Юлски бебета 2013 - тема 17

Една приятелка е в болницата с 9-год. си дъщеря за изследване. Снощи ми писа следното:

"условията в най-голямата болница по педиатрия са уникални – в момента аз / която си плащам осигуровките на максимума в тази държава / деля една стая с две ромки – едната е с бебе със хидроцефалия на 50 дни, а другата – със бебе на 6 месеца с чернодробна недостатъчност, жълто точно като пликовете на магазин Била. И ще платя по 10лв. на вечер, че търкаме един същи чаршаф на едно и също легло и буквално заедно с бебетата сме 6 човека дишащи въздуха в тази стая. Няма гардеробче, чанти по земята, обувки под леглото и целият свят, който можеш да предложиш на детето е в границите на това легло. Общи бани и тоалетни."

Не искам да си спомням какво беше да спиш с новородено, камо ли чуждо, камо ли болно, камо ли пък цигане, че и 2 парчета...

Не мога да се интегрирам. Отдавах го на студа в началото, след това на незнанието ми на немски, на бебето ...на 100 неща. Но сега е топло, аз говоря сравнително добре и бебка е вече голяма и социална(сравнително). Но тези майки просто отказват да говорят с чужденци. Не мога да им се начудя. Истината е, че немците поканиха мъжа ми да дойде тук да работи, осигуриха му такава работа и заплата, че да може и семейството му да дойде. Всичко това с ясната идея да останем тук и да подмладим държавата им, защото имат политика да привличат млади и знаещи хора, такива който са с малки деца и най-вероятно ще останат тук завинаги. Това от страна на правителството, но реалността е друга, съвсем друга. На площадката има много майки с деца на възраста на бебка, но когато се опитам да се заговаря с тях първо се радват, после като разберат, че съм ози( от източна европа) и се дърпат. Днес имах също неприятна случка с една майка и ми стана много криво. Значи аз не съм някоя грозна, дебела и тъпа....владея добре испански и английски, немски сносно. Имам образование, познания. Но не, те просто не признават сякаш други. Много ми е тъпо. И както и да е - искам да попитам някоя от вас дали се е сблъсквала с подобно нещо, дали има надежда, че все някога ще попадна на някоя готина майка и ще се сближим или все така ще си обикалям парка самичка и всичко ще се изчерпва до - ауууу, колко е сладка. Малко се отчайвам, а знам, че не става така лесно и трябват много опити преди да успея, но вече ми писва- всеки път са супер студени и надути. Не се оплаквам, защото сигурно аз съм виновна по някакъв начин, но просто не мога да видя нещата отстрани и ви моля за съвет  Благодаря - приемам и критики и всякакви идеи. Само да кажа, че тук в Хамбург принципно са най-надутите немци. Просто още от едно време тук са концентрирани най-богатите хора и те си имат нечовешко самочувствие. ММ ми беше разказвал това, в началото не му вярвах, но сега го разбирам. Да не говорим, че и на него(те са го поканили тук на работа) му се дуят и му въртят номера. Малко са ми едни такива .... абе не ме кефят:)