Юлски бебета 2013 - тема 17

Вече съм в кошарка.  За сега ми е кеф.

Ех,браво,Близначе!Супер изглежда и е доста запазена.На мен ми се обадиха от Хиполенд,че нямало този цвят който исках(черен),та взех зелена.Ама каквато такава.

Да ви кажа...на мен ми е едно такова.... влюбено....Пърха ми нещо в стомаха..Много го обичам този моя мъж..Толкова ни е трудно в момента,така ни изпитва живота,а той все по-голям човек се доказва в очите ми!Очите ми се насълзяват като се сетя какво голяяяямоо сърце има този мъж..И после вдигам поглед и благодаря на Господ... Пролетта така ми влияе  

И друго..мисля,че Гърция ми липсва..Мъничко..Не вярвах,че някога ще почувствам това чувство..Но някак..странно е.Толкова години,толкова спомени,случки и хубави и лоши..Там се запознах с мм..Оставих и много приятели там..   Сега се чувствам чужда тук..а много години се чувствах чужда и там.Гърците имат една поговорка "Когато обикнеш втора родина-вече нямаш родина" Толкова е вярно.Чувствам се като дърво без корени.Не мога тук,не мога и там.Когато съм тук искам там,когато съм там-искам тук..Кофти.

Днес мисля да си правя една прическа.Аз сама съм си коафьор.Ама ще видим ако Ади е благосклонна да ми даде малко време и за мен.

Подаръче, даже не знам как си успяла да се приспособиш от голям град, като за България даже много голям, сега в съвсем малък, провинциален. На мен би ми било адски трудно. Макар, че ако ми се налага да се преместя в истински голям град - чудовище, това май би ми било най- трудно. В Шанхай това си помислих, че не бих могла да живея там. Усещането е просто смазващо, но той е извънземен град.

Трудно е Пине.Даже много трудно.Макар и да съм живяла тук,пак ми е трудно.А иначе Атина е наистина град-чудовище.Изключително динамичен,едновременно шарен и  безцветен.Но някак те грабва и те прегръща.За нея се говори че е омагьосан град.Който веднъж се установи  там,никога не си тръгва.Е,аз го разбих този мит,но все пак ми липсва.
Тук е тихо и спокойно.Въздухът чист..природата непокътната...а хората селянииииии.Хич не мога да се адаптирам.А и не искам.Прекалено прости са ми.Не може целта на живота ти да е в събота да отидеш в селската дискотека и да се напиеш до припадък,като не пропуснеш да си направиш 486 снимки в тоалетната.
Атина е мръсна и шумна,но има тооолкова неща за правене.Абе объркващо е когато се местиш.Спомням си как се тръшках в началото,когато отидох там.Плачех всяка вечер в продължение на 4 месеца.После полека -лека започнах да се адаптирам и някак неусетно свикнах.Най-трудната част беше езиковата бариера.Много ми тежеше,защото по принцип съм много контактна личност,а и смея да твърдя интелигентна,та не се задоволявах с 20-30 думички.Исках речникът ми да е богат и да се изразявам така,както го правя на български.И когато научих езика  всичко си тръгна от самосебе си

А, Атина не го слагам в категорията 'чудовище'  Той е среден. Не, че съм живяла в такъв 'среден' град. Варна е почти нещо като село. Нещо като роднини сме си съгражданите.

Много пишете бе момичета, не моА ви смогна  При вас не е ли хубаво времето, че висите на компа? Тука е прекрасно. Дори успях да изведа децата на разходка.

Сега: моля някой да ми обясни как аз да обясня на три годишния ми син да не взема нищо от чужди хора. Днес на площадката дойде някакъв алкохилк ли беше наркоман ли, ненормален ли незнам, но дойде гушнал две шишета бира и един пакет Зрънчо. Каза ето пуканки и моя син укна към него да ги вземе. Да бил почерпел всичките деца  С големи разправии ги накарах да върне пуканките. После пък онзи си ги отвори да яде и извика децата да ги почерпел. Моя първи там. Едва го издърпах и накрая и до бой стигнах. Изяде няколко памара през устата. Накарах го после полочин час да повтаря, че от чужди хора не се взема нищо, но съм сигурна, че ако някой му поредложи нещо ак ще оиде да го вземе. Обясних му, че не познава чуждия човек и не знае какъв е, че може да го открадне и после няма да види повече и мама и тати и Ого и уж ме разбра, но моя син е малко тъпан. Аз му говоря той ме гледа като теле. Незнам. Много се притесних и уплаших дори. Ще говоря с госпожата в градината и те да им направят такива уроци и да им говорят много. Аз като дете съм имала сблъсък веднъж с педофил и веднъж с някакъв клошар може би да е бил. Спомените са ми ясни, но бях по голяма 1 до 4ти клас някъде.  Ходех на арменско училище два пъти в седмицата и един педофил се беше лепнал за мен. Добре че дойде госпожата, че оня избяга. Не че тя като го водя стана нещо, но чак сега осъзнавам, че тоя е бил наистина педофил.


Ого откри предназначението на паяка и си хайманосва целенасочено, но определено скоро ще го махна от нас. Има много екстремен батко. Днес го разхожда из нас като пръскачка из лозе, а имаме прагове и незнам къде ще го обърне. Ого откри и какво се прави с шишето с вода  до сега само си чешеше венците, а сега го видях, че и посръбва малко. Засуква.

Днес се хванах да чистя сутринта и пуснах прахосмуч, парцал, пердета поизпрах....сега трябва да ги закачам, но ме мързи. Зар заспа, Ого мрънка от как се е събудил. Отивам да видя дали няма подарък в гащите 

нито миг за нищо, момичета, но помощ: Някой да има true Detective сериала, че в замунда ги няма?

Много е хубаво времето тука, малко духа, но има места завет. Аз така или иначе съм 2 часа навън, каквото и да е времето, та така и днес.

Руме, тъкмо за теб си мислех и как си свикнала тук. И не ти ли липсва Атина. разбирам те. Сестра ми живя 12 години в Лондон. Иде там - реве за България. Дойде си тук - бърза да се връща в Лондон. Живееше в самолетите. Така и не разбра от къде точно е и каква е. Българка ли, англичанка ли....раздвоение пълно. Там - дърво без корен, без приятели, без никой. Тук - простотия и идиотия. накрая остана тук и малко се успокои, това раздвоение я съсипа. А ти не тъжи - винаги можеш пак да се върнеш там   Изобщо бъди там, където искаш, аз мисля че не е трудно. А усещането за ТМ....и аз така към моя   Ще каже човек че съм на 15. А той па и някой Убавец да беше, ми не е . А твоят е   Моя си е един обикновен селски човечец с вид на рецидивист, големи уши, нос и шкембе. И все пак ме привлича  

Кошарката наистина е почти нова. Идеално запазена, чиста, мирише на новичко. Жената каза, че е ползвана само 3-4 месеца и то не много. Детенцето е проходило на 11 месеца и повече не е искало да седи в нея. Така че за 50 лв напълно съм доволна   На Боци му хареса, ама то му е и широчко. Трябва само да го научим, че там ще седи и толкоз. И понякога на килима.

Агнес и у нас паяка се използва яко. Щъка навсякъде. Вчера отворил фурната моля ви е. Как се протегна - не знам. Ми ако работи? Ми ако се попари?   за това - в кошаркатааааааа

Ние се разхождахме из НСА с ММ и си лафихме. По цял ден сме заедно (като почива) в НСА заедно, по телефона говорим сума ти време...да се чуди човек какво толкова намираме да си говорим.....

Близначе, ключът е в униформата, така си мисля аз. Нали и ММ е нещо такова хихи Аз пък така и не можах да свикна навън, липсваше ми бг нагласата "ми какво като е сряда, пак ще изляза да се видя с приятели" и други подобни.  Тва коне с капаци, по цял ден на работа и оттам вкъщи и събота и неделя да се виждат с децата/мъжете си за по половин час и да готвят полуфабрикати - ми не е за мен.

И аз не съм фен на чужбината, не мога да вирея на друг въздух бе ! Колкото и да е скапано в БГ.
За униформата си права. Като го видя и .....  Но по-скоро е от това, че е кротък. Викам, крещя, пенявя се...той се хили. И какъвто и проблем да имаме, за него всичко е на шега, кара го спокойно и лежерно. Аз съм нервата, а той спокойствието. Допълваме се нЕкак си. Ако беше някой друг, отдавна да ме е отсвирил 

Мисля,че мм може да помогне,но го няма сега.Питай тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=755572.0;topicrefid=3

Луизе, за true detective, ако си с андроидски телефон/ таблет, има едно приложение Showbox, където можеш да го гледаш или свалиш. Аз там гледах първия епизод, после съм нямала време, но една моя бивша съученичка е запалена.

Близначе, честита ви кошара! Много е хубава. Нашата е в същите цветове.

За живеенето в чужбина и аз съм като подаръчето. Така и не свикнах навън, а прибера ли се за повече от две седмици в България, започвам да се чуствам не на място. Всеки си наредил живота и т.н., а аз точно като дърво без корен. Но така съм си подредила нещата засега...

Може и в Арената да провериш. Някой го беше свалил оттам...

Чак сега виждам, че подаръчето ще помогне.