Мислех, че темата е закрита вече. Всъщност тя беше в изблик на емоционално съзнаване и отърсване от бившия ми приятел, заради това звучеше така пресилено всичко.
Иначе за новия... да, опознаваме се вече макар и бавно и вече откривам негативни черти. Мина онзи момент, когато се държах доста странно като невротичка. Не говоря за бившия вече, минала тема, то и не е ставало на въпрос за да говоря. Всичко е минало забравено вече. Наистина пресилих нещата с това заглавие на темата, това е абсурдно наистина, сега като го виждам, просто това е било моментно чувство. Как да кажа.. че съм прескочила тийнеийджърската възраст вече и гледам по-сериозно върху живота, това е главната промяна, заради която явно съм постнала това заглавие.
Сега да споделя малко за новия човек, искам да разбера какво мислите за него, защото се чувствам малко неловко, много ми е странен този тип, но не мога и да го забравя да му се невиди. Влезнал ми е под кожата и това е. Докато не открия какво цели и какви чувства има към мен и не го опозная що за човек е, просто не мога да си го избия от главата. Офф, живота е странно нещо, тъкмо се разделяш с един, после друг ти завърта главата. А лошото при мен е, че съм свикнала винаги да има някой до мен, иначе се чувствам отвратително сама, а и от това идват повечето ми грешки.
просто съм такава.
Искам да ми кажете според вас, реално погледнато такъв човек може ли да бъде добра партия в живота ми. Ще го опиша, каквото съм разбрала за него досега.
Първо: много е труден и като х-р и държание. По-принцип е добър, това съм го видяла и съм абсолютно сигурна, че има чувства към мен, но външно е много студен, потаен и прикрит. И доста мълчалив, понякога, даже често не мога да разбера какво му се върти в главата и действията са му двусмислени.
Второ: много е пасивен! Аз съм свикнала досега да общувам с по-емоционални хора и аз съм такава, а той не изразява никакви емоции. Аз съм спонтанна, приказлива, а той точно обратното. Толкова е пасивен, че ако не съм аз между нас никога няма да се случат нещата. Аз взимам инициативата за ВСИЧКО - срещи, излизания! Не стига, че го запознах с приятелите си, мислех че е част от компанията вече, той продължава да е пасивен и да чака аз да организирам всичко. Е, кажете ми що за човек е това? Ние ако стоим така, може и след светлинни години да не мръднат нещата между нас. Понякога много ми писва на главата и искам да тегля една черта на него, но любопитството просто ме изгаря. А и в неговата компания се чувствам много по-спокойно и по-добре, усещам някаква липса като го няма, просто не е същото. Ох, влюбена съм просто и това си се знае.. но в какъв човек, това не знам. Много прикрит и потаен.. и пасивен.
Аз имам една друга теория за него и мисля, че съм права. Той е от тези тип хора, които могат да чакат с години (предполагам) подходящия момент. За него нещата трябва да станат в идеалното време, подходящите хора и място. Много е романтичен според мен и просто иска нещата да станат от само себе си, тоест непринудено, но като вече знам, че има там нещо.. в главицата му, ми е много трудно така.. да чакам. То той подходящия момент може да не стане скоро.. та, това ми е заключението за него, в общи линии. Имам предвид, каквото съм го опознала до този момент от все по-редките ни срещи.
Виж целия пост
Иначе за новия... да, опознаваме се вече макар и бавно и вече откривам негативни черти. Мина онзи момент, когато се държах доста странно като невротичка. Не говоря за бившия вече, минала тема, то и не е ставало на въпрос за да говоря. Всичко е минало забравено вече. Наистина пресилих нещата с това заглавие на темата, това е абсурдно наистина, сега като го виждам, просто това е било моментно чувство. Как да кажа.. че съм прескочила тийнеийджърската възраст вече и гледам по-сериозно върху живота, това е главната промяна, заради която явно съм постнала това заглавие.
Сега да споделя малко за новия човек, искам да разбера какво мислите за него, защото се чувствам малко неловко, много ми е странен този тип, но не мога и да го забравя да му се невиди. Влезнал ми е под кожата и това е. Докато не открия какво цели и какви чувства има към мен и не го опозная що за човек е, просто не мога да си го избия от главата. Офф, живота е странно нещо, тъкмо се разделяш с един, после друг ти завърта главата. А лошото при мен е, че съм свикнала винаги да има някой до мен, иначе се чувствам отвратително сама, а и от това идват повечето ми грешки.
просто съм такава.Искам да ми кажете според вас, реално погледнато такъв човек може ли да бъде добра партия в живота ми. Ще го опиша, каквото съм разбрала за него досега.
Първо: много е труден и като х-р и държание. По-принцип е добър, това съм го видяла и съм абсолютно сигурна, че има чувства към мен, но външно е много студен, потаен и прикрит. И доста мълчалив, понякога, даже често не мога да разбера какво му се върти в главата и действията са му двусмислени.
Второ: много е пасивен! Аз съм свикнала досега да общувам с по-емоционални хора и аз съм такава, а той не изразява никакви емоции. Аз съм спонтанна, приказлива, а той точно обратното. Толкова е пасивен, че ако не съм аз между нас никога няма да се случат нещата. Аз взимам инициативата за ВСИЧКО - срещи, излизания! Не стига, че го запознах с приятелите си, мислех че е част от компанията вече, той продължава да е пасивен и да чака аз да организирам всичко. Е, кажете ми що за човек е това? Ние ако стоим така, може и след светлинни години да не мръднат нещата между нас. Понякога много ми писва на главата и искам да тегля една черта на него, но любопитството просто ме изгаря. А и в неговата компания се чувствам много по-спокойно и по-добре, усещам някаква липса като го няма, просто не е същото. Ох, влюбена съм просто и това си се знае.. но в какъв човек, това не знам. Много прикрит и потаен.. и пасивен.
Аз имам една друга теория за него и мисля, че съм права. Той е от тези тип хора, които могат да чакат с години (предполагам) подходящия момент. За него нещата трябва да станат в идеалното време, подходящите хора и място. Много е романтичен според мен и просто иска нещата да станат от само себе си, тоест непринудено, но като вече знам, че има там нещо.. в главицата му, ми е много трудно така.. да чакам. То той подходящия момент може да не стане скоро.. та, това ми е заключението за него, в общи линии. Имам предвид, каквото съм го опознала до този момент от все по-редките ни срещи.
. ). 
Всичко това сама си го измислила и си вярваш. Думи нямам. А казваш, че не си стояла сама. При толкова голям опит с връзките поне малко би трябвало да се понаучиш на някои неща. 
