно всичко вкъщи и сама се грижа за всичко,а той само бачка. Сега точно сме в много черен период. Незнам къде сме сгафили, но сме в голям преразход, който трябва незабавно някак да наваксаме (за това и започнах работа), но не винаги сме били така. Преди ходехме често на гости (почти всяка седмица) или ни идваха на нас на гости, ходехме и по нощен живот, когато свекърва ми беше тук, а нощния живот е много скъп тук. Дискотеки и подобни поне 100 франка на човек си трябват без да се оливаш изобщо. По ресторанти си ходехме редовно...абе всъщност живеехме си напълно нормално. Ходили сме и по почивки- два пъти на ски, един път в Париж, Италия, България и един криуз с кораб направихме преди две години.Това пак повтарям беше, когато все още плащаха извънредните работни часове и така той си докарваше добра заплата, работеше като втора работа всяка събота и неделя на летището и там плащаха супер и аз работех на 30%. Така се живее да. Кризата ни май настана наистина откакто вместо да плащат извънредните часове дават свободни дни.
 Нямаме много приятели, но опасявам се, че можем и тези, които имаме да загубим. Наистина се оттеглихме от социалния живот последната половин година напълно. В петък летим за България, но се чудя с какви пари ха ха ....билетите ги купихме през януари още преди черния период, но сега като ни гледам сметките ще занулим банковата сметка на мъжа ми, че и на минус ще я направим
Бясна съм на кранкен касата аз и на лекарските "услуги". Съгласна съм с това, което писахте и вие напред по въпроса. Все едно те на мен ще ми плащат, а не аз на тях като им се появя на "гишето". На мъжа ми само да му замерят там вените на краката му искат 500 франка! Моля??? В България за 30 лв един професор му го направи преди две години. Мен от три години насам коленете ми поддават като слизам и качвам стълби, пукат и усещам, че нещо се случва с тях, започнах и фитнес по съвет на личния ми. Така щели да заздравеят. Ами прегледай ме преди това бе! Прати ме на ЯМР или каквото е там- ултрашал и виж дали не е започнало вече да ми се "изяжда" смазката на ставите, пък тогава ме прати на фитнес да ги доунищожа повече. Ами аз се вманиачих по фитнеса пък и ходих да му кажа, че ми правят проблем като тренирам за крака, но той пак не се впечатли. Сложи ме да полегна на една кушетка, опипа ги и ми даде едни хапчета, които са за ревматично болни и един гел да ги мажа. Случайно да не ощетят излишно "бедната" кранкен каса с някой и друг ултрашал повече. Има много и много по тази тема. На всичкото отгоре и аз нямам педиатър,а ми трябва. Бях доволна от предишните (да не повярваш), но ги напуснахме като се преместихме тук, защото са на 50 км от нас в момента. В размисли съм дали въпреки това да не се върнем при тях. Едната даже беше българка:)
Хайде стига толкова за сега:) Мерси на всеки, който прочете:)))

п.п. Пасифлира, ти защо учиш италиански?

Принцеса Фиона, радвам се, че детенцето ти има толкова хубава среда и най-вече истинско детство. Стискам палци този труден период скоро да премине и да дойде нов по-хубав. Мисля че всички добре те разбираме и подкрепяме, защото в живота на всеки се редуват възходи и спадове.

Уча италиански, защото английският и немският, които владея, поне единият от тях е майчин за повечето хора тук и не е кой знае какво. Италианския е официален език, има доста италиански,дори и в немската част и смярам, че би било от полза мога да водя елементарен разговор

pussycat, ние до преди 2 месеца бяхме при Мария Качина, която е в Тримбах, обаче се преместихме в Аарау, в Киндерарцтхаус-а на гарата. Не знам в момента дали приемат нови пациенти, но можеш да попиташ. Ние чакахме няколко месеца, докато започнт да приемат нови деца. За сега сме доволни (ходили сме два пъти само). Защо се преместихме от първата ни лекарка? Мисля, че тя е добър педиатър, но е на възраст и не може да работи по много и работното и време е ограничено. А за мен това е важно, понеже пътувам всеки ден до Цюрих и времето ми е много ценно. Малка е дъщеря ми и ми е първо дете, все нещо се случва и се налага да я заведа, а докторката работи от късно сутрин  до рано вечер и не всеки ден... Освен това имаше моменти, в които не се разбирахме езиково. Не твърдя, че моят немски е перфектен, но нейният е по-неперфектен от моя и това водеше до неразбирателства.
Но звъняхме за педиатри преди да се роди и тя ни прие тогава. Трудно е това с лекарите, като цяло са кът в страната. Дано да съм ти била полезна.

Ех, това майчинство... Да, тегава работа е това на 4 месеца да си оставиш детето друг да го гледа по цял ден, а кърменето леко затруднява нещата, да. Ако зависеше от мен, бих останала вкъщи до 6 месеца и после бих се върнала първоначално на 80% или нещо такова. Обаче това е решение, което трябва да се вземе индивидуално, в зависимост от личните цели на жената и семейното положение. В моя случай трябва да си продължа докторантурата и не бива да спирам да получавам заплата, защото от тази заплата зависят семейните финанси. Да, не съм непрекъснато с детето си, но не чувствам, че съм изпуснала нещо от развитието и. И за себе си лично чувствам, че съм по-пълноценна майка, ако съм и удоволетворена на лично и професионално ниво. Опитвам се да балансирам и вярвам, че за сега работи. И, между другото, само в много малко държави в Европа майчинството е сравнимо с това в БГ. В повечето държави е подобно на това, което имаме тук.
За "надзирателно-корективната" нагласа. Не съм я изпитала на гърба си. Но общувам предимно с чужденци, а швейцарците, които познавам са високо образовани и са свикнали да общуват и работят в многонационални екипи. Случвало ми се е на улицата да изпитам отношение, подобно на това на домоуправителя на Фиона или подобно на това, което споменава Инат, че много сме се навъдили чужденците, обаче не им обръщам внимание на такива дразнители, понеже не ми зависи нищо от тях. В случая на Фиона е по-кофти.
Фиона, надявам се трудностите за семейството ти да не продължават дълго. По време на следването ми в Германия през цялото време работех на няколко места като чистачка. Отделно теглих кредит, за да си платя университета, щото парите никога не стигаха за нищо. Няма ли някаква възможност да направиш накакъв аусбилдунг, който би повишил квалификацията, и съответно, бъдещите ти доходи? Има и курсове за тагесмутер, например. Така хем ще си гледаш детето вкъщи, хем можеш да изкарваш допълнително. Това прави нашата тагесмутер.
Хора, пожелавам ви лека вечер.

За социалния живот: след като се роди малката, социалната сфера доста се спаружи, обаче съм в процес на възстановяване... Преди пътувахме в чужбина 2-3 пъти в годината, планините обикаляхме доста, отделях повече време за спорт. Вечеряхме навън понякога, сами или с приятели. Е, сега обядваме навън сами или с приятели. И така.

Мерси за подкрепата! Предполагам ще се оправим Днес шефката ме помоли да работя с два часа повече на ден тази седмица, но няма да стане, защото не намерих кой да гледа детето. Обикновенно една съседка под нас го гледа, ако се наложи нещо, но тази седмица точно е заета. Много жалко, защото щях да помагам в другите дейности в детската градина и да не съм само почистващ персонал:(
Иначе постоянно мисля какъв аусбилдунг бих могла да направя и честно да ви кажа даже имам нещо избрано на ум, но в момента е невъзможно да си го позволя. Днес за 100-тен път премислях как така за няма и една година време пропаднахме в такава дупка и се сетих, че освен, че не плащат вече извънредни часове на работа ние си платихме (по грешка разбира се) и данъка за тази година. Това поне е добра новина, защото на края на годината ще сме облекчени, а пък до тогава с моите припечелвания мисля ще балансираме. Наистина ще помисля сериозно да опитам да уча ако е възможно финансово в скоро време.
Понеже сте хора, които работят в медицинската сфера виждам да ви попитам. Дали ще е добре да се запиша на курсове за пфлегефрау или каквото там се води точно, че са много видове под медицинската сестра? Има такива аусбилдунги към червения кръст и са на доста приемливи цени даже, а като съм гледала обяви за работа и даже съм си пращала бевербунгите нищо, че нямам диплома (чула съм, че поняога не е изключено и да те наемат) съм виждала доста често, че търсят такива кадри, които имат сертификат от червен кръст SRK Pflegefachfrau май точно беше. Иначе съм комплексирана на тема учене, защото се смятам вече за стара и бита карта и неискам само да си хвърлям парите за нереални неща. Незнам...чудя се още. Дано не се чудя до пенсия само ха ха ха
Била съм вече тагесмутер и не е за мен това. Когато моето дете беше на годинка и малко взех да гледам едно бебе на 4 месеца. Гледах го почти до втория му рожден ден всеки ден. Майка му работеше на 100%. Няма да казвам какво ми костваше, но разбрах, че не е за мен. Аз съм много нервна от известно време насам и не смятам, че толкова тесен и чест контакт с деца е добре за мен и за тях Май предпочитам чистачка честно казано.
Италианския език ми е любим на мен. Сигурно за това си и намерих италиански мъж да ми пати сега главата
Мъжа ми вече е активирал много върла политика срещу домоуправителя и е говорил с въпросната ни съседка от фервалтунга. Тя е на наша страна и го е съветвала къде да пише едно писъмце. Ще си изяде хляба този човечец с неговия расизъм. Не сме само ние, които ще се жалваме от него. Мъжа ми чак стигна до там да мисли да пусне жалба в полицията, че е крещял на детето ни, но нямаме доказателство. Аз не обичам такива циркове честно казано и предпочитам да не се вкарваме в такива бури.
Ами...лека нощ на всички! Аз отивам да пафна една цигарка, че и пропушихме и двамата на всичкото отгоре

Фиона, до колкото съм запозната има недостиг на всякакъв помощен медицински персонал. Нямам представа какви са тези курсове към червения кръст, но не е като е България да има само медицинска сестра и санитарка. Почти никой не е медицинска сестра както ние го разбираме. Всеки е правил курс за нещо. Като нищо ще си намериш работа в някоя болница. Успех!

Да не говорим, че ме и влече точно това- болница:) Най- много ми харесва акушерството, но за мен е вече късно за това, а и трудно и неизпълнимо на практика. Бих била доволна и помощен персонал да съм, а и до колкото знам не плащат зле Мерси!

Здравейте момичета!Радвам се че отново сте подновили активността на групата!Отдавна и аз не съм писала,но мога да се похваля с второто си детенце което преди 3 месеца родих -сина ми Джулиан!И го казвам с пълно щастие в сърцето си защото той е неочаквано дете ,изненада и на 43 години ми е дар от бог!Много бих искала и аз да пиша за Швейцария като за прекрасно място но и аз като "Фиона не се чувствам ок тук,от 3 години съм във Винтертур и единственото което ме радва са децата ми,не се интегрирам,мъча се но и немския ми не е ок ,за оградена съм от майки албанки,сръбкинята и какви ли не други,да не говорим че в детската градина на дъщеря ми са само 2 швейцарчета, другите кой от къде е!Учих един курс немски и забременях и в предвид възрастта ми си почивах до самия и край а сега се гледаме и се наслаждавам на тези бебешки мигове!Много ни е трудно с една заплата направо лишения са в момента но само заради децата бих останала,ако питате мен....заради себе си никога нямаше да остана!

Честита рожба, Мими! Да ви е жив и здрав и да расте много весел и засмян!
Съжалявам, че така се чувстваш. Без език и контакт с месни интеграцията би била доста трудна. Имате ли кръг от приятели, с които да се виждате и да ви е приятно?

Имам само мами българки с които рядко се виждаме защото те също са с бебета  за по кафе или в някой парк и за кратко!Социален живот нула,направо трагедия!А съм толкова общителна и обичам да има много приятели около мен!И всъщност това най много ми тежи!

Честито и от мен Мими! Браво за куража! Моят мъж от около три години насам ми мрънка за още едно дете, но аз немога да се реша и с всяка изминала година все повече губим шанса да се реша. Даже по едно време за малко да се разделим, защото проблемите ни така назряха заради тази тема, че почти излязохме извън контрол.....но се оправихме. Явно на него не му е по-важно да родя още едно дете, отколкото да останем заедно:) Спря да ме тормози на темата, но знам, че още му е актуална вътрешно.....както и да е:) Знаеш ли, че в кантон Цюрих дават помощи? Не са социални помощи от типа "изпаднали германци", ами от около две години мисля насам влезе нов закон на семейства, в които майката не работи, а бащата изкарва малка заплата до две години на детето (от раждането му разбира се) се полагат помощи в различен размер в зависимост от точното финансово-имотно състояние на родителите. Гледа се имате ли имоти (тук и в родната страна), каква заплата има таткото и т.н. неща, на които ние лично отговаряме. Размерът на помощите мисля варида до 3000 и нещо или 2000 и нещо франка (забравих, но имам някъде забутан документа), което си е кажи-речи почти една заплата от мизерна работа:) Едни наши бивши съседи като си родили второто дете им дават почти 900 франка месечно (безвъзмездно), но не ги знам какви са им точно финансовите авоари и имоти. Те са хърватци и може би си имат имоти в Хърватия. Аз и мъжа ми нямаме на наше име нищо никъде:) Ако те интересува ми кажи и ще ти издиря документа да ти го пратя. Живеем близо (аз съм в Басерсдорф, до Клотен-летището) и ако искаш може да се видим някой ден, след като се върна от България (на 19.07.) се връщам и току-виж пък си допаднем:) Гледам май сме в сходно социално положение:) Имам кола и ако на теб не ти се разхожда аз мога да дойда натам, не е проблем придвижването. Даже тук в наше село веднъж случайно пред магазина се запознах с българско семейство, но не разменихме координати. Казаха ми на кой шпил плац ходят всеки ден и смятам и тях да издиря, защото наистина останах без контакти на близо и имам нужда от нови. Всичките ни приятели останаха в Диетикон (там живеехме до скоро) и уж е близо, но явно не е достатъчно близо за толкова често комуникиране, колкото на мен ми се иска.
Ами....аз пътувам утре:) Уж тримата (мъж,аз и дете) да пътуваме, но мъжа ми се отказва. Все още с еопитвам да го накарам да дойде с нас, има някаква мини-надежда да се съгласи в последния момент, но ме съмнява. Дете ще празнува роджен ден в България:) Стискайте палци за полетите, защото много ме е страх. Не ме питайте как се прибрах в края на март на следващия ден, след като падна самолета във Франция....буквално ме дрогира майка ми на изпроводяк

Ох, как обичам да е хубава жегичка! Да се знае, че е лято! :
Поздрави от Лахен!   

Ан така Пасифлора. Хубаво е на плажче, басейнче или моренце... Аз има да почакам докато ми вдигнат ембаргото на тема къпане в големи водни басейни... Ше се задоволя със седене с количката на двора 
Да не си помислите, че се оплаквам? Сбъдната мечта е това
Мими, честито ти бебче! Само полека с коментарите за годините  нали не се чувстваш баба на бебо? 
Нашето моренце е в края на юли по местна традиция  Но после се надявам да можем да отидем до Бг за по-дълго на моренце...
37С не знаех, че е добре да търся лекар преди да се роди бебка... Благодаря за инфото. Ще се радвам да споделиш впечатления от Аарау. Засега ще останем при тази в Оензинген, но ако не ми допадне, ше търся алтернативен вариант.

Мими, да ти е живо и здраво детенцето!
Да, много се затопли изведнъж, даже и до Цюрих стигна хубавото време.
Аз пък сега правя едни баници и шопски салати, защото тази вечер предваканционно има празник в крипето на дъщеря ми, който е под надслов "различни култури". Освен, че ще носим типични гозби според държавата, от която идваме, се очаква да сме облечени в национални костюми... Както можете да предположите, ще бледнея яко в сравнение с индийките. Ама на тях сарито като им е ежедневно облекло и всеки си има, и то не едно, а при нас... Имам само една везана вълнена блуза в народен стил. Много е хубава, но е вълнена. Изпринтирала съм различни носии и снимки на хора (народни танци) и други чудеса от България и се надявам и баницата да се изпече сега хубаво и да се представим прилично 
Лека вечер от мене.